София 2021 Основен спонсор за издаването на тази книга е Виктор Хинов (САЩ). Книгата се издава и със спомоществувателството на Фил Бандов (Германия), Златимир Коларов (България), дарител от Чикаго (САЩ), пожелал анонимност, Станка Николова (Австралия), Андрей Ненов (САЩ), Георги Екимов (САЩ), Рада Капралова (Гърция), Кирил Колев (България).

Авторските права над творбите в този сборник принадлежат на самите автори. Той се издава с некомерсиална цел и се разпространява безплатно. Книгата се посвещава на нашите приятели и сътрудници на EuroChicago.com Николай Гусев, Христо Буцев и Георги Котев, които преди няколко месеца си отидоха от този свят.

НИСТИНАРИ, сборник Съставители: Мариана Христова, Виктор Хинов, Петър Стаматов Редактор: Мариана Христова. Корица: Любомир Ангелков Картина на корицата: Тодор Христов

АВТОРИТЕ

Ангел Колев е роден през 1950 г. Завършил е „Журналистика“ в гр. Лвов, Украйна, през 1974 г. Бил е редактор в различни издания в София. Публикува разкази в централния печат, негови творби са включени в литературни сборници. Има две самостоятелни книги – „99 страници от Америка“ и „Това е Аляска“. От 1999 г. живее със семейството си във Филаделфия, САЩ. Създател и собственик е на литературния проект „За Буквите“, подпомага издаването на книги на съвременни български автори, организира срещи на творци в българските общности в Америка. Той е един от създателите на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, от 2019 г. е неин президент.

Боби Бойчев – Кастеелс е роден през 1953 г. Завършил е музикална гимназия, по-късно и „Балетна педагогика“. Работил е във Варненската и в Пловдивската опери, в Музикалния театър в София, в балетно студио „Арабеск“. Има голям принос за българската вариететна естрада като солист на „Ревю-балет Златни Пясъци“. Кастеелс е работил дълго време и като изпълнителен директор на импресарска агенция в Брюксел. Има множество хореографски постановки на латиноамерикански състави. Създал е и собствена балетна формация, която получава първа награда за хореография и костюми на национален конкурс за вариететни изпълнители в Казанлък (1988). По-късно се отказва от балетното поприще и завършва „Медицина“ в Белгия. Живее в Южна Франция. Пише литературни творби от 2009 г. Лауреат на международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“, носител на международна награда за проза и на други литературни награди. Има издадени три стихосбирки и един сборник с разкази. Негови творби са 6 част от сборниците „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018) и „Възвръщенци“ (2020).

Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Автор е на 28 стихосбирки на български език. Негови поетични творби са превеждани на английски, немски, френски, италиански, испански, руски, хинди, китайски, сръбски, словашки, чешки, полски, хърватски, украински, японски, арабски, турски, гръцки, шведски и др. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. Председател е на Съюза на българските писатели и на Агенция „София прес“.

Васил Славов е роден през 1958 г. в София. Син е на писателя Атанас Славов. Завършил е „Английска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в първите броеве на „Литературен вестник“, сп. „Мост“, „Глас“ и „Нава“. Дебютната му стихосбирка „Спомен за Потоп“ излиза през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература в писателската програма на Pennsylvania State University. Живее в Питсбърг, Пенсилвания. Пише стихове, проза, преводи и критика. Публикува в литературни издания в САЩ и Великобритания. Автор е на поетичните книги „Бич Божи“ (1992), „7 часа слънце“ (2005), „Американа“ (2010), „Звяр“ (2014), „Следверие“ (2017); на белетристичните сборници „Фургоните на Адамсбърг“ (1998), „Записки на Препарирания“ (2001), „Тунелите на Галицин“ (2001). Негови творби са част от сборника „Възвръщенци“ (2020).

Васил Чавдаров е роден през 1963 г. в с. Галиче, Врачанско. Завършил е „Медицина“ във Висшия медицински институт (сега Медицински университет) в Плевен и факултативно – „Журналистика“. Бивш директор на Държавната психиатрична болница край Карлуково. Бил е председател на Постоянна комисия по култура, образование и др. към Общински съвет – Бяла Слатина. Занимава се с източни 7 бойни изкуства, философия и култура. От 2011 г. работи във Франция като психиатър и психотерапевт. Публикувал е свои стихове в десетки издания на централния литературен и периодичен печат, както и в електронни издания. Превежда от и на френски език. Автор е на поетичните книги „Монолог на един простосмъртен“ (1993), „Мелачка на мозъци“ (2000), „Разни светове“ (2003), „Другият в мен“ (2007), „По ръба на два свята“ (2014), „Ти, Неведоми, който и да си“ (2015) и „Щавена душа“ (2019). Негова творба е част от сборника „Възвръщенци“ (2020). Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Международния клуб на писателите-лекари и на Дружеството на писателите във Враца.

Виктор Хинов е роден през 1967 г. в София. Завършил е Медицинска академия – София. Седем години работи като ортопед-травматолог в ИСУЛ (УМБАЛ „Царица Йоанна“). През 1998 г. заедно със съпругата и децата си емигрира в САЩ. Заселва се в Индианаполис, Индиана. В началото на емигрантския си живот д-р Хинов е продавач на риба, сменя различни работи, но си взема и изпитите в САЩ за лекар и за специалността „Фамилна медицина“. През 2005 г. започва работа като фамилен лекар. По-късно специализира и за терапевт на наркозависими пациенти. Преди няколко години Виктор започва да пише разкази. През 2015 г. излиза първата му книга „Разкази от оня свят“. Негови творби са част от сборниците „Черга пъстроцветна“ (2016), „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018) и „Възвръщенци“ (2020). Д-р Хинов е инициатор на идеята за поредицата книги с творби от литературната рубрика на EuroChicago и основен дарител за първия, втория, третия и настоящия сборник.

Владимир Георгиев e poдeн в Paдoмиp пpeз 1967 г. Живее в Банкя. Aвтop e нa тpи ĸниги в oблacттa нa бaнĸoвoтo и бopcoвoтo пpaвo. Πишe paзĸaзи oт 1984 г. Πyблиĸyвaл e във в. „Hapoднa млaдeж“, в. „Cтyдeнтcĸa тpибyнa“, в. „Πyлc“, в. „Hoвият Πyлc“, cп. „Poднa peч“, сп. „Πлaмъĸ“ и дp. Твopчecтвoто му e oтpaзeнo най-пълно в eлeĸтpoннoтo cписание „Литepaтypeн cвят“. Haгpaждaвaн e в литературни ĸoнĸypcи. През пролетта на 2017 г. „Жанет 45“ издава първия му сборник с разкази „Едно дете играе дама“. Следват сборниците „Правно значение на глупостта“ (2017) и „Мравка на перваза“ (2018). Негови творби са част от литературните сборници „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и “Възвръщенци“ (2020).

Владимир Стан (Владимир Станчовски) е роден в София през 1948 г. Завършил е Националната художествена академия. През 1986 г. емигрира във Франция. Същата година получава Втора награда в Международен конкурс за живопис в Довил. През 1987 г. участва в Обща художествена изложба на ООН. От 1988 до 1990 г. излага творби в Есенния салон в Париж. От 1989 до 1990 г. участва със самостоятелни и в общи изложби на „Сите дез Арт”. През 1989 г. печели Голямата награда „Сузан Будон” на 25-тия международен конкурс за живопис в Кан. През 2002 г. участва в Четвъртия международен фестивал „Монмартър в Европа”. Имал е самостоятелни изложби в Париж, Единбург, Люксембург, на Бермудите. Участва заедно с Никола Манев, Андрей Лекарски и др. в изложбата „Париж – София – Париж”, в галерия „Академия” в София. През 2007 г. журира на Международния конкурс за детска рисунка „Баба Марта” в Българския културен център в Париж. През 2019 г. прави първата си самостоятелна изложба в София. От няколко години пише и стихове. Негова творби са част от сборниците „Читател до поискване“ (2018) и „Възвръщенци“ (2020).

