Една случайно открита снимка от мен на Павел Теодорович и неговото семейство, която след направени от мен проучвания се оказа, че е единствена. Теодорович е забележителна личност, опитал се до последно да опази българския характер на Болградската гимназия.
Безгранична е мечтата на нашия народ към образование. Няма да забравя никога думите които чувах като малък – „То сляпото окато прави”. Тази мечта на българското племе към знание, е била претворявана във всяко кътче на света където и да се намира българин.
Още от първите години на преселение на българите в Южна Русия, в края на 18 и началото на 19 век се откриват,наследили традициите на предците си, малки частни училища, в които учители са свещеници, дошли с паството си, и носещи традициите на килийните училища от България. Нуждата от по високо образование,свързана с нарастването на потребностите, започва по осезателно да се чувства след Руско-Турската война 1806-1812 година, при масовото изселване на българи и по компактното им заселване в района на Буджак (старо название на Областа Бесарабия, попадащо в Молдова и Украйна), свързани с имперската политика на Русия, за укрепване на южните им граници с християнско население. След голямата преселническа вълна на поредната Руско-Турска война, през 1828-1829 год., когато цели райони в Източната част на България се обезлюдяват и с пристигането на големи маси българи в Южна Бесарабия, броят им чувствително нараства, като се основават чисто български градове и селища. Един от тези градове, носещ с пълното право столица на бесарабските българи е Болград, основан около 1821 година, и там най първо започва да функционира централно училище, в които да се учат децата на колонистите.
Тук бих искал да изтъкна важната роля в сплотяване на българската емигрантска общност която има сливненецът д-р Иван Селимински. Като учител в Букурещ, той е един от главните основатели на първата българска емигрантска организация във влахо-молдовската столица. Тя дава основата за организирането на Българско народно дружество през 1848 г. След това се създава Букурещкия български комитет през 1853 г. във връзка с Кримската война, който през 1862 г. се превръща в Българска добродетелна дружина.
Изработването на устава на Централното
болградско училище е дело основно на д-р Селимински.
В така организираното църковно – енорийско училище в Болград, в началото се учи основно писане, четене, аритметика, краснопис и закон божи, като обучението се е провеждало съгласно руските разпоредби, само на руски език. По-късно това църковно-енорийско училище , става централно за българските колонии в Бесарабия.
Разрастването на града, събирането на повече ученици от областта кара нашите възрожденци да помислят и за създаването на средно училище, попълващо нуждите от учители и се правят постъпки пред руското правителство за откриване на гимназия в Болград, но Кримската война ( 1853-1856г.), осуетява начинанието. След загубата на Русия във войната, около 40 селища и Болград, преминават към територията на Молдова.
През 1857 г. за държавен глава, като васално на Турция княжество е назначен от султана княз Никола Богориди, син на висшия турски сановник от български произход, княз Стефан Богориди. Към края на същата година великият революционер и защитник на българските емигранти Георги Стойков Раковски, след среща с представителите на българските селища и използвайки близкото си приятелство с Княза, като съученик и съгражданин, представя пред княз Богориди молбата на българите за откриване на българско средно училище, подписано от хиляди свои сънародници.
Указът, или така нареченият Хрисовул, за създаването на Болградското централно училище е връчен на 10 юни 1858 г. от княз Никола Богориди, на Попечителния комитет, в който влизат Панайот Греков, Никола Парушев и Дочо Христов. В Попечителния комитет са още по право, Директорът на училището и Окръжният управител.
В Хрисовула има 14 параграфа, които дават насоките за издръжката на училището, както и единственото ограничение за православната вяра, като задължителна за учениците. Има точка за подбора на преподавателския състав чрез конкурс сред българи и правото, обучението да се води на български език. Необходимо е да се знае, че издръжката на училището е благодарение на отзивчивостта на българските колонисти, които даряват оставените им от руското правителство имоти, които са им дадени заради заселването си.
