ВАСИЛ CTOEB или далечните брегове на влюбения

ВАСИЛ CTOEB или далечните брегове на влюбения

Уважаеми гости, ценители и Ваши благородия – купувачи,

Спазвайки закона за неприкосновеността на личните данни, ще избегна кадровото донесение кога е роден автора, какво, къде и при кого е завършил, къде по света и у нас в частни и държавни колекции се намират негови творби, за което биха ме обвинили в съучастие в предстоящите кражби. А както е известно, от музеи и галерии, особено като тази, случайни неща не се крадат!

Moгa да спомена само, че Васил Стоев живее в София — което е диагноза, че от Пловдив — което е признание и според някои е полу фигурален и полу абстрактен, каквото и да означават тези определения. А точно това, през 60 -те години на миналия век, можеше да е и присъда, защото тогава проф. Атанас Стойков, „пророчески“ ни предопреди, че главната опасност за унищожаването на изобразителното изкуство е абстракционизмът! Кратко и ясно! Но, ако единият се четеше в рамките на 111 хиляди километра, то другият – се гледаше в рамките на света, защото както бе казал Хегел, изкуството е религия на откровението! А Васко не е религиозен! Той е вярващ в пречистващата сила на откровението!

До тук с географията и историята, и да продължим с определенията! Ще ви разочаровам, но Васко не е абстракционист! Абстрактно изкуство, като понятие от миналия век – няма! Това беше доказано още от Роже Гаруди в книгата му „Реализъм без брегове“. Всичко като въздействие е и реално, и абстрактно като изказ. Пример — музиката или „Джокондата“ на Леонардо Да Винчи, или „Раждането на Венера“ на Сандро „бъчвичката“ наричан Ботичели, или вакханалиите на Питър Брьогел — Стария, наричан още Селския. Не са ли те брилянтен пример за абстракция, изградена с формообразуване на принципа на стриктния реализъм?!

Но, за да създадеш осъзната и с ясно послание абстрактна творба, трябва преди това задължително да си овладял света на формите и лабиринта на емоциите си до съвършенство, след това да си успял да ги разградиш до степен знак, символ, звук, да откриеш самостоятелния им цветови еквивалент, да съставиш от тях нова  авторска азбука, нова музикална гама и на тяхна основа — нов речник на нова образност, на нова звучност в условията на актуалната социално—историческа ситуация!

Точно това е направил Васко Стоев. И трябва да подчертая, че той не върви по утъпканите и добре познати пътищата на Кандински, Малевич, Полог, Рионел или Дюбюфе. Не! Той е успя с годините да павира свой път и да изгради свой свят, в който колоритът изразява стихията на чувствата му, а използваната на места ограничителна линия я организира под диктовката на разума.

Това е една нова реалност, която не се обяснява, а се съпреживява. .. като музиката. И е напълно нормално тази специфична авторова естетика да не се приема еднозначно от всеки, за разлика от ценителя, който би трябвало да е запознат с отношението на човечеството към красивото през различните периоди на историческия си път към днешния ден. Красота в чист вид, освен в ковьорчетата в кухнята над печката в креватните табли с лебедите и Шильонския замък над Женевското езеро, няма!

Красотата е резултат от докосванията на авторовите страсти с историческата психо-структура на всеки, търсещ и готов да влезе в диалог с идеалната, осъзнатата, градивната самота на твореца, или както е написал Шилер: „В царството на идеала с радост бягай от живота сив“

И това е така, защото авторското платно не трябва да е безлична фотография на природата или разходка по бездушния детайл на формата. Истинската творба не е копи-пейст на заобикалящия ни свят. В нея същността на природата е живот в движение, понякога на пръв поглед хаотичен, но винаги провокиран или насочван от неукротимите страсти на художника, страстите на Васко Стоев!

Още Шелинг, в своята естетика, заявява категорично, че идеализацията на природата е не по-малко безплодна, както и раболепният й мимезис!
Изображенията в платната на Васко Стоев са като фрески, като сграфито на стената на спомените. Те са реални, но извън реалното време на многоликото ежедневие. Те са като ловци на изчезнали цветни спомени и съновидения. Звучат като покана за нова съвместна авантюра в менталния свят на автора, озвучен от богатия колорит, защото всяка багра в платната му има звуков еквивалент. Детайли няма, за да не ангажират погледа ни с ненужности. Всичко е обединено в цветните сигли на преживяното, превзели като композиционен елемент далечните брегове на мистичната и екзотична земя на временното спокойствие и често бягство на Васко. Бреговете на изповяданата, а може би, тайната греховна любов на автора. Тези брегове са открити след дълго ровене в богатата библиотека на спомените. Те са като брегове на страстите човешки, обградени, защитени и успокоени от монохромните цветове на морето на миналото, за да може любовта да облагородява всеки, докоснал се до мистерията на авторовата изповед.

Точно към тези далечни брегове ни кани гостоприемно на приятелска раздумка Васко Стоев. И ако на някого това пътуване му се струва ненужно или безсмислено, нека не го отрича, а да бъде така добър и отстъпи мястото си на всеки, който е готов без уговорки да заплава с радост към спасителния архипелаг на Васко Стоев! А, както вече сте се досетили, аз битувам от години там, защото успях да осъзная смисъла на Хегеловите думи, че изкуството по своето същество представлява степен в развитието на човешкия дух и особено на духът на твореца! А той е винаги на крачка пред нас и ни води към бреговете на бъдещето, така че, драги ценители, приканвам ви – купете си необитован бряг! Купете си бъдеще!

В тази сделка участвам от години и аз като ценител на таланта на Васко Стоев а в случая и с изтънчения вкус на големия български скулптор и по съвместителство галерист, Вежди Рашидов!

Слово на изкуствоведа Борис Китанов при откриването на изложбата „Острови на светлината“ на живописеца Васил Стоев.