Генадий Велчев е роден през 1949 г. в Разград. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е „Индустриална социология“ и е работил в тази област до 1989 г., като основател и ръководител на научноизследователска лаборатория. В последните години се занимава най-вече с литература. Автор е на книгите „Черешова задушница“ (2001), „Репортаж“ (2003), „Сестра ми иска да живее“ (2006), „Зелената тетрадка“ (2008), „Пиеси за цикулка“ (2009). „Червена книга“, „Душа“, „Брат“ (2012), „Аз не отивам на война“ (2021) и др. Някои от книгите му имат издания само онлайн. Негови творби са част от сборниците „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020).

Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на близо 40 стихосбирки. По негови текстове са създадени над 200 песни. Негови творби са включени в антологии на различни езици – английски, френски, руски, японски, немски, полски, сръбски, турски, гръцки, хинди и др. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др. Пише и книги за деца. Номиниран за Световната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“ (1994, 1996), Medalica Pontificia, Vaticana (1996). Почетен гражданин на родния си Плевен. Директор на сп. “Пламък”.

Георги Ников е роден през 1956 г. в София. Завършил е гимназия в София и „Икономика и организация на материално-техническото снабдяване в пласментно-снабдителна организация” във ВИНС – Варна. Работил е в ръководството на ПСО „Стройснаб“ в София, в Държавна инспекция за ефективно използване на материалните ресурси към Министерство на снабдяването, в Данъчна служба – Кремиковци. Живее в Своге. Пише поезия и проза. Негови творби са публикувани във в. „Пулс“, „Новият пулс“, в. „България Сега“ – Чикаго, в литературни алманаси. Член е на Творчески клуб „Полет“ – Своге.

Георги Стойков е роден през 1953 г. в с. Кулата, Благоевградско. Живее в с. Нови хан, Софийско. Завършил е „Двигатели и икономика на автотранспорта“ в техникум по автотранспорт, но не е упражнявал тази професия. Работил е различни неща, най-вече като военен. Освен с литература, се занимава и с музика и металопластика. Бил е зам.-председател на литературен клуб ,,Димчо Дебелянов” – гара Елин Пелин. През 2013 г. е отличен с награда в Национален конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа“. През 2018 г. излиза първият му сборник с разкази „Белият яшмак“. Негови творби са публикувани в редица сборници, алманаси и др., вкл. в сборника „Хоро над Тирол“ (2019).

Даниела Иванова (по-късно Даниела Найберг) е родена в София през 1963 г. Завършила е „Българска филология“, „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има хореографска специалност от Института за музикални и хореографски кадри в София и докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата – БАН (2010). Автор е на стихосбирките „Мирис на вода“ – на български и английски (2004, 2005), „Последната неделя на септември“ (2011) и „В ухото на раковината“ (2016), както и на изследването „Съставът за народни танци като културно явление в България“ (2011). От 2010 г. живее в САЩ, където работи активно с българските културни организации в Сиатъл и Портланд. Изнася лекции в различни институти, участва в международни научни форуми, публикува статии, есета и стихове. Създател е на „Глаголницата“ – общество за поезия и литературна проза.

Дарина Проданова е родена и израства в Бургас. Живее в Чикаго. Завършила е ГПАЕ „Гео Милев“ в родния си град и 11 English Literature в Northwestern University. Дарина е човек с много таланти. Занимава се с писане, любителски филми, фотография, любителски театър, свири и на цигулка. Създател е на първия български куклен театър в Чикаго. През 2013 г. представя първата си драматична пиеса „Попитай ме утре: Надежда“. От 2013 г. до 2018 г. води кръжоци по куклен театър и детско театрално майсторство в две български училища в Чикаго. Подготвя няколко свои книги с пиеси, поезия, разкази, детски театрални сценарии и приказки за възрастни. Нейни творби са част от сборниците „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020).

Дарина Шнайдер е родена през 1980 г. в Бон, Германия, в семейството на българка и германец. Завършва гимназия в Бон, следва „Фармация“ и след шест години практика в тази област поема по нов път. Преквалифицира се за тонрежисьор и медиен продуцент, пътува из Централна Америка и Азия. Прописва стихове на немски на 32-годишна възраст, а първата й стихосбирка „Sehsucht” („Жажда за поглед”, изд. „Andiamo“, Манхайм), излиза през 2017 г. на немски език. Авторката престава да пише за повече от три години – майка е на две малки деца. След тримесечен престой в България през лятото на 2017 г., прописва и на български. Втората й стихосбирка „Тайно чекмедже“ (изд. „Елиас Канети“, Русе), излиза през 2019 г. на български език. Нейни творби са публикувани в антологии на български автори по света, вкл. в сборника „Хоро над Тирол“ (2019); във в. „Словото днес“, „България“ – Чикаго, „Литературен свят“ и др.

Диана Стефанова е родена в Добрич, израснала е в с. Паскалево, Добричко. Завършила е ветеринарен техникум в родния си град и „Публична администрация“ във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Живее и работи в Добрич като журналист. Автор и на литературни текстове.

Димитър Христов (Димитър Христов Черняев) е роден през 1957 г. в Благоевград. Завършил е „Българска филология“ и „Реторика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Съюза на българските писатели, бил е гл. редактор на в. „Български писател“, в. „Литературен магазин“, изд. „Седан“, зав. отдел „Литература“ във в. „Пулс“, управител на „Софкнига“, председател на Съюза на книгоразпространителите в България, водещ на ТВ предаване „Време за поезия“, гл. експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие. Член е на СБП и на СБЖ. Автор е на стихосбирките „Работен ден“ (1982, награда „Владимир Башев“); „Ранена свобода“ (1989); „Писма до Ева“ (1992); „Български видения“ (1997, награда на СБП за поезия); „Балада за любовта“ (2002); „Романтика и пепел“ (2004); „Сърдечен ритъм“ (2006); „Молитва за България“ (2007, награда „Пенчо Славейков”); „Хляб и вино” (2011); „Хармония“ (2017); „Песни – тъги и наздравици“ (2018); „Остров за двама“ (2019). Носител и на наградите „Димчо Дебелянов”, „Слав Хр. Караславов”, „Иван Нивянин”, „Златно перо” на СБЖ, „Македонски литературен Дедал“, на украинските литературни награди „Гогол”, „Григорий Сковорода”, „Изящното перо – 2019“ и др. Негови стихове са публикувани на английски, китайски, арабски, италиански, арменски, гръцки, турски и др. езици. Има издадени книги с поезия и драматургия в превод на няколко езика.

Елена Пеева (по-късно Пеева-Никифоридис) е родена във Велинград. Завършила е „Международно право“ в Юридическия факултет на Карловия университет в Прага. Владее пет езика. От десетилeтия живее в Солун, Гърция, където я отвежда нейният съпруг. През 2011 г. Елена получава в Марсилия, Франция, Специалната награда за разказ на тема „Емигранти“ в конкурс на МФЖ (асоцииран член на ЮНЕСКО). В България излизат книгите й „Коледно реване“ (2013), „Книга за Ангел“ (2015) и „Откачени съботи“ (2020, отличена с трета награда в конкурс на Лигата на българските писатели в САЩ и по света). Авторката подготвя за издаване сборник с морски новели „С гръб към морето“ и сборник с разкази на гръцки език „Такава е моята Елада“. Нейни творби са част от сборниците „EXILS“ (издание на Женевската мрежа на VOGT FFM ЮНЕСКО), „С море в сърцето“ (2016, 2018), „Морето“ (2017), „Род и родова памет“, „Черга пъстроцветна“ (2016), „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол (2019), „Възвръщенци“ (2020). Както и от „Антология на балканската проза“ (Гърция, 2020), в която българската литература е представена с творби на И. Вазов, Е. Пелин, Е. Станев, Х. Запрянов и с нейни творби. Има публикации в сп. „Българи“ – Чехия, „Факел“, „Литературен свят“, „Либерален преглед“ – Германия. Неин разказ е включен в учебник по български език за чужденци на НБУ и се изучава в предмета „Родолюбие“ в българските задгранични училища.

