Васил Велев е журналист с повече от 30-годишен опит в електронните медии. Започнал е като репортер в БНР. Работил е като новинар, редактор и водещ на нощния блок. След конкурс през 1992 година заминава на работа в българската редакция на Би Би Си. В последните три години е подготвял радиожурналисти в Тайланд, Малдивите, Филипините. Бил е член на жури на радио- и телевизионни конкурси.
Мианмар, известна преди като Бирма, е добър пример за това как не трябва да се управлява държава. Генералите, които са на власт там от десетилетия, са постигнали чудеса. Довели са богата страна и народа й до мизерия. За сметка на това те имат предостатъчно средства за идиотски проекти. Такъв,например, е новата столица Найпидо, забутана някъде в джунглата, но погълнала милиарди. Не е ясно от кого точно се крият там мианмарските военни. До столицата не стигнах. За краткото време, с което разполагах успях да разгледам отчасти само най-големия град Янгон, наричан в миналото Рангун.
Всеки мианмарец на младини прекарва известно време като послушник в будистки храм. Там се учи на скромност и смирение – две така редки
Португалците от 16-ти век били странни хора. Малко преди корабите им да хвърлят котва в Мелака, в Лисабон излязъл указ, който разрешавал на краля да облага с данък всеки, уловил русалка. Друг закон от същото време гласял, че
На хълма зад нея, наречен Свети Павел имало църква. Сега тя е без покрив, а в стените растат дървета. За известно време в този храм се съхранявали мощите на Свети Франсис Ксавие. Този светия бил освен виден мисионер и голям пътешественик. Роден е в Навара, като фамилното му име по майчина линия е Аспиликуета. Това вероятно показва далечна роднинска връзка с футболиста на Челси Сезар Аспиликуета.
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена