Българската войска – държавният „инструмент“ за спасяване на българските евреи

БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА – ДЪРЖАВНИЯТ „ИНСТРУМЕНТ“ ЗА СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

о.з. полк. проф. д.н. Димитър Илиев Недялков,  
преподавател във Военната академия „Георги С.Раковски“

ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКАТА ПРИ ВКЛЮЧВАНЕТО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

След започването на Втората световна война държавното ръководство на Царство България е решено да отстоява политиката на ненамеса в разгарящия се военен сблъсък на територията на Европа. Тази позиция отначало е приемлива и за двата оформящи се военни блока. До средата на 1940 г. тя е отстоявана успешно, но след нахлуването на италиански войски в Кралство Гърция през октомври с. г., променя военно-политическата ситуацията в региона. До тази изненадваща инвазия, Адолф Хитлер е смятал Балканите за осигурен европейски регион на Оста, предвид последователното присъединяването на Унгария, Югославия и Румъния към Пакта.
По този начин на практика е конфигуриран надежден десен фланг на планираната през май 1941 г. инвазия на немски войски в Съветския съюз. На Царство България се е гледало на приемлив неутрален прикриващ буфер и скрит съюзник. Така Проливната зона с Република Турция и Кралство Гърция остават изолирани дори при активно сътрудничество на тези държави с Обединеното кралство.

Авантюрата на Бенито Мусолини, предприета за завоюване на нова зона на влияние без съгласуване с ръководството на фашистка Германия принуждава Вермахта да започне детайлното планирането на военни операции на Балканите. Този процес се ускорява и приема необратим характер след преминаването на гръцките войски в успешно контранастъпление, завършило със завземането на немалки територии в Южна Албания. На летища в Гърция започва пребазиране на британска военна авиация от Египет, в подготовка на прехвърляне на 60-хиляден Експедиционен корпус. Подобно негативно развитие на оперативната обстановка в региона променя значението на Царство България в общата геополитическа картина. Територията на страната вече се разглежда като възможен плацдарм за настъпление срещу гръцките и британски войскови групировки.

 Натискът за преосмисляне на неутралната позиция на българското правителство и на Борис III силно нараства. Той е за сметка на германската подкрепа за присъединяването на Южна Добруджа към Царство България и преминава към заплахи за окупация при отказ.
Нека да напомним, че по онова време вече е започнал процес на скрита предислокация на германски дивизии към съветската граница в подготовката за война на Изток. Налице е формирането на начални оперативни групировки на територията на Унгария и Румъния, които са с реални способности за постигане на успешни настъпателни операции на територията на Балканите.
Българската армия е в процес на развръщане в нова структура, утвърдена през юни 1940 г. и не е готова за крупномащабен военен конфликт, особено с немската армия от онова време. За отстояване на суверенитета и териториалната цялост на страната основно се разчита на умелата дипломация, без да се засягат интересите на съседни държави.

С настъпването на новата 1941 г. военно-политическата ситуация на Балканите продължава да се усложнява за сметка на засилената дейност на британското разузнаване и началото на дебаркирането на британски сухопътни войскови единици на гръцка територия. Подобна действия рефлектират във вътрешнополитическата ситуация в Кралство Югославия, където се надигат антигермански настроения. Британските специални служби нарастват активността си и на територията на Царство България, оказвайки влияние върху определени политически кръгове и етноси, за които немското влияние в страната е неприемливо. Разделението и противопоставянето на отделни групи от българското общество ескалира. В тази ситуация на българските политици е поставен ултиматум за присъединяване към Тристранния пакт. В противен случай алтернативата е нахлуване на немските войски от територията на Кралство Румъния, чиято численост е от над 500 000 военнослужещи, със съответните териториални и икономически последствия за страната.

Тези са основните причини за приемането на 24 декември 1940 г. на Закона за защита на нацията от XXV Обикновено народно събрание. Той е утвърден с указ № 3 от 21 януари 1941 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 23 януари (passing the Law for the Protection of the Nation by the 25^th Ordinary National Assembly. The law was enacted by Decree Number 3 from January 21^st , 1941 and published in the State Gazette, issue 16 from January 23^rd) с. г. – три дни след като правителството е взело решение за присъединяване към Тристранния пакт.

Подобно протакане на обнародването на отдавна приет закон демонстрира явното нежеланието на държавния глава и ръководните политически кръгове в Царството да приемат антиеврейски закони и подчертава зависимостта на страната от външнополитическия натиска, на който тя е подложена. Междувременно е сключена крайно неизгодната „Спогодба между българското и германското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България (т. нар. спогодба Нойбахер)”, подписана на 1 февруари 1941 г., която предстои да загроби държавата с десетки милиарди лева. (Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11, София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4164)

Дилемата приключва на 1 март 1941 г., когато министър-председателят на Царство България Богдан Филов подписва Протокол за присъединяване на страната към Тристранния пакт (Protocol for joining the Axis powers) (ЦДА, ф.250б, оп.1, а.е.48), а германските войски навлизат на нейна територия. Тя е използвана за плацдарм в оперативните действия за последващия разгром на променилата своя статут от съюзник в неприятел югославска армия, а след това срещу гръцките и британски войски в Егея и на о. Крит.

На 19 и 20 април Германия допуска влизането на български полкове във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, без те да придобиват статута на неразделни части от българската държава. За разлика от Крайовския договор за присъединяване на Южна Добруджа, сключеното на 24 април 1941 г. от българския министър на външните работи Иван Попов и германския пратеник Карл Клодиус споразумение има за цел по-скоро да се предостави неограничено право на Райха да експлоатира природните суровини и човешки ресурси в преотстъпените на България територии след успешния край на военните операции срещу кралствата Югославия и Гърция. (ЦДА, ф.250-Б, оп.1, а.е.48, л.13, 14)

Спогодбата не е подкрепена от никакъв последващ международно признат документ. От текста на тази спогодба се вижда, че българското правителство има само задълженията, които гарантират правата на германците в вече окупираните от тях Македония, Беломорска Тракия и части от Поморавието. Клаузи за отстъпването на тези области на Царство България, условия при които ще става окупирането, правата на Царството над споменатите територии и пр. нищо не е споменато. Оставено е за неопределеното бъдеще след края на войната, а дотогава българското правителство поема само частичното администриране на така наречените „Нови земи“.

Фактическият статут на тези земи остава в качеството на немски административни области, разделени на окупационни зони с частичното присъствие на българска администрация и войски, за осигуряване на реда и функционирането на икономическите инструменти за финансово подпомагане на германския Райх. Чрез тези законови уредби фактически се цели „източването“ на националния потенциал на българската държава в чужд интерес и цели. Тези събития имат и своите тежки вътрешнополитически последствия за българската държава в следващите няколко десетилетия.

БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА И ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ

Това е исторически период, в който след подписването на Солунското споразумение от 1938 г. между Царство България от една страна и Кралство Гърция, Кралство Югославия и Република Турция от друга, се дават права на страната да развърне необходимите ѝ за отбрана войскови единици (To deploy the military units needed for its defense). Българската армия бързо нараства. Нейната трансформация и изграждане бележи своя завършек със Закон за военните сили на Царство (Military Law of the Kingdom) България от 13 юни 1940 г., утвърден от Н.В. Царя с Указ № 15 и публикуван в Държавен вестник ( approved by H.M. the King by Decree Number 51, published in The State Gazette, issue 133 from June 15^th 1940) брой 133, от 15 юни 1940 г.
В чл. 1 от този закон се казва, че Военните сили на Царството са съставени oт всичкото мъжко население на възраст от 17 до 65 години включително. Член 8 определя, че Действащата войска се състои от следните родове войски: пехота, артилерия, конница, въздушни, морски, инженерни, свързочни и спомагателни войски (интендантски, обозни, санитарни, трудови и др.) (The Active army consists of infantry, artillery, cavalry, air force, navy, engineers, communications and auxiliaries (military police, logistics, medics, labor etc.) и военни учреждения.