Здравка Владова (по-късно Владова-Момчева) е родена във Велико Търново. Завършила е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава български език и литература в Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Постоянен автор с рубрика „Очи в очи“ във в. „БГ БЕН“, Великобритания. Автор на стихосбирките „Преображения“ (1999), „These Simple Things/Тези прости неща“ (билингва, 2000), “Дете и жена, и пророчица“ (2000), „Тракийско съкровище“ (билингва, 2006), „Посвещения“ (2009); на романа „Вървище“ (2002) и сборника с разкази „Ало, България!“ (2012) – част от фонда на славянската секция на Конгресната библиотека във Вашингтон. Носител на първа награда в международния конкурс за поезия „Танц с думи“ на изд. „Palabras Press“, Канада, за „Песента на Орфей/The Song of Orpheus“; на награда за акростих от „Изящното перо“ – Чикаго ‘2019; на втора награда за разказ от конкурса „Новият Йовков“ (2021) на Сдружението на жените военнослужещи в България. Нейни творби са част от сборниците „Хоро над Тирол (2019), „Възвръщенци“ (2020) и от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). Отличена със златен медал и грамота от Държавната агенция за българите в чужбина (2012), за принос в съхраняването на българския език и култура зад граница, и с почетното отличие „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в Перник. Завършила е „Английска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Специализира художествен превод в Сейнт Луис, Мисури, САЩ. Редактор е на секцията за българска литература на сп. „Muse Apprentice Guild“ в Сан Диего, Калифорния; редактор на българска проза за английското сп. „Fiction of the Avant-garde“. Творби на Евтимова са публикувани в над 30 страни по света. В България има издадени няколко сборника с разкази. Автор е на романите „В студената ти сянка, лейди“, „На две крачки от мен“ (1999), „Линди“ (1999), „За теб, за мен“, „Четвъртък“ (2003), „Една и съща река“ (2015). Във Великобритания излизат книгите й „Bitter Sky“ (2003), „Miss Daniella“ (2007), Impossibly Blue“ (2013); в САЩ излизат „Somebody Else“ (2005), „Good Figure Beautiful Voice“ (2008), „God of Traitors“ (2008), „Carts and Other Stories“ (2012), „Time to Mow and Other Stories“ (2012), „Sinfonia Bulgarica“ (романът „Четвъртък“, 2014); в Канада – „Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“ (2010); в Нидерландия -„Bloot voen ein Moeul“ (2008); в Гърция – „Endless July“ (2013); в Италия – „Sinfonia“ (романът „Четвъртък“, 2015). Същият роман излиза също в РС Македония и в Китай. Разказът й „Кръв от къртица“ е включен в учебник по английски език в Дания (2015) и в учебник по литература в САЩ (2019). Разказът й „Seldom“ („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ (Dalkey Archive Press, САЩ). Разказът й „Твоят ред е“ е един от десетте наградени в световен конкурс за къс разказ „Утопия 2005“ в Нант, Франция. Разказът й „Васил“ е един от спечелилите конкурс на радио BBC (2005). Нейни творби са част от сборниците „Черга пъстроцветна“ (2016), „Часовниковата кула“ (2017) и „Читател до поискване“ (2018). Авторката е носител на награда за дебютна книга (1985), Национална награда „Чудомир“ (1982), Национална награда за съвременен роман на фонд „Развитие“ (1998), Специална награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), награда за проза на английското сп. „The Text“ (2000), награда на „Skrev Press“ за сборника „Bitter Sky“ (2003), награда „Генчо Стоев“ за разкази от балкански писатели, „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2006 и 2010), „Балканика 2014“ за най-добра книга, Национална награда „Блага Димитрова“ (2015), награда за роман на фонд „13 века България“ (2016), Национална награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в книжовната култура (2020) и др. Превела е на български език над 25 романа на английски, американски и канадски автори; превежда на английски произведения на български автори. Член е на Съюза на българските писатели, Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.

Златимир Коларов, проф., д.м.н., е председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“. Автор и съавтор на стотици научни трудове, на два сценария за игрални и на 14 – за документални филми. Негови разкази са публикувани в литературни електронни и хартиени издания на английски, френски, немски, испански, португалски, италиански, гръцки, украински, руски и румънски езици, както и в сборниците „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020). Носител на десетки национални и международни награди и номинации като лекар, преподавател и писател.

Златка Колева е родена през 1971 г. в Чирпан. Завършила e „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, има втора магистратура по „Психология“. Работила е като репортер, учител, педагогически съветник, психолог по проекти, свързани с домашното насилие и работа с деца със специални образователни потребности. През 2018 г. организира издаването на първата книга за най-стария манастир в Европа – „Св. Атанасий Велики“ край с. Златна ливада, Чирпанско.

Йото Пацов е роден през 1949 г. в София. Следвал е в СУ „Св. Климент Охридски”, завършил е „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специализирал във Факултета по журналистика на Московския държавен университет. Негови стихове и репортажи са публикувани във в. „Септемврийче”, сп. „Родна реч”, в. „Средношколско знаме”. Работил е като журналист в централния печат. Негови творби са част от „Българска ловна антология“, „Горска христоматия“, „Трифон Кунев – стихове“, „Българските герои по фронтовете на Първата световна война“, годишния алманах на СБП в САЩ и по света „Любослов”, сп. „Пламък”, „Антимовския хан”, „Знаци” и др. Кореспондент на чуждестранни медии, вкл. и военен кореспондент в Албания, Хърватска, Босна и Херцоговина, Молдова, Украйна и др. Пръв чуждестранен журналист, проникнал в зоната на Чернобилската катастрофа 20 дни след взрива. Съставител и автор на учебник за ловци „Ловът в България“, „Горска христоматия” и др. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария, възстановява вестника на семинарията „Светлоструй”. Член е на СБП, СБЖ, БЛРС, Лигата на българските писатели в САЩ и по света, Литературен кръг „Смисъл”. Автор е на книгите „Петелът кълве звездите“, „Пръчка от леска“, „Лъжикерван“, „Учителите“, „Великите учители“, „Перо от гарван“, „Единаци“, „Петелът кълве звездите“, „Мравучки“, „Чудото с българина. Мистични сказания“, „Фараонът на лисиците“, „Очила за канибали”, „Еписто”, „Реката тук е ламя“. Негови разкази са преведени на руски, украински, турски, арабски, френски и др. езици.

Ивайло Диманов е журналист, поет и бард. Роден е през 1956 г. в София. Има висше филологическо образование. Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019), „Танцувай с мен, самота!“ (2020), „Всички пътища водят към Гарибалди“ (2021); на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010); на сборника с театрална критика „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009). Има издаден музикален албум с авторски песни „Наздраве, Самота!“ (2015). Негова творба е част от сборника „Възвръщенци“ (2020). Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворова награда, „В полите на Витоша“ (2007), Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009), международен литературен приз от Торино, Италия (2010), национални литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012), Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015). Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски езици. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента.

Ивайло Терзийски е роден през 1970 г. в Плевен, израства в Силистра. Завършил е Русенския университет „Ангел Кънчев“. Живее в Лондон, Великобритания. Автор е на поетичните книги „Манастир за душата ми няма“ (1994), „Отмини ме, Любов“ (1998), „Колкото, толкова“ (1999), „Жена нави- 18 соко“ (2002), „Сълза под крило“ (2008) и „Сърце в ремонт“ (2018) – представена и в Берлин, пред наши сънародници там. Ръководил е два кръжока за литературно творчество и е сред основателите на силистренското литературно сдружение „Реката“, създадено през 2000 г. Редактор на алманах и антология, събрали произведенията на повече от 250 творци от Североизточна България. Носител на много национални награди и отличия. Негови стихове са публикувани в местната и централната преса в България. Както и в литературните сборници „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018) и „Хоро над Тирол“ (2019).

