…И настъпи Страшният сън

Из стихосбирката „Сърдечен арест“ на София Несторова, която е под печат 

НОЩЕН РАЗГОВОР С БАЩА МИ

Не спирай на ръба на думите.
Още крачка в мрака под теб
и ще видиш, че няма дъно…

Загубвам се в гласа, загубвам се…
И ако думите не трябваше
да бъдат подредени тъй, че да им вярват,
бих казала:
Не вярвам вече.
Утре беше същото.
Цената ли?
Но не за всеки
и не на всяка
цена.
(Макар че дишаме
еднакво тровещ въздух!)
Остава ми

…някой друг те живее,
опасно е…

да се завърна в тебе.
Като в рòден човек.
И, навела глава, да призная срама си:
с лекота громях надеждите,
а се молех за спасение;
клисавата гордост дъвчех,
докато опадат мислите…

…и настъпи Страшният сън!

ПЪРВИ ЛОШ СЪН

Казвам ви… и друг път съм виждала
бавно крачещата войска
на победените:
на по-влюбените – непосмели да се целунат,
на по-верните – неподозиращи предателството,
на по-честните – неотгледали стайни приятелства,
на по-умните – отминали глупостта.

Бавно крачи войската на победените…
Гледам и не виждам нищо.
Мъртъв вятър се е оплел в косите,
думите са издъхнали,
не можеш да викаш.
И стоя онемяла, със свито сърце.
Замаскирано в залеза слънце
тихо свети, преди да изстине съвсем.

ВТОРИ ЛОШ СЪН

…Защото чудото не навести сърцето,
човекът се преви на две,
подпря се на ръцете си
и слезе в най-дълбокото, където
не мислеше, че може да се слезе
преди смъртта.
Едва гореше пламъчето на очите,
припламваше с мъждива светлина,
заплашвана от притока на сълзи.
И не от някаква сантименталност
или от много тежка мъка,
а просто…
защото чудото не навести сърцето.

А горе всички възмутено викаха.
И камъни хвърляха.
И се отрекоха.

Събудих се с изранено тяло.
Съсипана, на две превита.
Спасена от случайна светлинка
във процепа между звездите.