ТРЕТИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ
Допреди седмица никой не смееше да произнесе името му. Ако все пак понякога се казваше нещо за Васил Божков, това се правеше тихо, почти шепнешком. Шепнешком – така се говореше за този най-богат, най-тайнствен и мистериозен мъж.
Шепнешком – така говорим ние, българите, за неща, които знаем, че са опасни и могат да ни опарят.
Така – шепнешком, говорят също и милионерите, и банкерите.
Чували ли сте как милионерите и банкерите произнасят думите? Произнасят ги уморено, отегчено, цедят ги през устните си и най-важното – тихо и шепнешком. Целта е да се напрегнем, да се уплашим, че нещо няма да чуем и да разберем и накрая да си кажем: „Колко тихо и умно говори този човек! Колко много заслужава той това, което има!“
Допреди седмица името на този милиардер, говорещ също така уморено и тихо, беше определяно като име на благодетел на футбола, спасител на антични ценности, собственик на надежди –т.е. на лотарии, велик колекционер на изкуство и т.н. А сега?
Сега всичко е наобратно.
Сега Васил Божков е измамник, лъжец и мошеник, ръководител на организирана престъпна група (много обичам това определение „организирана“), политически рекетьор, човек, подкупил и развратил чиновниците на държавата. Всички говорят за това и се опиват от своята смелост, от своето остроумие и справедлив гняв. Журналисти, политици, обикновени хора – все Черепа им е в устата. Подхвърлят си го този череп, сякаш е кристалният митичен череп на индианците, дето може да ни отведе в други измерения.
Дори сценаристите на Слави стигнаха дотам, да си играят на Хамлет и черепа на Йорик. Милите шекспировци. Каква смелост и каква глъбина на хумора и гротеската. И откъде дойде тази сила на българите да се борят с този Череп? Как стана така, че шепотът изведнъж се превърна във вик? Откъде извадихме такова гърло за кряскане?
„Силата“ дойде от това, че Котаракът, който обикновено се излежава до печката и до чинията с храна, реши да си протегне лапата и да хване поредния плъх – този път най-големия плъх. А защо го направи ли? Това знаят само Господ, чинийката с мръвките на котарака и най-вече Господарят на Котарака.
Въпросът сега е докъде ще ни стигне смелостта. Кой ще каже простичко ето това: България търкаше билетчета не защото Васил Божков ги предлагаше, а защото няма никаква друга надежда. Защото лъжата от търкането на билетчета е единствената надежда на българите. Кой ще каже, че Васил Божков може да съществува, защото не съществуваме ние? И кой в края на краищата ще назове името на Котарака и ще го дръпне за опашката?
В едно свое интервю преди ден, дадено от Космоса – да, аз наистина мисля, че Васил Божков не е нито на Балканите, нито в Африка, нито на Северния полюс, а в Космоса – този подгонен сега отвсякъде мъж каза: Търсете виновниците по-нагоре! Търсете виновниците по-нагоре от Комисията на хазарта!
Това каза Третият български космонавт.
Ама нали интервюто е от Космоса, не е много ясно за какво точно става дума, а и Васил Божков говори тихо, почти шепнешком.