Маестро Иван Шишков, известен с арт прозвището Шишо, е роден точно
преди 70 години в Пловдив. Този град е духовната столица на България,
той е един от най-старите и все още съществуващи селища в света, в чиито
древни недра съжителстват седем културни пласта от седем епохи и
цивилизации. Атмосферата на този град е неподражаема, някои го определят
като Малката Барселона. От десетилетия Пловдив е известен със своите
художници, поети, писатели, музиканти, признат е за магично място, в
центъра на което е Старинния град.
Шишо е любимец на бохемските среди, критиката го определя като
основател на арт движението лай-арт. Това шеговито понятие му лепнаха
след първата самостоятелна изложба, разграбена за часове, а поводът бе, че при вида на новите му картини отделни неговите най-верни почитатели започнали да лаят и вият от възторг.
Насладата, която предизвиква живата живопис на Шишо е трудно обяснима –
на практика това са жанрово еднакви поредици от жизнерадостни пейзажи,
извадени от невидимите градини на художественото му зрение. Но магията
му е толкова притегателна, че и почитателите на високото изкуство
одобрително клатят глави.
Маестро Шишков покори десетки галерии в България и Европа със своето
топло, сърдечно и малко тъжно изкуство. Ние, неговите фенове, обаче
очаквахме талантът му да избухне и да озонира нови творчески пространства
И логичното се случи: поредната изненада се нарича „Парковете на Марс“,
зложба създадена от космическата гравитация на един свободен дух,
на когото Земята вече му е тясна.
Р.Л.
Когато тялото не може да пътува, духът лети и сe лeкува…
Тази изложба е зачената по време на новата световна война, в която цялото градско население бе под домашен арест с право на индивидуално свиждане… По признанието на самия Иван Шишков невъзможността да се озарява извън родната ни природа и другите земни красоти, го е изстреляла извън Земята, извън нашата планета.
Този полет на духа не е странен за Шишо. Душата му на vечен пейзажо-плавател и бродник из магичността ни е известна от предишните прекрасни изложби. Но сега той надмина себе си и заби тежката си котва в повърхността на марсианските хроники.
Маестрото от силно впечатлителен художник, омайващ се от непознати за българския трудовак континентални кътчета, тук се самоназначил за космически заселник. Блестяща авангардна идея, осъществена по класическите принципи на предишните му художествени зрелища.
Но този път разликите са не само колоритно очевадни, но и различни
смислови, ментални и многопластови като нови внушения.
Замислете се защо това огнено сборище на визии от Червената планета е
именувана „Парковете на Марс“? Не е ли по-логичното полетата или
градините, дори пустините на Марс? Както знаем, от марсиянците е
останало само камъняк, сиви до смърт кратери, белюдност, безцветие,
безнадежност.
Тази гледка е убийствена и точно тя е извадила Шишков от домашните
пантофи и е полетял духом към мъртвилото на марсовата гравитация.
Жизнената и неизтребима енергия на този живописец го е тласнала към
оцветяването, разцветяването и очовечаването на покойната планета.
Това е хем индивидуален протест срещу нелоялната война против земляните,
хем е опит за преселение със средствата на фантазията и философията, хем
физическа намеса в космическия порядък.
Шишо не е фантаст, но според него, Парковете на Марс трябва да ни
подскажат за наличието на невидими същности, които въпреки кретенските
за нас кратери и прахотии, има къде свободно да се разхождат, обилитат,
разлистват и размножават. Докато в малката като човешка длан родина
зелените паркове бяха зорлем обезлюдени, забранени за разходки, а за
присядане на скамейките бяха раздавани тлъсти глоби.
Шишо е наситил с живот нови въздушни територии на своя талант. Това
изригване е колкото предизвикано, толкова и естествено, защото е поредното
му търсене и поредното му самооткритие.
Шишовата същност е разкрепостена, лайартна, непослушна, съпротивителна.
Той не се слага на битието, а има дързостта а му предлага помощ.
Вгледайте в тези картини и ще осъзнаете, че почеркът му е различим, но
усещането за неповторимост е друго – още по-магично, още по-цветно
влюбено, още по-смислено в общия план и във фрагментите.
Завиждам на Шишо, завиждам на всички същества, които убиват само при
самозащита, и му благодаря за защитата на живота ни, не само на нашия,
на неговите друзя и френдове, но и опита му да спаси по свой начин цялото
неблагодарно човечество.
И този сполучлив опит заслужава не сама аплодисменти и бисиране, но и
разграбване на картините му и разпръскване им по домовете ни. Те ще са
нашите малки телескопи, с които денем и нощем можем да търсим онази
звезда, която Шишков преоткри за нас, арестуваните от вируса на световното
безвремие.
Бъди честит, все така читав и честен към себе си, приятелю, светът едвали ние ще оправим, но ние променихме този свят! Амин.
