16.ІХ.33

Демокрацията, която изхожда от свободата, е все пак против индивидуализма. Демокрацията покровителства малките свободи, но пречи на големите. Във Франция вирее добре демокрацията, не само защото френският народ е свободолюбив, а защото е духовно издигнат народ. Но за един такъв народ и недемократично управление би било добро, стига то да е нужно. А пък за един идеално издигнат народ най-подходящото управление би било анархията, липсата на всякакво управление.

30.ІІІ.34

Нашите комунисти разбират равенството с омразата си. За да се уеднаквят равнищата, те искат да смъкнат високо стоящите, да ги накалят. Аз сам бих бил за един друг – за един творчески комунизъм, при който правдата да се състои в една възможност за изкачване. Не да свалиш издигнатите, а да се издигнеш до тях.

7.ІІІ.35

За характеристика на руснака
(по повод филма „Буря“ по драмата на Островски)

  1. Неопределени, мъгливи пейзажи – мъглява душа

  2. Силна липса на разум – затова в тоя 180 000 000 народ тъй малко са издигнатите. Георги Коцев хубаво казваше: „От 150 милиона 5 милиона може би знаят какво искат; у нас е обратно – всеки знае повече, отколкото трябва.“

  3. Страстите над всичко – значи свинщина.

  4. Не лична воля – а покорство, суеверия, предразсъдъци.

  5. Те не принадлежат на себе си. Затова само религията може да крепи един толко безхарактерен народ. Безразлично каква религия – дали християнство, или ленинизъм.

  6. Всички изпитват непреодолимо желание да изнесат душата си на показ, било в църква, било в кръчма. Затова се родиха у тях писатели с такова познаване на душата.

  7. Една буря в природата е сякаш и буря на съвестите: непрестанни кръстения, метания и молитви.

  8. Всички тия предразсъдъци и суеверия, всички тия обичаи, които властват над този народ, са една масова хипноза. А хипнозата е едно състояние на детство. Руснаците са народ от деца.

  9. „Денги мои – воля моя“, каква безстидност и безчовечие ке крият в тоя лозунг.

Може би ще ми противопоставят днешна Русия. Но тя е повече доктрина, отколкото народ.

30.ІV.35

Русия

Един народ, изтъкан от бездни и възвишения, безобразно разкъсан между водката и кръста (иконата), един народ на сълзливост и бичове, който благодарение на контрастите си е бил тласкан от авантюра в авантюра: Иван Грозний, Петър ІІІ, Разпутин – и днес още преживява най-голямата си авантюра: болшевизъм.

Ах, тия руски непроходими, лабиринтени души!

6.VІ.38

Сцени из детската градина

Видях из вестниците снимка от Царската детска градина. Тя представляваше върволица деца, които се бяха наредили едно зад друго и търпеливо чакаха реда си, за да се спуснат по хлъзгавото корито (улей). И в тая върволица аз не видях нищо детинско, напротив, възрастните налагаха още от сега… си на децата и го налагаха даже в играта им. Да бъдеш дете в Царската детска градина значи да бъдеш дисциплинирано. Значи да не бъдеш дете. Да търсиш дълг в играта.

20.VІІ.38

Жена ми се сдоби със сребърна лисича кожа

Сега вече не можем да ходим на евтини места по кината. Не можем да се храним в дребни ресторанти. Не можем да бъдем както си искаме на улицата. Благородната кожа implique (предполага) благородно държание и у нас. Умрялото животно трябва да ни направи благородни. Кожата изисква въздържание, но не такова, което да шокира, а което да изглежда самата свобода. Това е чудото на благородството.

7.V.40

Ако в творбите на днешните писатели липсва известна непоследователност, известна нелогичност, ако щете (или по-право алогичност), ако всичко е идеално сглобено, ако едно съчинение прилича на един твърде добре уреден парк, читателят губи доверие в естествеността на творбата. Той я счита за стъкмена. Тя е може би хубава, дори съвършена, но нейната хубост и съвършенство приличат на нова обувка, с която не може да се ходи, защото не е пригодена към крака ни. За да може една нова обувка да служи, тя трябва малко да се деформира.

В нашите мисли, в нашето въображение, в нашата памет никога нищо не се явява с една продължителна последователност, с една хармонична издържаност, с едно прекалено единство; затова и в литературните творби, за да бъдат по-жизнени, трябва да има известна деформираност, известна незавършеност, известна натрошеност.

