1.09. 2017:Какво е светловъртеж? А цветопад? Попитайте Шишо

Светловъртеж и цветопад. Такива думи в българския език няма. Но те се въртяха в главите и бяха на езиците на десетки ценители на изобразителното изкуство, посетили новата самостоятелна изложба на Иван Шишков- Шишо в галерия „Червеното пони” снощи. Тези две думи бяха по картините, нарисувани от художника.

Трудно може да се опише онази магия, с която картините на Шишо пленяват и разтопяват публиката. А тя, магията, всъщност е не просто умението му да борави с четката. Онова, което излиза изпод нея върху бялото платно, всъщност е самото отражение на душата на Шишо- толкова светла, колоритна, спокойна, красива.

Шишков, в типичния си стил, някак между другото, непретенциозно, без да възприема твърде сериозно делото, с което се е захванал, посрещаше приятелите и почитателите си от входа на „Червеното пони” с чаша в ръка, сламено бомбе, риза на цветни чадъри и неизменната усмивка. Сякаш всичко е на майтап. Сякаш хората са се качили на върха на Трихълмието не да се дивят на творбите му, а да се срещнат с него за по питие. И хоп, той те опиянил, но не с онова в чашата, а с онова в рамката. „Напълнихте двора, сърцето и душата ми. Урааа, другари!”, приветства гостите си той.

Изложбата откри близкият му приятел Румен Леонидов.

Реч за самотата на хоризонтите, когато са отвъд погледа ни на наблюдатели

„Субективен към, защото обичам Шишо. Води се, че е известен като плакатист, но аз не съм виждал нито един негов плакат. И тъй като преди десет години беше твърде стар да почва нещо ново, хвана четката. Точно преди десет години тук подреди първата си изложба. Като видяхме какво е направил и се удивихме. Дорисувало му се- направил изложба, обясняваше тогава. Втората обаче вече потвърди, че е изключително интересен художник. Рядкост са хората, които разгръщат фронта на собствената си художественост, но той го направи. С първата си изложба преди десет години той намери себе си, откри оригинала. Днес вече го виждаме още по-колоритен. Още по-интересен. Развиващ се. Вече очовечава природата. Прозорче към Шишовия свят и неговата светлина е тази изложба”, каза Леонидов. И допълни: „Все по-самотни ставаме в света и светът става все по самотен.  Но това, че сте тук, толкова много хора, създава кръг от светлина. И този кръг от светлина, който създаваме, е много по-важен от материалните неща в ежедневието ни”.