Иван Габеров е роден през 1964 г. в Сопот. Завършил е „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доктор на обществено-комуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски контекст“, доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможертвата“. Управител и собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. Член на СБП. Негови творби са публикувани в сайта 24may.bg. Автор на поредица от научни монографии, енциклопедии, речници, както и на книгите „Въпроси“ (1990, преиздавана), „Шезлонг за самотници“ (1992, роман), „България, каквато я видях“ (2004), „Православните български манастири“ (2004, преиздавана), „Корона от лъжи. Притчи за хора и политически влечуги“ (2005, 2008).

Иван Есенски е роден през 1949 г. в с. Мухово, Софийско. Завършил е гимназия в Пазарджик, след което „Философия“ и „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като строител, редактор в РТЦ – Пловдив, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на издателство „Народна култура“, изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“. В момента е редактор в печатния орган на СБП „Словото днес“. Публикувал е редица сборници с поезия и есеистика. Създал е няколко документални филма, автор е и на две пиеси. Негови книги и отделни творби са преведени на 17 езика, носител е на български и чуждестранни награди.

Иван Николов е роден 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско, Р. Сърбия. Поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на сп. „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. Негова творба е част от сборника „Възвръщенци“ (2020). Написал е стотици статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на награди за поезия и литература, за обществена дейност, принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. „Европейски гражданин на годината“ за 2016 г. Член-кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член на Македонския научен институт и на Световния парламент на българите.

Иван Христов е роден през 1951 г. в с. Добралък, Пловдивско. Завършил е „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител и директор на училища – в родното си село и в пловдивското с. Марково. Публикувал е свои творби в редица вестници, списания и антологии. Негови разкази са помествани и във в. „Будилник” – Лондон и в. „България” – Чикаго. Съавтор на сборниците „Знай своя род” (1983) и „Учители – сподвижници на Левски” (1989). Автор на книгите „Родопски апостоли” (1993), „Литературни пристрастия” (1999), „Кръстен знак” (2003), „Отблясъци“ (2017), „Орлово проклятие“ (2020) и „Отгласи“ (2021). Негови разкази са преведени на английски и италиански езици. Носител на националната литературна награда „Дядо Йоцо гледа” за художествен разказ 20 (2012). Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен (2015), почетен знак на гр. Пловдив (2016), почетна грамота на СБП (2018). Член на СБП и на Дружеството на писателите в Пловдив.

Калина Томова е родена в Хасково. Завършила е Икономическия университет във Варна. Пише поезия, импресии, проза. От 2008 г. живее в Чикаго, САЩ. Кореспондент на в. „България Сега“, съосновател на Литературен клуб „Българско слово (2009-2010), секретар на СБП в САЩ и по света (2010-2013), член на Борда на директорите на Детско студио „Телевизионери“ и на УС на Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Член от 2019 г. на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, от 2020 г. – в Управителния й съвет. Автор на романа „Тайната на сребърната нишка“ и на аудиокнигата „Усмивката на светлината“ (2012). Нейни творби са част от сборниците „Българско слово и багри от САЩ и света“ (2012), „Любослов“, „Черга пъстроцветна“ (2016), „Читател до поискване“ (2018), „Българско слово на литературния глобус“ (2018), „55 + български автори в САЩ и Канада“ (2020), „Дъщерите на България по света“ (2021) и др. Участва в творчески проекти, обединяващи различни изкуства – „Карнавале 1 и 2“, „Музикално-поетична светлина“, „Сън в лятна нощ“ (2019), „Дами канят“, „Пробуждане“, „Нарисувай си мечта…“ (2021) и др. Носител на първа награда за поезия от литературния конкурс „Изящното перо“ – Чикаго ‘2019, на втора награда за поезия от същия конкурс (2017), на Голямата награда в раздел „Проза“ от международния конкурс „Небесни меридиани“ – гр. Бат Ям, Израел (2020).

Калин Терзийски е роден през 1970 г. в София. Завършил е Националната природо-математическа гимназия и Висшия медицински институт (сега Медицинска академия) в родния си град. Специализирал е психиатрия. Работи няколко години като психиатър в Държавна психиатрична болница 21 „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и списания – „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в предаванията „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, за запалването на огън на площада пред Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски. През 2006 г. създава, заедно с Карбовски и Ангел Константинов, литературния клуб „Литература*Диктатура“. През 2010 г. учредява, заедно със свои колеги, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България. През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. Носител е на „Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в Хасково „Хасковски Каунь“, на Награда за литература на Европейския съюз (2011). Номиниран четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010), и за романите „Алкохол“ (2010) и „Лудост“ (2011). Негова творба е част от сборника „Читател до поискване“ (2018).

Красимира Стойнова е родена в гр. Пещера. Завършила е „Радиотехника и телевизия“ във ВМЕИ (сега Технически университет) в София. Работила е като инженер-технолог в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. От 1982 г. до 1988 г. работи като преводач на български екипи към външнотърговските организации „Техноимпекс“ и „Енергоимпекс“ в Бенгази, Либия. От 1995 г. живее със семейството си в САЩ, основно в Кълъмбъс, Охайо, където издава първата си стихосбирка „В два континента“. Писала е стихове и в Сан Диего, Калифорния, както и в Бостън, Масачузетс, където издава втората си стихосбирка „Есени далечни“. Издала е също и книжка за деца в стихотворна форма „Леснички гатанки за дечица засмянки“. Има литературни награди от международния конкурс „По стъпките на лятото“ на фондация „Буквите“, от конкурса „Белоцветните вишни“ – гр. Казанлък, от „Изящното перо“ – Чикаго ‘2019, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго, от международния литературен конкурс „Небесни меридиани“ – гр. Бат Ям, Израел (2021). Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021).

Красимир Бачков е роден през 1958 г. в Добрич. Живее във Варна. Завършил е Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Работи като учител по изобразително изкуство, директор и помощник-директор на училище. Съосновател и редактор на в. „Антимовски хан“. Автор е на книгите „Дългият път през тунела“ (сборник разкази, 1994), „Синият кон“ (сборник разкази, 1997), „Легионът на обречените“ (роман, 2000), „Кураж за другите“ (сборник разкази, 2005), „В очакване на утрото“ (разкази и новели, 2006), „Слънце за двама“ (разкази, 2010), „Българчето“ (роман, 2013), „Не за всеки“ (стихосбирка, 2016), „60 неОЧАКВАНИ срещи“ (сборник разкази, 2018), „Новели“ (сборник, 2021). По неговия разказ „Докато пари“ е направен късометражният филм „Учител“ (2014), по негови творби са направени още два късометражни филма. Негови разкази са част от литературните сборници „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020). Бачков има десетки национални и международни награди за проза, между които и първа награда за разказ от конкурса „Изящното перо“ – Чикаго ‘2019. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки. Член е на СБП – София, Сдруженията на писателите в Добрич и във Варна. Любомир Чернев е роден през 1960 г. в София. Завършил е УНСС. Негови творби са публикувани в „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен фронт“, „Жената днес“, „Читалище“, „Пламък“, в по-ново време – в „Словото днес“, „Литературен глас“ – Стара Загора, сп. „Литературен свят“. Както и в антологиите „Белоцветните вишни“ (2016), „Поети 2015“ и „Поети 2016“ (издания на СБП), алманаха „Литературни искри – Гостивар 2015 г.“ в РС Македония. Автор е на стихосбирките „Градска хроника“ (1991), „Обещах да те намеря“ (2015) и „За красотата“ (2017). Член е на Съюза на българските писатели.