Според чл. 2б, личният състав на Трудови войски се състои от трудови офицери, трудови подофицери и трудови войници. Службата в мирновременните части на (According to article 25 the Labor Corps consists of labor officers, labor petty officers and labor privates. The service in the non-combatant military units…) лицата, които нямат право на облекчение в Трудови войски е (чл. 43 в) 1 година. За сравнение, задължението на тези, които служат във Въздушни войски например е 3 години. Факт, който впоследствие умишлено предстои да бъде напомнян неколкократно за сравнение.

На 15 юни 1940 г. е отдадена Заповед на командира на Трудови войски трудов полковник Антон Ганев, в която той определя, че „трудовата повинност (the labor service) през последните 5 години доби военно устройство … тя е в състояние до възможната най-голяма степен както своята чисто възпитателна и военноподготвителна дейност, така и производителността“. (Уводна статия. Трудова повинност между двете световни войни. – Сп: Трудово дело. 1940, С., Военно-издателски фонд, бр. 1 и 2, с. 1-6) По силата на този Закон трудоваците се нареждат до своите другари от другите родове войски и с това поемат всички задължения на храбрата Българска армия.

Подобна структура не е нова за Царство България. Тя се гради на базата на Трудовата повинност създадена в Царството през 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски за ликвидиране на следвоенната разруха с помощта на организиран държавен инструмент. Наличието на исторически свидетелства потвърждават, че трудовата тегоба (the labor duty), макар и под различната форма на обществено неплатения труд е съществувала в България и от по-рано.

През 1912 г. например, е приет от Народното събрание закон за пътищата, трудовата тегоба, където тя е определена на лична и коларска.(the labor duty, where it was defined as personal or logistical) (Димитров Д. Създаване и дейност на Главна дирекция Трудова повинност (Трудови войски) – Сп: Известия том 65 – Институт за Военна история – ГЩ, С., 2000 г., Военно издателство, с. 158)

Подписаният в Ньой (Франция) през 1919 г. мирен договор натоварва с непосилни за държавата задължения предвид състоянието на следвоенната ѝ икономика. Възниква реална заплаха от съществуването на страната. Покрай другите негативи, се слага край на редовната задължителна военна повинност, което поставя под въпрос бъдещето на подлежащите за носенето й младежи, предвид националните интереси. В такъв момент в началото на 1920 г. възниква идеята за създаването на трудовата повинност. Всъщност по създаването на Закон за пътищата, който касае задължителното въвеждане на трудовата повинност, се работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството още от 1919 г. (The Ministry of Public Works since 1919)  С идването на власт на БЗНС през същата година се започва процес на преработване на закона и той прераства в Закон за трудовата повинност (The Labor Duty Law).

Законът за трудовата повинност е приет от XIX Обикновено народно събрание, Утвърден с Указ № 60 от 5 юни 1920 г., публикувано в Държавен вестник № 56 от 14 юни 1920 г., откогато влиза в сила.  Законът се състои от 32 члена. Според него на трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола – мъжете 20 години и девиците 16 г. Допускат се доброволци при по-малка възраст – мъжете 17 г., а девиците 12 г.

Под трудова повинност (labor duty is defined by)от текстовете се разбира задължителен обществен труд в полза на организираното в държавата общество (compulsory public service for the benefit of the state). (Димитров Д., Създаване и дейност на Главна дирекция Трудова повинност (Трудови войски). –  Сп: Известия том 65. Институт за Военна история – ГЩ, С., 2000 г., Военно издателство, с.161) Законът си поставя за цели: (The Law has the following goals:)

• Да запази и оползотвори един данък, какъвто е военната тегоба, с която българският народ е свикнал;
• Да се разшири образованието и подготовката за практическия живота у младежа;
• Да се положи основата на едно методично и интензивно школуване; …

Създаването на трудова повинност в България не преминава гладко, а след твърде упорита съпротива в страната и в чужбина. Някои политически кръгове у нас се страхуват от възникването на институция с ярко изразена социална насоченост. Опасенията извън страната са свързани със запазването в някаква степен на българската армия. Стига се дори до международен арбитраж в лицето на специално делегирания(At one point even international arbitration was involved provided by the representative of the League of Nations) в Царство България представител на обществото на народите.

През април 1922 г. Международното бюро по труда (The International Labour Organization) в Женева изпраща в България Макс Лазар, който е доктор по право и председател на френското сдружение за борба с безработицата и на организацията на трудовата борса. Той обхожда обектите на Трудовата повинност и съставя доклад от 170 страници, където защитава подобно усилие за икономическото въздигане на страната. (Lazar, Max. Le service obligatoire de travail en Bulgaria. Bureau International du travail, Estudes el Documents, Series 312, Geneve.)

Друга атака срещу трудовата повинност е организирана от Обществото на народите във връзка с изясняването на проблема с допустимостта на принудителния задължителен труд (with the legality of compulsory labor duty). Впоследствие в приетата от Международното бюро на труда конвенция по този повод се казва: „ … терминът принудителен и задължителен труд, по разбирането на нашата конвенция, не включва какъвто и да е труд или служба, които съставляват част от нормалните граждански задължения, в една страна, която се управлява напълно самостоятелно“, което е и българския случай. (Staatsminiter a. d., D-r Wihelm, Woik. ImDienstWesen und Wirkung der allgemeinenAbeispflitcht – Vorlag P. List, Leipzig, 1931. Маринов, Кр.Д. Българската Трудова повинност пред Съда на народите в Женева, – Сп: Трудово дело, бр 11, с. 7-11.)

Още преди това, през 1921 г., Законът е коригиран. Приетият Закон за изменение и допълнение на членове от Закона за трудовата повинност е публикуван в Държавен вестник бр. 178 от 9 ноември 1921 г.  С него се определя пределната възраст, до която се повикват подлежащите на временна трудова повинност. За мъжете е 40 г. По изключение обаче се дава право на общинските съвети за благоустройство на населените места да се извикат на трудова повинност (municipal public works councils were authorized to draft for labor duty) и мъже до 50-годишна възраст. Учредява се и висш съвет по трудова повинност. Формират се и окръжни трудови съвети, по-право, бюра за всички административни окръзи.

Друга от корекциите приета под външни препоръки е свързана с факта, че младежите  не трябва да се събират в казармите, а се насочват направо към обектите за работа. Въвежда се и откупът. За успокоение в международната общност след направените промени, именно тогава българското правителство се обръща към Международното бюро по труда в Женева, с молба да бъде изпратен споменатия вече анкетьор, който се запознава с проблемите на прилагането на закона и на практика го одобрява. (Димитров Д., Създаване и дейност на Главна дирекция Трудова повинност (Трудови войски) – Сп: Известия том 65 – Институт за Военна история – ГЩ, С., 2000 г., Военно издателство, л.163)

До края на 1934 г. ръководният орган на Трудовата повинност се нарича Главна дирекция на Трудовата повинност и е в състава на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. (Правилник за устройство и службата в Трудова повинност, С., 1920) С решение на Министерски съвет от 1 януари 1935 г. Трудовата повинност се преименува в Трудови войски, подчинени на Министерство на отбраната. Ръководния ѝ орган е Главно управление на Трудовите войски, а командващия от Главен директор се трансформира в Началник на Трудови войски. (The Labor Service was renamed to Labor Corps and became a branch of the Ministry of Defense. Its governing body became The Labor Corps Central Command, and the position of its manager was transformed from Director General to Commander in Chief of the Labor Corps) (Симвонов. В., Резултати от обществено-възпитателната роля на временната трудова повинност. – Сп: Трудово дело, 1941, Издание на Трудови войски, Печатница на Военно издателство. С., бр. 5-6, л. 102)

Функциите, мисиите и задачите на посочените структури са сведени до подпомагане на икономическото развитие на страната след две национални катастрофи, както и осигуряване на оперативното развръщане на Българската войска при отбраната на националната територия и акватория.

