ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТОРИЯ НА ЙЕРУСАЛИМ

Какво знаем за Столицата на света, за Световното духовно средище? Най-вече, че е политическа „ябълка на раздора“ между израелци и палестинци. Но малцина днес се сещат, че Йерусалим е между най-старите градове на планетата – датира от около 4-то хилядолетие пр. Хр. Влизал е в пределите на много древни и средновековни държави и е бил завладяван от различни народи с различни религиозните възгледи.
Градът е бил разрушаван 2 пъти, обсаждан 23 пъти, атакуван 52 пъти, завладяван и отвоюван 44 пъти. Преминава последователно в ръцете на асирийци, египтяни, азиатци, римляни, перси, византийци, кръстоносци и араби, които не спират да променят облика му.
Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На иврит Йерушалаим означава „град на мира”, което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”.
За това в навечерието на Рождество ще си припомним не само най-известните неща за този Град на градовете, но и с факти, които често пъти се подминават, премълчават или недоизказват. Например, чебългарската иконопис, българското духовно развитие, за влиянието му върху християнското ни съзнание. Защо българите сме единствения православен народ, който няма своя черква в Йерусалим, а някота сме имали такава. И какви са шансовете ни, нулеви ли са те, да я възстановим – това ще бъде част от не толкова празничните ни питания, на които само Господ може да ни отговори. в Библията Йерусалим се споменава 669 пъти , че за старите българи е било въпрос на чест да пропътуват дългия и опасен път до Божи гроб, че да получиш звание „хаджи” е все едно да получиш титлата „сър”.

В разговорът участват историците Екатерина Дамянова и Веселина Вачкова, издателката Гергана Рачева и богословът Пламен Цонов.

В предаването винаги използвам важна и значима книга. Днес това е „Историята на Йерусалим” от Саймън Себак Монтефиоре. Обръщам се към Гергана Рачева от издателство „Прозорец”, която е редактор на книгата.

Г.Р: Саймън Монтефиоре е познат на българските читатели с два романа- „Сашенка” и „Любов в тъмни времена”, които показват, че е добър познавач на историческите хроники. „Историята на Йерусалим” не звучи академично и сухо, а езикът му е леко тревожен, леко „ разпасан”.

Р.Л: Миналата година книгата премина без „бум” на Панаира на книгата.

Г.Р: След изявлението на Д.Тръмп тази година,  Йерусалим сякаш беше облян от светлина от въпроси, тревоги и напрежение, и е логично българските читатели, които са много любознателни, да посегнат към книгата. Проф. Монтефиоре е сценарист и на филма за Йерусалим, той е роден през 1965 година, но вече е наложен авторитет.

Р.Л: Пламен Цонов призна, че 30 пъти е чел книгата. Тя се чете леко, но това са 600 страници.

П.Ц: Това е слово, от което не можеш да се отървеш. Все едно четеш Стария завет, само че по-актуализирано, и с пикантерии от съвремието. Ние не сме свидетели на македонския плен, няма как да страдаме от чувство за вина, но историите, които се разказват ни правят част от истинската история, почти съпреживяваш нещата.

Р.Л: Той дава на историческите персонажи толкова човешки качества, сякаш лично ги е познавал.

П.Ц: Почти като „социализъм с човешко лице”.

Г.Р: Накрая на книгата той казва, че пише за града, в който е скитал като дете. Родът Монтефиоре е един от големите родове в Йерусалим.

Р.Л: Доц.Дамянова, като четохте романа нямахте ли чувството, че тази артистичност и екстравагантност, за пример ще прочета : „Йерусалим е Свещен град, но не е преставал да бъде убежище на суеверието, бордей на шарлатанството и фанатизма. Мечта – награда за империи, но без стратегическа стойност, космополитен дом, приютил множество секти, всяка от които си въобразява, че е само нейн. Град с много имена”.

