Той е учител по физика. Живее и преподава в провинцията. Създаде базов лагер в планината за будни деца, които искат да са будни. Той е явление в днешността ни. Теодоси Теодосиев не създава отличници, а личности. Как го прави, защо го прави, докога ще го прави?
Забелязаха го, преди време го обявиха за личност на годината, но продължава да буди възхита, а магията на неговото светоучение продължава да бъде необяснима.
Той освен от формули, разбира и от поезия. Кара учениците си да четат високи образци на поетичното изкуство, защо? Каква е връзката между физиката и тъгата за душата?
Живее в Казанлък, а учениците му са световни шампиони в олимпиадите по физика, някои от тях заемат водещи позиции в различни области на духа и науката. В „Премълчаната история“ участва героят на нашето време – необикновената планета Тео, Иван Бъчваров – един от първите му ученици, режисьорът Николай Василев, който в продължение на три години засне с екипа си документален разказ за Учителя, изпълнен с откровенията му и Ганета Сагова, главен редактор на Списание 8.
Р.Л: Днес ни гостува учителят Т.Теодосиев, който създава свободни умове, за когото е „ убийствено опасно да си прост“. Наричат го „златният учител“, защото има девет златни медалиста, 26 негови ученици са шампиони в нацонналните Олимпиади по физика, 50 са участвали в международни Олимпиади по физика през последните 20 години . Той ги учи да разсъждават, сам измисля задачите и някои от тях, измислени преди 30 години, сега решава по нов начин. Възпитал е стотици мислещи архитекти, програмисти и инжeнери. Тео, както всички го наричат с любов, споделя: „Пътят към великото е път на страдание. Трябва да се мине през страдание, за да дойде после лекотата. Няма лесни успехи, но човек трябва да вложи страст, 20 000 часа страст. Много пъти съм казвал, че няма богоизбрани народи, има богоизбрани личности. Който си избере Господ, става богоизбран. Талантлив народ сме, но това не е достатъчно. Силната държава се прави от силни личности.“
Тео е отличен специалист, но смята себе си за добър възпитател, за учител по морал. Казва: „ Имал съм невероятното щастие да получа твърде много, и се чувствам задължен да дам твърде много. Както Исус го е казал:„ Даром получихте, даром давайте.“
Днес в кино „Люмиер“ може да видите на живо нашия герой, казвам герой абсолютно сериозно, човекът, за който говори цяла България, или поне читавата част от страната, както и документалната лента, разказваща за елементарните частици от житието му, битийната прозорливост на този неукротим просветител, намерил златното сечение между научния скепсис и вярата, отключил в себе си „вътрешния страж“, който го е превърнал в безсребърник. Отворете душите си, господа, „ защото знанието е крайно, а незнанието безкрайно“. „Формулата на Тео“ не само вдъхновява, тя отваря очите ни на слепци на зрящата ни, но подивяваща вторично цивилизация. Опасен филм – антисистемен, хуманен, спасителен. „Спасяваме спасяемото. Не можем всички да спасим, има хора, които искат да се върнат към дивачеството.“
Николай, няма да разказваме повече за филма, защото най-добре е да се види, но това не е първия учител за когото правиш филм?
Н.В: С филм за Ваклуш Толев се дипломирах и имам опит как да направя интересен филм с герои, на които силната страна са идеите, не толкова действията им. В киното е много важно да има действие, но тук динамиката е в съзнанието, което проповядват тези хора. Заснехме 200 часа материал, снимахме дори и в Китай, където беше поканен на гости на един от своите ученици. Тео ще присъства на някой от прожекциите в големите градове, това е ново изпитание за него, защото той е свикнал да се жертва за неща, които дотук е правил, но ние искаме от него една нова жертва, защото това е невероятен глад на хора от целия свят и цялата страна, които се обаждат и искат той да ходи при тях. Получи се феномен. Очаквах, че ще има интерес, но не очаквах да стане чак ексцесно. Хората го искат!
Р.Л: Искат го, защото имаме нужда от духовни лидери, особено, че той идва от науката.
Т.Т: От хората на точните науки.