За първите 10 години в системата на Трудови войски са повикани и изслужили 236 808 подлежащи на военна служба младежи (Димитров Д., Приносът на Трудова повинност (Трудови войски) в изграждането на железопътната мрежа на България (1920-1944 г.) Годишник – Център „Военна история“, Военноисторически сборник, С., 2001 г., Военна академия „Г.С. Раковски“ – София, л. 187) с различен етнически състав.  Те построяват 547 км размерни и 42 км теснолинейни жп линии, ремонтират съответно 183 км и 21 км такива, изграждат 686 рампи и пристанища. Ремонтират 864 гради и 50 вълнолома. (Пак там л. 192)

Тази дейност продължава с неотслабващи темпове. За 1937 г. са завършени 100 км., а през следващата още 201 км нови жп линии с участието на 11 000 редовни трудоваци. (Пак там л. 213) По линия на временната трудова заетост от 1935 г. до 1939 г. са построени от трудоваци 1281 училища, 748 общински домове, 2232 моста, 148 здравни домове, 171 бани, електрифицирани са 331 населени места, прокарани са хиляди километри пътища и стотици жп линии.

След редица окръжни наредби, е издадена Наредба-закон за временната трудова повинност, публикувана в Държавен вестник бр. 86 от 19 април 1938 г. (After a number of local county decrees, a Law for the Temporary Labor Service was passed and published in The State Gazette, issue 86 from April 19^th 1938) (Симвонов. В., Резултати от обществено-възпитателната роля на временната трудова повинност. –  Сп: Трудово дело, 1941, Издание на Трудови войски, С., Печатница на Военно издателство. бр. 5-6, с.18)

Наредба-закон за временната трудова повинност е приета по предложение  на Председателя на Министерски съвет, Министъра на външните работи и на изповеданията, представено с доклад от 5 април 1938 г. Тя определя предмета и подлежащите на нея лица. Съгласно чл. 1 с временната трудова повинност се извършва в населените места и землищата им следните работи:

1. Оздравяване на населените места;
2. Водоснабдяване;
3. Направа и подобрение на площади, улици, мостове и всякакви пътища;
4. Построяване и подобрение на обществени сгради, пътища и др.;
5. Коригиране на реки и дерета, залесяване, укрепване на пороища и др.;
6. Залесяване, направа на градини, подобрение на пасбища и др.

На временна трудова заетост подлежат по чл. 2 всички мъже, български и чужди поданици, които към 1 януари на обложената (tax year) година са навършили 20 години, но не са навършили 45 години. Чуждите поданици подлежат на временна трудова повинност, ако са пребивавали в страната повече от една година.

Подобна трансформация е свързана с все по-отговорните задачи, които структурата трябва да решава – строителство на пътища, жп линии, отбранителни съоръжения,(military fortifications) складове и др. Така те стават неотменна част от Военните сили на Царството. Това засилва необходимостта Трудови войски да се ангажират с изграждане на голяма част от отбранителните съоръжения в условията на бързото нарастване на нестабилността в света и произтичащото увеличаване на числеността на българската армия. 
В хода на строителството на системата на Трудовата повинност, а след това и на Трудови войски, естествено е да се следи за създаването и развитието на подобни структури в други държави.

Примерът на задължителната трудова повинност е преценен и въведен в САЩ (1933), Германия (1935), Япония и Естландия (Латвия и Естония 1934), Полша (1936), Румъния, Испания (1937) и Унгария (1939).  На доброволчески начала (voluntary) трудовата повинност е въведена в Швейцария (1925), Англия и Холандия (1931), Чехословакия (1934), Гърция (1937) Швеция, Исландия (1938) и Литва (1939). Проучва се въвеждането в Белгия, Югославия и Китай. (Ганев. А., Гордост на България. – Сп: Трудово дело. 1940, С., Военно-издателски фонд, бр. 4, с. 11)

Една от най-характерните за английската трудова повинност организации например, е селскостопанския трудов лагер „Спрингхет Ринг”. Целта на организацията е да се обнови младия англичанин посредством обработването на земята и да се заинтересоват отново английските обществени кръгове за съдбата на тяхното родно земеделие. Тяхната основа е физическата работа – залесяване и земеделие. Описват се и самите лагери. (Брихгман. Р. Трудова повинност в Англия. – Сп: Трудово дело. 1940, С., Военно-издателски фонд, бр. 1 и 2, с. 27)

По своята същност те са сходни с трудовите станове на Трудови войски, без да притежават стриктната войнска организация на изхранването по уклад, хигиенно и здравно осигуряване. (they are similar to the Labor Service camps, but differ in the lack of strict military rationing as well as health and hygiene regulations)

На 25 март 1933 г., 17 дни след като президентът на САЩ Рузвелт заема своя пост, отправя в парламента предложение за ограничаване на лишенията и подобрение на материалното положение на безработната младеж. Като средство той предвиди да се създаде „Гражданска трудова организация” – Civilian Conservation Corps (C. C. C.). Десет дни по-късно парламентът узаконява предложението, така че президентът Рузвелт назначава на 5 април г-н Роберт Фехнер за директор на новата организация С. С. С. Така се полага началото на трудовата повинност в САЩ.

Виж https://en.wikipedia.org/wiki/Civilian_Conservation_Corps за това

На 12 май с. г. президентът Рузвелт обнародва  нареждането, съгласно което на 1 юли  са свикани в лагер на трудова повинност 274 375 младежи. Военният министър получава заповед да устрои лагери и на 16 май той предоставя на разположение на лагерите 1800 действащи офицери от американската армия в качеството им на ръководен състав.

На 5 април 1937 г. Роберт Фехнер представя на президента Рузвелт четвъртият годишен доклад за дейността на трудовата повинност в САЩ. Към това време трудовата повинност в САЩ развръща 2002 лагера и повече от 1 700 000 младежи и ветерани от войните, вече са преминали през редовете на американската трудова повинност. Според списанието на американската трудова повинност „Щастливи дни” от посочените, 1,5 млн. са мъже, които … „получиха телесно, душевно и морално подобрение. Те се научиха да живеят хармонично и да работят задружно. … те станаха по-добри и по-полезни граждани”.

Според чл. 1 от Закона за трудова повинност на САЩ от 28 май 1937 г. предназначението на С.С.С. е чрез полезна творческа дейност сред обществото, младежът да стане активен сътрудник  на държавното благоденствие. В чл. 2 се дава на директора на трудовата повинност неограничени пълномощия по отношение на управлението на организацията и разполагането с парични средства.

Според чл. 6 президентът на САЩ има право да свиква запасни офицери от войската, флота и бреговата отбрана на действителна трудова повинност, съгласно определението на чл. 37 на Закона за държавна отбрана. В чл. 7 на директора се дава пълно право да поддържа броя на трудоваците на 300 000 души.

Трудоваците получават 30 долара на месец, от които ¾ се изпращат на техните фамилии като подкрепа и не се дават в ръцете на трудоваците. Всеки лагер се ръководи от един армейски офицер, който има за помощници двама запасни офицери. Извършената работа за 4 години е огромна: 1 млн. посадени дървета, 85 000 мили пътища. 56 000 мили телефонни мрежи, 3 100 кантони и кули за горски пожари, 55 400 пожарогасителни кули, 4 300 бр. диги, 38 000 моста и пр. (М. Б. Трудова повинност в Североамериканските щати. – Сп: Трудово дело. 1940, С., Военно-издателски фонд, бр. 3, л. 15-16)

В Царство България на базата на специална Заповед № 27 от 15 юни 1940 г. на командира на Трудови войски – генерал-майор (by special Order 27 from June 15^th 1940 of the Commander in Chief of the Labor Corps – major-general ) Антон Ганев, се определя значението им за държавната отбрана (Държавен вестник № 133 от 15 юли 1940 г., Трудово дело, 1940, № 4, с. 4, Трудово дело, 1941, № 1-2, с. 1.) и се запазва структурата от 1936 г., според която в рамките на 8 дивизионни области да се сформират 8 трудови дружини. (ДВИА, ф. 1021, оп. 1, а.е. 425, с. 42)

С нарастване на тревожната обстановка на Балканите, вътрешнополитическата ситуация в страната се усложнява. Тя е продиктувана от засилващото се влияние на Германия, предвид променената оперативна ситуация, и действията на британската агентура.

Разединението в българската нация и политическите борби са причина за приемането на Закона за защита на нацията. Този закон в специална глава статута на българските евреи и още в началото създава прецеденти и несъответствия с останалите български закони, включително и неотдавна приетия Закон за военните сили.
Проблемите започват непосредствено след влизане на Царство България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и привнесеното изисквания на Германия във вътрешнополитически план.