Това показва, че авторът има характер, че е скептичен на фона на общия възторг, в който изпадат повечето хора

Доц.Е.Д:  Според мен авторът не е толкова скептик, колкото е реалист. Поклонниците от 4 век насам са отивали с определени очаквания  и този поклоннически поток, който през столетията продължава с различна интензивност, понякога е попадал в полезрението на духовници, свети отци, които не са насърчавали този ентусиазъм – да се отиде в Йерусалим, показвайки, че този град не прави автоматично, по магичен начин присъствието в него като гаранция за духовно извисяване и святост. През 4 век, до идването на арабите, Св.Григорий Нийски описва, че в града могат да се видят крадци, блудници и пияници, и че присъствието в него не прави един човек свят. Това би трябвало да бъде град на светци, ако светостта се определяше от тази географска характеристика. Значимостта на града не идва от географията и топографията му, а има друг заряд – духовността или опредметеността на човешката история в един град е уникално и прави Йерусалим изключително ценен. Божието присъствие не остава заключено, то не може да бъде определено като географско място на планетата, нещо, което да реши проблемите на един поклонник в желанието му да се доближи до светостта. Тази святост се достига с личното израстване до небесния Йерусалим.

Р.Л: Небесният Йерусалим, защото се твърди, че горе има друг Йерусалим, където се събират всички светци, отиват на събор да се зареждат с енергия и да решават какво да помогнат на нещастното човечество. Монтефиоре казва: „Историята на Йерусалим е историята на света, но и летопис на един провинциален град сред юдейската планина, който нерядко се държи като стиснат мизерник”.

Е.Д: Той никога не става голяма резиденция от мащаба на Ниневия или Вавилон, но тази значимост, която съсредоточава в него е може би, скрита за очаквания блясък и архитектура, които биха се появили в един космополитен мегаполис. Уникалното на Йерусалим е, че той е неразделим и непреодолим център. Ценността на този град в политическо или икономическо отношение е преодолима, но в религиозно отношение той съсредоточава в себе си много история, бъдеще и пророчества, които няма как да бъдат пренебрегнати.

Р.Л: Вие говорите като писател. Защо е интересна историята на Йерусалим?

П.Ц: Аз ще си избера небесния Йерусалим. Романтичната нагласа от Средните векове е да се пишат рицарски романи и да се бием в името на Христа, води след себе си донякъде смешни, донякъде цинични приключения, описани къде ли не, но остава това, че градът засиява още повече и се превръща в химера. Предстои да се превърне в декор на свършека на света. Свършекът на света ще бъде там. Още предстои да научаваме за този град. Рицарският елемент в мотивацията, караща стотици хора да отидат там, е въодушевила и автори, които се борят като вятърни мелници, разпъждайки по пътя си всякакви поклонници с нечисти намерения, странейки от лудите, които е много важно да забележим там. Както пише в Писанието: „Господ е дух и който отива при него, трябва да отива с дух и истина.”

Р.Л: Защо малко хора се занимават с историята на този град? Колко пласта има той?

Е.Д: Доста. От 18 век преди Христа..

Г.Р: Наричат Йерусалим палимпсест.

Е.Д: Имаме период, който върху римския изгражда стена висока 25 метра над автентичните за римската епоха, има и места, където времето на библейските патриарси е непокътнато и може да се намери и керамика от бронзовата епоха. Йерусалим е ценен археологически, исторически, но най-вече есхатологически, откъм спасителната история на света. Историята на света започва там, според юдейските разбирания, първият предмет, въведен в битие, в материя е една скала, която е като гравитационен център и поддържа равновесието на космоса. Скалата на която Аврам принася в жертва своя син Исак, по Божие допущение това не се случва, но това е скалата, на която по-късно Соломон издига Храма. Преданието добавя, че това е скалата, на която Адам или Каин и Авел са принасяли жертва. Имаме напластяване в преданието, което впоследствие се възприема и от християни, и от исляма. В исляма тази скала има същото значение, тя е нещо като портал към отвъдното. 2 000 години преди създаването на човека мястото е посещавано от ангели, около 70 000 ангела са посетили мястото преди появата на Адам и тази скала се оказва от изключителна важност, защото после ще се свърже с други събития  – с нощното пътуване на Мохамед до най-отдалечената светиня, с чудния крилат Бурак, възнасянето на Мохамед от скалата, дори се казва, че самата скала се издига заедно с него и архангел Гавраил – Джибраил спира скалата. Всички тези събития правят това място особено важно. За християните скалата придобива метафоричен смисъл, слез възкресението на Христос християните разбират за коя скала, за кой крайъгълен камък той говори. Христос е крайъгълният камък на новата църква, в която всички вярващи да живи камъни. Това е единственото място, но което юдеите могат да извършват жертвоприношение и да построят своя храм. След Мека и Медина арабите почитат този камък, но според преданието, ще дойде ден, в който ковчега на завета ще се открие и Медина, заедно с всички поклонници ще се преместят отново в Йерусалим, който е бил молитвена посока на арабите до към 623 година. Много напластявания, много проблеми с промяната на статуквото на града и желанието той да бъде собственост само на една от тези деноминации.

