за новата му книга „Литературата като обществено съзнание“
През последните 20 години литературният критик и историк на литературата Панко Анчев много успешно разработва проблеми от философията на литературната история. Неговото внимание е съсредоточено върху изследвания на теорията и историята на литературния процес и особено на преходните периоди в него. Тогава се извършват най-важните и най-дълбоките изменения в процеса, както и в самата литература, възприемането й от обществото и нейното функциониране като социален фактор. Това му позволява да изведе много нови изводи за характера на българската литература от Модерната епоха като свидетелка на времето и изразителка на обществените идеи.
Панко Анчев има своя идея за литературата и това му помага да анализира по-лесно и успешно нейните проблеми – особено тези, които са заложени в историята на литературния процес. Показателни за неговите плодотворни наблюдения, изследвания и изводи са книгите му „Философия на литературната история“, „Идеи, личности и мотиви в българското литературознание на ХХ век“, „Идеите в литературния процес“, „Идеите като думи“, както и книгите му от авторските му серии „Непрочетеният…“ и „Въведение в…“ и трудовете му в серията „Дълг и чест“ на издателство „Захарий Стоянов“. Тези книги са проявление на зрял изследователски поглед, на високата научна подготовка, задълбоченост и оригинално мислене. Той успешно съчетава в себе си критикът, който анализира и оценява, с учения, който проучва, изследва и изгражда научни тези и теории.
Панко Анчев е един от най-добрите съвременни български критици и литературоведи. Неговите постижения тепърва ще бъдат оценявани и изучавани. В общи линии той оформи своята методология и принципите на изучаването на литературата, както и модела на съществуването, функционирането и развитието на литературния процес.
Плод на тази зрялост е и най-новата му книга „Литературата като обществено съзнание“ на издателство АТЛ-50. Това издателство издаде едни от най-добрите негови книги, които заемат важно място в българската критика и литературознание от последните пет години. Това са книги за П. К. Яворов, Йордан Радичков, Кръстьо Куюмджиев и „Идеите като думи”.
Новата книга на Панко Анчев „Литературата като обществено съзнание“ е пръв цялостен опит да се изследва този проблем върху материал от българската литература на Модерната епоха. Тук се вижда как литературата изпълнява своите социални функции, понеже самата тя е обществено явление, произлизаща от обществото, служеща му е като негов най-автентичен свидетел на времето, в което се създава, и изразява идеите на обществото. Тя не е толкова отражение на живота, а го пресътворява съобразно доминиращите в нея и исторически утвърдили се принципи, правила и закономерности.
Литературата свидетелства и изразява и то до такава степен автентично, че с пълна увереност може да се твърди, че ако някакво явление, тенденция, процес ги няма в нея, те не са се случили. И обратното: науките, публицистиката, пропагандата могат да твърдят, че в обществото произтичат някакви важни процеси, но ако литературата не ги е уловили и не е преценила, че са съществени, тях просто не ги е имало.
Но за да се установи всичко това, литературоведът трябва да чете внимателно, задълбочено и да прилага точна методология в своите изследвания. Това прави Панко Анчев и в тази своя книга.
Когато той твърди, че литературата е обществено съзнание, означава, че носи в себе си целия обществен свят, неговите многобройни и многообразни идеи. И ги изразява, за да покаже на обществото и нацията в какво състояние се намират, какви тенденции се зараждат, развиват или утихват, за да знаят те как да се предпазват от опасности, беди, превратности. Литературата изразява и начина на мислене на обществото, неговата зрялост или незрялост.
Авторът убедително проследява как се променя общественото съзнание в прехода от Средновековие към Модерната епоха. За този преход не се говори; той дори се отрича от историографите на обществото и литературата. Но той протича по особен начин и това се вижда в творчеството на последните писатели на Средновековието и първи на Възраждането като преп. Паисий Хилендарски, архм. Неофит (Бозвели) и св. Софроний Епископ Врачански.
Панко Анчев уверено анализира характера на българската литература през Възраждането и в епохата след Освобождението като съзнание на буржоазното време. Главата „Съзнанието на буржоазния човек и литературата. Българският модел“ е изключително важно и много ценно изследване на един проблем, който изобщо не се отчита в нашето литературознание. Поради това и историята на българската литература не успява да отчете цялата сложност на процесите в нея и особеностите в нашето естетическо и обществено развитие.
Панко Анчев проследява как при постоянните преображения на общественото съзнание под влиянието на процесите в обществото, се преобразява и литературата. Но не като тематика и показване на конкретни събития и факти, а именно като промяна на съзнанието за нея и в нея.
Много важна и неочаквана като анализ и извод е главата „Чудото на 60-те години на ХХ век в българската литература“. Тук става дума за сложните особености на времето и на литературата, която свидетелства за него и го изразява. Панко Анчев обяснява защо именно през 60-те години се проявява удивителния възход на литературата, проявен с навлизането в нея, а и в другите изкуства, на толкова мощно и многобройно поколение. И защо веднага след това започва видим и неудържим упадък на съзнанието и здравината на колективистичното тогава общество се пропуква неудържимо. Той сравнява това явление с подобни явления в западноевропейските литератури, както и в руската литература.
Ще отбележа и приносния характер на главата „Литературната критика като обществено съзнание“, в която трябва отчетем нов подход и оригинални съждения за характера на литературната критика.
Новата творба на Панко Анчев „Литературата като обществено съзнание“ е книга събитие в критиката и литературознанието!
Паруш Парушев
Анчев, Панко, „Литературата като обществено съзнание“,
издателство АТЛ-50, София 2023 г.
