ГАЩИ или продължение на български език за напреднали

Есе от Христос Хартомацидис

     Някъде в осми клас научих, че съществителните „гащи“ и „очила“, нямат единствено число. Малко по-късно бях изправен пред двойнственото значение на думата „гащи“ – веднъж като бельо, но и като дреха, това което в целия западен свят се нарича „панталони“. Един от героите на Радичков, цяла зима плете връзчици, за да върже с тях ламята, която пие водата на софийската община. Ако не успее да я хване, пак няма лошо, с връвчицата ще си върже гащите, понеже „мъж е този, дето връзва гащи“ –  разказва именитият писател. В днешно време под гащи се разбира повече долното бельо. Въпреки това стихотворението на Маяковски „Облако в штанах“ е преведено футуристично предизвикателно като: „Облак в гащи“, което ме учуди, понеже ако по същия начин се преведе съответният пасаж от „Стихи о советском паспорте“  –
„Я достою из широких штанин дубликата безценного груза“ т.е че вади от широките си гащи, безценния дубликат, сигурно би се получили конфузно недоразумение.
В гръцкия език се наблюдава същото раздвоение. Βρακί  – долното бельо, което най-вероятно произлиза от думата «βραχύ» –  т.е. къси, като shorts,
в смисъл не дълги до глезена долни гащи, а късички такива, но съществува и думата  «βράκα» – дреха на островитяните и на критяните  – нещо като шалвар стигащ до под коленете. Съответно и стихотворението на Маяковски на гръцки е преведено като „Облак в панталони“.
По същия начин френската дума „culotte“ се превежда на гръцки веднъж като дамско бельо, но също и като брич на кавалеристите. И в българския под „кюлоти“ се разбира, дългите до коленете – обикновенно розови, бабешки гащи.

   Объркването придобива и класов характер с известните санкюлоти, които се превеждат като „без гащи“, понеже не са носели късите до под коляното панталонки на аристокрацията – „кюлоти“, а дълги и широки панталони. Изключение от всички тези революционери е правел Робеспиер, който винаги е бил безупречно облечен с кюлоти и носил на главата си напудрена перука. Революцията минава през различни етапи и се стига до Империята с характерния за Бонапарт клин, който обособява  своеобразна мода и в бельото – така наречените дълги, долни гащи – „наполеонки“. Като бельо, те имат и дюкян – копчалък, докато като клин тази  подробност липсва. С „наполеонките“ се очертават силните, изящни крака на хусарите и изпъква мъжкото им достойнство. По мое време, официалното зимно бельо в армията бяха наполеонките. Освен да топлят при студ, те пазеха бедрата на военнослужещите от претъркване – при допира с дебелия шаячен клин. Официално лятно бельо бяха потниците и парашутните гащи, на които често се отпечатваше с едри цифри номерът на поделението, за да не се объркват в казармените перални.
Пак по мое време в Школата (НШЗО – „Христо Ботев“) всред взиманите от пералнята гащи се появиха резидави или лилави „византийски гащи“ !!! Причината бе, че участвахме като статисти в снимането на „Сватбите на Иван Асен ΙΙ“ облечени като византийци. Бяха сформирани две византийски части – едните с резидаво – зелени туники и шорти, а другите с виолетови. Може би визията на художника по костюмите е била да представи двете основни фракции в Хиподрума, в надбягванията с колесници – тази на „Зелените“ и тази на „Венетите“ – синьо-лилавите. Шортите бяха с ластичка на бедрата, за да не се развяват от вятъра и да разкриват прелестите на този, който ги носи. Парадокс е, но и през втората година, в казармената пералня в Казанлък зърнах лилави византийски шорти.