Г.Р: И тук идва големия проблем как заедно да се живее в този град, в който има толкова много места, които обединяват и разединяват едновременно. Големият израелски писател Амос Оз казва: „ Поне за стотина години би трябвало да изнесем камък по къмък Светите места в Скандинавия и да не ги връщаме, докато не се научим как заедно да живеем в Йерусалим.”

Р.Л: Това е голяма болка. Амос Оз е израстнал с арабско приятелче, и двамата стават големи писатели. Не му дават Нобелова награда, макар да се смята, че тя се раздава само на евреи, това в контекста на шегата.

П.Ц: Неусетно всички се потопихме в Небесния град. Докато не отиваме в този град като търсачи, а не въоръжени и препълнени с речници и информации, няма да видим този град, защото той не се вижда с очи.

Р.Л: Може би, първо трябва да се посети, после да се прочете историята му и в други книги.

Е.Д: Няма много книги написани за Йерусалим, има едно – две заглавия на български език. Снимките, които получаваме от поклонници, ако трябва да бъдем честни, археологически не винаги съвпадат с автентичните места, където е бил Спасителят, но това отново е свързано с вярата – доколко човек ще намери нещата такива, каквито някой ги е описал или както иска да си ги представи той. Христос е и в Йерусалим, и в днешния празни Той е навсякъде, където се претворява кръвта, и където човек може да влезе в общение с него, в Светата евхаристия. Йерусалим не може да бъде поставен в стерилна среда и да игнорираме присъствието на арабите, които са там от 638 година. Тази скала е единственото място, където може да се издигне Йерусалимски храм в света, защото това определение идва от религиозната и култова история на самия град Йерусалим.

Слушателка: Откога арабите се заселват в Йерусалим?

Е.Д: Арабите идват през 7-ми век, в годините 634-7, предвождани от халиф Омар, вторият след Мохамед по важност. След завоеванията на арабските походи те се насочват към Палестина. Сирия, Палестина, Йерусалим са свещени земи. Авраам е отец на още един герой в Библията – Исмаил. В арабската традиция считат, че не Исаак, а Исмаил е бил на скалата, когато Бог е изпитал вярата на Авраам. Той хронологично е първороден, но първороден  по смисъла на еврейския закон е Исаак. От Исмаил също произлизат дванадесет колена, както от Исаак и Яков.

Р.Л: Евреите и арабите са първи братовчеди.

Е.Д: Да, виждаме това в библейския текст. Почитта им към Авраам, към Давид, към Соломон, който се представя в Корана като водач, командващ джиновете, също Ной припознават. Когато идват през 634-7, зависи от броя на годините, през които те обсаждат Йерусалим, жителите предават града при условие, че халиф Омар лично дойде и сключи с тях мир. Такива договори халиф Омар е сключвал с всички държави, те са били типови и само се е добавяло името на града. За Йерусалим се подписва нов, специален договор между Патриарх Софроний и халиф Омар. Е се срещат на Елеонския хълм, Омар идва като на поклонение, той не е възседнал прословутата си бяла камила, той идва готов да се поклони на тези Свети места.

Слушател: Могат ли светините в  мюсюлманството, исляма и юдаизма  да се разделят географски в този град?