Съгласно поверителен доклад на Директор на Дирекция гражданска мобилизация (of the civilian draft Directorate)към Министерство на войната от 5 март 1941 г. генерал-майор Бакърджиев се подчертава, че с влизането в сила на Закона за защита на нацията, се налага много евреи, имащи мобилизационно назначение във войската и извикани на временно обучение в същата, да бъдат освободени от служба. Те се завръщат по домовете си и необезпокоявани от каквото и да е задължение към страната, свободно се отдават на своите мирновременни занятия, предимно търговия. В същото време българите-войници, които са извикани в редовете на войската отстояват интересите на Родината.

Естествено това обстоятелство не остава незабелязано от последните, които нескрито започват да изказват недоволство и възмущение от освободените от служба евреи. Обществото реагира на подобно разделение и привилегия.

От друга страна, като се има предвид, че евреите са най-подходящия елемент, който английската пропаганда използва за свои цели, най-пресен пример е провокация пред театър „Роял“, където група евреи освиркват преминаването на германски войници, може да се предвиди, че това възмущение срещу евреите ще вземе скоро неминуемо да се внесе чувство на една по-голяма справедливост.

Дирекцията на Гражданска мобилизация на своя конференция с Директора на труда, Началник щаба на Трудови войски, Началника на 1-во военно окръжие и Началника на временната трудова повинност обсъжда най-щателно създаденото от Закона за защита на нацията положение и намира за нужно, в духа на чл. 21, буква „г“ (according to article 21, item “g”) от този закон да препоръча като най-удобна мярка да се ангажират в полезна за страната работа всички евреи, имащи мобилизационно назначение във войската,(who were drafted to the army) като за целта преминат в разпореждане на Трудови войски, както следва:

а/ по около 150 човека от 12-те трудови дружини, плюс по 180 човека в стопанството „Тича“ и фабриката в Габрово;

б/ по 50 човека във всяка от 50-те безработни групи на временната трудова повинност;

в/ остатъка, ако се укаже такъв, по равно число в 8-те работни дружини на 4-те работни полка при всяка армия, а онези, имащи гражданско мобилизационно назначение, да запазят същото и в бъдеще. (ДВИА, ф. 42-в, оп. 1, а.е. 128, с. 12-13)

Малко след тоя доклад, също през март 1941 г. се публикува НАРЕДБА, в която съгласно чл. 21 буква „г“ от Закона за защита на нацията и §30 от Правилника за прилагането му, лицата от еврейски произход да отслужат военния си дълг както следва:

ПОДГОТОВКА И ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕГЛЕД ОТ НАБОРНАТА КОМИСИЯ И СРОК НА СЛУЖБАТА
(PHYSICAL EXAM BY THE CONSCRITION COMMITTEE AND DURATION OF SERVICE)

Всички младежи от еврейски произход навършили 17 годишна възраст се записват от съответните общини в наборната книга, водена съгласно чл. 52 от Закона за военните сили, отделно, след младежите от нееврейски произход под заглавие МЛАДЕЖИ ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД.

В наборните списъци вписването става по същия начин. Повикването и прегледа на същите младежи от наборните комисии става на общо основание както на всички други младежи, определяйки всички намерени годни за трудова служба. Намерените негодни младежи се поставят на общо основание, съгласно Закона за военните сили.

Облекченията, освобождаванията, отлаганията, събиране на военен данък, напускане пределите на Царството, приемане на чуждо поданство и изселване стават съгласно Закона за военните сили.

The drafting and physical exam of the above-mentioned young men by the conscription committees is performed following the procedures valid for all other conscripts in determining their capabilities to perform labor corps service. Those incapable of performing labor service are exempt from military service according to the Military Law of the Kingdom.

The relief from service, exemptions, postponement, collecting of military tax, leaving the Kingdom, change of citizenship and immigrating are to be treated according to the Military Law of the Kingdom.

Срокът на службата в мирновременните части (The duration of service in the peace-time corps) се определя на 1 година, който срок нормално се отслужва в два последователни работни сезона. (За сравнение отново напомняме, че наборните войници във Въздушни войски служат 3 години без прекъсвания в службата).

Повикването на служба (The drafting) на лицата от еврейски произход на трудова служба става съгласно Закона за военните сили. Същите лица служат като трудоваци в отделни трудови роти, които се формират към отделени трудови дружини. Трудовите еврейски роти по назначение и състав съответстват на трудовите строителни роти.

На трудовите еврейски роти се поставят нормално отделни и самостоятелни работни обекти, при изпълнение на които се подпомагат от техническите и превозни средства на съответната трудова дружина.

В зависимост от числото на повикванията на обучение евреи и предстоящи за изпълнение работни обекти, командирът на Трудовите войски установява към кои трудови дружини (labor units) и по колко трудови еврейски роти ще се формират.

Еврейските трудоваци дават клетва на общо основание, съгласно чл. 50 от Закона за военните сили. (The Jewish labor corps conscripts are sworn according to article 50 of the Military Law of the Kingdom)

Всички запасни войници (reservists) от еврейски произход, отбили военната си или трудова служба (who were previously discharged from military or labor corps service) до сега и тия, които ще отбиват трудовата си служба в бъдеще се водят като запасни трудоваци до навършването на 46-годишна възраст, след която се изключват от запаса.

Същите получават мобилизационно назначение само в трудовите части. Същото важи и за запасните офицери и подофицери. Запасните лекари, аптекари и зъболекари могат да получат мобилизационно назначение от Щаба на войската и в някои военни санитарни учреждения.

Лицата от еврейски произход могат да бъдат повикани на временно обучение като трудоваци, съгласно Закона за военните сили.

Началническите длъжности на трудовите еврейски роти могат да се заемат от запасни началстващи лица от еврейски произход.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА

Повиканите за отбиване на редовната си трудова служба и повиканите за обучение лица от еврейски произход ИМАТ ВСИЧКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА, предвидени в Дисциплинарния правилник за трудовата повинност от 1936 г. По носенето на вътрешната и гарнизона служба (listed in the Labor Corps Code of Conduct from 1936. In carrying out the barracks and garrison service) горните лица имат всички задължения, каквито имат съответните трудови офицери, подофицери и войници. Същите лица са подсъдни на военните съдилища, съгласно постановление на В.С. и В.Н. наредба-закон.

Настоящата наредба не се отнася за лицата от еврейски произход, попадащи под чл. 33 от Закона за защита на нацията. Същите преминават службата си на общо основание. (Това са български граждани от еврейски произход, приели християнство, сключили брак с християнка, с постоянно гражданство преди 1 септември 1940 г., такива взели участие във войните и награждавани, както и военноинвалидите. Те за сравнение служат 2 години ако са в Сухопътни войски и 3 години без прекъсване във Въздушни и Морски войски.) (ДВИА, ф. 23, оп. 2, а.е. 485, с. 31-32)

Публикуваната НАРЕДБА е последвана от ЗАПОВЕД № 25 от 11 април 1941 г, на трудов генерал-майор Антон Ганев. В нея командирът на Трудови войски в свои нарочни разпоредби (specific orders) определя структурите и техния състав по отношение на повиканите на обучение и служба младежи, както и на мобилизираните чинове.
Основните тактически формирования на Трудови войски остават трудовите дружини, с щат от трудови роти, (The basic formation units of the Labor Corps remain the labor battalions, which include labor  companies )чиито брой и състав се определя в зависимост от дислокацията и задачите, които в последствие трябва да изпълняват от местата на постоянна дислокация или развърнати изнесени трудови станове (field Labor Corps camps) до местата на работа. Указан е срокът на обучение на повиканите за обучение в рамките на трудовия сезон – от 1 май до 31 октомври.