Людмила Андровска e родена и живее в София. Сценарист е на ТВ новелите „Не мога да заплача“ и „Риск“, и на двусерийния ТВ филм „Вечери в Антимовския хан“. През 2001 г. издава първия си роман „Хаос“, а през 2008 г. – двуезичния литературен сценарий „Данте” (на български и английски). През 2015 г. излизат сборникът й разкази „Което си отива“ и немското издание на романа „Хаос“. През 2016 г. излиза второто издание на „Хаос“, очаква се и трето издание. През 2020 г. „Хаос“ излиза и в Сърбия, преведен от известната сръбска писателка Наташа Панич. В момента се превежда на английски. В края на 2019 г. излиза романът й „Мария Тертер – Царицата“. Авторката продължава да пише и публикува разкази. Работи и по бъдещите си романи „Царят на изгрева, царят на залеза“ (за съдбите на Александър Велики и индийския цар Пор/Паурава, единствен успял да победи Александър в битка), и продължението на „Мария Тертер – Царицата“ – „Теодор-Светослав Тертер – Царят“. Нейни разкази са част от сборниците „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020).

Людмила Билярска е родена през 1952 г. в София. Следвала е „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1993 г. живее със семейството си в Индиана, САЩ. Людмила пишe стихове от дете. Автор е на стихосбирките „Нашата песен”, „Босонога скитница“ (2003) и „Пустинница“ (2008). Участва в редакционната колегия на седмичника „България“, издаван в САЩ. Нейни творби са публикувани в „Литературен свят”, електронния портал „Родина”, френското сп. „Revue Periodique sur la Vie en Bulgarie“, „Книги News“. Публикува е и в „HuLite“, „Otkrovenia“, „Stihove BG“, под псевдонима sofia_air. Нейни творби са част от алманаха „Българско слово и багри в САЩ и по света” (2012) и от сборниците „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019). Член на СБП и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Людмила Калоянова е поет, преводач и литературен критик. От 1990 г. живее в САЩ, където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. Създател на Българо-американската фондация за литература, изкуство и издателска дейност Аterna Press. Автор на литературнокритическия труд „Creatures of Transition“ (Peter Lang, 1998), историко-културологичното изследване „Между лавъра и кръста“ (ИК „Жанет 45“, 2020) и поетичния сборник „Аnadromous“ („Захарий Стоянов“, 2017). Носител на националната литературна награда „Нова социална поезия“ (2018). Преводаческите й интереси са в сферата на съвременната американска женска поезия. Нейни преводи на американската поетеса Луиз Глюк са публикувани в сп. „Нова социална поезия“. Вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Людмил Нешев е роден през 1959 г. Живее в Стара Загора. Работи като цивилен служител в Централен артилерийски технически изпитателен полигон, изпитател е на зенитни и противотанкови оръжия. Людмил започва да пише стихове в зряла възраст. Негови творби са част от сборника „Читател до поискване“ (2018).

Маргарита Черникова е на 49 години. Родена е и живее в Тутракан. Педагог по образование, владее руски и италиан- 25 ски езици. Член е на Съюза на свободните писатели. Има награди и грамоти от национални конкурси за поезия. Нейни стихове са публикувани в литературни антологии в България и чужбина, както и в различни вестници и списания.

Мариана Христова е родена в София през 1963 г. Завършила е „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във в. „Студентска трибуна“, „Ранно утро“, „Българска Корона“, „Български глас“, била е сътрудник в репортерския отдел на „Хоризонт“, на в. „Македония“ и на други медии. Редактор от 2011 г. на EuroChicago.com. Пише стихове от дете. Има две стихосбирки в електронен вариант – „Горчива цигара“ (LiterNet, 2006) и „До последния вятър на мислите“ (2017). Носител на първа награда за поезия от литературния конкурс „Изящното перо“ – Чикаго ‘2017. Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). Нещатен сътрудник на Комисията по политиките за българите в чужбина към 43-ото и 44-ото Народни събрания. Редактор на поредицата сборници с творби на български автори от различни страни – „Черга пъстроцветна“ (2016), „Часовникова кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019), „Възвръщенци“ (2020), „Нистинари“ (2021) и на други книги с художествена литература.

Марианна Чепразова е родена в с. Горо́ днe (старо име Чийшия), Болградско, Украйна. Живее в Одеса. Завършила е Одеския национален университет „И. И. Мечников“. Актриса в Одеския български драматичен театър. Работи в Български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ към Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“. Автор е на стихосбирката „За вас живея“ (2006). Нейни творби са публикувани в български, молдовски и украински издания – алманах „Родолюбец“, в. „Роден край“, „Дружба“ и др. Редактор на книги на млади бесарабски поети и на Петър Бурлак-Вълканов.

Марион Колева (по-късно Колева-Георгиева) е родена през 1956 г. в Лом. Учила е пиано в Държавното музикално училище, била е част от хор „Бодра смяна“. Завършила е немска гимназия в София и „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Като студентка участва в театрална група „СУ 113“. Работила е в Младежка редакция на БНТ. По-късно защитава магистърска степен по „История на Америка“ в Католическия университет в Каракас. Живяла e в Каракас, Венецуела (работила е в World Tel-Fax Electronics), и в Йоханесбург, Южна Африка (където работи в NetGroup и като асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория). По-късно работи за няколко софийски медии (Exterior, ТВ Сага), от 2008 г. е програмен редактор в TV7. През 2007 г. работи над проекта „Делирантният реализъм и литературната мистификация“. Автор е на пътеписа „Венесуела“ (1994), за който става носител на ордена „Андрес Бельо“; на стихосбирките „Отвъдни думи“ (1996) и „Спомен за тропик“ (2014); на новелата „Крилатата змия на пътя“ (електронен формат, 2006), на книгите „Пчеларска ферма Аржентина“ и „Война на медовете“ (2012), на сборниците „Крилатата змия на пътя“ (2014) и „Тя идва в карнавално оперение“ (десет карибски истории за смъртта, 2017). Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). Носител е на награда в конкурс за емигрантски разказ на изд. „Балкани“ (2008), награда за специализирана литература МИП ‘2013, специално отличие „Обединител на култури“ (2020) на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България.

Марияна Таланова е родена през 1984 г. в София. Завършила е „Библиотечен информационен и културен мениджмънт“ в Университета по библиотекозание и информационни технологии в София. Докторант в областта „Книгоиздание, библиотекознание и библиография“, с дисертация на тема „Книгите и библиотеките като инструмент на културната дипломация на България в периода 1990-2013 г.“. Освен с научни изследвания, Марияна се занимава и с фотография. Пише и стихове.

Мая Граховска e родена през 1964 г. Завършила е „Предучилищна педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и курс по новогръцки език в Института за чуждестранни студенти – София. Преводач, сътрудник на престижните гръцки литературни списания „Планодион“ и „Паремваси“. Живее в Гърция. Превела е разкази на Весел Цанков, Никола Радев и Елин Пелин за „Планодион“ и стихове на Петя Дубарова за „Паремваси“. Преводач и на книги, сред които: Петя Дубарова, проза, „Κείμενα ενός κοριτσιού” (ИК „Харамада“, Гърция, 2008); „Измирските магьоснички“, Мара Меймариди (София, 2008); „Магии и заклинания на измирските магьоснички“, Мара Меймариди (София, 2010); „Фадър наш“, Манос Вуракис (София, 2015); „Какво видя жената на Лот?“, Йоанна Буразопулу (София, 2019); „Касандра и Вълкът“, Маргарита Карапану (София, 2021). Автор на „Белегът“, „Синьото дете“ и „Синята жена“ (София, 2018).

