Няма мнения за показване

Популярни

Олга Николова: Възвишеното съществува

Събраните есета в „Опорна точка“ впечатляват със своя размах и ерудиция Ина Славеева Олга Николова е основател и главен редактор на онлайн списанието за литература „Пеат некогаш“. Завършила е докторат по английска и американска литература в Харвард. Живяла е в САЩ и Франция, а от няколко години – в Сандански. Преподава в Американския университет в Благоевград. През месец май тази година излезе сборникът ѝ с есета „Опорна точка“, публикуван от издателство „Факел“. Книгата е елегантно оформена с цветни илюстрации и напомня по стил специалното издание на „Пеат некогаш“, което излезе покрай Коледа през 2018г. Събраните есета в „Опорна точка“ впечатляват със своя размах и ерудиция. В тях авторката обхожда целия диапазон на емоции – от гняв и неотстъпчивост до нежност и възторг. Книгата е рядко явление, което всеки любител на литературата, бил той професионалист, или начинаещ писател, трябва да има в своята библиотека. Това лято се срещнах с авторката в нейната градина в центъра на Сандански, за да поговорим за следването ѝ в Харвард, за избора ѝ да се върне в България и, разбира се, за тази нейна първа книга.   И: Преди няколко месеца излезе Вашата книга с избрани есета “Опорна точка” от издателство “Факел”. Бихте ли ни казали какво съдържа книгата и как бяха избрани есетата в нея? О: Книгата съдържа седемнадесет есета, писани през последните десетина години. Подборът и подредбата направи Чинко Велков, моят съредактор в “Пеат некогаш”, най-добрият редактор, когото познавам! Решихме, че ще е добре да съберем по-хубавите есета на едно място и да бъдат оформени като книга. Макар кратко като жанр, есето понякога изисква повече съсредоточено внимание, отколкото сме склонни да отделяме, когато четем на компютър или телефон. Събрани в книжно тяло, текстовете също така започват да звучат различно, получава се ехо между тях. Ще ми се да се получава и един вид симфонично звучене. Не знам дали сме успели, това читателите ще кажат в един момент. Човек просто вижда, че някои идеи постоянно го занимават, постоянно се връща към тях от различни страни. И: Бихте ли ни дали пример за такива теми, към които се връщате в тези есета? О: Например идеята, че литературата е преди всичко изкуство, че тя носи радост или би трябвало да носи радост, защото ни дава образи на красивото и на доброто. Възвишеното съществува, въпреки баналността и меркантилността на нашата епоха. И: Ще Ви задам един въпрос, който може би често Ви задават. Вие сте завършили докторантура по американска литература в Харвард. Как се случи това? Докол - кото зная първо сте учили “Английска филология” в Софийския университет. Как се стига от СУ в Харвард? О: Вижте, за мен този път беше съвсем естествен. Имам предвид следното: аз...