Медицинското освидетелстване (The physical exam of) на явилите се младежи се извършва веднага в щабовете на трудовите дружини от комисии под председателството на командира на трудовата дружина. Определят се и трудовите дружини, които се попълват от младежи от еврейски произход. Това са 5-а и 7-а дружина, където се развръщат роти с подобен състав. По подобен начин се указва структурата и състава на ротите, попълнени с „инородци“, при общ брой от 12 трудови дружини, попълнени основно от млади българи. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 48, с. 69)

Изрично се указва становете (the Labor Corps camps) да бъдат окончателно готови до 30 април. Най-късно до 25 април да се изпращат на обектите командирите на учебни роти и необходимото число трудови войници от тия роти за построяване на станове. (Пак там, с. 73) Това е указано за всички роти в състава на трудовите дружини без изключение.
Становата обстановка (The service in the Labor Corps camps) трябва да бъде за всеки трудов командир най-голяма грижа, за да може да улесни и подобри живота на трудовите войници. Те трябва да свикнат на образцов ред, чистота и хигиена. (They have to get used to exemplary conduct, cleanliness and hygiene.)

Командирът на трудови войски счита за наложително наново да напомни на командирите на дружини по отношение на храната, най-належащите удобства на живот и почивка на техните подчинени. Само добре нахранен и отпочинал трудов войник може да бъде добър работник. (Пак там, с. 74) … Що се отнася до почивките, всички командващи лица, трябва да имат грижа да научат и да изискват от своите подчинени да използват цялото време, определено за почивка, в истинска и пълна почивка.

През нощта всички задължително трябва да спят определено време, а през време на дневните почивки да се устройват леки, забавни игри, с които да се поддържа доброто настроение, а заедно с това да се способства и за телесна отмора. Всеки почин от страна на командващите за устройване на леки забавления (игри, хора, музика, хор, утра, театър и пр.) през неделните и празнични дни би заслужил всяка похвала, стига само забавлението да не предизвиква продължително отклонение от работата на участващите, да не бъде уморително и да постига целта: поддържане висок дух и добро настроение. (Пак там, с. 75)

В допълваща ЗАПОВЕД № 27 от 18 април 1941 г, също на командира на Трудови войски трудов генерал-майор Антон Ганев се указва, че за всяка трудова дружина ще бъдат повикани на 1 май 1941 г. по 1000 младежи – българи и инородци, определени за трудова служба. Само в 5-а и 7-а трудови дружини в това число са повикани и подлежащите на служба с последния набор (Only in 5^th and 7^th companies the conscripts included Jewish men who were due to serve with the current year  recruits.) младежи евреи. Освен това за всяка от двете трудови дружини от същата дата са повикани на обучение по 1000 запасни войници, трудоваци и неслужили – евреи. Указана е и структурата на самите дружини. Приемането на трудоваците евреи, медицинското им освидетелстване, обличането им и настаняването по становете се заповядва да приключи на 4 май 1941 г.
От 5-9 май включително да се произведат занятия по 5 часа на дневно, с цел да се запознаят с трудовата служба изобщо, с началстващите лица, с реда в становете, а заедно с това и да им се дадат основните указания по трудовата дисциплина и такива по пехотния строй (войнишки стоеж, маршировка, отдаване на чест, обръщане към началниците и пр. (infantry formation (military posture, marching, saluting, addressing superiors etc.)
През това време трудоваците евреи да се запознаят и с отговорностите, които имат по Дисциплинарния правилник и Военно-наказателния наредба-закон. (Military Penal Code) Освен всичко това, в това кратко време, командирите на трудови дружини да устроят по няколко беседи с началстващите лица евреи (по отделно за офицерите и подофицерите), в които да им се дадат основните и най-необходими указания за предстоящата работа по пътните строежи, по използване на инструментите и по устройване изобщо на работата. Редовната работа е заповядано да започне на 10 май. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 48, с. 80)

В заповедта изрично е подчертано, при носене на службата от трудоваците евреи отношенията с тях трябва да почиват на строго установени законни норми. Обноските на началстващите лица към тях трябва да бъдат във всяко отношение коректни и в никакъв случай да не се допускат волности, противни на закона и духа на трудово-войнишките добродетели, установени в нашия Дисциплинарен правилник. Също така, не трябва да се допускат каквито и да било неприязнени отношения между трудоваци войници българи и трудоваци евреи. Трябва да се има предвид, че изобщо доброто третиране на трудоваците евреи – в рамките на законните постановления – ще бъде винаги от полза за общия успех на работата и за дисциплината в трудовите поделения.

Като се има предвид, че почти всички извикани на служба евреи не са извършвали земни и др. работи по постройка на пътища и не са свикнали изобщо с подобна физическа работа, наложително е в ротите попълнени с евреи, да се установи една постепенност в успех на работата за да може несвикналите с тоя род работа да се тренират постепенно и така да се постигне в най-кратко време най-добрата производителност. За тая цел, като се имат за основа установените минимални норми за разните видове работа (the minimal established daily workload for the different types of work) в поверителна заповед  № 9 от 17 март 1939 г., за работниците евреи да се изисква последователно достигане на следния успех: в първата работна седмица – 50% от дадените минимални норми, във втората седмица – 66%, в третата седмица – 75% от установените норми и от четвъртата седмица нататък да се иска пълния размер на установените минимални норми. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 48, с. 81,82)

За никой в Българската войска няма подобни щадящи указания в цялата и позната съвременна история. Да напомним отново, че в същото време във Въздушни и Морски войски служат също младежи, наборни и мобилизирани, от различни етноси, включително евреи, които без прекъсване (включително в тежки есенно-зимни условия) служат по три години. Там за Холокост никой не споменава, макар трудностите в ежедневното осигуряване бойните способности на войските да е значително по-големи, при несъизмеримо повишена отговорност.

Тази загриженост е продължена и от останалата част на администрацията при Министерство на войната. Подобно усещане личи от поверителното писмо на Директора на Дирекция гражданска мобилизация при Министерството генерал-майор Бакърджиев от май 1941 г. С него той напомня, че след влизане в действие Закона за защита на нацията и освобождаване от служба във войската на голям брой евреи, предстояща е, и в най-скоро време ще почне прилагане на дело, решението на г-н Министъра на войната относно използване на труда на освободените и насочването му към творческа работа за благоустрояването на страната. Ще бъдат формирани особени групи от инородци, чиито труд ще се използва на направа шосета, мостове, жп линии, възстановяване повреди, причинени от въздушни нападения (първите британски и югославски бомбардировки са факт през април 1941 г.) и други подобни.

Естествено е, че в числото на така образуваните групи, неминуемо ще попаднат и лица с ограничени материални средства и такива, които като глави на семейства изхранват същите само със собствения си труд. Горните лица, вследствие извикването им в тези работни групи, ще изпаднат в тежко положение и в невъзможност да издържат семействата си, ако не им се подпомогне от държавата.

Намирам, че е справедливо , се казва в писмото, такива семейства да бъдат подпомогнати по правилника за ИВП, както това става със семействата на извиканите на военно обучение във войската, като остане в сила и за тях Наредба-закон за уреждане заплатите и осигуровките на повиканите във войската на временно обучение запасни служили и неслужили.

За решаване на горния въпрос, моля да бъдат дадени съответните нареждания. (ДВИА, ф. 42-в, оп. 1, а.е. 128, с. 89)

В продължилата институционална дискусия, предвид възникващи казуси по третирането на българските евреи и такива, пребиваващи на територията на страната в качеството им на чужди граждани следва нов поверителен доклад на Директора на Дирекция гражданска мобилизация в Министерство на войната генерал-майор Бакърджиев от 31 май 1941 г. до Директора на полицията с копие до Командира на Трудови войски.

В пределите на Царството, се казва в доклада, има на постоянно местожителство множество (permanently residing a number of) чужди поданици от еврейски произход и такива, снабдени с Нансенови паспорти, които не само, че се ползват от всички права по упражняване на професиите си, но и някои от тях са в услуга на чуждата пропаганда, когато по-голяма част от българските граждани са свикани на временно обучение. За да се постигне справедливо понасяне тежестите между всички граждани и да се предпази обществото от морално увреждане, всички чужди поданици от еврейски произход и всички чужденци, снабдени с Нансенови паспорти, от мъжки пол на възраст между 20 и 46 години, които подлежат на гражданско мобилизиране, съгласно чл. 15 от Закона за гражданска мобилизация и правила 4 и 7 от Правилника за гражданска мобилизация и демобилизация (Публикуван в Държавен вестник бр. (Published in The Sate Gazette, issue) 19 от 27 януари 1941 г.) ще бъдат граждански мобилизирани на работа в трудовите групи.

