Ивелин Любенов в „Любослов“

Ивелин Любенов е роден през 1969 г. в гр. Враца. Завършил е „Архитектура“ във ВИАС, София, катедра „Опазване на архитектурното наследство“ и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София. Рисува, пише (стихове и кратка проза) и събира материали, свързани с историята на архитектурата и изкуството в България и на Балканите. Свои разкази публикува в своя фейсбук профил и в различни сайтове, сред които „Разказвачите“ (razkazvachite.mirolich.eu/), Факел (fakel.bg) и Лексмедиканюз (www. lexmedicanews.com).
Автор е на книгата „Тайният код на българските дюлгери“ – изд. Инле, 2020 (номер 29 в Топ 50 по продажби на книжарница „Бългaрски книжици“ за 2020 г.) с теми за възрожденските майстори-строители.
Участник в ежегодния форум „Български исторически четения“ с доклади за архитектурното ни наследство.
Статии на подобни теми публикува в различни регионални издания (напр. от 2020 г. – в-к Троянски глас, в-к Ловеч прес, в-к Регион).
Живее и работи в София.

 2021 02.02.
– За кво бучкаш с тая пръчка у земята, бе? – попитах аз лудия гений с половин отнесена черепна кутия от подопечния ми Психодиспансер.
– Правя проект! – изфъфли той.
– За?
– За селектиране на нов вид асма.
– Това е похвално – казах му аз – надявам се да ражда убаво грозде, да не я направиш някаква извратена, ей!
– Напротив, и грозде ще има, и вино, и виното ще кара воденица!
– Това ми звучи познато! Май преоткриваш топлата вода, ма нищо, айде, където е текло – пак да тече!
– Нищо нема да тече, воденицата е виртуална – каза той
– Така ли, а виното, виното ще си е истинско, нали?!
– Тоя па! Казах ти, че съм първооткривател, и виното, и асмата, всичко е в cloud, виртуално.
– А за кво бучкаш тогава, да ти идват по-бързо идеите ли или търсиш дипломата на д-р Миткова? – недоумявах аз.
– Аа, убивам време, за изборите ни обещаха нови хапчета, ма има още два месеца дотогава!
– Е па направи и друг проект – казах му аз, – за метро, дето се плизга по винена подземна река, а?
– Тази идея е пак моя, но ми я изплагиатстваха за една предизборна кампания!
– Верно ли? Гони ги до дупка, тия гадове!
– Мани ги, бе, те само се подпичкват с електората. Та нали не знаят формулата на това вино, дет ти разправям, че мож да кара воденица. Държим ключа!
– Златна ти ръка – рекох му аз.
– Ааа, не в ръка, в глава, в глава я държа (формулата)! – но понеже беше с отнесена черепна кутия, се почука между очите.
– Поздрави – казах му аз, докато прекрачвах прага на диспансера – и им кажи да си спазват пусковите срокове!
– Да бе, така се селектира вино, златна селекция, за едно поколение! А ще изчакате с пуска един еон!
– Един какво?
– Ма кво да ти обяснявам, бе – издразни се геният и натисна пръчката, та тя припраска и сега съм тръпен, да не се развали воденицата.
Лек ден!

