Райчо Русев – Райсън. Поет и сатирик, роден на 20 октомври 1949 г. в село Малко Брягово, община Маджарово, обл. Хасковска. Завършил е Факултета по славянски филологии на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Освен като автор на стихове, той се изявява и като преводач (от руски и сръбски език). Творчество: Издал е няколко стихосбирки, сред които: „СтиховеЙ” (2010), „Стихове от втория етаж” (2013) и др. Някои от стиховете му са преведени на испански и френски, а голяма част на сръбски език . Получавал е множество награди и отличия, като най-много цени тези от хумористичния конкурс „Очи към себе си”.
Изд. „Изток -Запад“ подготвя томче с избрани негови стихове.
Есенно равноденствие
Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
една несподелена ласка.
Топи се неусетно, скришом –
ахá докрай, ахá до дъно.
Но не! До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни.
Светът и той така издиша,
лъжи, омраза и войни…
Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.
* * *
Това е
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято,
с дъх на сено и на роса.
На всички близки и познати
отвъд това ще занеса.
Кокичета от Баба Марта,
на трите си деца гласа.
На вътрешните, на родата,
отвъд това ще занеса.
И глътка вино недопито,
далечен спомен за море…
А пък за вас като ме питат,
ще казвам: всички са добре!
* * *
Селцето си отива
Отива си, отива си селцето,
при сенките, от другата страна.
При дългото очакване, което
все някой ден ще стане светлина.
Прераждат се във камъни и тръни
познатите ми, близки имена.
И аз накрая тук ще се завърна,
при тях да легна като тишина.
Ще се притисна, нежен като свила,
до видимата рамка на света.
Аз отсега земята си постилам.
С небето се завивам отсега.
На здрач и мараня ще се преструвам
или на сглъхнал в долината ден,
та всичко, що се вижда или чува,
да виждате и чувате през мен.
* * *
Благодарност
(от брега на морето)
С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето – да го дишам.
И ходя, и усещам виното…
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.
Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!
Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.
* * *
Денят
Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна.
Ще влезе вкъщи без лице,
изстинал като гроб и
на още топлото сърце
ръцете си ще стопли.
И хвърлил всчки чудеса
във ъгъла, на тъмно,
ще тръгне да умира сам
в градините зад хълма.
А утре малкият му брат,
засмяно и чевръсто,
ще мине чудесата пак
да вземе и да пръсне.
Докато привечер и той
не закатери хълма.
И сам оставаш, друже мой,
и стаята ти пълна…
