НА ТОЗИ ДЕН Преди 1 година

Сякаш живеят в куличка от кост на глухарче или в кулокрана на костица от щурче, та не смеят, не искат или въобще не се вълнуват от безобразията около нас. И у нас.

Нацията ни загива бавно, светът върви накриво, демоните властват над пазителите на Светлината, християнската ни цивилизация се саморазрушава денонощно, основни правила на човещината изчезват, но тези мои ангели мълчат като пуйки. Или писукат публично само ако са снесли поредното си кухо яйчице. С надеждата, че то е с двоен жълтък.

Не упреквам никого, само казвам. И се самоутешавам, че всички сме несъвършени. И аз съм целият в словесни грешки и грехове, направих си вълшебно килимче от разноцветните им нишки, с което летя насън и наяве. Но знам, че душата ми не е пластмасова, нито от стъкло или алуминий, а е от глина за стомни и трошливи съдинки, от отрязан клон на плодовито дръвче, от кремъклии искри, без които не можеш да си стъгнеш огън…

И нека, който иска да се занимават денонощно със словесна политика, но това да не е единственото им публично присъствие, защото отсъствието им от измеренията на изкуството е атентат срещу личността им на мислещи и чувстващи люде.

Както и другите люде, по-многобройна и много мълчалива група от творяни, която мълчи колективно и гледа с цинично безразличие как людоедите плюскат доверчивостта на читавите ни сънародници и съземляни. Това страхливо и хитреещо мнозинство е наистина за окайване, но то волю или неволю подкрепя онова малцинство, което ни управлява, което вече 33 години ни принуждава да лочим от мръсната вода на делника и да не кусваме и глътка от светената вода на Битието.

Всеки от нас заслужава своята Участ, всеки сам кове подковите на съдбата си, всеки сам е чук и наковалня, върху която изковава клинците за кръста си, всеки от нас притежава правото да избор – с кого да бъде в мига на своята Голгота, защо да бъде и какво да бъде… Да лае непрекъснато като бясно мъниче или да мълчи вечно като дала обет монахиня или премълчава, защото по рождение езикът му е самоизтръгнат.