Е.Д: Йерусалим не е делим. Това, че днес е разделен на четири квартала, е условно деление на християнски, арменски, юдейски и арабски. Проблематиката, с която днес се занимаваме, показва, че това са условни разделения. По един начин стои Йерусалим в документите на ООН при създаването на Израел през 1947-8 година, по друг след 1967 година. Призивът да се местят столици там, е призив всички да се съберат и да бъдат заедно в Йерусалим, но той не може да се реши лесно нито географски, нито политически, тъй като това състояние от 1967 година не е признато от ЮНЕСКО. Имаше много коментари след тази седмичното изявление на Тръмп, че израелци и палестинци трябва да решат проблема помежду си. Този проблем стана израелско – арабски, и такъв призив трябва да бъде внимателно възприеман. ООН и всички трябва да съдействат, без резки движения, които могат да предизвикат допълнително напрежение. Зоната, която коментирахме, скалата, където е бил Соломоновия храм, в момента се пада в арабската част. Арабите и Палестина също обявяват Йерусалим за своя столица. От 1980 година Йерусалим също е обявен за столица от еврейския Кнесет.

Р.Л: Достъпът до там е много сложен, аз не можах да вляза.

Е.Д: Израел контролира целия Йерусалим след 1967 година, но храмовото място е на арабите от 637, то е Йорданско владение. Имаше опити за сближаване по времето на Ицках Рабин и крал Хюсеин, при които да се допусне достъп на юдеи и туристи до храмовото място, но все още стои забраната юдеи да се молят там. Те могат да го посещават, но не и да се молят, което води до много смъртни случаи.

Р.Л: Пламен каза, че Йерусалим, ако се дели, трябва да се дели отгоре надолу.

П.Ц: Той е разположен по вертикала, като всяко свято място. Всички неи седим върху раменете на предците си, надграждаме предимно духовно, защото споменът не е съпроводен с бляскави, но липсващи храмове, той се пренася класически при самото еврейство, когато бивайки изгонен от града, съумява и до ден днешен да го запази такъв, какъвто е, и това си струва да бъде обсъждано. Затова и властта им не се поражда от струпани камъни на посочени места, а от желанието им да възстановят „една справедливост”, която може и да има исторически контекст, може и да няма, защото единствените писания, които можем да разглеждаме са собствените им писания. Старият завет е напоен изобилно с всякакви чувства, той би могъл да е много автентичен източник, но би могъл и да е  много оспорван източник, както и се случва – да предявиш претенцията към нещо свое. Спираме и казваме – това е моето място, помня го от детството си. Тъжната съдба на еврейството по света ни кара да бъдем чувствителни и състрадателни към желанията им, друг въпрос е дали ги оправдаваме.

Е.Д: Това желание е което държи юдейството в тези трудни години, било и във вавилонския плен, когато има надужда за възстановяването на храма, но и в още по-тежко време, когато през 70-те години храмът е унищожен и те са прогонени през 2 век след Христа. Спасяващото за юдаизма, това, което го прови да оцелее и без храм, което е изключително трудно, заветът с Яхве има свой външен белег – обрязването, но има и подновяващ момент – самото богослужение. Оцеляването без богослужение, пренасянето на преданието във времето, цитирането на Талмуда непрекъснато споменава тази скала на Сион, дори се казва, че любовта към Сион свързва епохите на израелската история.

Р.Л: Има жестове от страна на мюсюлмани към еврейските първенци, за които малко се говори. В статията си за халиф Омар Вие описвате други отношения, които ние сякаш не искаме да видим, че съществуват. В историята на Йерусалим християни и евреи са еднакво гонени от нашественици и владетели. А когато никой не ги гони те се бият помежду си.

