Събрали се хората и тя казала, че е дошла да живее в черквата „Св.Георги“. Всички коментирали – в храма няма нито има отопление, нито осветление, нито помещение, където да живее… Тогава селяните изграждат една малка стаичка на горния етаж на черквата, където специалното мястото за момите, по време на служба. И се отоплявала с дървени въглища, с мънгал (метална полусфера поставена на стойка, служеща за отопление. В нея се поставят живи въглени, служи за приготвяне или притопляне на храна).
И при това положение вече военният лагер е напуснал района на черквата. Имало един влах, казвал се Колата кехаята. Отишъл и лопал, чукал на портата на черквата с нечиста цел. Казала Преподобна Стойна: „Грях вършиш, махай се, че най-хубавото ти агне ще ти загине!“ Хората си казали: „Е, Колата има 5 хиляди овце, та за едно агне ли е…“ След некой ден детето
Баба Вгена Теменугова от селото разказвала, че казала на
А веднъж казала на мойте доди (сестри): „Катино, Ано, скрийте се във въгларницата и слушайте. Сега ще дойде една жена от село Кулата и ще видите как ще ме лъже.“ След малко дошла една жена за изповед. Изповядването ставало под артиката, близо до камбанарията. А въгларницата се намираше на кюшето на завоя на артиката. Доскоро там седеше малка ограда от дъски, където се съхраняваха дървени те въглища за отопление.
Невена Балтова, родена в с. Враня, живуща в с. Катунци разказва, че свекърва ѝ е разказвала, че мъж ѝ Георги Балтов, когато бил малък бил много болен. Щял да умре. Явили му се некакви пришки по тялото, подували се, изпуквали се и не
Бай Георги Мицев от село Хърсово разказваше, че майка им била много болна. Те отишли при Преподобната. И тя им казала: „Вземете долната и горната кора на един топъл хляб. Натопете го в първак ракия (много силна) с люти чушки и слагайте на гърдите на майка ви.“ И тя оздравела и живяла над 80 години.
Моя дядо Коста е кръщавал на майка ми децата. Тя слезнала отгоре, от стаичката си и го пита: „Що правиш Коста?“ А той: „Кръщавам децата на сина си.“ Тя пак го пита: „Защо Коста, къде е калитата (кумата)?“ Той отвръща: „Няма го, той е Васил Черкезов от с. Черешница и е в затвора.“ А тя: „Коста, ти си свекьр и не бива да кръщаваш. Като калитата можеш да кажеш некоя тежка дума, не е хубаво, не бива.“ И отношенията не им са били много добри. Но така станало, както казала Стойна – и двете деца на майка ми починали, на 7 и на 4 годинки. И едно от корема се развалило. Четири години са нямали друга рожба.
Майка ми се казваше Кераца, послушала га и след това ражда още други две деца, и стават общо четири. Веднъж в селото са дошли некакви циганки гледарици. И майка ми
Един човек от с. Марикостиново като малък не можел да говори. Майкаму го докарала при Преподобна Стойна с магарето. Тя му чела от някаква книга и от иконата, и проговорил. Същият човек разказваше историята си във в. „Нощен Труд“, имаше
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена