Как умират демокрациите? Те не се сриват, те избледняват

Книгата  на Стивън Левицки и Даниел Зиблат незабавно предизвика вълнение след публикуването ѝ и оттогава продължава да влияе и оформя голяма част от политическата мисъл. Продължава да предизвиква разговори и страх в САЩ и в света западните демокрации, че са много по-крехки, отколкото си мислим.

Смъртта на демокрацията, според Левицки и Зиблат, няма непременно да бъде внезапно и насилствено събитие като атака отвън, а може да бъде и бавен процес на влошаване, воден от избрани лидери.
Дегенерацията на институциите, ерозията на ценностите, разпадането на механизмите, намаляването на общественото съзнание и оттеглянето на партньорството и доверието са постепенни процеси, които водят днешните демокрации към техния край като демокрации.В годините на нарастваща политическа поляризация, през годините на администрацията на Тръмп и след събитията в Капитолия, книгата „Как умират демокрациите?“е обект на голямо внимание и разгорещени дискусии. Цитара се често от различни политици (включително Джо Байдън) и се превърна в истински център на политическия дискурс.

Демокрациите не се сриват, те избледняват

Когато повечето хора мислят за падането на демокрацията, те си представят нещо драматично – танкове по улиците, военни преврати и насилствено сваляне на правителства. Всъщност по време на Студената война много демокрации паднаха по този начин, когато въоръжените сили завзеха властта в страни като Аржентина, Чили и Гърция. Но както показват Левицки и Зиблат, има и по-фин начин, по който демокрациите умират. Те твърдят, че демокрациите могат бавно да бъдат разрушени отвътре от самите лидери, избрани да ги защитават.

Авторите посочват исторически примери за лидери като Адолф Хитлер в Германия и Уго Чавес във Венецуела, които са дошли на власт чрез демократични избори, но по-късно са използвали позициите си, за да подкопаят демократичните институции. Този процес, известен като демократично оттегляне, често започва бавно и законно. Лидерите могат да започнат с отслабване на съдебната система, ограничаване на пресата или промяна на изборните закони – стъпки, които изглеждат незначителни или оправдани по онова време, но взети заедно, представляват сериозна заплаха за демокрацията.

Признаците на ерозията на демокрацията
– така ще разберете, че вашата демокрация е в беда

Левицки и Зиблат представят някои предупредителни знаци, които показват, че демокрацията е изложена на риск. Ако значителен брой от тези симптоми се отнасят за демокрацията,
в която живеете, може би е време да подчертаете:

Политиците третират опонентите си като опасни врагове, а не като конкуренти, които споделят желанието за доброто на страната.

Ерозията на демократичните норми, като взаимна толерантност и институционална толерантност.

Лидерите атакуват свободната преса или съдебната система, подкопавайки институциите, които осигуряват проверки и баланси.

Възходът на популистки лидери, които обещават да „прочистят“ една корумпирана система, но като правят това, подкопават самата система.

Използване на законодателство за приемане на антидемократични мерки като ограничаване на медиите, съдебната система и баланса на властта.

Един от най-тревожните аспекти на тази бавна ерозия е, че тя често се случва чрез законни средства.

Лидери като унгарския Виктор Орбан консолидираха властта, като прокараха закони, ограничаващи независимостта на съдилищата и пресата, но тъй като тези действия са технически законни, те не винаги предизвикват масова тревога. Това затруднява гражданите да осъзнаят, че тяхната демокрация е в опасност, докато не стане твърде късно.

 Защо това е важно сега?

Когато беше публикувана „Как умират демокрациите?“ книгата се разгледа като коментар за състоянието на американската демокрация при Доналд Тръмп. Авторите предупреждиха, че пренебрежението на Тръмп към демократичните норми – атаките му срещу пресата, отказът му да приеме резултатите от изборите и популистката му реторика – са подобни на поведението на лидери в страни, в които демокрацията се е провалила.

Книгата обаче далеч надхвърля Тръмп. Тя служи като по-широкомащабно предупреждение за уязвимостта на демократичните системи пред лицето на нарастваща поляризация и популизъм, които стават все по-очевидни по света. От Бразилия през Турция до Полша демокрациите показват признаци на стрес, а поуките от изследванията на Левицки и Зиблат са по-неотложни от всякога.

Но книгата дава и надежда, защото авторите твърдят, че ключът към спасяването на демокрацията е в защитата на демократичните норми. Във взаимната толерантност – вярата, че политическите опоненти са легитимни  ще доведе до сдържаност при използването на институционална власт.  Което е от критичична важност за здравето на всяка демокрация.