Р.Л: За които смятаме, че са сухари, че не са духовни, не се интересуват от култура, сякаш са политици, а не е така. И по време на т.н. комунизъм най-много четяха инженерите, имам преки наблюдения, четяха художествена литература, която се намираше тогава предимно в превод от руски. Ганета Сагова е тук, защото основният материал на списание 8 е посветен на Тео, с репортаж и много голямо и хубаво интервю с него…
Г.С: „Списание 8 на живо“ е формат, който за 7 път правим, сега в посветения на Тео брой той ще изнесе лекция и ще видим кадри, които не са влезли във филма за него.
Т.Т: Апокрифните материали ще бъдат там.
Г.С: Апокрифни, защото не са за показване пред всички.
Р.Л: Да се види Тео на живо е събитие, защото на предпремиерата на филма Вие казахте неща, които ги нямаше вътре, за японците, които карат децата си по един учебен час да съзерцават в тишина природата, произведения на изкуството. Като човек, който съм по-близо до изкуството, отколкото до науката, макар да съм завършил Техникум по електроника, изуми ме колко напред са в търсенето на „аз“-а, на добротата. В скоби ще кажа, че бях много слаб ученик по математика, но помня един Ваш прекрасен колега, другаря Ташев, Бог да го прости, отидох при него на частни уроци и той ме попита:
„ Знаеш ли каква е приликата между математиката и поезията? И за едното и за другото е нужно само лист и молив, и фантазия“. Научи ме и започнах да решавам задачи с удоволствие, все едно са ребуси. След малко ще стане дума за „вътрешния страж“- изумителна метафора, някой го наричат Господ, други съвест, трети – природа, за вътрешния страж – в Душата, за онзи малък, невидим вътрешен страж, който ни пази от глупости, изкушения и грубости. Ето и първият слушател пита дали е случайно, че много големи личности са излезли все от Казанлъшкия край. Сега разбирам, че освен Теодоси и Николай Василев и доцент Иван Бъчваров е от този край. От къде по-точно?
И.Б: От село Турия, което означава последната степен на човешкото съзнание. Много хубаво село до Казанлък.
Р.Л: Много страшно звучи това – последна степен на човешкото съзнание, което в България го няма, освен само като географско понятие?
И.Б: Едно е важно, че това е Долината на царете и царствеността никога не е напускала този край.
Р.Л: Ганета ти откъде си?
Г.С: Аз съм от Стара Загора.
Р.Л:. Тя влиза ли в региона?
Г.С: Те твърдят, че са центъра на вселената, но аз не обичам шовинизма.
Р.Л: Това не е шовинизъм, това е патриотизъм, и бих казал, приложен национализъм – без да мразиш, а да обичаш всички, и да търсиш вината винаги първо в себе си. Това е истинския националист, не знам дали съм прав. Питам Иван Бакалов – колко беше разликата ви с Тео, когато той Ви беше учител?
И.Б: Аз съм от първия випуск, на който той беше класен ръководител. Теодосиев беше като момченце, говоря физически. Ще вмъкна едно изречение, за да не кажат слушателите,че тук са се събрали хора, които умопомрачително говорят колко са велики българите, става въпрос не за величие, а за преценка на характеристика, която българите имат в своята култура. Теодосиев наистина е явление и аз, като човек, който го познава от 70 – години досега, до гроб и след гроба, както той казва. Какво е една биография – родил се, умрял? Остават характеристиките.Трябва да се правят анализи и да се открие фокусираното в него. Феноменът Теодосиев е в това – олицетворение на българския учител, на българското разбиране и стремежа към знания. Той не е човек, който обучава по физика. Аз съм физик, но на първата ни среща той извади една негова картина „Душите на блажените търсят мир“. На него не му е липсвала идеята за цялостно присъствие в културата.
Р.Л: Той казва, че е искал първо да става художник, поет, но е решил, че това ще го ограничи много. Тогава системата беше различна, нямаше тази свобода да публикуваш навсякъде и затова се е заел с наука. Да продължим, как Ви подкупи Вашият учител за науката и кои от методите му на преподаване взехте?
