Днес в 10 ч., сутринта предаде Богу дух бай Коста – живата история на с.Златолист, Светъл му път!

Книгата вече бе в печатницата, когато получихме нови сведения за Стойна Преподобна — 13 странички от тетрадка, малък формат, изписани на ръка. Изпрати ни ги бай Коста от Златолист. Веднага ги включихме в сборника, защото всичко свързано с личността на Преподобието ще бъде от полза за нейните изследователи и последователи.

Лиляна АТ. Малинова ми е разказвала това: когато трябвало да докарат Стойна от Хазан Татар, Серско, в Долна Сушица, на черквата „Св.Георги“, казали на дядото на Лиляна да га докара с техния кон, който бил много кротък и въобще не се плашел, нито от пушка, нито от нещо друго. Винаги с него взимали хората при сватби. Дядо ѝ бил много сприхав и веднага отказал. В часа на отказването пада гръм и му убива вола, донесли му само кожата. А Стойна предварително казала, че ако откаже, не го молете повече. След това я докарал брат ѝ (Стойна няма братя, но навярно става дума за много близък роднина – бел. ред.) на площада при Явора (става дума за огромния чинар в черковния двор, днес е на над 1 300 г.), при Динковата къща.

Събрали се хората и тя казала, че е дошла да живее в черквата „Св.Георги“. Всички коментирали – в храма няма нито има отопление, нито осветление, нито помещение, където да живее… Тогава селяните изграждат една малка стаичка на горния етаж на черквата, където специалното мястото за момите, по време на служба. И се отоплявала с дървени въглища, с мънгал (метална полусфера поставена на стойка, служеща за отопление. В нея се поставят живи въглени, служи за приготвяне или притопляне на храна).
Отсреща срещу черквата, на изток на поляната, е имало турски лагер с войска. Там са клали животни и готвели блажна храна. Тя не могла да изтърпи всичко това и казала, че ѝ мирише много на кръв. И отишла в селото да живее, в къщата на Ангел Зайков – при брат му, който бил поп. Но не могла и една вечер да пренощува в тази къща. Стопаните също не можали да заспят. Цяла вечер се чували конски пропоти по чардака. На сутринта га питали, що беше това тропане, Преподобие, тази вечер? Тя им казала: „Свети Георги беше. И ми каза, ти знаеш къде е твойто место, да станеш и да си отидеш веднага, там откъдето си дошла!“ И тя се преместила пак в черквата „Св. Георги“.

И при това положение вече военният лагер е напуснал района на черквата. Имало един влах, казвал се Колата кехаята. Отишъл и лопал, чукал на портата на черквата с нечиста цел. Казала Преподобна Стойна: „Грях вършиш, махай се, че най-хубавото ти агне ще ти загине!“ Хората си казали: „Е, Колата има 5 хиляди овце, та за едно агне ли е…“ След некой ден детето
му с другите деца отишли на върха Одианов рид, играели си, боричкали се, кюскали се като кочове и синът му паднал от високото. Фуражката му се закачила на калината. Отишли децата да обадят на майка му. Тя прала на пералището при чешмата. Децата ѝ га говорила, но тя не се сепвала, не обърнала внимание, но извенъж трепнала. И отишла на самото място, завело я е детето Щерю, и откарали го при военните лекари, но то било вече починало.
Отишли вече на черквата да вземат свещи и други неща за погребението. Още като влезнали в артиката, Стойна Преподна излезла отвътре и попитала: „На Колата детето ли умре?“
(Този случай го разказа през 1986 г. Щерю Ал. Чок, роден 1903 г., по народност влах, живущ в с.Златолист. Лично е присъствал на случилото се с детето на Колата. През 1929 г. се изселва да живее в Румъния. Живял в с. Чумарлия де сус, обл.Тулча)

Баба Вгена Теменугова от селото разказвала, че казала на
Преподобна Стойна да ѝ кръсти детето. Преподобна Стойна
била в стаичката си и се чудела какво име да му даде. Но изведнъж чула глас от черквата: „Гьорги!“ И го кръстила Гьорги. Преди около две години водих разговор с него и го попитах: „Защо не кажеш нещо за Преподобна Стойна? Все пак тя
те е кръстила…“ И той: „Вярно, татко все ѝ викаше калимана, а тя му казваше куме. Веднъж му казала, куме, като отидеш вкъщи виж оливието, че е пълно с мравки, има едно кило мравки, но да вземеш да го процадеш. Татко отива вкъщи и действително – пълно с мравки. Взе един тензух, процади го и изкара цела топка мравки.