Е.Д: Има моменти в библейската история, когато и мъже и жени проявяват дипломатизъм, толерантност. Срещата между християнство и ислям е във време, когато ислямът още не се е оформил.Халиф Омар е този, който събира текстовете на исляма, той носи този бедуински аскетизъм. Християнството малко повече е навлязло в тази церемониалност по времето на Юстиниан, но има го и непознаването на другия. При християните в навечерието на Коледа Патриархът казва, че не знае дали другата година ще могат да празнуват по същия начин празника. Кои са сарацините, които идват. Тази първа среща е изпълнена с толерантност. Проблемът е сравнително лесно разрешим, защото християните, по времето, когато идват арабите, нямат отношение към храмовото място, то дори е превърнато в бунище. Духовният център на християните е Божи гроб. Когато идва Омар Патриархът го кани вътре да се помоли, в мартириума, сградата на Константин. Омар отказва да сложи килимчето и да се моли. Кани го в двора, където е Голготското възвишение – отказва. Кани го където е Възсресенската църква – отказва. После самият халиф му обяснявя, че ако тук бях сложил килимче и казал молитвата си, след време моите наследници щяха да кажат, че тук се е молил Омар и да ви вземат този храм. Дай ми място, на което да построя джамия. Но Омар знае и веднага се качва на храмовото място и започва да чисти с дрехата си боклуците и всички го последват. И отново се повтаря историята с припознатите традиции.

Р.Л: Сега да ви въведем в тайните от последните проучвания на Божи гроб. Какво последно откриха?

Е.Д: Направиха се укрепвания в сърцето на т.н. Божигробска църква. Тя е късна постройка в стил турско ро ко ко, бързо разпадаща се и десетилития беше обхваната с метални релси. Тези укрепителни дейности са от 2000 година насам. Трябваше всички деноминации да дадат разрешение дори за преместването на едно кандило, не можеше това да се направи само по инициатива на едните. До голяма степен парите отпусна и йорданския крал Абдулах и паралелно се извършиха археологически проучвания на мястото на Божи гроб. Тези, които познават историята на мястото, не бяха учудени, че няма какво да се намери. Под двете плочи се намериха други начупени плочи, поставени за нивелиране. Колкото до замерванията на лъчения, целият Йерусалим има такъв магнетизъм, който е част от сеизмичната обстановка на района, на всеки 4 минути стават микроземетресения в Израел. Чувствата на някой вярващи бяха наранени, защото те не считаха, че трябва да се разкрие напълно гроба Господен. Цялото място е било видоизменено още с изването на император Адриан, който ще изгони всички християни и юдеи от Йерусалим. Храмовото място е било разорано и посипано със сол, за де се предаде на запустение. А на Божи гроб поставя храм на Афродита и Юпитер.

Р.Л: Изобщо трябва ли да се правят археологически разкопки?

П.Ц: Не бива да се рови в душата на никого. Пътищата обикновено водят там, където искаш. Ако всеки извади собствената си археологическа истина, ще живеем на 300 различни планети. Затова е добре да не пипаме неща, от които ще ни боли.

Р.Л: Може би някой ден ще има една  –  единствена религия и този проблем ще отпадне.Йерусалим ще стане затворен град, не за който иска да ходи, а за който е доказал своята честота, почит и нравственост. Или това е фантазия?

Г.Р:  Звучи невъзможно. На мен ми се иска Йерусалим да стане не оново място, където погледа на пътешественика вижда, както Флобер или Олдъс  Хъксли виждат костници, касапници на религиите, черепи и мъртъвци. Едуард Зитц, аторът на „Ориентализма” казва, че Йерусалим му напомня за смъртта. И на мен ми се иска градът да стане земя за смирение и радост.

Р.Л: Кажете за „синдрома на Гогол”?

Г.Р: Гогол тръгва за Йерусалим с голямо очакване, че там неговата религиозност ще намери своето сбъдване и ще постигне онова душевно хармонично състояние, за което той в последните си години отчаяно се е борил. „Гоголският синдром” е да отидеш в Йерусалим и да не намериш нищо там.

П.Ц: Откриваш това, което си занесал там.

Р.Л: „Тук съм в Йерусалим. Не мога на никой нищо успокояващо да кажа.”  След което той се връща в Русия и си изгаря всичките „Мъртви души”.

П.Ц: Почти като американските туристи, които пътуват хиляди километри, за да се снимат до колите си.

Е.Д: Средствата, които се дават за отимането до този град могат да ни доближат до Небесния Йерусалим, на който ние сме двойни граждани, оползотворявайки ги за благородни мисии.