И.Б: Това става несъзнателно, все едно си подкупен от голям магьосник. С времето си дадох сметка какво прави той и защо е толкова атрактивен не само за учениците си, но и за обществото. Най-важното, което той прави е, че дава път на хората, че ги изгражда. Едно от първите неща, които ни каза Тео беше, че човек не е създаден да благоденства. През 80-те години той се шегуваше и ме питаше дали съм готов “да посрещна комунизма, когато мед и масло ще тече от покривите? Така са ме учили мене и затова те питам?” Когато по това време другите класни ръководители разглеждаха конгресите на Партията, Теодосиев имаше дързостта да ни чете текстове от Библията.
Р.Л: Охо, че между учениците нямаше ли някои доносници? Нарочно ви поканих тримата, за да може той по-малко да говори, а ние да го изчервяваме от похвали. Който иска да чуе неговото верую да гледа филма, да прочете интервютата, а трябва и да се направи една книга за него.
И.Б: Моята теза е, че българинът унаследява в историческия си път много важни характеристики като елементи на своята култура от нашия Златен век като институция, и Теодосиев олицетворява именно него. Тео не е продукт на Златния век, той не е чудо, той просто намира път към сърцата на учениците си. Но път, за да се развивате, а физиката му е средство. Зададохте важен въпрос – как като е говорил през 70-те години такива немислими неща, той не е влезнал в затвора? Защото винаги има будни хора, които усещат и защитават таланта. Тогава директорът на училището го защитаваше и криеше.
Р.Л: С този директор ли работихте до края?
Т.Теодосиев: Не, той почина, той беше един велик директор – Кольо Горчев, от когото много неща съм научил. Той беше готов са наруши всички закони, но работата да върви, и работата вървеше. Той беше готов да поеме отговорност и работата вървеше. Нашето общество има нужда от хора като него, а не от буквоеди, от такива, които са готови да променят закона, за да могат да се случат нещата.
Р.Л: Колко директори сменихте?
Т.Т: Много са, но аз съм си вършил работата без да гледам кой ми е директор, но повечето от тях не са ми пречили да работя, както си знам…
Р.Л: Накрая Ви забраниха да имате клас?
Т.Т: Това не е толкова важно, притеснителното е, че в огромната си маса нивото на учениците се срина, като причината е, че учениците вървят по най-малкото съпротивление. Когато може ученик нищо да не знае и да получи 4 или 5, ефектът е катастрофален. Трагедията при нас е, че се дават пари на входа и не се проверява какво излиза на изхода. При нас няма никакъв контрол как са похарчени парите на данъкоплатците от българското образование. Докато в цивилизованите общества е важно на изхода какво се получава. И затова те са цивилизации на качеството, а ние на количеството. И много се надявам, че ще се намерят хора и тук, на които да помогнем да сменят програмата, и България да стане цивилизация на качеството. Имаме хора, които могат да го направят и трябва да се случи.
Р.Л: Казвате, че това, което днес е шестица – преди 20 години е било четворка, а може и по-долу. Имате някой много революционни идеи, но дано се намери министър, който да ги приложи и у нас.. Друг е проблемът, че когато се пишат слаби оценки родителите скачат, а и съществува норматив – ако отпаднат слабите ученици и броят им голям, то и паралелката се разпада, така ли е?
Т.Т: Както споменах, в цивилизованите страни, когато се дават пари за нещо, то се контролира накрая какво се получава. У нас твърде много училища фалираха, но трябваше също да има и фалирали университети. Проф. Иван Лалов, който преди време беше министър на Просветата, на конференция по физика сподели, че негови колеги, с които е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите между България и Европейския съюз, сега съжаляват, че са ги подписали. Българската диплома не гарантира дали зад едни и същи оценки стои гений или идиот. Това е трагедията и затова нямаме достатъчно голям авторитет пред европейците. Ако искаме да ни уважават трябва да се научим да бъдем честни. България в момента има морален проблем – прекалено много се лъже. Лъжата е станала стил и начин на живот и ако не се отучим от нея никога няма да станем истински европейци и образовани хора.
Р.Л: Разкажете, ако обичате за случая с Ивайло по този повод.
