тайната на старите камъни,
кой ги е сложил тук,
кой ги е сложил там –
под сянката на стария дъб,
на върха на острия хълм,
към който не водят пътища.“Новата книга на Зденка Тодорова започва със стихотворението „Гирлянда от камъни“. Но въпреки че в нея има много поезия и красота, тя не е поетическа книга. Плод е на десетилетия усилен труд в една научна област, на която авторката е отдала съществена част от живота си – изследване на оброчищата. Тема, сравнително непозната на широката общественост, а традицията на оброка в днешно време е доста позабравена; в същото време стои в основата на българската народна култура, светоглед, бит, душевност и води своето начало далеч назад във вековете. Както самата Зденка Тодорова отбелязва в увода на книгата: „Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите гористи местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките, свързани с тях.“Аз бих допълнил, че не по-лесна е и предварителната работа, преди да се пристъпи към самото писане, свързана със събирането на сведения, факти, проучванията на терен, посещаване на десетки места – често отдавна запустели – търсене и провеждане на разговори с малкото останали все още живи хора, знаещи и пазещи традицията на оброка, умението да контактуваш, да ти се доверят, да разкрият душата си. Хората по места са крайно недоверчиви, понеже в последните десетилетия има множество случаи на поругаване, унищожаване или кражба на оброчни паметници. За тях ще е непростим грях, ако разкрият пред непознати местонахождението на даден оброк и той бъде поруган, унищожен или откраднат. Но Зденка Тодорова владее изкуството да предразположи, да убеди човека срещу нея, че тя е един честен изследовател, чиято единствена цел е да открие, опише, изследва и по този начин да популяризира и съхрани тази стара българска традиция.
От книгата „Посланията на оброчищата“ читателят узнава каква огромна територия е пребродила авторката в продължение на повече от три десетилетия изследователска работа – западната и северозападната част на днешна България, североизточна и източна Сърбия – разположена върху старите български етнически територии, където в недалечното минало преобладаващото население са били българите.
Освен работата на терен, свързана с всички произтичащи от това трудности, за извършването на предварителните изследвания и написването на такава книга са необходими знания от различни области – история, география, краезнание, лингвистика, етнография, митология, фолклор и т.н. Факт, налагащ като задължително условие издирване и запознаване с много литературни и научни източници – от частни лица, ровене в архивите и библиотеките от двете страни на българо-сръбската граница. Но водена от своето призвание и от голямата си любов към познанието и към българския народ, Зденка Тодорова е изтърпяла всички несгоди, преборила се е с трудностите и се е справила отлично със своята задача. Тук трябва да отбележим, че процесът на изследване ще продължи и в бъдеще, а самата авторка е пределно наясно с тази задача. Не случайно в заключението на книгата пише: „Двадесет и повече години изследователска работа са нищо в сравнение с нашата хилядолетна история, част от които са и оброчищата“.
Книгата „Посланията на оброчищата“, излезе на книжния пазар през месец ноември 2019 г., и е издадена от ИК „Мултипринт“ ООД – София. Отпечатана е във формат А5, с меки корици и обем 287 страници. Текстът е разделен на 19 части, всяка от които е озаглавена. В края на книгата са включени три авторски доклада по темата за оброчищата, изнесени от авторката на различни научни конференции през годините. Книгата започва с увод, озаглавен: „Дадох оброк“, а текстовата част завършва със заключението: „Преди да съм сложила точката“.
На последните страници е отпечатан списък на използваната литература, наброяващ сто заглавия. В него са включени и трудовете на значими сръбски учени, изследвали българския етнос, населяващ източна Сърбия, неговите традиции и обичаи, както и книги на волжки българи, или изследващи волжките българи и тяхната духовна култура. Към текста на книгата са публикувани над деветдесет фотографии на оброчища, оброчни паметници, местности, информатори, с които авторката е разговаряла. За съжаление, по финансови причини, снимките са отпечатани черно-бели. Текстът е много добре написан и е приятен за четене. Намерен е необходимият баланс при поднасянето и запознаването на читателите с многобройните факти и научни констатации, като включването на художествен елемент и емоционална окраска при описанията на пътуванията на авторката не води до изкривяване фактите или до възникване на противоречие.
Книгата „Посланието на оброчищата“ е изключително необходима и ценна за себеопознаването ни, още повече, че се появи след време на забрава и разруха. Традицията на оброка е типично българска, тя не е характерна за съседния нам сръбски народ. „Каменните оброци и миросаните дървета са част от нашата историческа памет. Те са нещо, около което в миналото са се сплотявали семейство, род, село, град“, пише авторката, а един от изказалите се при представянето на книгата във Военния клуб в София – Делян Дамяновски – отбеляза, че оброчните кръстове са граничните камъни на българските етнически територии.
На Зденка Тодорова – чест, почитания и благодарност за работата, която е свършила, и пожелание да ѝ се даде да напише и следващите си книги. Тя го заслужава.
Иво Андровски
Това разказа пред БНР журналистът и писател Зденка Тодорова преди премиерата на книгата ѝ „Посланията на оброчищата“ тази вечер от 18 часа в Централния военен клуб в София.
Текстът е посветен на хората от двете страни на сръбско-българската граница и се издава по повод 100-годишнината от Ньойския договор.
Тодорова сподели, че 30 години е трупала материал за книгата. По думите ѝ не е търсено съвпадение със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор.
Според нея паметта за оброчището и за стария обичай, свързан с него, са запазени и българинът е оцелял, защото е държал на рода си, на общността и на това, че във фамилията винаги е бил уважаван най-умният, роденият за водач.
Тодорова предположи, че ако се обезлюдят селата, в които оброчищата още ги има, иманярите ще унищожат тези артефакти.
„Няма ги вече умните. Говорила съм със 100-годишни хора от Западните покрайнини, от Цариброд. Те са живата история на България. Разказаха ми уникални неща за традициите и за оброчищата. Животът е кратък и човек трябва да го изживее пълноценно, с уважение към възрастните, към рода, към паметта“, смята Зденка Тодорова.