27.01.
В този студ всеки трябва да прибира на топло някой нуждаещ се, не е ли така. Поне аз така разсъждавам и кого, кого, видях, че пред Медицинска академия се мота оная циганка, дето много хвали наред и ѝ викам:
– Ела у кантората ми зад съдебната палата, да се поогрееш – щот сме приятели, досега ми е гледала поне три пъти и все още само нагоре вървя. Но тя каза, че трябва да заработва, не може да си позволи лукса, като мене, да бездейства. Аз ѝ предложих решение, разбира се, а именно, да почне да гледа на ирис на съдии, прокурори, адвокати и т.н., те са поне платежоспособни у тая държава, на тях и на гробарите доходите им никога няма да секнат.
– Море – рече тя, – те са гнили с пари, но са много стиснати, бетер от тебе са, и даже то и не опира само до стиснатост, ами си знаят съдбата предварително!
– Как така, и те ли са ясновидци? – изненадах се аз.
– Не бе, то е близко до акъла: Който от нож вади, от нож умира. Мислиш ли, че те не знаят, че панделата ги очаква? И мислиш ли, че биха искали да чуят точно това от мене, та па и срещу заплащане?
– Не бях се замислял, така погледнато – признах аз.
– Хората най-много ги е страх не от умирачката, о, не, даже напротив, ами ги е страх да не се повърнат нанадзаде, кака. Кажи на селянина, че има изгледи да свърши на село и стой та гледай! После му баеш против уроки и му леееш куршум за уплах.
– И аз съм минал през този етап – признах си аз, – но вече нямам имущество на село, няма отсъпление назад!
– А, винаги има, ми да не дава Господ. Човек, като е изпълзял от една дупката един път, и си мисли, че ей сега ще политне. А то животът бъхти по гърбината!
– То, викаш, поне да се върнеш в друга, непозната дупка, че ако е в старата… ще полудееш! А за любов, за любов не щат ли да научат нещо?
– Каква любов, вие сте оперирани от това чувство! Признай си, че то и да не си признеш, ти е написано на челото.
– Е що бе, тя любовта има много измерения. Може да е към род и родина…
– Хохоо – изхили се тя. – … може да е към кучето, към вожда, па дори към самия себе си, ако щеш! … – Те са се намразили отдавна, аз па да ти кажем! Но сега им е по-важно да си внушат, че те самите и намразената от тях същност са две отделни персонификации!
– От раздвоение на личността ли страдаме? – сепнах се аз.
– Най-често! Е го и ти, нали те гледам, искаш да си с тарикатите – тарикат, и с балъчетата – балъче. Ама то не става!
– Не претендирам да съм тарикат – оправдах се аз, – никого не премятам, държа се естествено и нещата сами ми се получават.
– Но те е страх, че: „Откъдето дошло, там и отишло“, че ти се отлее златната река от един момент.
– Е да, нищо ли не може да се направи?
– Може, що да не може… я завържи тоя конец и дай оная златна карта у левия ти вътрешен джеб, а натам е моя работа! …. Лек ден и на вас, да не ви отегчавам с описания на тъмната ми страна! Бъдете сдвоени, дет се вика!