Т.Т: Това е нещо, което ще ми тежи до края на живота. Става дума за едно момченце, което нямаше математически възможности. На края на всеки срок идват родителите му да ме молят да му пиша тройка, защото те се били унижавали. И аз, млад и зелен, пиша му тройка, защото родителите му се били унижавали. А не трябваше. Това момченце завърши средно образование, а трябваше да си остане с основно. Щяха да го изпратят трудовак, но военните го пратиха да пази границата, която тогава беше непристъпна, и пиле не можеше да прехвръкне. Станала някаква авария по електрическите заграждения и нали момчето завършило Математическа гимназия, решили, че може да се справи с повредата. И то загина от токов удар. Аз съм виновен и това ще ми тежи до края на живота. Двойката е животоспасяваща оценка. На това учениците много се смеят, може да мине за черен хумор, но е истина. Ако един хирург жали болния да не го заболи и не изреже тумора… какво ще се случи с болния? Училището е място на истината. Едно дете трябва да разбере, че не става за спортист, а става за художник примерно. Трябва детето да разбере за какво е родено. Когато взимам нов випуск първата ми работа е да покажа на децата следната класация – има един първи, който се е явявал на толкова и толкова Олимпиади, спечелил е толкова и толкова точки, примерно 5000, вторият има 2500 точки, а последният за 5 години обучение изкарал само 5 точки. Задавам им законния въпрос – хората се раждат различни, това хубаво ли е или лошо? Първата реакция на децата е, че е лошо. На това отговарям по следния начин: „Може ли да се направи общество само от професори? „Не е възможно, хората са равни само в едно – да правят добро на другите според дарбите си. Един добър майстор на банички заслужава повече уважение от един некадърен професор. И оттук вече се появява необходимата доброжелателна конкуренция. Децата се конкурират и се обичат и това остава за цял живот.
Р.Л: Четох някъде, че проблема го формулирате така – нужна е перманентна сегрегация на ученици по успеваемост за постигане на максимален коефициент на полезно действие. Звучи твърде научно, но това една от Вашите идеи…
Т.Т: Всеки трябва да реализира своята възможност, това са богатите общества.
Р.Л: Как ще стане това?
Т.Т: Има го направено, не съм го измислил аз. Бяхме на конференция в Холандия, при тях няма постоянни паралелки. На края на всеки час има тест, резултатите отиват при директора и в края на всеки месец има сегрегация. Силните при силните и слабите при слабите. По-слабите се развиват с по-бавно темпо, но научават това, което могата да научат. Силните с по-бързо темпо, ако някой изостане пак отива при слабите, а по физкултура всички са заедно. По този начин се реализира общество с максимален коефициент на полезно действие. А при нас се работи за някакъв среден ученик, при което слабите скучаят, защото нищо не схващат, силните скучаят, защото не им е интересно, и резултатът е всеобща мизерия. Всеобща посредственост, защото „Който има ще му се придаде, който няма ще му се отнеме“. В Библията е писано.
Р.Л: Много интересна е и другата ви идея – всеки месец да се оценяват учениците, а в края на годината и матурите да се проверяват от непознати учители.
Т.Т: Едно време това беше германската система, сега при толкова мигранти не знам как е, но едно време в Германия никой учител не изпитваше собствените си ученици. Накрая на всеки месец идва външен човек да ги оценява. По този начин се усреднява оценката, критерият се изравнява, защото учениците са поставени при еднакви условия, и второ, ученикът учи, защото външният човек не знае кое е детето на кмета, на партийния секретар, на попа, на директора или на колежката. И учителят работи, защото знае, че друг ще му изпитва учениците. Контрол на изхода. Един наш възпитаник – Димитър Ангелов работи в Германия, в тяхното градче имало частно училище, в което богатите хора си изпратили децата. В края на годината настанало голямо обществено брожение, защото нито един ученик не получил диплома за средно образование. Не покриват стандартите и точка. Въпросът е: „Кога българските училища ще имат смелостта да напишат двойка на детето на милионера?“ Изводът е – ние сме най-нечестните учители в Европа. И себе си слагам в това число, защото ако бях честен онова момченце щеше да е живо. А германците са най-честните. Тъжно е, но трябва да се поучим от тях, и не само. В Китай изгонват учител, защото учениците се оплакали, че им дава лесни контролни и малки домашни. В Германия изгонили университетски преподавател затова, че много лесно пуска на изпит. Това са съзнателните народи, които наистина искат да научат нещо, а не само да получат диплома, която да окачат на стената и цял живот да получават пари, защото притежават някакво свидетелство..
