Книгата „Между лавъра и кръста“ проследява нишката на приемственост между паганизъм и християнство в историята на античния и средновековен Созопол. Някои малко известни, но значими обстоятелства и епизоди, го оформят като полис и раннохристиянски център, а по-късно като един от най-важните духовни и интелектуални центрове в близост до Константинопол, чиято слава достига до самия Лоренцо Медичи.

Религиозната история на града демонстрира сложен и многопластов динамизъм на противодействие, застъпване и асимилация през вековете на различни религиозни традиции, както и религиозен синкретизъм на няколко нива и етапи. По същото време, когато отнесената от войските на Марк Лукул в Рим статуя на Аполон Иатрос е била разрушавана на Капитолийския хълм, в Созопол група монаси пренасят кутийка със свети мощи и ги заравят под олтара на новопостроената базилика на остров Св. Иван. Един различен, християнски колос ще замести Аполон Лечител, и в знак на благоволение ще простре десница върху „града на спасението“.

Людмила Калоянова е доктор на философските науки, родена е в Созопол. През 1990 г. емигрира в САЩ, където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема „Женска идентичност и креативно писане“. Книгата ѝ „Creatures of Transition“ (New York, 1998), която повдига въпроса за пола като културен и социален конструкт в литературния дискурс от началото на миналия век, получава международно признание в академичните среди. Новата ѝ творба „Между лавъра и кръста“ е задълбочено изследване на двата наратива, езически и християнски, които се преплитат и допълват, превръщайки противоречивата история на Созопол в едно органично цяло.

  • Оформление: Христо Гочев
  • Редактор: Йордан Велчев
  • Жанр: Академична литература
  • Корична цена: 20.00 лв.
  • Цена online: 19.00 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 268
  • Дата на издаване: 08.2020
Предишна статияБунтовникът Чарлс Буковски навърши един век: „Ако заложа на човечеството, не бих спечелил от залога никога“
Следваща статия…защото идва ден душата като меч да се изправи, из втората книга на Етина