20.01.
Благодаря, че попитахте как съм! Много съм си добре, но съм доста угрижен тия дни. Оня, корумпираният служител от НАГ (Направление Архитектура и градоустройство) ми се обади, направил супер удар, повече не му се бачка, решил да бяга в Колумбия. Ще постъпиш ли, вика, на мое място, иска се само да си дебелокож (гьонсурат) и ненаситен, знам, че ще се справиш с плячката. Обаче, като се замислих, при тях все пак нещо работиш, най-малкото се подписват стотици страници, докато аз си търгувам с влияние, парафът ми не фигурира никъде и печеля много повече от една касичка в НАГ, ма нейсе. Замислих се, изкусих се, представих си как от двата стана изтъкавам златно руно, разширявам Психото, уреждам там всички близки фб-приятели, които непрекъснато ме молят за което. Абе, размечтах се. Нали трябва да се поемат и нови предизвикателства, мен понякога ми доскучава с едни и същи персонажи около мен, кой от кой по-така, та си рекох, чакай па да видим архитектКите и архитектите що за стока са. И реших да приема. Обаче Оня ми звънна от Колумбия, спри, вика, ще се връщам, няма живот извън НАГ, в Колумбия не ме допускат, не бе, не заради Ковида, уплашиха се от изкривените ми като на граблива птица пръсти, рекоха, че ще вляза в конфликт на интереси с тамошните мафиоти, мани мани. И аз ма‘нах, не ща конфликти. Що да се пропилявам в НАГ, я си седи Иво в кантората, дундуркай си секретарката с белите кълки и се халосвай сутрин с чичките от пенсионерския клуб, наминавай си при гениалните луди в Психото да сръбнеш кафе с шефката им, па си глей кефа. Амчи тъй де, ние обогатяваме партньорите си, а НАГ само ги всмуква и изцежда. После оня ми се похвали, че па си е довел и колумбийско гадже, от не знам кой картел, склонен ли съм да я разменим за моята нова секретарка Бети 2. И пак се замислих, Бети я избрах след 6-месечен тежък кастинг, а тук ти предлагат наготово златна селекция, но оня вика, айде мани, щото твоята (моята Бети демек) е свикнала на твоето ниво, и ще се стъписа от нивото ми/ни в НАГ. И аз пак отстъпих. Ама, ако искаш, вика, ще ти изпратим жената за Психото, експериментирайте си всички нови мъчения върху нея. Това вече ми дойде байгън. Той мисли, че ние търсим пациентите, а не те нас? И че няма с кого да експериментираме? Доктор Миткова е сериозен специалист, при най-малко съмнение в коя да е терапия, първо я експериментира върху себе си. Ваксинира се например, селектира смески от китайски хапчета, пуска и спира чакри и така нататък. Ей, Психото да не ти е НАГ, бре! Па, ако искаш да се отървеш от жена си, прати я на заточение при кака Рилка в Негован, да усети натурализъма на живота. Та така, абе колкото се ядосвам, толкова се и хиля. Изкривили му се били пръстите от грабене! Ама очите не са му се изкривили, гледа си те, без да мигне и без да му трепне нищо ти съобщава мизата си. Само стотачка (бона) за подписче, половинка (500 000) за печатче. Едночко (милонче) за и двете. Аз за такива суми не си нахлузвам обувките сутрин. Спирам, че ми се доспа, а Бети ми звънна да я взема от частно парти без маски. На стълбите пред НАГ те чакам, рече тя! Чакай бе, тия и нощно време ли бичат?! Да не ми гепят Бетито за главен експерт? Отивам да си я прибирам, чао засега.

18.01.

Днес в остъклената ми клетка в Психото дойде първият луд, постъпил още преди 10 ноември и ме помоли да му ходатайствам да го изпишат. Каза, че откакто съм генерален спонсор, всичко тече по мед и масло, а той копнее за един луд, луд свят и е убеден, че навън е именно такъв. Не от вчера, разбира се, но затова пък на степен, която би удовлетворила и най-претенциозия луд, като него. Аз не знам как да постъпя и ви искам съвет. Почнем ли да изписваме, кой утре ще се натиска за прием, ако знае, че не е намерил сигурен пристан, а всеки момент могат да го изпъдят? Ще секнат големите подкупи, ще се оттеглят и крупните спонсори. Ама така е, Психото е много утешителна идея за еретици, загазили със закона и влезли в полезрението на прокуратурата. И аз ще се махна, егати, и аз съм алтруист, но чак пък толко. Ама, ако не го изпишат, първият ни луд ще почне да превърта от скука. Той за 30 г. е изживял всички реформи в отделението и нито една налудничава идея не го изкарва от пижамата му. Гледа с празен поглед, а никой не би заподозрял, че това човече следи от десетилетия напредването на Вояджър извън Слънчевата система. Иска да узнае каква ще е първата реакция на извънземните, като чуят нашата родопска песен. Ох, и Цура санитарката колко преметанье го е преметала, колко елетрошокови палки е счупила о главата му, па кво, явно човекът си има друго предназначение и то е да изпада в свръхсетивни състояния от преживяванията си навън. Иначе той и вътре, освен Войаджър, следи и мачовете, и политиката. Той пръв позна коя е Мата Хари и има ли тя почва у политическата ни конюнктура. Но това са слаби отклонения за вълните на неговите нервни окончания. … Лека вечер!