Р.Л: Това е нашата система, от която няма мърдане, или ако има тя веднага изхвърля различния…. Вие се познавате с двама министри, единият Ви включи в делегацията при Папата, а другият – Танев, Ви изслуша много внимателно, той беше интересен човек. Но според Вас, немската практика не може да се въведе, защото, който се опита да я въведе ще загуби следващите избори. Защо?
Т.Т: Ще има твърде много недоволни хора, защото, който хвърли камък в блатото става лошо. Много хора ще загубят това блажено живуркане, тази „дремеща държава“. По едно време казваха за Казанлък, че бил „дремещ град“. Не във всяко отношение, а там, където фалираха предприятията и хората тръгнаха да се борят на пазарен принцип, там системата работи. Да вземем холандския принцип – всеки учител там е на договор само за една година, а накрая се прави конкурс и който е по-добрият той остава. Другите си отиват. Това е истинската реформа в образованието. Можем да се досетим колко души при нас ще останат.
Р.Л: Тук ще бъдат най-недоволни учителите, които са доста ощетени по принцип във всяко отношение, както и посредствените ученици, и техните родители, които са готови да бият учителите, само и само…
Т.Т: Детето да получи отлична оценка за нула знания.
И.Б: Все пак родителите искат децата им да знаят, това е характерно за българския народ. Родителят си мисли, че като детето получи висока оценка то ще знае. Това е грешка.
Т.Т: Те са лъгани и се самозалъгват, те обичат да се самозалъгват.
Р.Л:. Една голяма част от днешните българи не искат да мислят, някой трябва да мисли вместо тях. Въпреки това имаме такива личности като Теодоси Теодосиев, които са като свещичка в нашата пещера, към която се връщаме със страшна сила, не само ние в България, но и целият свят.
Може да се каже, че самият Тео е вече формула, формула на нещо необичайно, защото да бъдеш учител е призвание, а не професия. Да бъдеш учител, при това по морал, както той самият скромно признава, е нещо, което няма откъде да се научи, освен от семейството, затова искам да поговорим за Вашето. Прадядо Ви Христо Попсерафимов е бил учител, но слага расото. Четири деца сте в семейството и ви изпращат той да ви отгледа.
Т.Т: Двама братя и две сестри. Аз бях най-големият и за да не се струпат много деца вкъщи, ме изпратиха при него. Помня бебешката си люлка и понеже съм целия овързан мога само да си пипам носа и да гледам шарките по стената, това са ми първите впечатления от света. Дядо ми имаше изумителна библиотека със старопечатни книги, хиляди книги и много картини, защото е бил учител по рисуване и математика. В това семейство никога и по никакъв повод не се е повишавал тон. Сега малко семейства могат да се похвалят с такова нещо. Дядо ми винаги е знаел, че него и децата му Господ ги обича и нищо лошо не може да им се случи.
Р.Л: Бил е на фронта и какво му се е случило?
Т.Т: На фронта от 600 души рота само 5 човека оживели. Дядо ми бил ротен командир, раницата му била дупка до дупка, питали го защо е жив, и докато пълзял из окопите се обрекъл да служи до края на животе си на Бог, и като се прибрал вкъщи, си изпълнил обещанието.
Р.Л: Отношението Ви към Бога и моралния вътрешен страж идват от дядо Ви и минават през баща Ви Съби, който заедно с брат си е има завод…
T.T: Фабрика за нестандартно оборудване в Казанлък, но това не е толкова важно, по-важното е, че тези хора носеха ценностите, които Иван Хаджийски е описал в „Бит и душевност на българския народ„. Това е човек, който е имал много пари, но е ходил с велосипед от Казанлък до Пловдив, за да спести пари и да купи най-хубавите машини от Пловдивския мострен панаир, за да направи нещо, което след това е било изнесено, заграбено, загубено, съсипано, но това е друга тема, макар той да симпатизираше на идеята за социална справедливост, и се е надявал да го оставят да си управлява предприятието, но не става така. Започнал от нулата, отгледал четири деца, всички с университетско образование и всички уважавани хора.
