https://drive.google.com/file/d/1MEmPZkIXgWdRc0nY6rdrxfrTLt6a9HXN/view
Христо Слави Рачев
Аз принадлежа на София. Живях в странен блок с три входа на ул. “Свети Наум”. В който и да влезеш, винаги излизаш на ул. “Вишнева”. Вече девета година се събуждам в прохладния въздух на Хаджи Али дере над град Созопол. Веднъж снимах представянето на книгата “Невъзможния път” на мореплавателя Дончо Папазов, един благ човек с каскет ме попита: “Откъде сте…” Всъщност разговарях с бившия кмет на Созопол Никола Калоянов / 1971 – 1979 / Често срещах този достолепен мъж из града.
Веднъж от колата го видях да стои самотен пред кабинета на д-р Кръстева. Духаше студен североизточен вятър, Калоянов стискаше каскета си и сякаш се колебаеше, струваше ли си да чака, накъде да поеме. Знаех, че децата му са в Америка. Запомних този кадър, който излъчваше трогателна самота. Няколко дни след това разбрах, че Никола Калоянов е починал. Беше краят януари 2021 г. Заболя ме, дали защото и моята дъщеря и внуци са в Америка, та той е бил само десетина години той по-възрастен от мен.
Държа в ръцете си последната книга на дъщеря му Людмила Калоянова “Американски триптих”. Поканиха ме в самото сърце на “Калдъръмения град” в двора на Арт-клуб Мишел. В Созопол историите и митовете се напластяват, като песъчинките по плажовете. С времето стават все по фини и загадъчни.
В “Американски триптих” видях картини, някои със цвят сепия, чернобели, други с искрящите цветове на дъгата, научих нови факти. Миналото се размърда и се смеси със съвремието.
Древният Созопол не е Димитровград, нито София. Прелиствах страниците на “триптиха”, през тях на двойна експозиция прозираха съдбите на родове, нежната омара на легендите, иконата “Черната мадона”, която ми напомни иконата в Мало Буково и красотите на този древен град. Затова свалих от “облака” кадри от личния си архив, които съм снимал тук през последните години. Трябва да поживеете поне година, за да видите всичките лица на Созопол.
Да вдишате йода и големите водни молекули, да се запознаете
с гнева на морето и кога мравките излизат на водопой.С митовете от древността, рибарските лакардии.
За представянето на романа „Американски триптих“ под короната на стария нар се бяха събрали гости, граждани на Созопол, приятели от детството на Людмила. Макар звуковата уредба да бумтеше, чуваше се ясно: „Книгата ми може да изглежда като забавно четиво, но „Американски триптих“ е всъщност философски роман.”
Откъс от книгата, който казва всичко за емигрантските съдби на българите в САЩ: “Ето имаш всичката свобода на света, докажи какво можеш, нямаш извинения или оправдания. Америка поставя всекиго на мястото му. Най-добрата майка е, но може да е и най-суровата мащеха”.
На добър час на книгата “Американски триптих” и на всички български емигранти по широкия свят. Написана е книга, друг композира музика, следвайки алгоритмите на своето време, трети издирва небесни картини, който така ще ни липсват на оня свят. Даа, такава е тази игра. Животът, като безкрайна гонитба на свръхумения и вечно отстъпващия хоризонт на щастието.
https://drive.google.com/file/d/1MEmPZkIXgWdRc0nY6rdrxfrTLt6a9HXN/view
https://drive.google.com/file/d/1MEmPZkIXgWdRc0nY6rdrxfrTLt6a9HXN/view