Михаил Кръстанов е писател, журналист и литературовед. Роден и израснал в София, от 2002 г. живее в Бразилия. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Член на Сдружението на българските писатели и на Европейската асоциация на журналистите. Негови стихове, проза и литературна критика са публикувани в различни български и бразилски литературни издания, вкл. в сборниците „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020). Превеждан на португалски, немски и френски езици. Автор на три книги с поезия и на една пиеса. Носител на редица поетични награди от различни конкурси: „Академика – 90“, „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, поетични конкурси в Русе, Кърджали, Шумен, награда за дебютна книга от „Южна Пролет“ (1997), за книгата „Кръстоносец“. Става първият български автор, включен в бразилската литературна антология „Любовта на третото хилядолетие“ (2015). Награден е за принос в литературата и културата от Академията за литература в Бело Оризонте, Бразилия. Работи като преподавател по Западноевропейска литература в Университета Кларинтиано, щата Сао Пауло. Основател и директор на първото българско училище в Южна Америка – в Сао Пауло. Създател на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“ в сп. „Espaso Horizonte“, където се представя творчеството на съвременни български автори.

Мюмюн Тахир е роден през 1957 г. Започнал като учител и редактор в Кърджали, през дългия си творчески път работи като редактор, зав.-отдел, зам.-главен и гл. редактор на вестник, началник-сектор в Министерството на културата, директор на академичното сп. „Орфеева лира”, университетски преподавател. Проф. Мюмюн Тахир е доктор по философия. Защитил дисертация по философия на историята в Института за философски изследвания на БАН. Автор на над 30 научни и художествени книги, сред които „Културна интеграция и междуетническо сътрудничество“, „Животът заедно“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“, „Към интегрираща идентичност“, „Времена и културно общуване“, „Политико-философски речник“ (в съавторство), „Аксиология и сигурност“, „Етнодемография и култура на сигурността“, „Неолиберално общество и междукултурно общуване“, „Славеят на Родопите“, „Стряха с много гнезда“, „Тревожен оптимизъм“, „Преминаване“, „Земя за обетоване“, „Бране на диви пчели“, „Когато пътят беше граница“, „Високо, зелено и нежно“, „Приказки за деня и нощта“, „Азбуките на вечността“, „Пътеки във времето“ и др. Тахир е носител на годишна литературна награда на СБП (2002), почетна грамота на СБП, „Златното перо“ на СБЖ, „Златен век“ на Министерството на културата, 29 „Златна книга“ на Съвета на европейската научна и културна общност, награда за публицистика на област Кърджали, националната награда за разказ „Всички сме деца на майката земя“, национални литературни награди „Дядо Йоцо гледа“ и „Николай Хайтов“, награда за белетристика „Георги Братанов“.

Недялко Йорданов е поет и драматург, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество (1997). Роден е през 1940 г. в Бургас. Завършил е гимназия в родния си град и „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като учител в Малко Търново (1962-1963), драматург на Бургаския драматичен театър (1963-1983), бил е главен редактор на алманах „Море“ (1980-1988). През 1990 г. става драматург в театър „Възраждане“ – София. Започва да публикува още през 1954 г., във в. „Черноморски фронт“. Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски езици. Автор е на книгите „16 плюс 16“ (1958), „Всичко ще изпитаме“ (1963), „Едно дете говори с баща си“ (1964), „Когато ставаме бащи“ (1965), „Ние не вярваме в щъркели“ (пиеса, 1968), „И все пак любов“ (1968), „Ние сме на двадесет и пет години“ (пиеса, 1969), „Въпрос на принцип“ (пиеса, 1972), „Лирика“ (1973), „Мотопедът“ (лирична комедия, 1973), „Остаряваме бавно“ (1990), „Не остарявай любов“ (1991), „Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември“ (сатиричен сборник, 1992), „Убийството на Гонзаго“ (1998), „Не си отивай, мой живот“ (2001), „Здравей, аз“ (мемориален роман, 2005), „И да започнем отначало…“ (2008), „70 стихотворения“ (2009), „Ела, любов“ (2012), „Сребърна любов“ (2019) и др. Режисьор е на театралните постановки „Мотопедът“ (1975), „Старецът“ (1977), „Любов необяснима“ (1977), „Кажи ми, Кармен“ (1979), „Един час със …“ (1990) и др. Негови творби са превеждани на руски, полски, немски и други езици.

 Ники Комедвенска е родена и живее в Сливен. Завършила е гимназия „Добри Чинтулов“ в родния си град и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на поетичните книги „Свят за лудите“ (2012), „Педя душа (2014), „Кабинети за ближни“ (2017), на повестта „За чудо и приказ“ (2015), на “Целият скапан свят” (2018). Носител на различни литературни награди, между които и втора награда от поетичния конкурс „Любов във виното искри“ (2018). Нейни творби са част от сборниците „Часовниковата кула (2017), „Читател до поискване“ (2018) и от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021).

Николай Дялков е роден през 1963 г. в Тополовград, където живее и днес. Машинен инженер и юрист по образование. Работил е като офицер в системата на МВР, в момента е пенсионер. Председател е на Клуба на поетите и писателите към читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894” в родния си град. Автор е на стихосбирките „Настояще от спомени”, „Постой, Любов”, „И понеже рисувах слънца”, „Адресна регистрация: бежанец”, „Нагазване в женски води”, „Шлифер, облечен на голо“ и „Вино от дива къпина“. Негови стихове са звучали в „Нощен Хоризонт” по БНР, публикувани са в регионални и национални медии, превеждани са на руски и сръбски езици. Негови творби са част от национални и международни сборници и алманаси, вкл. от „Хоро над Тирол“ (2018) и „Възвръщенци“ (2020). Има десетки награди от национални и международни поетични конкурси, между които осем първи места. Бил е председател на жури на национален поетичен конкурс, както и редактор на книга на друг автор.

Николета Василева е родена през 1970 г. в Мездра. Живее в Правец. Завършила е „Педагогика“ и „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейни творби са публикувани в сп. „Родна реч“ , „Литерату- 31 рен вестник“, „Екип 7“ и други медии, както и в сборници за Лудогорието, където прекарва част от живота си. Павлина Йосева е родена в Шумен. Завършила е „Режисура“ (в класа на Марияна Евстатиева-Биолчева) и „Операторско майсторство“ (при Виктор Чичов и Христо Бакалов) в Нов български университет – София. Има около 15 години на сцена като актриса и водещ в различни спектакли, събития, партита, чествания. Рисува, снима професионално с камера, монтира късометражни филми, пиша стихове. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. Участвала е и в ТВ формата „България търси талант“. Живяла е и е работила няколко години в Каталуня, Испания. Има четири издадени книги – „Трудна за сънуване” (2006), „Още тишина” (2011), хумористичната „Еротика по селски” (2011) и двуезичната „Отвъд тишината“ (2013), представена и в Санкт Петербург. Редактор на поетични книги на различни автори. Носител на престижни национални литературни награди. Член на Съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски градски съюз.

Петко Генов Бойкински е автор, чието творчество не се е радвало приживе на достатъчно признание. Роден е през 1910 г. в с. Търнак, Врачанско. Сътрудничил е на редица издания преди 9 септември 1944 г. – в. „Пижо”, както и след 1944 г. Автор е на „Без синури и граници” (стихосбирка, 1938), „Самотни души” (разкази, 1943), „Христо Ясенов. Поет и гражданин” (очерк, 1945) „Освобождение” (1945), „Ден първи” (поема, 1945), „Русия” (поема, 1948), „Повест за живота” (поема, 1949), „Дъждовни небосклони” (Прага, 1976) и др. Легендата „Аира” (вдъхновена от родното му село и едноименна местност край него), която е част от този сборник, е публикувана за първи път в Прага (1975). Спас Антонов, който издава през 2006 г. „Картотека на съвременната българска поезия“, пише, че Петко Бойкински не се e радвал на голяма известност, но поемата на Бойкински „Повест за живота“ е негова любима настолна книга.