5.VІІІ.40 – Галата

Ако един казармен живот, какъвто е националсоциализмът, е необходим на един народ, който трябва да се реабилитира след погром – тоя казармен живот трябва да бъде в историята на народа толкова дълготраен, колкото е, пропорционално взето, военната повинност в живота на отделния човек. Защото войнишките добродетели (дисциплина, йерархия) са полезни само, за да стимулират временно, както лекарствата при болест. Иначе те са противоестествени.

21.VІІІ.40 – Галата

Въпросът за възпитанието на детето, както за възпитанието на народа, се свежда до това: дали да се следва авторитарният принцип или демократичният, дали детето да се страхува от баща си, или той да му бъде другар. Едното означава близост, но и непокорство. Другото означава страхопочитание, но и изолираност.

21.VІІІ.40 – Галата

Докато демокрацията развращава масата, като ? дава илюзия на равноправие, диктатурата развращава управниците, като им дава илюзия на всемогъщество. Но при разбрана народна маса или при мъдри управници и единият, и другият принцип са еднакво добри. Но само временно, защото човечеството се уморява от всичко, даже от блаженствата.

1.Х.40

Всичко, що казвам, го мисля. Но не казвам всичко, що мисля.

2.ІІІ.41

Когато народите изгубят вяра в силата на своята политическа съпротива, тогава дирят спасение в духовната съпротива. Така се обяснява повишената литературна ефервесценция в Чехия и Моравия напоследък.

1.VІІ.41

Някои ме упрекват, че съм дирел своите доказателства и от двете страни на барикадата. Тези, които говорят така, са винаги едностранчивите. Но аз съм като птиците небесни. Диря храната си там, където я намирам.

18.ХІ.42

Основният принцип в моя живот е красотата, хармонията, и оттам – редът. Основният принцип в живота на други и ползата или насладата, или пък леността. Целият живот получава своя колорит благодарение на тази начална боя. Аз съм наклонен да омаловажа ползата за сметка на красотата, която в края на краищата не служи за нищо.И давам живота си за едно изкуство, което търси оправдание (утеха) в народното признание. Други пък са наклонни да отрекат изкуството, понеже не виждат ползата му. Но всеки се крепи на безпогрешни аргументи.

15.ХІІ.42

Писателската стълбица се разгъва в една богата гама, като се почне от чистите лирици, заключени в себе си, мине се през все по-обществените романисти и есеисти и се стигне до философите на историята, които вземат обществеността в най-обемистата ? форма през вековете.

6.ІІ.43

Един Наполеон, ако застане пред Ватерлоо, ще си представи битка; един Хайне, ако застане пред Ватерлоо, ще си представи поема; един Рембранд, ако застане пред Ватерлоо, ще си представи рисунка. Не важат препоръките. Те действат на простите хорица, на които може да се внушава, които не носят света в себе си. Другите – те са, които внушават, които показват вътрешния свят, qui … le monde.

21.ІІІ.43

Човек трябва да работи не само за бъдещето си, но и за своето минало. Род, име, чест, състояние – това влече отговорности. Човек не бива сам себе си да обезкуражава, не бива да скъсва с миналото, не бива да руши традицията. Ако неговите предци са станали земеделци, те не са станали случайно. Ако продължи делото им, той продължава извървян път. Ако скъса с всичко, той почва изначало – борбата му с живота ще бъде много по-тежка.

24.VІ.43

В нас … един втори човек, който стои в сянка. Но понякога излиза на светло и поставя в недоумение истинската ни личност. Той е нашият втори резерв и то заканителен резерв. Един искал да стане художник, а станал търговец. Друг…

16.ХІ.43

През 1812 г. Гьоте пише: „По света народите сега така се размесват, че човек, без да си променя местожителството, става космополит.“ Това се отнася до годините на Наполеоновите завоевания, но то може с още по-голяма сила да се приложи към днешно време. Парадоксално е, че войните служат за разпространение на международното мислене и чувстване. Чрез тях народите се опознават твърде реално. Този факт не се е упражнил с по-малко действие и по времето на Гьоте, когато честолюбието на Наполеона своеволно разбърка европейските народи.

20.ХІІ.43

Евреите направиха без да искат голяма услуга на софийските селяни. Еврейските вещи след изселването на стопаните им минаха неусетно в селските каруци и се запътиха из околността, за да очовечат малко-нещо тези невъзприемчиви шопи. Така стъпка по стъпка – от чист егоизъм – само защото са мислели, че изоставените еврейски мебели ще им излезнат по-евтино – софийските селяни вървят по пътя на напредъка.