За да може да се направи предварителна подготовка и разпределение на тия лица в трудовите групи, необходимо е да се съставят списъци, по които да бъдат викани и разпределяни. Молбата е списъците да бъдат предадени на 10 юни 1941 г.

На 14 юни с. г. подобен доклад е изпратен до Министерски съвет с настояване да бъде внесен в съвета от Министъра на войната. (ДВИА, ф. 42-в, оп. 1, а.е. 128, с. 117-118, 209)

Предвид доклада през юли 1941 г. излиза постановлението на Министерски съвет, на основание чл. чл. 31 и 15 ал. 2 от Закона за гражданска мобилизация, във връзка с правила 4, 7 и 146 от Правилника за гражданска мобилизация и демобилизация.

ОДОБРЯВА СЕ СЛЕДНОТО:

1. Мобилизират се гражданите от деня на влизане в сила на постановлението постановява всички чужди граждани от еврейски произход, чужденци, снабдени с Нансенови паспорти, чужденци, влезли в границите на Царството като дезертьори от мъжки пол и на възраст от 20 до 46 години. Могат да бъдат освободени негодните за физически труд, установени от медицинска комисия от Трудови войски, майстори специалисти или граждански мобилизираните.
2. Граждански мобилизираните чужденци се поставят в разпореждане на управление на Трудовите войски, (The foreign citizens subject to Civilian Draft are assigned to the Labor Corps) което формира от тях трудови работни групи, за извършване на държавни, обществени и общински мероприятия.
3. През времето, докато трае гражданското им мобилизиране, същите чужденци получават само безплатна котлова храна (only free army food rations) и при възможност работно облекло. Ония от тях, които са семейни и семействата им бъдат признати за нуждаещи се поради гражданското мобилизиране на член от семейството, върху когото е лежала издръжката на последното, получават издръжка в размер до 50 лв. Същите носят отличителен знак, определен от управление на Трудови войски, по който се различават от трудовите войници. (ДВИА, ф. 42-в, оп. 1, а.е. 128, с. 210)

В своя ЗАПОВЕД от 14 юли 1941 г. командирът на Трудови войски, трудов генерал-майор Антон Ганев, урежда въпроса с изплащането на полагаемите се парични възнаграждения на повиканите за обучение български граждани от еврейски произход. Заповедта е по строевата домакинска служба,(active support personnel service ) в която се казва, че трудовите дружини, попълнени с млади трудови войници, подлежащи на трудова служба, и с извикани на обучение чинове от еврейски произход, са попълнени по щатовете за военно време. Личните парични средства (The personal payment) на повиканите за обучение лица от еврейски произход се уреждат (както и на останалите) съгласно заповеди на Министъра на войната № 159 от 14 април 1941 г., № 180 и № 235. Те получават полагаемите им се парични възнаграждения като повикани на обучение. Заповядва да се вземат бързи мерки за требване и изплащане (for requesting and payment) на паричните възнаграждения от началото на повикване за обучение. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 47, с. 161)

В друга своя заповед генерал-майор Ганев от 16 юли с. г. разрешава на трудовите офицери и подофицери евреи, повикани на обучение в Трудови войски по 15 дни домашен отпуск, начиная от 1 август 1941 г. Желаещите трябва само да се разпределят съгласно техните действителни домашни нужди на 4 смени. (Пак там, с. 162)

Преди това в своя Заповед № 46 от 24 април 1941 г. трудовия генерал-майор Антон Ганев определя служебното положение на трудоваците-евреи. Той обявява и заповядва повиканите на обучение в частите на Трудови войски евреи: запасни офицери, подофицери, войници, трудоваци и неслужили, както и постъпилите на служба младежи от последния набор, ще имат еднакво съответно служебно положение с това на трудовите офицери, подофицери и войници. Трудоваците евреи ще имат всички задължение и ще се ползват с всичките права, каквито имат трудоваците-българи. Кратко и ясно.  (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 48, с. 84)

Отдадената в ЗАПОВЕД № 46 от 29 януари 1942 г. НАРЕДБА по носене на служба на лица от еврейски произход в еврейски работни групи. (Издадена въз основа на § 30 от Правилника за прилагане на Закона за защита на нацията и точка 7 от CXIII постановление на Министерски съвет от 12 август 1941 г., Протокол № 132) на Министъра на войната генерал-лейтенант Даскалов обявява за сведение и изпълнение наредба за действията на лицата от еврейски произход в работни групи.

Документът запазва механизма за ангажиране на българските евреи, за да ги защити от ескалацията на тяхното преследване чрез ангажиране в системата на Трудови войски, придавайки допълнителна гъвкавост на цялата система за париране на външния натиск по еврейския въпрос и обосноваване на необходимостта от подобна ангажираност. Наредбата недвусмислено запазва Българската войска като основен фактор за запазване живота на българските евреи, чрез оправданата им ангажираност.

Това личи още в раздела
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (GENERAL PROVISIONS)

Чл. 1. Лицата от еврейски произход, от мъжки пол, не служат във военните сили; за тях военната служба се заменява в определените трудови групи на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, по реда на особена наредба, издадена от Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Чл. 2. Попълването на работните групи с лица от еврейски произход се прави чрез редовни набори по реда на тази наредба.

Чл. 4. Повикването за извършване на набора се прави от съответните власти и по реда, предвиден от чл. чл. 52-58 включително от Закона за военните сили на Царство България …

Чл. 5. Извършване на набора и изпълнение на решенията на наборните комисии и контролните наборни комисии се извършва от съответните власти  по реда предвиден от чл. чл. 59-81 включително от Закона за военните сили на Царство България …

Чл. 6. Повикването, приемането и постъпването на служба (the recruiting, accepting and joining the service in the Labor Corps units) в работните групи, които се формират съгласно специална наредба на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, и уволняването от служба се прави от съответните власти  по реда предвиден от чл. чл. 82-92 включително от Закона за военните сили на Царство България.

Повикването на лицата от еврейски произход в работните групи става по искане от Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, отправено до Щаба на войската.

Чл. 7. Срокът за редовна служба на евреите е 1 година, който срок нормално се отслужва в работните сезони на две последователни години.

Чл. 8. Облекченията, отлаганията и освобождаванията от служба в работните групи и от трудов данък се прави от съответните власти  по реда предвиден от чл. чл. 96-104 от Закона за военните сили на Царство България.
(The relief from service in the Labor Corps units, as well as exemptions, postponement and collecting of labor tax are to be carried out by the designated authorities according articles 96-104 of the Military Law of the Kingdom.)

Повиканите в работните групи при Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството лица от еврейски произход се освобождават от служба след съответното разрешение от Щаба на войската.

Чл. 9, Лицата от еврейски произход плащат вместо военен, трудов данък, който те плащат в размер на военния данък, по реда предвиден от чл. чл. 93-95 включително от Закона за военните сили на Царство България.

Чл. 10, Събирането и заличаването на трудовия данък, напускането пределите на Царството, приемане на чуждо поданство и изселване се прави от съответните власти и по реда от предвидените в чл. чл. 110-123 включително от Закона за военните сили на Царство България.

Чл. 12. Повикването на евреи от запаса на работа в еврейските работните групи, става по искане на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, отправено до Щаба на войската според начин установен за войската указан в чл. чл. 188-195 включително от Закона за военните сили на Царство България. Подлежат на повикване евреи до 46 годишна възраст.

От 47 до 70 годишна възраст същите лица могат да бъдат мобилизирани, съгласно Закона за гражданска мобилизация – чл. чл. 14-19, за изпълнение на други работи.

ЗАБЕЛЕЖКИ

Евреите могат да бъдат повикани за работа в еврейските работни групи и преди да са отслужили редовната си служба. Освобождаването на повиканите евреи от обучение става по нареждане на Щаба на войската.