Р.Л: По-скоро Гогол е видял друг Йерусалим и оттам се е отчаял.

Г.Р: В нашата книжнина имаме прекрасни пътеписи на възрожденци, които са намерили в Йерусалим точно това, което са носили в душите си. Да спомена Михаил Маджаров.

Е.Д: Когато човек е искрен вярата му го води и го връща, той не я загубва, като отиде там.

Р.Л: Сега на телефона е Веселина Вачкова. Как присъства Йерусалим и символа на този град в нашата иконопис?

В.В: Когато се говори да Йерусалим в православната живапис, трябва да се има предвид, че животът на Христос и Богородица се разиграва в Йерусалим. Във всички тези сцени Йерусалим би трябвало да присъства. Що се отнася до Богородица,  първият момент, в който градът е декор на живота й, е нейното зачатие, това е целувката на Йоаким и Анна пред Златната порта в Йерусалим. Следват Благовещение, Въведение Богородично, изпиването на питието на ревността, тъй като Йосиф Обручник се съмнява в това как жена му е забременяла, и тя издържа това идпитание, което е типичен за онова време еврейски обичай. Следват Разпятието и Снемането от кръста, които са свързани и със страданията на Христос. Може да се спомене и „гроба” на Богородица, условно наречен така, защото Богородица се възнася. Когато говорим за Христос, той неслучайно е наричан назаретянин, защото по-голямата си част от живота прекарва там, макар да е роден на десетина километра от Йерусалим във Витлеем. Първата сцена на която Йерусалим е декор за Христос е когато 12-годишният младеж проповядва в Храма на книжниците. Следващата сцена е Вход Господен в Йерусалим, началото на проповедтта на Христос, изцелението на родения сляп също става там, следва Планинската проповед, Тайната вечеря, Гетсиманската градина, арестът, Страстите Христови, Разпятието, Голгота, Снемането от кръста, Възкресението, Възнесението и накрая Петдесетница – слизането на Светия Дух и началото на църквата. В рисувания разказ на тези сцени Йерусалим неизменно присъства, но това е един особен Йерусалим, който през различните епохи се променя в зависимост от това как си представят хората Свещения град. На Запад след 1099 година, след превземането на Йерусалим от кръстоносците в Първия кръстоносен поход, контактът на християнина с града става по-плътен, появяват се детайлни изображения и описания. Това нещо на Изток никога няма да се случи, вече няма да има представяне на двата основни храма, които са изградени по времето на Константин, а именно Мартириума и църквата „Възкресение”, и именнто те ще бъдат вплетени в обобщаващ образ – метафора. Йерусалим оства религиозна и много опоетизирана метафора. Така ще бъде до 18-19 век, котаго ще се появи един особен тип изображение – ерусалимиите, т.н паспорти за пребиваване в светите места. Не всички хаджии могат да се сдобият с подобно много добре изработено и много голямо изображение. Каптините са били по 2, 2,50 метра широки и са представлявали изображение на центъра на града с различни старо и ново заветни сцени, неизменно присъстват образите на Богородица и Христос. Понякога може да се разбере от кой край е била изработена иконата, по бордюрите се появява например Георги Софийски, както е на ерусалимията в Горна Оряховица. В повечето случаи се знае само ктитора, ктиторът е този, който е станал хаджия, това е неговото дарение за сънародниците му, пренасяне частица от светостта на Йерусалим. Обикновено ерусалимията струва около 1200 алтъна – жълтици. Това е един фрагмент от нашата възрожденска действителност, който впечатлява и западната публика, защото там подобно нещо, в този формат няма.

Р.Л: Тези скъпи картини са и доказателство за това, че някой е отишъл до там и остават за вечна памет в храма.

В.В: Два типа ерусалимии са обект на колекционерските страсти – литографиите и маслените платна. Българинът сравнително късно тръгва на поклонение, както и византиеца, който никога не тръгва на поклонение. В църковният гръцки няма подобна дума, защото „хадж” е заемка от мюсюлманите, и означава поклонение до Мека. Хаджиите, за разлика от паломниците или перегрините – руския и западния вариант, при нас се стремят не толкова да разкажат какво са видели, те се стремят да докажат, и да пренесат образа на Светия град в родината си.

