През март 2022 г. издателство ФАКЕЛ на Румен Леонидов публикува второто издание на епохалния труд на архитект Христо Генчев Атиловите империи триумф и срив. Първото издание се появи през 2015 г. , а ученият е започнал трудът си в самото начало на века.
За учудване на неподготвените и незнаещите, а и на малцината доскоро „незаинтересувани”, мислите на архитекта-общественик и изразените от него становища се оказаха неизменно актуални и днес. Те звучат и пророчески на фона на Руско-Украинската война, пропагандно и лекомислено назована, а може би и действително замислена само като военно-полицейска акция.
С поредица от кратки откъси от книгата (сбити 147 страници) читателят ще се убеди в оригиналността на изказаните съждения и ще намери мястото на Родината ни точно там където е и трябва да бъде: в голямото семейство на обединена Европа, а не в азиатските дебри, накъдето бяхме и все още сме тикани от нашите зложелатели.
В предлагания откъс се аргументира вечния за Русия конфликт между архаичното и модерността. Това би било проблем на самата Русия. Но трябва да се има предвид не само допускането и представените в книгата доказателства, а и системното поведение на руската дипломация, че България се въвлича willy-nilly (волю-неволю) в нейната драма. За да не допуснем това, а и последващо неизбежно превръщане на драмата в трагедия ще ни е нужно много повече от размисъл.
За прегледност бележките под линия и друг референтен материал са изпуснати, но са налице и достъпни в книгата.
Атиловите империи триумф и срив се продава в книжарниците на Хеликон, Сиела, Книжици и др., или направо от Издателството.
Леонидов-Факел/Налбантов
Поуката от Атила. След 20 години „оздравителен“ процес се задава путиновата Евразия – поредната „атилова“ империя. Заради това трябва да бъдем скептични, когато ни вербуват с месианските позивни, прославящи глобализма, мондиализма, славянството, православието, Евразията,… Това са както имперски сечива, така и играчки за възрастни властолюбци. Тези призиви ухажват/превъзнасят/ласкаят нечие политическо еgo на върха на „властовия вертикал“ и биват захвърлени, когато напомнят на своите създатели/водители (и!) за техните отговорности спрямо новите имперски поданици.
Съдбата на новите империи, включително и на евнт. евразийската, ще е същата, като на описаните „атилови“ империи: триумф→ авторитарен контрол→ всеобща бедност→ умора/досада (и най-накрая)→ паническо бягство (от отговорност). Ако се оставим да бъдем въвлечени в подобно (сега наред е евроазиатското) геополитическо торнадо, най-накрая българите ще се окажем (пак!) всред купища рушевини. Ние, българите вече ¼ век не успяваме всред тях да открием здравата почва, за да почнем да градим наново.
Украинският симптом. Днешният конфликт не е заради (защитата на общото минало, сходните езици, братските корени с) Украйна. Русия поради навик, високомерие или ленност, желае да продължи да живее съгласно архаичния модел, а ако може даже и да го разшири. Поради това свое желание тя предаде преди повече от 30 години социалистическите си (подопечни) съюзници. Съгласно социалистическата доктрина братските страни деляха тегобите и благата. Русия на Горбачов обаче (по-)иска да дели по равно с тях ракетно-атомния риск, но да им продава нефта по световни цени. Не стана; руският архаичен национал-егоизъм извика на живот защитните (дотогава силово почти заличени) източноевропейски национализми. Така бе погребан интернационалния идеал, а за собствено алиби късната съветска номенклатура „заклейми“ социализма като утопична догма.
Конфликтът в Украйна е само предизвестие на тежък (предстоящ десетилетен!) конфликт между архаичния и модерния възглед за пространството. Разломът е много по-дълбок от тези, предизвикали двете световни войни. Той не може да бъде преодолян със силови средства, а с промени в мисленето и по-точно чрез заличаване на архаичните стереотипи. Светът днес не може да следва архаичния модел; би било пагубно за него. Поради това е стратегическа заблуда да се приеме, че пренаселените Китай и/или Индия са съюзници на Путин в битката му например за (ресурсите на водите около) Северния полюс. Путин гради нова империя (какъв анахронизъм!) днес, когато даже и североамериканците разбраха, че трябва да заживеят като нормална (не на заем, а като произвеждаща блага) държава.
