Начало Позиция Денко Малески: Македония няма средновековно наследство, геополитика създаде македонската нация

Денко Малески: Македония няма средновековно наследство, геополитика създаде македонската нация

114
0

Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония.

При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник „поради намалени бюджетни средства“. Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в „Плусинфо“ и цитиран от БГНЕС.

В началото на деветдесетте години, по време на полета към една от международните конференции, които определиха съдбата на Македония, президентът Киро Глигоров ми разказа за събитие от 1945 година. Полицай държи в ръката си дебело въже и дърпа зад себе си мъж с примка на врата и табела на гърдите, на която пише „Петоколонаш“ и „Предател“. Зад него върви буйна тълпа от скопяни, която удря, проклина и хвърля предмети по нещастника. Така след войната се лекуваха враговете на народа. А Вие какво направихте?, попитах президента. Гледката беше толкова неприятна, че отидох направо при Лазо Колишевски с молба тази практика да спре. Спря ли наистина, се чудя днес? Сетих се за това, когато в телевизионно предаване седемдесет и шест години по-късно, участниците в дебата – професор по история от Македония, млад изследовател, македонец, американец и журналист – мой бивш студент, изброиха няколко имена на „петоколонисти“ в Македония днес. Сред тях чух и своето име. Темата, разбира се, беше спорът за историята с България и точно както преди година, когато същият журналист разби живота ми с двусекунден клип от интервюто ми по българската телевизия, се почувствах, меко казано, онеправдан. Демократичното ми образование, което предавам и на студентите си, казва, че няма предатели при политическия диалог в едно либерално-демократично общество. Там може да има само патриоти и от двете страни на дебата. Никой няма право да нарича опонента си предател или петоколонаш, само защото мисли по-различно. Съществуват само различни мнения, различни исторически наративи, които би трябвало свободно да се изразяват. Ако това нещо не се случва, тогава държавата е в застой или върви назад, защото е лишена от основния си инструмент за напредък – критичната мисъл. Ако не осъзнаем много бързо това нещо, при повтарянето на този международен спор, както бе с Гърция в продължение на три десетилетия с държава-членка на ЕС, няма да стигнем до никъде. Трябва да се научим да не слагаме поне етикети, да се вслушваме един в друг и отново да цитирам Глигоров: Македония е една сложна формула. На нас ни пречи различното мнение и търсим спасение от македонските историци смятайки, че там съществува някаква монолитност за някакъв общомакедонски световен исторически наратив. Точно обратното. Част от нашите историци намират наченките на нашата македонска нация сред античните македонци, други в Средновековието, а трети в средата на 19-ти и първата половина на 20-ти век. Първите, по разбираеми причини, никога няма да приемат Преспанския договор с Гърция. Вторите никога няма да се откажат от Самуил и неговото царство и ще бъдат против Договора за добросъседство и приятелство с България. Третите, които са най-близо до истината, са малобройни. Искам да кажа, че ако знаем, че сред историците, както и в обществото като цяло, съществува същият недемократичен дух и колегата може да бъде определен като предател, става съвсем ясно колко ни е необходим либералният дух на толерантност между отделните наративи. Този дух липсва навсякъде, дори и в музиката, както стана известно с брилянтния Васил Гавранлиев, на когото желая успех на Евровизията. Той липсва и на най-високо ниво. Действащият президент Стево Пендаровски каза, че държавата ни не е в състояние да реши нито един голям проблем без чуждестранно участие. Това, разбира се е голям срам за партийните лидери, но и за него лично. Това е срам и за нас като граждани. Но това само потвърждава, че и в македонската политика липсва демократично мислене, както, впрочем, и сред журналистите и историците. Чужденците ли са решение? Ако включим чужди посредници в македонско-българския спор, което няма да стане докато не бъдат застрашени интересите на големите държави, т.е. НАТО, тогава те ще се консултират със своите историци, които ще ги брифират не върху нашата или българската, а върху западната политическа и историческа литература, която е най-близка до историческите факти. При един такъв разговор, някои неща, които ще чуем, ще ни харесат, други не. Че македонската нация и език съществуват и не само, че никой не трябва да ги отрича, а напротив всеки трябва да се отнася с уважение към тях. Като съюзници в голямата антифашистка борба по време на Втората световна война, заедно с останалите югославски народи, имаме трайни и невъзможни за разкъсване връзки. Но и че, на Балканите има само две държави, които нямат средновековно историческо наследство, а са съвременни, модерни държави: Словения и Македония. Те ще обяснят и пан-българската идея и как геополитиката е ускорила създаването на македонската нация от средата на 19-ти и по-специално през 30-те и 40-те години на 20-ти век. Що се отнася до Кирил и Методий, първо ще ни обяснят, че навсякъде в Европа грамотността и християнството са се разпространявали от оживените градове като Венеция, Дубровник или Солун, от икономическите и културните центрове към вътрешността. Така и македонците, и българите ще разберат, че светите братя всъщност са били преди всичко византийски чиновници, а не македонци или българи. Може би тогава най-накрая ще разберем откъде идва сходството между гръцката азбука и нашата кирилица и ще спрем да спорим дали ние или българите сме люлката на славянската цивилизация. Но нищо от това няма да се случи, защото в света на държавите всеки сам си обяснява нещата. Да си помогнеш сам е основното правило на международната политика, както показва опитът с набавянето на ваксини, Съзнавайки това и усещайки атаката на българското торнадо, с текстове отпреди две десетилетия исках македонското общество да започне диалог със себе си по този чувствителен въпрос за идентичността. Преди една година в текст в Plusinfo ударих тревога. Разпознах бурята на хоризонта и си помислих, че покривът на къщата се ремонтира, когато грее слънце. За да я защитим, трябваше да адаптираме македонската история към новото време. За съжаление не направихме това и бурята ни настигна. Защо? Прочетете отново разказа на президента Глигоров от началото на текста и лесно ще заключите, че никой нормален човек не иска да бъде в ролята на този нещастник. Национализмът все още властва на Балканите.

