Политическата пепелянка Ахмед Доган

Румен Леонидов

21.06.2014

Този текст е от 16 юни, бе публикуван в седмично издание, но в интернет страницата на същото, присъства само заглавието – като глава без тяло.

На нас, обикновените люде, вече четвърт век ни е дадена само една-единствена роля – на зяпачи, защото най-зрелищните неща на тази територия стават без наше участие. Но уж зяпаме гратис  пехливанските борби по върховете, а накрая зрелището си го плащаме сами – с всякакви данъци, с високите цени за светлото и топлото, с животеца си в нашата безобразно хаотична държавица, посмещище за останалия цивилизован свят.

Някои наричан земетресение с висока амплитуда, онова, което става между един 33 годишен милиардер и един банкер. Римата е случайна, както и съзвучието между Делян и Цветан, но няма нищо случайно, че в тяхната доскорошна бизнес дружба се съчетаваха руския казачок и турските маанета.

За да разберем, ние, зяпачите, кой е жертвата  и кой е жертвоизвършителят, трябва да знаем какво се случва, например, в Булгартабак… Защото там фирмите с руски произход вече ги няма, а почти самостоятелно властват онези, които са свързани с Пеевски. Но конфликът не е само за българския тютюн и влиянието върху селяните, закрепостени доживотно в  тютюнопроизводството. Проблемът не е само кой да гепи по-голям гьол от паричните потоци около тръбопровода „Южен поток“. Първопричината е, чии интереси бяха ударени с неговото спиране.

Иначе договорът за тръбите е вече подписан, ала бил корпоративна тайна, изпълнителите били ясни, но не и на нас, зяпачите, подизпълнителите – също. Един милиард и нещо чака да бъде усвоен по нашенски и да захрани охранените сметки на кръговете от фирми, които управляват нещастното ни отечестнво.

Разривът между Пеевски и Василев ескалира най-вече заради уж праведното и праворерно поведение на ДПС спрямо ЕС. Доган го усети с вродения си и доразвит инстинкт за самосъхранение. Той много отдавна прие позицията на Брюксел и Вашингтон и се съгласи, че строителството на този тръбопрод трябва да бъде спрян  и отложен за по-добри времена. Че трябва да обърне /временно/ гръб на руските интереси и на техните представители у нас.  И твърдоглавието и ангажиментите на Станишев към Москва не минаха пред владетеля на сараите. И Местан ехидно предложи  общото им православно и правоверно правителство да падне, особено като се разбра след евроизбороите, че турската партия е, кажи-речи, втора полова сила връз българския политически подиум. Всъщност тя вече не е само турска, за нея гласуваха почти всички цигани, без значение дали са християни или се молят на Аллах.

Но защо Доган ще прави сечено на братушките за потока, след като там ще има златна рекичка от жълтички?

Ами защото, спомнете си, как Христо Бисеров бе изваден за една нощ от обувките си и избяга на бос крак в пълната неизвестност и потъна в мрака на мълчанието. По неговия случай мълчи и мисли и мъдрата ни главна прокуратура, но тъй или инак дългата дясна ръка на ДПС бе светкавично извадена от рамото на партията, при това без упойка, и захвърлена като непотребна в хладилната камера на политиката. Доган бе предупреден, че следващият ход на партньорските служби  ще бъде изваждането на офшорните му сметки.

Има и друга причина ДПС да не иска да строим АЕЦ „Белене“ и да е сериозно размислила за изгодата от спирането на  „Южен поток“. Докато нещата около „Белене“ се протакат, в Турция вече са готови  със сценария по тържественото откриване на тяхната АЕЦ. А на хоризонта се задава и газовият тръбопровод от Истамбул, което също е предмет на стратегически пазарлъци, в които Доган е ненадминат, поне у нас…

Със сигурност той ще изтъргува и загубите си от свалянето на това марионетно, промосковско правителство. За целта е достатъчно новата власт да му обещае да не пипа хората му от втория и третия управленчески ешалон. Важно е да го оставят на спокойствие и да не му вадят кирливите ризи. И ДПС отново ще заиграе ролята си на политическа пепелянка, която ще изчака удобния момент, да клъвне смъртоносно, когото трябва, за да го свали от власт.

Така постъпи с правителството на Филип Димитров, така наказа отказа на царя за обща либерална бюлетина на някогашните парламентарни избори, Доган дори бе изчислил с математическа точност пълното им мнозинство, така навря в ъгъла БСП, когато светският ходжа направи уж случайното изявление в някакво затънтено селце, че той управлява Бълтария и всичко от него зависи. И даде цялата власт на ГЕРБ.

Доган владее веромството на османските султани: първо заедно ядат и пият на софрата, а после, отвън, на изпроводяк, гостът е бил свирепо съсичан и изпращан да погостува на Всевишния.

Безспорно почетният председател на етническата партия е най-спокойният човек в държавата – всички го обсъждат, всички му завиждат, той вече е мит. Исторически или не, все едно. Задгърба му има много на брой избиратели, има и недоразвит потенциал сред българските турци в Турция, а най-важното – държи за гушката големите бизнесмени.

Сега дойде ред на Цветан Василев и банката му, и нищо чудно заплахата на Пеевски да я фалира да стане реалност. Или Василев да я продаде, на който му кажат. Което си е финансов преврат от всякъде, без да героизираме банкера. Но и смъртоносен удар срещу самонадеяната Барековщина, която вече панически търси съюз с Позитания.

Публина тайна е, че мнението на Доган е било определящо и при избора на новия главен прокурор. Дори това да е класна клюка, решителните показни действията на Главна прокуратура са видни – веднъж при грандиозния кьорфишек с печатницата и изборните бюлетини. Сега отново се извършват демонстративни действия, а преди това, пак по нечий сигнал, бяха преровени офисите на енегийния бос Манчев, който явно също не ще да си предаде добровнолно бизнеса.

В крайна сметка ДПС, Доган и Пеевски ще са победители от тази задкулисна битка, станала едва днес достояние на зяпачи като нас. Проблемът обаче е и персонален – КГБ няма да прости никому за вероломството. Надеждата всичко това да не завърши с физически убийства, е само в Западна Европа – от ЕС идват сигнали са, че Брюксел би се навил да отстъпи на Русия за „Южен поток“, ако Русия направи реални отстъпки за Украйна… Тогава главата на Доган ще остане на раменето му, а следващото правителство ще бъде съборено по друг, но подробно разработен сценарий… Ще поживеем, ако е рекъл Господ, и ще видим.  Ще позяпаме заедно накъде ще поеме БСП след краха на Сергей, нищо чудно новото червено ръкводство отново да удари чело на килимчето пред агент Сава…