„Mourir pour la Crimée?” Западът няма да рискува война заради Крим. Още повече, че постигнатият там успех се очертава да бъде утрешна загуба за Русия. Причината за този, засега контролиран(?) конфликт, няма да са и руск(оговорящ)ите Донецк, Краматорск, Луганск с техните граждански отряди, самоотбрани и новопръкнали се републики. Причината не е даже Севастопол, независимо от путиновия патос: „… Крым – это Севастополь, город-легенда, город великой судьбы, город-крепость и Родина русского черноморского военного флота. Крым – это Балаклава и Керчь, Малахов курган и Сапун-гора. Каждое из этих мест свято для нас, это символы русской воинской славы и невиданной доблести.“ Днес никой не се бие заради „свети места.“ Преди хиляда години се е правело, но за наистина святи неща – като за Божи гроб.
Тогава? Архаичният възглед (а официалният руски продължава да е такъв) цени пространството, когато то е безлюдно, без хора – негови съползватели; затова руснаците изоставиха с облекчение съветска Средна Азия и нейните 50 млн (или повече?) мохамедани. Този възглед цени пространството-трезор, а не пространството-грижа. Тъкмо такова пространство-трезор е акваторията на Крим. По-голяма е по площ от България и пълна(?) с газ и нефт и H2S. На всичкото отгоре – не е място, далеч на север, отвъд тайгата, а на юг и близо до европейския пазар. Там подареното от Черно море може да бъде реализирано срещу 400 долари/хилядата кубика. Може да се окаже, че „Южен поток“ е наистина антиукраински, без да е само блъф. А сегашният конфликт в континентална Украйна ще е сцената на предстоящата отстъпка/аргумент на путиновата готовност за геополитически компромис – свеждането на руските придобивки до „само“ Крим (+акватория!).
Българската Realpolitik днес. Това означава да се доверяваме на малките нации и на тези, които са излекувани от имперски комплекси. Тяхното общо защитно лоно е Европейският съюз. Американската и английската империи (такава имаше до Втората световна война) приемат геополитическата необвързаност за аморално и намират начин да го накажат (бомбардирайки София например). Поради същата причина съвсем пък не бива да вярваме на „атилови“ империи от рода на руската. Чувството за взаимна лоялност (= открито заявени, взаимно изгодни, равноправни и трайни взаимообвързаности по т. нар. „хоризонтал“) ѝ е чуждо. Тя е възприела „властовия вертикал“, съгласно който надолу текат инструкции, нагоре- информация. Поради това Русия изоставя/предава с лекота доверилите ѝ се наивници (комунисти, славяно- и русофили, леви интелектуалци, даже съюзни страни…), ако/щом престанат да се подчиняват на тази (унизяваща) схема на упражняване на властта.
Подобно късогледо поведение, ще го нарека „ден за ден-геополитика“, се култивира от безжалостната (и лишена от скрупули) битка за оцеляване в архаичното пространство. В Русия то не само е географски налице, а и изобилно присъства като тъмен спомен, бит и патриотична митология. Нещо повече – тя (сякаш иска да) продължава да живее в това (географско и културно) пространство и то по възможност сама – „Splendid isolation“, но пак по руски. За да живее и занапред „встрани и извън“ другите, тя трябва да си осигури постоянен приток на все нови и нови „свежи“ ресурси. Няма да може. Не само, защото (американците) ѝ пречат, но и защото в природата ресурсите са „крайна величина“, иначе казано – един ден те свършват.
Може или не може, ние вече имаме обща граница с Русия. Това, че е черноморска, прави бъдещите българо-руски колизии не прекогранично репчене/перчене á la Рогозин, а спор за газ и нефт [и H2S; бел. януари 2022 г.].
Стр.34-37/2022 г.
