ТРЕТИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ

Допреди седмица никой не смееше да произнесе името му. Ако все пак понякога се казваше нещо за Васил Божков, това се правеше тихо, почти шепнешком. Шепнешком – така се говореше за този най-богат, най-тайнствен и мистериозен мъж.
Шепнешком – така говорим ние, българите, за неща, които знаем, че са опасни и могат да ни опарят.
Така – шепнешком, говорят също и милионерите, и банкерите.
Чували ли сте как милионерите и банкерите произнасят думите? Произнасят ги уморено, отегчено, цедят ги през устните си и най-важното – тихо и шепнешком. Целта е да се напрегнем, да се уплашим, че нещо няма да чуем и да разберем и накрая да си кажем: „Колко тихо и умно говори този човек! Колко много заслужава той това, което има!“
Допреди седмица името на този милиардер, говорещ също така уморено и тихо, беше определяно като име на благодетел на футбола, спасител на антични ценности, собственик на надежди –т.е. на лотарии, велик колекционер на изкуство и т.н. А сега?
Сега всичко е наобратно.
Сега Васил Божков е измамник, лъжец и мошеник, ръководител на организирана престъпна група (много обичам това определение „организирана“), политически рекетьор, човек, подкупил и развратил чиновниците на държавата. Всички говорят за това и се опиват от своята смелост, от своето остроумие и справедлив гняв. Журналисти, политици, обикновени хора – все Черепа им е в устата. Подхвърлят си го този череп, сякаш е кристалният митичен череп на индианците, дето може да ни отведе в други измерения.
Дори сценаристите на Слави стигнаха дотам, да си играят на Хамлет и черепа на Йорик. Милите шекспировци. Каква смелост и каква глъбина на хумора и гротеската. И откъде дойде тази сила на българите да се борят с този Череп? Как стана така, че шепотът изведнъж се превърна във вик? Откъде извадихме такова гърло за кряскане?
„Силата“ дойде от това, че Котаракът, който обикновено се излежава до печката и до чинията с храна, реши да си протегне лапата и да хване поредния плъх – този път най-големия плъх. А защо го направи ли? Това знаят само Господ, чинийката с мръвките на котарака и най-вече Господарят на Котарака.
Въпросът сега е докъде ще ни стигне смелостта. Кой ще каже простичко ето това: България търкаше билетчета не защото Васил Божков ги предлагаше, а защото няма никаква друга надежда. Защото лъжата от търкането на билетчета е единствената надежда на българите. Кой ще каже, че Васил Божков може да съществува, защото не съществуваме ние? И кой в края на краищата ще назове името на Котарака и ще го дръпне за опашката?
В едно свое интервю преди ден, дадено от Космоса – да, аз наистина мисля, че Васил Божков не е нито на Балканите, нито в Африка, нито на Северния полюс, а в Космоса – този подгонен сега отвсякъде мъж каза: Търсете виновниците по-нагоре! Търсете виновниците по-нагоре от Комисията на хазарта!
Това каза Третият български космонавт.
Ама нали интервюто е от Космоса, не е много ясно за какво точно става дума, а и Васил Божков говори тихо, почти шепнешком.

Николай Милчев

Предишна статияНа 27 януари 2020 г. се навършват 96 зими от рождението на Георги Божинов
Следваща статияЛюдмила Калоянова за духовните граници на България