Спомени за първите години на основаването на Болградската гимназия приела за патрон деня на св.св. Кирил и Методий, оставя Владимир Дякович, педагог, журналист, историк, по късно депутат в народното събрание и директор на II Софийска мъжка гимназия.
Училището има две степени, трикласна и четирикласна, като в първата степен се изучават 10-12 предмета и четири езика, а във втората още 14 и допълнително латински, немски, френски и черковнославянски езици.
За първи директор на Болградската гимназия, след отказа на Раковски да стори това е назначен Сава Радулов на 15 март 1859 г., и на 1 май 1859 г. тържествено е открита и осветена Гимназията, като учебните занятия започват през м. септември 1859 г. Неговата най-голяма заслуга е, че застава твърдо ”да се преподават науките в училището на народен Български език”.
През ноември 1860 година в Болград избухват безредици за ограничаване на правата на българските колонисти, като и една от причините е наемите които взема гимназията от имотите си, завещани от родолюбивите българи за издръжката на Училището. Раковски веднага реагира за тези събития, като описва този момент в своя вестник „Дунавски лебед”, като верен защитник на своите сънародници.
Втори директор е калофереца Димитър Мутев. Този високообразован българин, привлича за учители цвета на българската интелигенция, като същевременно възпитава родолюбието на младите ученици. За първи път се създава печатница към училището, както и пансион. До края на работата на Болградската гимназия като българска в печатницата се издават 74 заглавия, множество учебници. Тук е отпечатан от Танас Киров, в печатницата на Централното българско училище в Болград, и календара с образа на Христо Ботев за 1877 г., навярно по инициатива на близкия приятел на Войводата и един от неговите първи биографи Киро Тулешков, който тогава е и директор на печатницата , след Сава Радулов. Забележително ще остане по това време и организирането на читалищната дейност, като библиотека и място на провеждане на театрални постановки. Открива се и първият пансион за всички учащи деца.
Следващия директор е д-р Георги Миркович от Сливен, който е на този пост съвсем малко.
Теодосий Икономов е директор на гимназията от 1864 г, но поради несъгласие с попечителния комитет, след три месеца е освободен, а през 1867-1869 г. е пак назначен. Между 1864 и 1867 г. директор е д-р Васил Берон, племенник на известния ни просветен деец Петър Берон. За първи път д-р Берон, като немски възпитаник въвежда класен ръководител, изпреварвайки с това обучението в Русия с около 10 години. За кратко на 27 януари 1869 г. за директор е румънецът Титус Парву, учител по румънски в гимназията, но заради мераците му да посегне на българския характер на училището е премахнат.
Последният, за който искам да разкажа, приятел на Георги Раковски, живели известно време заедно и най-дълго служилият като директор на Болградската гимназия – Павел Теодорович., или Теодоров както се подписва. Той е директор от 1870 до 1881г.
Павел Теодорович е роден през 1836 г. в гр. Лясковец. Първоначално учи при поп Стефан Чапкънов, а след това продължава в прочутата „Даскалоливница” на Иван Момчилов в Елена. През есента на 1852 г. е изпратен да учи в Белградската гимназия. Там за първи път проявява горещото си родолюбие и българско самосъзнание. В Белград през 1856 г., превежда и издава пиесата „Многострадална Геновева”, една сантиментално – блудкава легенда, но според Вазов „бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно”. През 1857 г. заедно със своя съученик Иван Касабов, се сприятеляват с Георги Раковски.
След завършване на гимназията, през лятото на 1858 г., той заминава за Одеса и живее известно време с Раковски, но неуспял да се запише в Ришельовския лицей, заминава за Москва , където се записва в Историко –филологическия факултет на университета. Негови колеги в университета по това време, видно от една известна снимка са: Любен и Петко Каравелови, Марин Дринов, Райко Жинзифов, Иван Христов – писар и военен командир на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В университета взема участие в групата по списването на българското списание „Братски труд”.
Българските студенти в Москва 1861 г.