20.ХІІ.43

Първата истинска дневна бомбардировка над жилищни квартали (Ив. Вазов, Болницата). Бях там един час след нападението. В близката улица бул. Скобелев народът се трупа. И това е зрелище, както Великденския събор. Жужат навсякъде като разгневен кошер. Тротоарите осеяни със сърчи. Очите на къщите извадени. Кордони от противовъздушната отбрана и полицията пречат на тълпата да приближи бомбардираните места. Отдалече виждам през един прозорец да изваждат юргани, възглавници. При градинката до ул. Доспат една бомба изровила дълбок кратер и разхвърляла земята на големи буци навред по улицата и по тревата. Наблизо една скамейка счупена, тополи и борове повалени. От изпочупените клони на боровете иде дъх на борика. Чуден честен (?) дъх, който ми напомня волните простори, висините; контрасти със страшната околна действителност. Само бронзовото козле, възкачено на един каменен цокъл, макар и съвсем близо до бомбения кратер, стои незасегнато. Изпокъсани жици, повалени стълбове, олющени къщи, тумби от мрачни хора – и всичко това покрито с дрипите на падаща мъгла.

Но вечерта кафенетата и аперитивите са пак пълни, пред кината пак се трупат хора. Човешките същества са най-пригодливите животни на света. Напомнят ми кокошките, които ще се разврякат панически, когато влезеш в курника и хванеш една от тях, но миг след това ще кълват спокойно зрънцата, макар че пред очите им си заклал тяхната другарка.

Прави ми впечатление, че хората привикнаха на ужаса. Те имат свойството да се приспособяват към всичко. Докато след първата бомбардировка през 1941 г. софиянци лудо бягаха, плащаха небивали суми на автомобили да ги закарат нейде надалеч, сега вече всички си стоят по домовете. Даже ония, на които бе дадено изрично нареждане да се изселят (из околностите на гарата), и те продължават да живеят, устройват си удобства край вулкана. Човек вярва на себе си даже тогава, когато е безпомощен.

4.VІІІ.44

Животът на цивилизацията е като зигзагообразните пътища в планината. Трябва да се извърви грамадно разстояние, за да се дойде до една точка, която е с няколко метра само нагоре от долината. Но път направо няма. Животът на цивилизацията е възходяща спирала.

26.VІІІ.44

Румъния сключила примирие със Съюзниците. Вчера цял ден прелитаха откъм Кюстенджа до Варненския залив тежки транспортни хидроплани – насам и нататък. Какво пренасяха те в Гебедженското езеро? Ранени войници ли? А един страшен северен вятър задуха, който разбунтува морето и покри небосвода с тежки облаци. Тоя вятър е като символ на руската сила. А днес от рано сутринта цели флотилии от малки германски бойни кораби, някои от които с плоски дъна, пореха морето с посока към Варна. Когато Севастопол (Кримския полуостров) е бил опразнен от германците, е било пак същото. Тогава морето изхвърлило при Калиакра стотици трупове. Вятърът и морето непрестанно тътнат в ушите, като че ли въздухът се тресе от хиляди аероплани. Дърветата се огъват. Огромни вълни се изсипват на брега. Слънцето прозърта през облаците и облаците хвърлят върху морето тежките си сенки, сякаш това са маслените петна на потънали параходи.

27.VІІІ.44

Тази сутрин по пътеката зад къщата минаха десетина души млади руси мъже, водени от български войници. Когато отминаха, разбрахме, че са германски моряци от потопен военен кораб. Догонихме последния от тях и го поканихме у дома. Млад, 21-годишен, бос, с раздрани от крайбрежните камъни крака. Разказът му показва още веднъж разпадането на германската му /армия/? Били 50 плоскодънни военни кораби, докарани от Германия по Дунава. При капитулацията на Румъния излезли в сражение с руски черноморски единици. Някъде пред (…), собствено герм./анските/ кораби побегнали към България, а русите ги подгонили. Но плоскодънните кораби не могат да издържат това необикновено силно вълнение. Неговият кораб се повредил. Когато се стъмнило, комендантът заповядал да отворят вентилите, за да се самопотопят. Но при отваряне на вентилите корабът така се наклонил, че нищо не могли да спасят. Били 50 души на борда, хвърлили се да плуват. Било 8 часа вечерта. Плували 3 часа. Но от 50 души на брега излезли само 10.