А веднъж казала на мойте доди (сестри): „Катино, Ано, скрийте се във въгларницата и слушайте. Сега ще дойде една жена от село Кулата и ще видите как ще ме лъже.“ След малко дошла една жена за изповед. Изповядването ставало под артиката, близо до камбанарията. А въгларницата се намираше на кюшето на завоя на артиката. Доскоро там седеше малка ограда от дъски, където се съхраняваха дървени те въглища за отопление.
Жената се изповедвала, казала си всичките грешки. И накрая Преподобна Стойна питала, има ли още нещо друго. Тя казала, че няма. Тогава Стойна тропнала с чехлите нервирано и казала: „Ето, виждам в съндъка ти цял гердан с жълтици, дето го открадна от етървата. Но хайде, да си немате неприятности, прати ги по некой до мене и аз ще го върна на етърва ти.“ И тогава мойте доди за първи път видеха цял гердан с жълтици и нанизани по 5 на едно място…“

Идва при Преподобна Стойна една жена от селото и ѝ казва: „Преподобие, детето ми е много болно!“ А тя ѝ казала: „Болно е и ке умре, защото баща му натяква: „Все женски деца имаме. Поне едно мъжко да имаме, та това ако ще и да умре.“ И детето починало през 1922 г. Много тежка е била бащината клетва.“

Невена Балтова, родена в с. Враня, живуща в с. Катунци разказва, че свекърва ѝ е разказвала, че мъж ѝ Георги Балтов, когато бил малък бил много болен. Щял да умре. Явили му се некакви пришки по тялото, подували се, изпуквали се и не
минавали. Тогава свекървата казала на мъжа си Мицка: „Вземи мулето и отиди при Преподобна Стойна!“ Той отишъл при нея и тя му казала: „Мицка, колкото си бързал, два пъти повече да бързаш с мулето, че детето ти е в много тежко положение. Да вземете да спържите оливие със захар и да мажете тялото на детето.“ И то оздравяло.

Бай Георги Мицев от село Хърсово разказваше, че майка им била много болна. Те отишли при Преподобната. И тя им казала: „Вземете долната и горната кора на един топъл хляб. Натопете го в първак ракия (много силна) с люти чушки и слагайте на гърдите на майка ви.“ И тя оздравела и живяла над 80 години.
Разказваше още: „Кокато бяхме там казваше, чакайте деца да мина по стълбите, че идват хора, трябва да ги посрещна. Тя тичешком слезе по тъмните стълби надоле, а пък ние се затруднявахме при слизането по тия стълби.“

Илия Татарев от с. Голешево разказва, че на майка му се подували краката, и той, като дете са го пратили при Преподобието да му каже с какво да я лекуват. И сестра му била болна и оздравяла, след като пак отишъл при Стойна.

Слушал съм, че някой си Георги Бишарев от с. Калиманци също го болели краката и отишъл при нея. Тя му казала: „Твоят лек е много лесен. Като се връщаш в селото и минаваш през река Пиринска Бистрица, набери елхови дърва, обели кората и прави бани с тях.“

Любен Валев, роден в с. Златолист, живущ в с. Катунци, разказваше, че като дете ходели по некой овчар горе в дерето над гробите. Хванал се за некоя билка на Дзинов рид, но тя се измъкнала от корена и паднал доле в дерето. Изплашил се много, плачел, но чул отдалече, от черквата гласа на Преподобна три пъти: „Любене не бой се!“