Р.Л: Благодаря! Дано образа на Свещения град го пренесем и в нашата душа. Много отдавна България е имала своя църква на Божи гроб. Къде точно е била, при коптите?

Е.Д: От другата страна на Кавуклията  – както е центалния вход, където се влиза в Капелата на ангела, в противоположната страна отзад има малка ниша, в която стоят коптите. Там е по-тихо и автентично, човек може да се докосне до скалата и до пещерата, каквата е видяна от царица Елена и останала не толкова променена при последналите строежи и надграждания.

Р.Л: Кои други християнски църкви са разположени там?

Е.Д: Когато халиф Омар пише в договора кои имат право, описва 30 различни видове богомолци. С появата на рицарите и латинското духовенство имаме обекти, които ще бъдат стопанисвани от католическите ордени. На Божи гроб и във Витлеем са източноправославните, католиците, апостолическата църква, арменците, копти, като тези зони са строго определени по време на Османската империя. Божигробската църква е поверена като грижа на християните, а ключа за църквата се държи от арабска фамилия, още от времето на Омар, който прави майката на един бъдещ кадия, която е доста заслужила в битките в защита на вярата. Тази фамилия държи ключа с малко прекъсване по време на Кръстоносните походи, но Аладин ги връща и до днес те са там.

Р.Л: 1160-80 година има немски монаси, които са посетили Йерусалим и казват, че там има параклиси и вътрешни царкви, които са свързани с българите, които били на второ място слез гърците. Руски търговец и дипломат също твърди: „Пред малка църква на гроба стои българския олтар и над него ден и нощ гори кандило.”  Така стигаме до 1930 година, когато български монахини, които живеят в гръцкия манастир „Св.Архангел Михаил” изпращат до правителството и Светия Синод специално писмо. Правят фонд за възстановяването на църквата, но по нареждане на комунистите през 1950 година БНБ изтегля средствата и закрива сметката, въпреки предупреждението на Св.Синод, че ако се закрие фонда България ще изгуби правото си да построи свой метох в Йерусалим. По време на демокрацията има преговори на политическо ниво с Израелския парламент, те дават парцел, но в най-добрия случай може да се направи само параклис, който по-късно да бъде признат за църква.

Е.Д: Проблемът е, че земята в Йерусалим отдавна е вече нечия собственост. Там са и Вселенска патриаршия, и Йерусалимска патриаршия, чувала съм, че Кнесета е на територията на Вселенската патриаршия, главната улица на града също, и тези територии са нечии по силата на някакви права още от времето на Османската империя. Отдаването на парцели е деликатен момент и покупко-продажбата още повече. Предишният Йерусалимски патриапх беше свален заради това, че е отдал за прекалено дълъг период земи под наем на Патриаршията.

Р.Л: Когато последния път бях в Йерусалим с една руска група, питаха защо Русия няма собствена църква там, и обясниха, че когато се раздавали Русия е във война с турците, и те, като управляващи Йерусалим не могат да им дадат парче. Руснаците правят манастир и сега той е един от най-хубавите. Не само сме най-бедната страна с най-мръсния въздух, но и единсвения православен народ без свое място в Светия град. Нямаме гроб на Левски, на Ботев. Може би, трябва Йерусалима да го носим в себе си, без да е метафора.

Е.Д: Това ще помогне да насочим очите си към Небесния Йерусалим, защото Бог е допуснал това състояние. По този начин ще приемем несъществуващия, нематериалния.

П.Ц: Няма да се налага да си мерим Йерусалимите.

Г.Р: Важно е да обръщаме очите си към Небесния Йерусалим, това е най-утешителното и важно послание в края на разговора.

Р.Л: Този разговор няма да има край, но ние направихме едно „небесно предаване”. Благодаря ви много. Да живее Йерусалим и ние да живеем в неговата небесна част. Повече Бог във всичко! Посетете този град не като туристи, а като ценители на вечността!

БНР, програма Хр.Ботев, 27.12.2018