Боян Биолчев за „..Краят на монолога“ на Борис Китанов

На корицата картина от Теофан Сокеров, редактор Дора Велева, 
изд. „Фебер“, 2024

Книгата „..Краят на монолога“ на Борис Китанов до последната страница не внушава усещане за край. Тя има единствено начало. И умело води читателя към сприятеляване с текста. А той само привидно е животопис. Всъщност срещаме цветна памет за автентичния живот през лично преживяното. Проницателно и аналитично потапяне в епохи от живота
на националното общежитие, преосмисляно с нарастваща мъдрост с годините от автора, без да закърнява енергията на интереса към съвременността.

Многоликата биография на Китанов покрива характеристики за всички пластове на времето, впечатлява компетентността на гражданина, на управленеца,
на международника, и, трябва да го кажа – на софийския бохем, но основната сила на книгата е осъществена от историка на изкуствата. Ерудицията е очевидна, а в нея стремително се извишава интересът към изобразителното творчество, преклонението пред таланта на художника, ексцентричния, своеобразния, непокорния, поданика на свободата, независимо от диктатите на действителността.

Много пъти Боби Китанов заявява, че не е писател. Да изтрие от речника си тая констатация! Езикът му е богат, прилепчив към същността на разказа, четивен с емоциите и откровеността си, истински калейдоскоп на художествения поглед. То ест, няма да го приемат в Съюза на писателите, но паспортът му
за ценителите на художественото слово е подпечатан.

А сега последните ми думи вече като негов приятел! Във всичките странствания през разнопосочната си биография, той никога не е изневерявал на личното си убеждение, на човешкото си достойнство. Гръбнакът му е прав. Духовният му ръст винаги е бил равен на физическия. Ще събера в едно изречение най-вярното определение кой е той наистина… – Преди десети ноември е наказван, защото е приятел на Пражката пролет и на Вацлав Хавел, след 10 ноември – пак за същото!

 Боян Биолчев