Моя дядо Коста е кръщавал на майка ми децата. Тя слезнала отгоре, от стаичката си и го пита: „Що правиш Коста?“ А той: „Кръщавам децата на сина си.“ Тя пак го пита: „Защо Коста, къде е калитата (кумата)?“ Той отвръща: „Няма го, той е Васил Черкезов от с. Черешница и е в затвора.“ А тя: „Коста, ти си свекьр и не бива да кръщаваш. Като калитата можеш да кажеш некоя тежка дума, не е хубаво, не бива.“ И отношенията не им са били много добри. Но така станало, както казала Стойна – и двете деца на майка ми починали, на 7 и на 4 годинки. И едно от корема се развалило. Четири години са нямали друга рожба.
След това си взели едно чедо и покрай него вече майка ми забременява. Но веднъж ѝ станало лошо и отишла при нея и казала: „Преподобие, нещо не ми е добре. Утре рано ще се напия с рициново масло на гладно.“ Но като заспала Преподобна Стойна на съна ѝ казали: „Кажи на оная жена да не пие рициново масло, че детото е примърдало и ще умре.“ Още сутринта, много рано е поръчала по хора, които ходели на работа, да кажат
на майка ми да отиде веднага при нея. И майка ми пита: „Що е Преподобие, що е станало? Защо ме викаш?“ И тя: „Детето примърдало ли е?“ Майка ми: „Да, примърда…“ А Преподобна ѝ казва: „Тогава да не пиеш рициново масло! Ще умреш и ти, и
детето ти.“

Майка ми се казваше Кераца, послушала га и след това ражда още други две деца, и стават общо четири. Веднъж в селото са дошли некакви циганки гледарици. И майка ми
се срещнала с тях. На другия ден отишла при Преподобна и ѝ разказала за срещата с циганките. А тя ѝ рекла: „Досега беше отвързана, сега пак те вързаха. Те вчера минаха и през мене на път за Мелник, но аз ги изпъдих оттука. Вървете си по пътя и не осквернявайте Божий ми дом!“

На всяка Нова година децата са започвали да сурват първо от Преподобна Стойна. Точно в 12 часа вечерта са отивали на черквата, биела е камбаната. Тя им е давала кози рогчета (гръцки плодове). Благославяла га са, да си жива и здрава. Със сурвачки са удрали по нея. И тя им пожелавала и давала, за здраве и дълъг живот.

Дежка Малинова – попска внука, разказваше, че когато примрела 3 дни, нейният дядо е слагал нишани – ръката ѝ била на сърцето сложена. Той е слагал малка хартия, като е мислил, че тя ще помръдне. Но на другия ден като отивал забелязвал – как ги е слагал, така ги намирал. След 3 дни се събудила и викнала: „Отец, тука ли си?“

Пред черквата, до дюлата, има бунар за вода. Веднъж Преподобна като изваждала вода с кофата от кладенеца, на рамото ѝ имало котка, паднала котката в кладенеца. Преподобна с кофата взела да изкарва всичката вода, за да извади котката. Измокрила се, и какво е станало, изморила се и га хванало пневмония, и се говорело, че от това е починала. Изпотила се и изстинала.

Един човек от с. Марикостиново като малък не можел да говори. Майкаму го докарала при Преподобна Стойна с магарето. Тя му чела от някаква книга и от иконата, и проговорил. Същият човек разказваше историята си във в. „Нощен Труд“, имаше
го на снимка. След това го видяхме същия човек с една група дойде в черквата. Ние го гледаме, ти ли си от вестника, той каза, да, аз съм. Какво е дарил на черквата не знаем, но след това разбрахме, че му се явила Стойна на съна и казала: „Е, чак сега ли се сети да ми се отблагодариш…“

Записал: Костадин Костов, роден в с. Златолист

Предишна статияСрещи с Димитър Казаков, из двутомника на проф. Венко Александров
Следваща статияВдъхновението е сън наяве, опит за обяснение