Денко Малевски: Не сме прави, когато отричаме общата си история с България

Натискът към Северна Македония за приемане на историческата истина вече не идва само от София, но и от Брюксел. Такава констатация прави първият министър на външните работи на независима Македония Денко Малевски в коментар за Плусинфо, цитиран от БГНЕС.

При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет, след като написа, че сме били един народ и че Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник „поради намалени бюджетни средства“. Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие.

Какво още казва Денко Малевски:

Както политическата ни мисъл в началото на 90-те години, така и днес историческата ни мисъл се намира в дълбока неволя. Тогава при срещата си със западната политическа мисъл като кула от карти се срути цялата ни запазена марка за социалистическото самоуправление, която превърна в напълно ненужни писанията ни и тогавашните истории.

Дилемата пред мнозинството професори, които не бяха достатъчно стари, за да сложат край на кариерата си, нито пък толкова млади, за да започнат нова, бе драматична. Тяхното бъдещо поведение зависеше от техния характер: някои обърнаха нова страница и започнаха да учат от начало. Други решиха цинично да приемат танца и правилата на новата „демократична“ наука.

Пред подобна драма днес е изправена македонската историческа наука. От онзи ден натискът върху нея, вече не е само от София, а и от Брюксел. Добавянето и на двата договора – Преспанският с Гърция и този за добросъседство и приятелство с България – в текста, предложен от Германия с изричното подчертаване, че става въпрос за „две решителни крачки, които трябва да сложат ефективен край на всички искания, базирани на погрешно тълкуване на историята“, предрича бурни времена, не само за нашите политици, но и за нашите историци.

Противно на дипломатическия език, който успокоява, че става въпрос за всички страни от Балканите, намекът на Брюксел е ясен: става въпрос за нас (Македония – бел.ред.).

Нещо повече, може да заключим, че ЕС ни припомня, че така, както не бяхме прави, когато положихме идентичността и културата си върху основите на Антична Македония, която научната мисъл счита за част от елинската, днес не сме прави, когато отричаме общата си история с България. Призивът от страните-членки на ЕС, които без никакво съмнение са се консултирали и със собствените си историци за балканските исторически спорове, е открит призив – нашият исторически и политически разказ да бъде в съзвучие с европейския и световния. Не с българския, както ние си мислехме.

На ход са нашите историци.

По отношение на политиците, едните са изправени пред предизвикателството как конструктивно да подходят пред тежкото предизвикателство за страната ни, а други вече започнаха да играят на „националната карта“ с Гоце, така, както играеха с Александър и „името“. Тази „национална карта“ ни струва безсмислено загубени 30 години от нашите животи в една погрешна битка.

© Actualno.com