Превод от немски Стоян Бакърджиев 
Възлезе сив под сивите листа
на спящата маслинова градина[1].Той мина смазан и с чело в прахта
на топлите си длани — и отмина.
След всичко туй. И краят бе това.
И сляп дори, ще ходя, ще треперя.
Защо ти трябват моите слова,
че теб те има, без да те намеря.
Не те намирам. В мен те няма, знам.
Ни в другите. Ни в този камък ням.
Не те намирам вече. Аз съм сам.
Сам със скръбта човешка през нощта.
Не я смекчих чрез теб, остана тя,
а теб те няма. Срам и пустота!
Ще се разказва: ангел прелетя…
Защо пък ангел? Ах, нощта дойде,
безчувствено прошумоля в листата.
Апостолите спяха по тревата.
Защо пък ангел? Ах, нощта дойде.
Обикновена нощ пристигна вече —
като стотици тук се спря.
Спят камъни, спят кучета далече.
Ах, много тъжна спря и се обрече
да чака с мен до първата зора.
Но ангелите си остават скрити —
зовът ми тази нощ не бе дочут.
Изгубените страдат без приют:
отритнати са даже от бащите,
отхвърлени — от майчиния скут.
1906
