Акад. Григор Велев: Веруюто на Раковски е и мое верую: любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!

Григор Петров Велев е роден на 22 януари 1935 г. в град Хасково, където завършва основно и средно образование. През 1958 г. се дипломира вън Висшия медицински институт – Пловдив и постъпва на работа в Първостепенната окръжна болница в Хасково като ординатор–патолог. През 1960 г. взима специалност по патология и е назначен за завеждащ Патолого-анатомичното отделение. След конкурс през 1966 г. започва работа като асистент в Катедрата по патология в ИСУЛ, София. Дисертацията си на тема „Имунна стимулация на чернодробната регенерация” защитава през 1973 г. и получава научното звание кандидат на медицинските науки (днес доктор по медицина). През 1984 г. е хабилитиран за доцент по патология. Същата година става ръководител на катедрата по Обща и клинична патология при ВМИ, Стара Загора. Дисертацията си „Биопсична диагностика на хроничния хепатит” защитава през 1985 г. и получава научното звание доктор на медицинските науки. През същата година е хабилитиран за професор. През 1989 г. е избран за ректор на Висшия медицински институт – Стара Загора.

Проф. Велев е специализира в Москва и Париж по имунопатологията на черния дроб. Научното му творчество включва 137 публикации в областта на стомашно-чревната, чернодробната, онко- и имунопатологията, сред които и пет монографии. Под редакцията му са написани „Ръководство за лекари патолози по Обща и клинична патология” и четири учебника за студенти по „Обща патология” и „Клинична патология”. Съавтор е на четири „Ръководства за практически упражнения по патология”.

След 1989 г. проф. д-р Григор Велев активно се занимава и с политическа публицистика от позициите на модерния, градивен национализъм. Публикувал е повече от 160 статии, анализи и коментари, посветени на актуални политически събития у нас и чужбина. Участвал е в десетки предавания на различни телевизии, посветени на политическите проблеми в България.

През 1995 г. оглавява екип от видни български учени при БАН за създаване на „Българска национална доктрина“. През 1997 г. доктрината е представена на президента Петър Стоянов. През 1998 г. Доктрината е внесена от представители на СДС, ВМРО-БНД, ДП, БЗНС-НС в парламента за обсъждане.

През 1997 г. проф. д-р Григор Велев е избран за председател на създадения по негова инициатива „Научен център за българска национална стратегия“, в който се разработват проекти и програми, посветени на различни проблеми, отнасящи се за успешното развитие на България. В него работят около 70 учени.

От 1995 г. е председател на „Движението за приятелство и сътрудничество между Р България и Р Македонияи“. Той и неговият син д-р Петър Велев откриват в гр. Скопие „Българска книжарница“ с 10 000 тома книги, която се превръща в културен център на българите от Вардарска Македония. Тя функциониреа от 2003 г. до 2005 г., когато местните власти вдигат три пъти месечния наем и по този начин ликвидират този светилник на българската свяст.

От 2004 г. е Григор Велев става председател на Комитета за защита на Западните покрайнини, който подготвя и публикува „Меморандум относно промяната на статута на Западните покрайнини“ и организира парламентарно питане до Министерството на външните работи за отношението на Р. България по този национален проблем.

Проф. Велев е основател и председател е на Сдружението на националния елит „Строители на нова България“. По негова инициатива е създадена и регистрирана средношколската Спортно-творческа организация „Български юнак“, която цели обединение на българската младеж и работи за патриотичното й и родолюбиво възпитание.

Проф. д-р Григор Велев е автор на монографията „Национализмът“, в която разглежда съвременните теории за същността и общественото значение на национализма, мястото на модерния национализъм в политическия живот на нациите и националните държави, историята на българите през погледа на националиста, анализира необходимостта  България да има Национална доктрина, разглежда националните доктрини на балканските страни и др.

Автор е и на изследванията „Диктатура.Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)“, „Българският национализъм и неговото бъдеще”; „Българската национална кауза (1762-2012)“; „История на българите от Македония“ в два тома. Основател и дълго време е редактор на в. „За българската нация“.

Проф. д-р Григор Велев е съучредител (3 март 2006 г., София) на партията Обединение на българските националисти „Целокупна България” (ОБН „Целокупна България”). Тази партия се представя за „изградена върху принципите на Модерния градивен национализъм и идеологията на Българската национална доктрина“. На учредителното събрание на ОБН „Целокупна България” проф. Григор Велев е избран за председател на Националния изпълнителен съвет.

На 22 юли 2006 г. Националният политически съвет на ОБН „Целокупна България“ единодушно издига кандидатурата на проф. д-р Григор Петров Велев за президент на Р. България в двойка с о.р. арм. ген. Йордан Мутафчиев. Главният лозунг в предизборната му кампания е: „НЕ на фикусите в политиката! В Европа с нов морал!“ Проф. Велев обяснява предизборното си мото така: „Фикусът е стайно растение, безполезно и старомодно, нито красиво – нито грозно, то заема от жизненото ни пространство, но го държат, за да прави добро впечатление.“ Този лозунг е насочен срещу нерешителността и бягането от отговорност, които (според проф. Григор Велев) проявява Георги Първанов при изпълнение на президентските си задължения.

В  книгата си „Българската национална кауза (1762-2012) “ акад. Григор Велев продължава успешните си усилия за осмисляне на миналия и днешния път на нашия древен, изстрадал, но и доказал във времето качествата си народ. Това е  концептуално изследване, съдържащо огромен изследователски материал, което за първи път дефинира деветте досегашни национални каузи на българите. Акад. Григор Велев добросъвестно и педантично проследява етапите на развитието на българската национална кауза от началото на Възраждането до наши дни – от защитата на българската идентичност, през борбите за културна, църковна и политическа еманципация, националните приоритети и колизии през ХХ в., до съвременната ситуация след влизането на страната в Европейския съюз.

Сред достойнствата на изследването непременно трябва да посочим обективния, дори безпощаден анализ на съвременното състояние на националната ни политика. Авторът не само критикува недостатъците и грешките, допуснати от българските правителства, политически партии, интелектуални среди, медии и т.н. , но и отговорно препоръчва и формулира онези приоритети, които на практика нямат алтернатива. Сред тях са необходимостта от ново осмисляне на проблемите, свързани със Западните покрайнини (днес в Сърбия), Беломорска и Източна Тракия (днес в Гърция и Турция), както и на особено невралгичния „Македонски въпрос“ от гледна точка на разбирането за „един народ в две държави“. Книгата на акад Верев още веднъж убеждава читателите в правотата на изреченото някога от великия българин Георги Раковски: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели“.