Нашият момък е от Дрезден. Той взел със себе си само родината си – един портфейл, в който било всичко ценно за него – снимки, писма, книжа. Видях портфейла. Целият мокър, но книжата вътре са запазени. Момчето не мечтае нищо друго, освен да се върне у дома. Има родители, брат и сестра. Братът е на западния фронт и от 3 месеца нищо не са чули за него.

Никой вече не вярва в победата на Германия. Но защо търпят още тоя човек с комплекси да ги управлява? Един народ заслужава управлението, което има. Такова силно подчинение на един само човек други народи не биха могли да търпят дълго време. Тоя народ плаща данък на своя стаден инстинкт.

И ето, гледам от три дни из морето край Варна как непрестанно шарят германските военни кораби като бездомни кучета, душат пред оная /?/ и никой не ги приема. В Черно море са като в капан. Аз съм обзет от едно чувство, в което жал и гняв се смесват.

27.VІІІ.44

Днес след обяд морето изхвърли една мина. Когато тя избухна, аз бях в стаята зад вратата и почувствах, че дробовете ми остават без въздух. А къщата се намира на 50 м над морето, а самата мина избухна на 800 м от къщата.

28.VІІІ.44

Днес, Богородица, година от смъртта на царя, 30 германски бойни кораба, които се бяха притаили вчера във Варненското пристанище, излязоха на открито море и се самопотопиха. Цял следобяд въздухът ехтеше от избухванията. Варненският залив е пълен с техните корпуси. Това самопотопяване съдържа нещо безкрайно мъчително. Човек вижда не само загиването без следа на тези бойци, които 5 години водиха война. Но този акт бе символ на самата Германия, която също не може вече нищо да стори, освен да се самоубие.

28.VІІІ.44

Днес бълг.[арското] радио не предаде вече никакви съобщения от герм. източник, а само английски, американски и руски. Радио Донец (?) бълва гущери срещу България. Нашите войски имали заповед да разоръжават германците и да ги препращат вън от границите.

29.VІІІ.44

Тая сутрин в 5 часа бях събуден от шума на много мотори. В морето излизаха от Варна няколко десетки бойни кораби, за да се самопотопят. Цялата сутрин слушахме детонациите на взривовете и гледахме на хоризонта да изригват гейзери от дим. Това бе последниет етап на трагедията на герм. Черноморска флота. Десетки години ще минат, без тая флота да стъпи отново в Черното море.

30.VІІІ.44

Герм. войници биват обезоръжавани и настанявани по разни училища, докато поемат обратния път за родината. България се е обявила за неутрална страна. Русия е признала бълг. неутралитет. Жалка картина представляват тия германци без пагони, които продават на безценица всичко и с парите купуват цигари, които в Германия имат баснословни цени. По училищата, където са настанени герм. войници, се трупат бедни жени и деца с надежда да изпросят нещо от германската разплоха (?). Жени, които са се сближили с германци, вървят по училищата и водят своя любим под ръка и плачат. През това време русите са завзели Тулча и напредват към Кюстенджа. Да му мисли фамозният фюрер.

31.VІІІ.44

Морето непрестанно изхвърля на брега разни дъски и други дървени части от корабите, които се самопотопиха. Крайбрежните скали са покрити с катран, който се свлича по тях като съсирена кръв. Има дори изхвърлени от вълнението големи риби, които са били умъртвени от експлозиите на корабите. Драмата на морето личи на всяка крачка. Човек най-напред изтръпва, после свиква, както свиква да гледа раковините, които приливите и отливите непрестанно изхвърлят на пясъка.

31.VІІІ.44

Въпреки страшните поражения на войната германците не посмяха да употребят газовете. Тъй най-унищожителното оръжие, тъкмо поради своята сила, предпазва хората от гибелта. Когато и другите оръжия достигнат тоя максимум на унищожителност, войната ще стане невъзможна, защото с един замах биха могли да се унищожат цели народи. Ето как жестокостта стига до своята развръзка.

1.ІХ.44

Като виждам германците как бягат, оставяйки всичко – огромни складове с храни, всевъзможни ценни вещи – аз разбирам какво значи разгром. Германците започнаха тази самоубийствена война в името на жизненото пространство. Но една прекрасна сръбска поговорка, която научих в Нови сад, гласи: „Ако гости ни су бесни, къща ни е тесна.“ Още беснеят в Германия нац.-социалистите и затова тая нещастна страна може би ще свърши с пълно самоубийство.

Предишна статияБоян Болгар: “Всичко, що казвам, го мисля. Но не казвам всичко, що мисля.”
Следваща статияAUF WIEDERSEHEN II, Никола Г. Алтънков