Рада Капралова е родена през 1958 г. в Айтос. Завършила е „Икономика“ във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС) – София, има следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тежкият български „преход” я запраща далеч на юг, на брега на Бяло море, където работи и продължава да пише. Към издадените по-рано лирични книги „Върху айсберг гореща сълза” (1999) и „Отговорът е любов” (2007), се нареждат „Завръщане на Пенелопа” (2014), „Емигрантски Декамерон“ (сатирична поезия, 2016) и „Родината в мен“ (стихове и разкази, 2020). В Атина, Гърция, заедно с други родолюбци, основава Клуб на дейците на културата „Нов живец” и се включва в поддържането на творческия огън у българските емигранти. Със старата си професия – журналистиката и новото си увлечение – живописта, помага на събратята си по перо като редактор и илюстратор на книги. Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). Носител е на отличия и награди за литература и живопис.

Радослав Бимбалов е роден и израснал в Пловдив. Живее в София. Започва кариерата си преди 28 години, първоначално в радио. Работи като копирайтър на свободна практика, после и като творчески директор. През 2008 г. става съосновател на рекламна агенция „The Smarts“, която, след създаването на медийната агенция „IQM“, PR агенцията „Paragraph 42“ и продуцентската компания „SHOOT“, прераства в една от най-големите комуникационни групи в България. Бимбалов е и изявен блогър, публицист, автор и на литературни текстове. Той и агенция „The Smarts“ изработват и предоставят безвъзмездно на българските общности зад граница плакати за българските парламентарни избори през 2021 г. 33

Райчо Котев е роден през 1947 г. в с. Рельoво, Самоковско. По-късно родителите му се преместват да живеят в София, където той завършва основно и средно образованиe, както и „Далекосъобщителна техника“ в полувисш институт „А. Стоянов“. Работил е в Софийски телефонни и телеграфни станции, в Комбинат за полуцелулоза и картон – гара Искър и в „Софийска вода“. Понастоящем е пенсионер. Живее в с. Нови хан. Макар че професионалната му дейност е била далеч от литературата, той е свързан с нея – и като автор, и като читател. Част от неговите творби са събрани в стихосбирките му „В края на безкрайността“ (2014) и „Вик в нощта“ (2018).

Румяна Симова е родена през 1963 г. във Варна. Живее в Уелингтън, Нова Зеландия, от първите години на този век. Има техническо образование, работи като административен мениджър на малка компания. Автор е на стихосбирките „По пътя“ (2003), „На ръба на света“ (2013), на романа „Дневникът на една брюнетка (2013) и др. Нейни творби са част от сборниците „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020).

Свежа Дачева е родена в Нови пазар. Завършила е „Български език и литература“ и „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 80-те години живее в Истанбул и в Рим, после се установява в Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирант на Института за славянски езици в Гьотеборг. Има докторска степен по етнология в Департамент „История на културата“ в Нов български университет. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология на шведската поезия“. През 2006 г. излиза „Шведско-български, българо-шведски речник“, претърпял няколко издания. Автор на междудисциплинарното изследване „За доброто и за лошото момиче“ и на девет поетични книги, сред които „Додето с тръбен вик отвърна“, „Черни диаманти“, „Писмо от птичи стъпки“, „Сенки от друго измерение“, „Трева между паважа“, „В очакване на чужденеца“, „Случаен пътник“. Нейни творби са включени в шведски, български, американски и френски антологии и сборници, включително в „Хоро над Тирол“ (2019), „Възвръщенци“ (2020) и „Дъщерите на България по света“ (2021). Носител на първа награда за разказ на емигрантска тематика в конкурса „Изящно перо“ – Чикаго ‘2019. Същата година излиза първата й прозаична книга „Ще се видим пак“. Член е на Съюза на шведските писатели, Писателския център „Запад“, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи.

Светла Кьосева е родена през 1955 г. в Димитровград, израства в Пловдив. Живее в Будапеща, Унгария, от десетилетия. Завършила е „История“ и „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски”, както и „Управление на образованието“ в Будапещенския университет. Била е учител в България, както и в Българо-унгарското езиково училище „Хр. Ботев” в Будапеща. По-късно става директор на Българското училище по роден език в Будапеща. Редактор на българското предаване по Унгарското радио. Главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус”. Преводач на съвременна унгарска поезия и проза. Нейни стихове са публикувани в български и унгарски периодични издания. Първата й самостоятелна стихосбирка „Водоравно и отвесно“ излиза в Будапеща (1996), качена е по-късно и в сайта „Словото“. Нейна творба е част от сборника „Хоро над Тирол“ (2019). Г-жа Кьосева е председател на Фондация „Про скола булгарика“, експерт на Българското републиканско самоуправление по въпросите на образованието, член на Комитета за малцинствата при Министерството на културата и образованието на Унгария. Носител на редица престижни отличия, сред които награда за превод 35 „Милан Фющ“ (многократно), Годишна награда за превод на СБП (2016), Златен орден за заслуги на Унгария (2020).

Сергей Бояджиев е роден е през 1952 г. в София, в семейство на лекари-преподаватели. Осми клас завършва в Източна Германия, а девети – в Алжир. Завършил е столичната Френска гимназия, след което „Медицина“. Работил е като психиатър в болницата в Карлуково и в Медицинска академия – София. През 1983 г. д-р Бояджиев заминава за Етиопия, където работи няколко години, включително като консултант в болница за прокажени; работил е и за Червения кръст. През 1993 г. заминава уж за малко за Лондон, по покана на английски професор, но остава във Великобритания, заедно с децата си. Работил е и на малък шотландски остров в Атлантическия океан. Сергей пише стихове, разкази и фейлетони още от ученик. В България има издадени две стихосбирки, втората от които се нарича „Връщане няма“. Готова за издаване е негова книга с фейлетони и писма.

Симеон Коев е роден през 1962 г. в планинското село Беброво, където бягат част от болярите при превземането на Търново. Той е от рода на Симеон Милков, четник в четата на Хаджи Димитър. Коев е икономист, завършил е „Управление на промишлеността“ в УНСС. Искал е да се занимава с производството, опитвал да реализира различни идеи, но се отказал, заради неблагоприятната политическа и инвестиционна среда. Авторът живее в Търново. Пише разкази от 2014 г., писането за него е като романтично хоби. Засега няма издадени книги. Негови творби са част от сборниците „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020).

Снежана Галчева е поет и журналист. Родена е в София, завършила е „Българска филология“. От 22 години живее и работи в САЩ. Автор е на шест книги: четири поетични – „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“ и „Когато думите не стигат“, и две в проза – „Като цвете в скалата“ (литературен обзор) и „В десет въпроса“ (публицистичен сборник). Нейни стихотворения са награждавани в международни литературни конкурси – в Париж, Франция (2011), Лече, Италия (2012) и др. Носител на наградата „Народен будител“ (2013). Нейни стихове, есета, литературни обзори, интервюта са публикувани в периодичния печат в България, САЩ и други страни. Нейни творби са част от сборниците „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). От 2016 г. е част от екипа на в. „България СЕГА“ – Чикаго. Основател и председател на Салон за българска култура и духовност в Чикаго. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Дамски литературен салон „Евгения Марс“ – София.