Р.Л: След 9.9.1944 година?
Т.Т: Да.
Р.Л: Казвате за него, че е велик възпитател, по-добър от вас. Учил ви е „да не събирате богатство, което молец гризе и ръжда прояжда“, никаква материалност, “ако имаш нещо в себе си, няма как да ти го вземат.”
Т.Т: Духовните богатства няма как да ти ги вземат.
Р.Л: И това остава ваше верую.
Т.Т: Наистина, аз съм готов да си плащам, за да работя. Имам три изоставени трудови книжки, които нито съм ги търсил, нито съм си търсил заплатата.
Р.Л: Още нещо от заръките на дядо Ви :„Работата се върши, докато не й се види края, а почивката идва с лягането в гроба“. Това са ценности от векове, и няма как да не се появи накрая един свободен човек, какъвто сте вие, и правите всичко възможно изявените и не толкова изявени млади хора да ги направите свободни хора, свободно да мислят, да се изразяват и свободно да ви задават дори неудобни въпроси.
Т.Т: Според будистите, за да бъде щастлив човек трябва или всичко да има, или нищо да не иска. Аз предпочитам нищо да не искам, защото няма как всичко да имаш. По-добре е човек нищо да не иска и тогава може да получи всичко.
Р.Л: Това е също проблем в нашето общество, че никой не си дава сметка за реалните си възможности.
Т.Т: Всеки първо иска, а това е греховна дума. Човек първо трябва да работи за другите, а каквото му се полага ще дойде от самосебе си.
Р.Л: Това за „вътрешния страж“ го няма във филма, но го казахте в препълнената зала в Дома на киното, и се аргументирахте великолепно: “Светът не започва от теб, има Нещо по-голямо от преди теб, ти не си първоизточникът. Явно това Нещо ще съществува и след теб… Затова трябва да бъдеш безкористен до сетния си дъх, за да се усетиш като частица от цялото…”.
Т.Т: Без Него е невъзможна цивилизацията, и затова най-сериозните хора знаят това. Ричард Файнман го е писал, а него не можем да го обвиним в простотия, защото е лауреат на Нобелова награда. Той казва, че най-големите учени знаят, че е невъзможно да се окаже, че няма Господ и за всеки случай спазват Божиите заповеди. Без да влагаме никаква мистика. Методологията на науката и религията са напълно противоположни, в науката ученият трябва вечно да се съмнява и да проверява експериментално кой закон е верен и кой не е, защото може да сме част от някакъв експеримент и утре да се рестартира Вселената и да се осъмне с нови закони. Докато в религията трябва безпрекословно да се вярва и който не вярва е еретик. Но трябва да се поощряват хората, защото всеки голям учен знае, че е умно да се спазват правилата и да не вредим на съседите си. Обаче примитивният човек смята, че когато никой не го вижда може да прави каквото си иска. Това е в моментът, когато беше отключен този демон, и хората бяха научени, че няма Господ, тогава бяха направени най-големите престъпления, които човешката история помни. И без това явление нямаше да има цивилизация. Сега това е много по-необходимо, отколкото преди 5000 години.
Р.Л: Имате поредица от лекции, в които сравнявате седемте смъртни гряха с явления във физиката. Можете ли да ги преведете на ненаучен език за слушателите?