Завършва образованието си през 1862 г., а през следващата той се прибира в родния си Лясковец, за да работи тук като учител, но неразбрал се с местните чорбаджии поема към Русия.
На път за Русия, той се спира в Болград и откликва на молбите на нашите сънародници, склонявайки да стане учител в гимназията. На 9 март 1864 г. е назначен за учител по старогръцки и латински език. Пред вид на качествата, които проявява като учител и родолюбието му, на 28 декември 1870 г. е назначен за директор на Болградската гимназия.
Теодорович е инициатор на създаването на ученическо дружество „Събуждане”, създадено за да развива родолюбивите чувства на младите българи. През 1871 г. предлага на Министерството да се въведе 8 клас, който да бъде като затвърждаване на знанията придобити в предните години и да се попълнят празнотите пропуснати по рано.
Павел Теодорович / Национална библиотека /
По време на Априлското въстание през 1876 г. , участва в събирането на помощи за пострадалите българи, както и става председател на клона на Българското централно благотворително общество в Болград, като дейно участие взема и неговата съпруга Мария Теодорович, от която има три дъщери, видно от снимката, която издирих.
През 1876 г. , след решение на Румънското правителство, гимназията става Румънски лицей, като Павел Теодорович започва борба за запазване на Българския характер на гимназията, но като че ли всичко приключва с преминаването на Болград и околните села в границите на Русия през 1878 г. , като Имперска Русия компенсира Румъния с българските земи в Добруджа.
На 12 януари 1879 г. му е връчена заповед, с която прочутата Болградска гимназия, става изцяло руска. Въпреки това, българската общественост на свое събрание, воглаве с Попечителния комитет, член на който е Павел Теодорович, решава за изключването на руския език от учебната си програма. Изпращат се писма до Императора, но всичко е напразно. Руското правителство, приема всичко това за бунт и изпраща полицейски сили да въдворят реда, като е изпратен полицейският инспектор Громачевски „да възстанови нарушения ред“.
Директорът на гимназията Теодорович е понижен в длъжност „временно управляващ“, а губернаторът издава заповед за следствие срещу членовете
на комитета за превишаване на пълномощията си.
През годината 1881 престава съществуването на първото българско гимназиално училище, в което учителите са наричани професори. Славата на неговото 20 годишно ярко българско съществуване дава на страната ни видни политици, учени, преподаватели, военни, дейци на изкуството и културата.
Ще споменем само някой от тях, като акад. Александър Теодоров – Балан, проф. Димитър Агура, революционерите Ангел Кънчев, Олимпи Панов, Александър Малинов и Димитър Греков – мин. председатели на България, прочутите пълководци и военни дейци – ген. полковник Данаил Николаев, ген. полковник Георги Тодоров, ген. лейтенант Иван Колев. Ненапразно геният Ботев написа за Болградската гимназия: „Това свято българско учебно заведение”.
Министърът на Просветата го кани да се прибере в България и а заеме поста на директор на Варненската мъжка гимназия, Павел Теодорович умира на 5 юли 1881 г. и е погребан в гробищата на Болград, където почиват неговите тленни останки.
Поклон пред паметта на този Родолюбец Български!
ПП.
Това нещо за снимките, това е последната, която открих в циганската махала в една стаичка с вехтории, които са събирали от чистене на домовете, тя бе на земята в окаян вид, а е на един голям българин , приятел на Раковски, бил 10 години директор на първата българска гимназия в Болград. Нямам думи от удоволствието, което изпитах, когато я открих.
Явно е била в архива на Петър Мумджиев , защото това открих и на Мумджиев, рисунка с маслени бои. Това все още не съм го публикувал никъде. Когато потърсите на Болград в гугъл на известни личности излиза името му. Българин, генерал на руска служба.
Използвана литература :
1)Болградската гимназия – сборник по случай 135 г. от основаването и. 1993 г.
2)Никола Караиванов – Болградската гимназия по случай -150 годишнината от основаването на Болградската гимназия Одеса 2007 г.