Снежана Изворска (след брака си с д-р Ануар Ауад – Изворска-Ауад) е родена през 1945 г. в София. Завършила е „Българска филология“ и „Френска филология“, работила е като редактор и преводач. Като студентка нейни стихотворения са публикувани във в. „Пулс“ и сп. „Септември“, участвала е в литературни четения. Преди 50 години пренася България със себе си в Галилейските планини в Израел. Родният й език е за нея средство за личностно оцеляване, поезията я е спасявала в трудни моменти. Възпитала е децата си да обичат българския език и родината. Двамата й сина-инженери са се върнали да живеят в България, а дъщеря й – певицата Мира Ауад, пише песни по стихотворения на майки си и ги изпълнява на български. Първата стихосбирка на Снежана, „Лирика“ (илюстрована с нейни и на баща й рисунки), излиза през 1994 г. Нейни творби са част от антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). 37

Станка Николова е родена през 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършила е „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е в сферата на образованието и културата в Разград. Била е и секретар на Дружеството на писателите в Разград. Има издадени четири стихосбирки – „Спасена тишина“ (1999), „Когато лятото отмине“ (2005), „Водно огледало“ (2017) и „В прегръдката на залеза“ (2019). Нейни творби са част от антологиите „Течно огледало“ (1998, Ню Йорк; интернационална, на английски език), „Българското слово на литературния глобус“ (2018), „Дъщерите на България по света“ (2021) и др. Живее в Пърт, Австралия, от 2009 г., където доста преди нея отиват двете й дъщери. Член е на Съюза на свободните писатели в България, нейни стихове са включени в антологии на ССП след 2017 г.

Стела Николова е родена и живее във Варна. Завършила е Техническия университет в родния си град. Адвокат с 20-годишна практика. Граждански активист, човек със силно развито чувство за справедливост, публицист, автор и на памфлети. През 2019 г. е избрана за общински съветник в Община Варна. През 2021 г. става народен представител в 45-ия и 46-ия български парламенти, от гражданската квота на „Демократична България“. Таня Николова e родена през 1968 г. в Плевен. Музикален педагог от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и магистър по счетоводство и контрол от УНСС. Автор е на стихосбирките „Толкоз“ (2007), издадена след спечелен конкурс за дебютна книга на Министерството на културата, преиздавана, излиза и на немски език – „So viel“ (2020); „Еквилибриум“ (2012, преиздавана); „Морз“ (2016); „Непоръчан портрет“ (2017); „Калейдоскоп“ (2020), издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата; „Магарешки песни“ (2020) и на романа „Морз“ (2020). Нейни творби са публикувани в LiterNet, „Свободно 38 поетическо общество“, „Нова социална поезия“ и в австрийското литературно сп. „Reibeisen“. Носител на трета „Славейкова награда“ (2019) за лирично стихотворение. Председател на Фондация „Емили“.

Тодор Христов – Златния е роден през 1985 г. в София. Завършил е Средно специално художествено училище по приложни изкуства и Националната художествена академия в София. Работил е 8 години в Монетния двор към Българска народна банка. Сега работи като художник на свободна практика, занимава се и с ретро автомобили. Пише стихове и проза. Автор е на повестта „Пун джеб“ (2021).

Фил Бандов (Филип Филипов Бандов) е роден и израснал в София, потомък е на българи от Егейска и Вардарска Македония. От дълги години живее в Бавария, Германия. Работи в сферата на корпоративното управление и анализите. Един от основните му професионални приоритети е разработването на система за личностно усъвършенстване, като главна предпоставка за устойчиво общество и държава. Изнасял е лекции и семинари по мениджмънт в редица световноизвестни компании. Ръководил е проекти по внедряване на полезни управленски практики в компании от Австрия, Германия, Скандинавия, Китай и Средна Азия. Освен това, Фил е посветил значително време на събирането и анализа на непознати факти от древната история и палеолингвистиката. Автор е на книгата „Омар Хаям – 100 избрани рубаи“, с негови преводи на български език от различни езици, както и на две собствени стихосбирки. Извършил е и други преводи на древноизточна поезия на български, чието издаване предстои. Носител е на първа награда за поезия от Литературния конкурс „Изящното перо“ – Чикаго ’2017.

Хабил Курт е роден през 1952 г. в с. Правда, Силистренско, израства в с. Босна в същия край. Пише на два езика и в 39 различни жанрове. Първата му книга „Село Босна – легенда и истина“ (2001) изследва бита, нравите, обичаите и историческите факти, свързани със с. Босна. През 2004 г. излиза сборникът му с разкази „Любов, мъка и раздяла”, посветени на толерантността между етносите. Разказите са по действителни случаи. Третата му книга е краеведска, подобно на първата, нарича се „Biz ve bizim eller“ („Ние и нашият край”, преиздадена – 2016) и описва живота на турското население в Делиормана и Добруджа. През 2017 г. излиза книгата му „Крайдунавска Добруджа – люлка на етническата толерантност“, през 2019 г. стихосбирката му „Аз и той“. На турски език излизат също „Ben ve bizimkiler“ („Аз и нашенците“, 2017) и „Çifte yaşam“ („Двоен живот“, 2020). Негова творба е част от сборника „Възвръщенци“ (2020). Курт е член на ръководството на литературно дружество „Делиорман”. Сътрудничи със свои материали на различни вестници и списания, както и на Националното радио за предаванията на турски език. Бил е два мандата кмет на с. Босна и три мандата общински съветник в Община Ситово, на която е почетен гражданин.

Хасан Ефраимов е роден през 1966 г. в с. Трем, Шуменско. Завършил е Медицинския университет във Варна, специализирал е „Акушерство и гинекология“ в Медицинския университет в София. Работи като акушер-гинеколог в Добрич. Започва да пише проза в зряла възраст. През 2016 г. излизат от печат първият му роман „Метаморфоза“ и първият му сборник с разкази „Дервишки караконджул“. През 2017 г. излизат последователно сборниците му „Събирачът на болка“, „Паралелен свят“, „Изпращачът на души“ и „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“. Следват книгите „Възкресение“ (2018), „Графити“ (2019) и „Мълчана вода“ (2020). Негови творби са част от сборниците „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020). По разказа му „Джанки в 40 Манхатън“ е създаден едноименен моноспектакъл, представен от актьора от Добричкия театър Красимир Демирев в различни български градове.

Цветан Бошев (псевдоним на Цветан Борисов Цветанов) е роден през 1949 г. в Търговище. Завършил е „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Преди да емигрира е работил е като металург, радиопрограмен ръководител, репортер, редактор, водещ на новините и автор на документални филми в БНТ. Автор е на стихосбирките „Господ в плевника” (1998), „Перо от човек” (2010), „Нашата пасмина” (2012), „Любвоежбина” (2012), „Син гарван вън от някогашен дом“ (2018). Негови творби са част от сборниците „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръщенци“ (2020). Почива през юли 2019 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка, където е живял дълго време.

 Юлия Дивизиева живее в София. Завършила е „Библиография“ и „Кинопедагогика“. Работи като редактор и рецензент. Пише поезия и проза. Автор е на книгите „Кукувича прежда” (разкази, 2015); „Полутон, полусянка” (поезия, 2016); „Двайсет и пети кадър” (повести и разкази, 2017); „И малките неща“ (поезия, 2018); „Ана от острова“ (роман, 2019, изд. „Факел“); „Хора, птици и ангели“ (разкази, 2020); „Заза и Фин“ (книга за деца, 2020). Нейни творби са публикувани в различни електронни и печатни издания, в сборници и алманаси, вкл. в антологията „Дъщерите на България по света“ (2021). Член е на СБП и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Ясен Ведрин (псевдоним на Стефан Главчев) е роден и живее в Добрич. Авторът е известен с псевдонима си, не с личното си име. Живее с вярата в Христос от ранната Христова църква от времето на Апостолите. Пише стихове за любовта, вярата в Бога, социалната несправедливост, скръбта, оптимизма, духовното устояване, както и книги на библейска тематика. Вярва в божествения принцип на безусловното даване. Ведрин има блог www.vedrin-poetry.org. Няма публикувани стихосбирки на хартиен носител. Негова творба е част от сборника „Възвръщенци“ (2020).

Предишна статияДневникът на Кейт, из „България за начинаещи“ на Веселина Седларска
Следваща статияРАЗПНАТ, състояние на Бисер Тошев