Т.Т: Трябва известна подготовка. Не случайно физиците са обозначили ентропията с буквата S на Сатанаил, който е най-красивият, най-умният от архангелите, който е извършил бунт срещу Господ. Първият смъртен грях е гордостта. Ентропията е мярка за хаоса. Естественият ход на ентропията е да нараства. Оставени сами на себе си процесите или остават същите или нарастват. Антиентропията означава от хаоса да се създадат организирани форми. В древногръцката митология Кронос направил от хаоса организирани форми. Те интуитивно са чувствали Божественото начало, което е точно това – от хаоса да се направи нещо организирано. Най-съвършената форма, която познаваме, а сигурно има и други, които не познаваме, е човекът. Ако антиентропията беше по-силна от ентропията нас не трябваше да ни има. Божественото начало е антиентропия, така че Бог, любов или антиентропия – това е проявата на една и съща вселенска сила. Смъртта, ентропията е деструктивното начало. Египетските пирамиди за 6 000 години са изтънели с 12 метра, песъчинка по песъчинка, след един милион години ще станат на прах. Това, което ни развращава, което е деструктуриращото е вселенска сила, която всичко изравнява, това е ентропията или сатанинското начало.На тези лекции залата винаги е препълнена, те предизвикват интерес и към самата физика, от тях никой не отсъства и на следващата година пак искат да чуят лекция за ентропията и седемте смъртни гряха. Оказа се, че има идеално съответствие на християнската демонология и науката за ентропията. Не случайно на гроба на Болсман във Виенските гробища е издълбана формулата на ентропията.
И.Б: Първо трябва да се преборим да има часове по физика, защото виждате как лесно може да се усвоява всичко, и няма нужда да се намаляват часовете по физика. Метафизиката, тоест това, за което в момента говорим, е труда на Аристотел след „Физика“ -та.
Т.Т: Това са две дебели книги – „Физика“ за всичко материално, и „ “Метафизика“ за всичко нематериално.
И.Б: Тук е мястото да се каже, да не останат слушателите с впечатлението, че Теодосиев е някаква супер различна личност, непостижима, различна до лудост, особено когато казва, че нищо не иска. Като го наблюдавам вече десетки години забелязвам, че той иска нещо, той иска да работи, да твори. Когато казва, че не иска нищо, той не иска почести, не иска материалното. Светът му така е устроен, че той винаги успява. Той ни е хранел, ние сме първият му отбор по физика, той ни е хранел със заплатата си през 70-те години.
Р.Л: Всичките му пари отиват за новата база, която иска да направи. Той е феномен и ние тъгуваме, че няма подобни и повече като него. Оказа се, че в една ненормална обстановка един нормален човек, като него, става феномен.
И.Б: Всичко е толкова просто като Божествените закони, той иска да твори. Ако му отнемеш правото да създава, да сътворява, той няма да бъде този Теодоси.
Н.В: Той успява да практикува идеята „Да бъдеш“, а не „Да имаш“, която е една идея на бъдещето, защото няма как да оцелеем с цялото това имане като цивилизация.
Р.Л: Когато човек няма мисия в себе си никой не може да го събуди и да го накара да бъде друг. Седем Ваши възпитаници основават Фондация „Тео“. Ако някой иска да направи дарение, как може да се свърже?
Т.Т:Фондацията е направена от бивши наши ученици. Аз работя безплатно, но имаме разходи за ток, поддръжка, експерименти. Даваме стипендия на талантливи ученици. Има сайт в Интернет и там има дарителска сметка.
Р.Л: „Не е ли свещено сърцето ми,
пълно с по-светъл живот,
откакто обичам?
Защо ме ценяхте тъй много,
когато бях по-горделив и по-див,
по-многословен и по-лековат?
Ах, на тълпата допада,
каквото върви на пазара.
Слугата почита единствено силния;
в Божественост вярват само,
които сами са божествени.“
Това са стихове от Фридрих Хьолдерлин – Вашият любим поет, в превод на Венцеслав Константинов, който скоро ни напусна, Бог да го прости. Защо точно този поет Ви допада?
Т.Т: Много дълбоко духовен поет, съвременник на Гьоте и Шилер, пише и в свободен стих, но пише истински, дълбоко. Не спазва формалната страна – ритъма, стъпката, но има много идеи и много душа. Казва много мъдри и изстрадани неща. „Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте и спасението също“. В България сега трябва много да нарасне спасението, защото опасността е много голяма.
Р.Л: Намерих още една връзка между двама ви. Казват, че напразни са усилията на поета да основе списание, което да обединява и помирява науката с живота, изкуството, с идеала, и на образованите хора с природата. Вие по същия начин помирявате и обединявате хората на духа и на науката, стига да има дух. Душата не стига, не мислите ли?
