НАГРАДАТА „ХЕЛИКОН“ – 2020, Алберт Бенбасат

С тазгодишното издание на конкурса за българска проза, проведено в необичайни, меко казано, условия, веригата „Хеликон”, за пореден път потвърди, че е много повече от търговец на книги. Наградата „Хеликон“, която се връчва днес за 19-и път, е емблема за българската литература, една от най-престижните от многото, по-нови или по-стари награди за литература, давани у нас. Носителите на бронзовия орел „Хеликон”, изваян от Евгени Кузманов, са мнозина писатели от различни поколения, някои дори по два пъти. През миналата година журито, в същия състав като сегашния, присъди наградата на Боян Биолчев за романа му „Преселението“

Сега за тазгодишната награда. Журито в състав Кирил Кадийски, Яница Радева, Пепа Витанова, Бойко Ламбовски и моя милост – Алберт Бенбасат, отново бяхме изправени пред сложна задача и изключително труден избор. За разлика от миналата година, а вероятно и от предишни години, количеството на заглавията е по-малко заради пандемията, която ограничи родните издатели и затрудни разпространението на новите книги. Този факт не ни улесни особено, тъй като намалелият брой сякаш се отрази позитивно върху литературното качество. За да стигнем до това заключение, ние четохме упорито, в изолация или в относително отворено жизнено пространство и изминахме един близо 80-километров като брой заглавия маратон. Мога да обобщя, че никоя от предоставените ни книги не беше оставена без внимание, независимо че при някои заглавия бързо проличаваше, че силата на автора не е в художествената проза.

Сред силните присъствия отново се открояват имената на известни писатели, ала и сред не толкова известните имаше приятни изненади. За отбелязване е също така жанровото и тематично разнообразие, а не бива да се отминава и множествеността на похватите към избраните сюжети. Журито обсъждаше номинациите на три месеца, като всеки от членовете му аргументирано представяше своя подбор от три имена, без да пропусне да обяви 1–2 „резерви”, т.е. също заслужаващи висока оценка книги. Следваха, естествено, професионални литературни дебати, много държа отново да наблегна на това, както го направих и миналата година. Пак декларирам, че нито един от членовете на журито не изневери на своя естетически критерий, не загърби критицизма и не се поддаде на изкушението да защити нечий интерес. Ние сме различни хора – и емоционално, и в предпочитанията си към темите, сюжетите, стиловете и дори литературните конструкции. Имаме и свои любими писатели, както и такива, които не желаем много-много да четем, камо ли да награждаваме. Което, мисля, е неизбежно. Но, смея да твърдя, че това въобще не се отрази на крайния резултат от журирането. Затова сме тук в пълен състав, не се крием и заставаме зад своя избор.

Запознати сте с окончателният списък на 12-те номинирани, който няма да повтарям. Но размишлявайки върху този списък, пак си давам сметка каква чест е да бъдеш избран измежду толкова много състезаващи се за наградата „Хеликон”. Сред номинираните освен утвърдени писатели, известни на всички ви, има и автори, които са по-малко познати и това представлява първото им сериозно признание, което не може да не извиква вълнение – и у тях, и у нас.

Когато се дава литературна награда, още повече „Хеликон“, винаги има недоволни. И този път е така, вече се чуха отделни протестиращи гласове. В подобни случаи обикновено го отнася журито, нерядко и награденият писател. Как така, провикват се едни автори, не ме номинират, след като моята книга се продава многохилядно, търсят я читателите, значи тия от журито нищо не разбират, или по-лошо, толерират си свои хора, сметки си правят. Ще си позволя да вметна, че „бестселър“, е търговско понятие, означаващо най-продаван, но не е мерило за литературна стойност. Класациите на бестселърите се правят от търговците, не от литературните познавачи. Ако едното и другото се случи да съвпаднат, още по-добре, ала за съжаление това не става винаги. Има и любители на заговори, огласители на сензационни разкрития, които прозират конспирации, закодирани под едно или друго име на писател „versus“ журиращ. Макар че историята и съвременността гъмжат от примери в тази посока, ще ме прощавате, но ние не сме от тая порода. Свършихме си работата, справихме се, мисля, отлично. От сърце благодаря поименно на Кадийски, на Пепа, на Яница, на Бойко. Благодаря на учредителите и организаторите на тази награда – семейство Гинка и Данчо Панайотови, без тяхното меценатство ние нямаше да сме тук. Благодаря и на чудесните момичета зад щанда на „Хеликон-Витоша”, които търпеливо и усмихнато ни осигуряваха книгите.

Накрая на мен се пада честта да обявя носителя на наградата „Хеликон. Искам да подчертая, че решението е единодушно, зад този избор стои цялото жури. В книгата няма патос, няма словесни украшения, нито характерното за мнозина днешни автори многословие, всичко е премерено, овладяно е с виртуозно, бих го нарекъл „музикално“ майсторство. Тук има много човешкост, има съпротива срещу затрупването на паметта под снега на безразличието и забравата. От своя страна тази съпротива е проектирана на фона на един висок носталгичен апотеоз, който авторът постига при вглеждането в нашите човешки загуби. Наградата „Хеликон“ за 2020 г. се присъжда на Иван Станков за книгата му с разкази „Имена под снега“.