Чл. 13. Всички запасни от еврейски произход отбиват военната си или трудова служба без разлика на чин и специалността им, които са имали до сега, се извикват и работят в работните групи на общо основание. (ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 434, с. 37-38)

В своя последваща ЗАПОВЕД № 67 същият Министър на войната генерал-лейтенант Даскалов от 9 февруари 1942 г., съгласно ХVII постановление на Министерски съвет, взето на заседанието му от 15 февруари 1941 г. с протокол № 25, дава указания на болници повикали на обучение запасни чинове за повече от 3 седмици и заповядва от 1 март 1942 г., болните офицери, трудови офицери, подофицери, чиновници, войници и трудоваци на лечение в болниците, санаториумите и почивните станции, да се хранят по дажба (to be provided food rations), според приложените таблици и разписания и разписания за хранене на хората. (ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 434, с. 67)

Следват таблица и разписание, на което може да завиди всяка армия. Заплатите на трудовите капитани, поручици, подпоручици и подофицери (captains, lieutenants, junior lieutenants, sergeants) също са указани с негова заповед № 101 от 4 март 1942 г. (Пак там, с. 106-107) И това важи за всички етноси във войската.

В това време вече е в ход „Окончателното решение на еврейския въпрос“ (Endlösung der Judenfrage) – план на националсоциалистическото правителство на Германия за систематично унищожение на еврейското население в контролираните от него територии чрез геноцид.

Европейският формат на сходен план е утвърден официално на Ванзейската конференция през януари 1942 г. Малко след това, на 22 февруари 1943 г., отново под външен натиск в София е подписано „Споразумението Белев-Данекер“ между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер. Споразумението е за депортиране на около 20 000 евреи в източните области на Германия от „новоприсъединените земи“ в Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Пиротско и „старите предели” на Царство България – основно от Кюстендил, Дупница, Пловдив и Пазарджик. Установени са изходните гари, от които се извършва депортацията. Германският пълномощник се ангажира да издействува, необходимите 12 влакове – колкото това ще бъде възможно по технически причини – да бъдат готови за заминаване във времето от края на март до 15 април 1943 година. (ДАА-София, ф. 250Б, оп. 1, а.е. 47, с. 7-8)

В този период в Царство България, независимо от външния натиск, не намалява грижата за ежедневното устройване на отбиващите трудова служба като основна форма за превенция на депортацията. Тази грижа личи в ЗАПОВЕД № 16 на началник служба „Временна трудова повинност“  от 11 юли 1942 г. В точка 2 от заповедта се казва, че при направена проверка на трудовите групи, някои началстващи лица „са взели грижата за разхубавяване на биваците,(the Labor Corps field camps) като са образували градинки, алейки и пр., а други са ги занемарили, въпреки указанията, дадени в ЗАПОВЕД № 7  от 24 май с.г. Обръща се внимание на тези, които са изостанали и не са направили нищо още да побързат и да направят разхубавяване на биваците си. (ДВИА, ф. 2062, оп. 1, а.е. 15, с. 25)

Повикани на обучение в трудовите дружини евреи продължават да ползват своите права на общо основание както останалите военнослужещи. Те се пускат в отпуск за полагане на зрелостни изпити, (are allowed a leave to take their high school state exams) отлагат се от обучение поради решение на контролната медицинска комисия (ДВИА, ф. 2062, оп. 1, а.е. 15, л. 45), ползват разрешените им отпуски и се лекуват в болнични заведения и то по време на летните работни станове (ДВИА, ф. 2062, оп. 1, а.е. 15, с. 50), уволняват се за следване или като повикани трети братя (ДВИА, ф. 2062, оп. 1, а.е. 15, с. 52). Подобна практика е налице без прекъсвания и през следващата 1943 г. (ДВИА, ф. 2063, оп. 1, а.е. 1, с. 96,97)

Нещо повече, в ПИСМО № 57  „лично-поверително“ от 28 януари 1943 г. на началника на Отдел IV в Щаба на войската до началниците на седем дивизионни области, с копия до началниците на четири дивизионни области, началника на отдел „Временна трудова повинност“ при Министерство ОСПБ, началника на Отдел III в Щаба на войската, началника на военно-санитарна служба и командира на Трудовите войски, категорично заповядва, лицата от еврейски произход, редовни студенти или ученици, отложени от наборни комисии за продължаване на образованието им, да не се викат на обучение. ЗАПОВЕД! (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 199, с. 60) Така завършва самото писмо, което не буди и съмнения в изпълнението на написаното, предвид дисциплинарната практика във войската от онова време.

Фактът, че Българската войска, с мощта на нейните структури оказва строг контрол върху процесите на ангажиране на евреите в Царство България в системата за сигурност на страната в условията на усложняващата се обстановка на Европейските театри на войната и в частност на Балканите, личи от ПИСМО № 93  „лично-поверително“ от 26 февруари 1943 г. на помощник-началника Щаба на войската до Директора на дирекция „Гражданска мобилизация“. В случаите на неправилности в повикванията на лица от еврейски произход, вследствие на това, че тези лица имат гражданство М.Н., се заповядва Гражданска мобилизация да се обръща към Щаба на войската. (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 199, с. 163)

В своята годишна ЗАПОВЕД № 10 от 18 март 1943 г, трудов генерал-майор Антон Ганев по дейността на Трудовите войски през 1943 г. няма съществени и принципни различия с отдадената подобна заповед през 1941 г. В условията на променената военно-политическа обстановка се прецизират отпуските на състава, както и цензурирането на кореспонденцията. Обърнато е особено внимание на моралната подготовка, провеждане на беседи и попълване на базовите познания на трудоваците. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 69, л. 83-100)

По отношение на становете, (the Labor Corps field camps) в допълнение е посочено, че местата им да бъдат избрани след основно проучване, като се обърне най-голямо внимание на хигиеничните условия, а в маларичните местности те да бъдат високо и проветриво място и вятъра да е в посока от стана към местата-гнезда на комари. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 69, с. 96)

В тези заповеди на командира на Трудови войски личи не само личната съпричастност на генерал-майор Ганев към решаване на привнесения проблем с евреите в Царство България, но и съпричастието на командния състав на войската и лично на върховния главнокомандващ – Н. В. Цар Борис III, без чието знание и контрол не са извършвани каквито ѝ да е действия във войската.

Това личи и от дневник на Богдан Филов, който след среща с Монарха на 13 април 1943 г. отбелязва: „След това говорихме по еврейския въпрос. Ц. /Царят/ е на мнение, да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да избегнем изпращането на евреи от старите предели в Полша.“

В своя дневник Адолф Бекерле – пълномощен министър на Германия в София, на 20 април 1943 г. записва: „Хофман и Данекер докладват по еврейския въпрос, по повод депортирането.  Разрешаване е станало много трудно, чрез включването на евреи за работа по пътищата. Ако Царят също е направил намек за това в Германия, искам още веднъж да говоря по този въпрос с Министъра на вътрешните работи ….“

В свое секретно писмо до легационния съветник фон Таден, полицейското аташе Хофман в Посолството на Германия в София на 17 май 1943 г. пише: „Като най-важен предлог срещу изселването на евреите на изток, Цар Борис изтъква, че неизбежно се налага тези евреи да бъдат използвани от трудовата повинност в България. Досега в трудовата повинност са мобилизирани около 5 000 евреи. Има сведения, че българското Правителство възнамерява да мобилизира в близко време още 8 000, което означава, че за кратко цялото трудоспособно еврейско население ще бъде мобилизирано.