Т.Т: Има една традиция, която е прекъсната при нас, скъсването на нишката може много трудно да се възстанови. Моят баща цитираше следната мъдра поговорка: „Един глупак хвърля камък в морето и после хиляда умни не могат да го извадят.“ Има неща, които са разрушени, има духовни връзки, които са прекъснати и много трудно ще се възстановят. В момента светът върви към „екшън“ култура или антикултура, бих я нарекъл, която може да докара края на света, хората сами да си докарат Армагедона. Питат учениците Исус: „Рави, колко пъти трябва да прощаваме, до седем пъти ли?“ Отговорил им Христос: „Седемдесет пъти по седем ще прощавате!“ В момента светът прави точно обратното и това може да ни докара нещо много страшно, цялата цивилизация да се самоунищожи. Светът има нужда от вторична християнизация. Атеистите от прагматична гледна точка трябва да вярват, няма нужда от чудеса. Аз съм прагматик и знам, че 99,99 процента чудото е резултат от незнаене на физика. Много неща, които сега са нормални явления, преди 200 години щяха да бъдат смятани за чудеса. Мен не ме впечатляват чудесата на Исус, а моралния урок, който е дал на човечеството. В Свещените книги трябва да търсим морала. Христос е велик откривател в областта на морала, най-великият! И няма никакво значение дали е най-великият между евреите или е вселенски пратеник. За жалост съвременните религии са буркан мед, в който има лъжица отрова, Мойсеевият закон за отмъщението “Око за око и зъб за зъб“, и още по-крайни форми, които няма да цитирам. Първобитният човек използвал само собствената си мускулна енергия – 200 – 250 вата, сега хората управляват гигабайти и терабайти, това са колосални енергии, чрез които светът може да се самоунищожи, и ако искаме това да не се случи, всеки баща, ако иска да живеят децата и внуците му, трябва да научи детето си да спазва Божиите заповеди. Когато отида в Далечния Изток влизам в будистка пагода и внасям моят дан в касичката, защото това е училище за оцеляване на света, училище по доброта. Хората трябва да научат урока да не отмъщават, да затихва злото, за да може светът да оцелее. Не се ли научим да не отмъщаваме ще изчезнем като вид и цивилизация.
Р.Л: Страхотно! Приятели, последни думи? Николай, ти стана частица от формулата, част от мисията на Тео?
Н.В: Аз много се надявам, че чрез този разговор излъчихме нашата положителна енергия и тя се умножи, и това много ме радва и зарежда с оптимизъм.
Р.Л: Вашите последни думи, професор Бъчваров, вие сте преподавали във всички най-големи университети в Русия, Китай, САЩ, а сте толкова скромен.. сте.
И.Б: Не е въпрос на скромност. Искам да се върна на филма, това не е филм само за феномена Тео. В 10-ти клас той ни зададе въпроса за отговорността: „Готови ли сте да бъдете скопени, ако нямате отговорност да понесете това, което изисква живота от вас?“ Нещата, за които той говори, за липса на обратна връзка в образованието, за липса на грамотност при формирането на българското образование, те се мултиплицират навсякъде, така че това е отговорът на въпроса на режисьора Василев защо хората посещават филма. И защото трябва да завършим с нещо позитивно, позитивното е, че залите се пълнят и трябва да се пълнят, защото и в науката също липсва обратната връзка.
Р.Л: Благодаря на всички вас. Пожелавам повече Бог във всичко – и в изкуството, и в дишането, и в семейството, и в обществото, и в науката.
15.5.2019
Това е Възрожденец. Физик и философ. Филантроп и Учител. Набожен и божествен. Мъдрец и Духовник. Пример за де;цата и техните родители. Пример за необкновен човек. Не е известен като певец, актьор, музикант или писач. Той е свестен, с характер, личност, читаво същество, обърнато към обществото. А не затворен в утробата на своето изкуство, бизнес или телевизионна публичност. Няма равен. И не може да бъде сравнен. Моля следващият да почака пред вратата на времето!
1.11.2021