Резултатът от използването на евреи в строителството на пътища и железопътни линии в България досега е извънредно незначителен. Така например в района на Стара Загора бяха мобилизирани около 2000 евреи, които при наличието на политически неангажирания и беден надзорнически персонал са работили само по няколко часа на ден и живеят с удобства.
Българският комисар по еврейските въпроси смята, че мобилизирането на евреите в трудовата повинност в България не води до трайни резултати. Към това трябва да се прибави, че при мобилизирането на мъжете-евреи семействата трябва да бъдат разделени, което кара немобилизираните евреи в София, да засилят значително своята антиправителствена пропаганда насочена срещу силите на Оста, тъй като накрая всяка мярка срещу евреите се представя за искана от Германия.
Българското Правителство твърде прозрачно използва трудовата повинност на евреите в България, единствено като претекст срещу желаното от нас изселване на евреите, целта на който е то да бъде осуетено.“

Отстояването на позицията, че българските евреи са добра част от българската нация, която в създалата обстановка трябва да бъде спасена на всяка цена може да бъде определена като общонационална, с участието на различни слоеве от обществото и по различен начин. Основният инструмент обаче на това спасение се оказва Българската войска с нейните структури и най-вече със спомагателния род войска – Трудови войски, където в определените казармени райони и станове, заедно с българските трудоваци и повиканите на обучение „инородци“, отбиват редовната си и мобилизационна служа много български евреи. Разбира се, тези запазили вярата си, по указания от вън не могат да служат в основните родове войски, но е защитен статута им на български граждани и като такива отбиват наборната си и мобилизационна служба в редовете споменатите спомагателни формирования като повикани за обучение по Закона за военните сили и заповедите по войските.

Към средата на 1943 г., поради непрекъснатото усложняване на общата обстановка по фронтовете на Втората световна война и нарастващата опасност военните действия да се пренесат на територията на Балканите, за да се подготви Царството за подобна ситуация, започва привеждането на родовете войски от състава на Военните сили към военновременните щатове. Същото се отнася и за трудовите дружини и тяхната дейност по изграждане на комуникационните и отбранителни съоръжения на територията и в непосредствена близост до границите. В развърнатите 24 трудови дружини се числят 43 700 трудоваци. (ДВИА, ф. 2000, оп. 1, а.е. 69, с. 87)

В девет от трудовите групи  за работа по главния път София – Варна от км 140 до км 190 работят 2500 повикани евреи, които ще се обучават първите 10 дни, след това ще продължат по определените обекти. Специално внимание е обърнато в заповедта на прехраната, снабдяването с вода и питателна храна на обектите и становете за пребиваване. Становата обстановка „трябва да бъде за всеки началник най-голяма грижа, за да може да улесни и подобри“ работата, като се обърне най-голямо внимание на хигиенните условия. „Друга важна грижа е храненето на хората да бъде питателна и изобилна“. (ДВИА, ф. 2062, оп. 1, а.е. 15, с. 21)

Прави се всичко възможно от властите, за освобождаване под всякаква форма на евреите, в случай, че последните смятат да напуснат страната в безопасна посока. Пример, за начин на решаване на множеството подобни казуси е този със заместник-началникът на 1-ва дивизионна област, който в  поверително писмо от 10 март 1943 г. задава въпроса за възможността повиканите за обучение в работните групи евреи да бъдат освобождавани, в случай, че са получили от Дирекция на полицията разрешение за напускане на Царството. (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 189, л. 168)

В своя ЗАПОВЕД, началника на отдел „Временна трудова повинност“ разпорежда, че при постъпване на искания на лица от еврейски произход, които се намират на работа в еврейски работни групи и получили разрешение от Дирекция на полицията за изселване, да им се разрешава освобождаване от еврейските работни групи, само след като положително се установи, че въпросните лица са си изготвили всички необходими документи и е предстоящо тяхното заминаване извън пределите на Царството. (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 189, с. 167)

С подобни заповеди (една такава е от 27 юли 1943 г. от командира на 6-а трудова дружина с щаб в гр. Плевен) се освобождават и евреите, чиито братя вече са повикани за обучение в трудовите дружини, за да останат в помощ на семействата си. (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 189, с. 101)

Към края на трудовия сезон на 1943 г. броят на ангажираните българи, турци, евреи, „инородци“ и др. нараства до 45 402. (ДВИА, ф. 22, оп. 1, а.е. 202, с.. 109) Това е и времето, в което активно се настоява от българските власти необходимостта, мобилизираните български евреи да останат във войската, за да допринасят за укрепване на нейната отбранителна способност. Зад тази теза е Царят и командирът на Трудови войски.

Смъртта на Монарха на 28 август 1943 г. насочва опитите за по-радикални решения и по еврейския въпрос в Царство България. Политическо е и решението, не без влияние на външни фактори, с края на трудовия сезон от длъжност да бъде освободен генерал-майор Антон Ганев. Принципните му позиции в отстояване интересите на държавата, включително по отношение на нейните поданици не се харесват на част от политическия елит в страната, тясно свързан с Третия райх. На негово място е назначен по-възрастният с три години артилерист генерал-майор Константин Аврамов. За чест на новия командир и неговия екип, те продължават да правят всичко възможно, в поверените им части и съединения да продължат заложената политика на спасение на българското еврейство, включително, там където е възможно, от германските административни зони в Македония и Източна Тракия, където е развърната и българска администрация, с дислоцирани трудови формирования.
С продължаването на мобилизационните мероприятия през 1944 г. числеността на Българската армия нараства почти двойно. Допълненият военновременен щат на Трудови войски също дава основание за паралелно нарастване броя на повиканите за обучение. През лятото на 1944 г. състава на рода войска съставлява 89 214 трудоваци. (ДВИА, ф. 26, оп. 1, а.е. 125, с. 145) Освен на посочените в заповедите обекти, част от тях работят в държавни и административни учреждения, където отбиват службата си по притежавано образование и квалификация, или придобиват такава, в хода на сезонното си обучение.

Спасени са и много евреи извън старите предели на Царство България, там където действат разпоредбите на Трудови войски и техните командири. Такъв е примерът с 55-те трудоваци евреи от Беломорието, които трябва да бъдат уволнени през есента на 1943 г., след края на трудовия сезон.

Пред тях възниква опасността да бъдат въдворени в концентрационни лагери. Те се обръщат към полковник Цветан Мумджиев – началник на „Временна трудова повинност“ към Министерство на благоустройството, с молба да не бъдат уволнявани, а задържани на служба или да бъдат пуснати в безсрочен отпуск, с уволнителен билет, (discharge papers) който да служи и за легитимация, тъй като нямат други документи за самоличност. Полковникът удовлетворява тази молба и издава подобни уволнителни билети със фотографии, които служат за легитимация и спасяват живота на беломорските младежи, които с благодарност дават тези показания в писмен вид по време на процесите на Народните съдилища.

Идващата промяна в политическата система е предшествана от нормативни промени в статута на българските евреи. Този процес е с предварение. Още на 8 септември 1944 г. в своя ЗАПОВЕД № 340 новият Министъра на войната генерал-майор Иван Маринов отменя „Наредбата за носене на службата на лица от еврейски произход в еврейските работни групи“, обявена със заповед № 295 от с.г., поради премахване на ограниченията за лицата от еврейски произход, предвидени в Закона за защита на нацията. (ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 518, л. 276)

Предложената малка част от архивните документи недвусмислено налагат следните изводи:

• В рамките на международно признатите административни граници на Царство България, независимо от наложените под външен натиск рестриктивни договори и мерки, е направено възможното и са запазени от физическо унищожение българските граждани от еврейски произход, както на много други от т, нар. „новоприсъединени територии“ (без на практика никога да са юридически част от българската държава) и на тези с осигурено от българската държавата транзитно преминаване и транспорт до безопасни местонахождения;
• Спасяването на българските евреи има системен характер, продукт на цялостната държавна и обществена система, чиито основен инструмент са Военните сили на Царството, в конкретика Трудови войски, определени от върховния главнокомандващ Н.В. Цар Борис III и от командния състав на Действащата армия като този род войска е призван да проведе серия от оперативни мероприятия отразени в закони, правилници, наредби и заповеди за запазване на живота на тази добра част от българската нация от онова време, активно участвала във войните за национално освобождение и обединение, и в стопанския прогрес на страната между двете световни войни;
• Спасяването на българските евреи по смисъла на системните действия на българската войска и останалите държавните институции, както и следствие от реакциите на българското общество, има уникален характер, без аналог в световната история и трябва да бъде предмет на по-нататъшни научни изследвания и прокламиране на подобен пример на човечност, особено сред обществата със съмнителни ценностна система, бедна духовност и морал, склонни към организиране на геноцид, различните форми на холокост и намирането на „окончателни решения“ в името на примитивни цели.

Още по темата на дискусията тук