   С тези си ластички на бедрата, те приличаха на шортите на момичетата по физическо. Официалният екип бе: бели фанелки и черни шорти за момичетата, бели потници и черни гащета за момчетата. Шортите бяха бухнали и много напомняха панталонките на героите от шекспировите трагедии. Навлизането на синтетичните материали, позволява вече да са еластичнии, при което не са бухнали, а стоят плътно по бедрото, като панталонки. Този вид прилепнали шорти се използват масово, особено когато спортистката носи къса туника или поличка – както при cheerleaders  – мажоретките, или тенисистките, така че дори и да се премятат или вятърът да развява късата поличка – да няма нищо срамно, понеже под поличката момичето е с шорти! При тенисистките те имат даже и джобове от страни, в които могат да слагат топките. Преди ги пъхаха, пак от страни в гащичките.
Интересно е, че в България първите мажоретки се появиха по времето на Соца, в края на 70те години. Те носеха на главата с хусарска шапка –  с козирка, куртка – пак от хусарски тип, къса поличка и ботуши. Чудя се кой ли презокеански вятър бе довеял тази американска мода и как не бе възприета като упадъчна, а тъкмо напротив – като младежка и жизноутвърждаваща. За мажоретки се подбираха най-хубавите момичета в училището. Те бяха неговата витрина. На манифестациите за 24ти май, мажоретките се строяваха веднага след училищната музика. Красавиците дефилираха даже преди блока на „Отличниците“ – все очилати смотаняци и сухари, закичени с хартиените си ленти. Те махаха унило и гледаха с апатично с ироничните си  – „умни“ погледи.

  Имам чувството, че обществото винаги се е опитвало свенливо да легализира наименованията на долното бельо, за това е измислило и съответното им  „общовъзприето“ название. За мъжкото то е „боксерки“ или „слипове. За момичешките едно време се употребяваше думата „пликчета“,
а по-късно „бикини“. Названието „бикини“ идва от атола Бикини, където през1946г се извършват ядрени опити. По същото време се появява скандален бански костюм, вдъхновение на моделистите Jacques Heim и Louis Réard. Той се състои  от 2 части, което е декларирано и от частицата „Би“.
Не може да се пренебрегне метафората, насочваща към верижната термоядрена реакция, която този бански е събуждала в съзнанието на  мъжете. По-интересното е, че през 50те години бикините са били забранени дори във Франция, но благодарение на усилията на звезди като Урсула Андрес, Ава Гарднер и Бриджит Бардо, успяват да се наложат.

   Интересно е, че умалителнта форма „гащички“, винаги звучи еротично, докато „гащи“, навява асоциации за грубост и простащина. Същото важи и за анатомията. Друго си е  да се каже: „задниче“ или „дупенце“ и съвсем иначе звучи думата „задник“.

  Двойнственото значение на думата „гащи“ продължава и до днес да всява недоразумения. Моята приятелка Жана ми разказа следната история за тяхното родово фамилно име  – Гакеви. По произход, баща ѝ е от Щип, където са били видни търговци и продавали модерните, френски тип панталони – „Гаки“  т.е. „Гащи“. В разговора се включи една от снахите, която ни уверяваше, че лично чула от свекърва си, че става въпрос не за панталони, а за моминско бельо, понеже тогава момите, особено през лятото не носели нищо под полите. За консултант бе призована по телефона първата по старшинство дама от рода, която веднага отхвърли казаното. Според нея фамилното име идвало точно от френските панталони наричани в Щип „Гаки“ т.е. „Гащи“. По това време българските мъже са носели потури. Техните предци първи започнали да продават панталони (с вид подобен на съвременните), които наричали „французки гаки”. Те първи започнали да носят такива панталони, за да ги популяризират. Съгражданите им започнали да ги наричат „тиа со французките гаки”, а за по-кратко „тиа со гаките”. От там тръгва името на фамилията -„Гакеви”. Пет минути по-късно тя звънна отново. В гласа ѝ вече се долавяше възмущение. „Та кой би могъл да погледне под полите на момите, за види дали имат гащи?!“ – се запита основателно тя.

  И тук си спомних друга една история, от италианска комедия. Някъде в Сицилия, под дебелата сянка, на открито е постлана  масата. Събрала се е цялата фамилия. Всред весела гълчава похапват спагети с доматена салца. Едно от децата се скрива под масата. „Хей, Микеле, къде си се заврял?“ – го пита закачливо един от чичовците. „Тук съм, пред леля Кармела, която е без гащи“ – отвръща хлапакът. Самата леля, е яка  сицилианка. Мишниците на черната ѝ рокля са потни. Цялата се е зачервила от гняв. Всеки момент ще избухне. „И какво виждаш там? – продължава да се занася чичото. „Виждам брадата на Гарибалди!“ – отвръща момчето и всички се заливат от смях, а лелята подгонва нахалника с ловджийската пушка.

   И така, скъпи читателю.  Търсенето на истината,  понякога е опасно начинание! Досущ като дамските гащи, или като липсата им. Когато се вдигнат полите, не се знае какво ще лъсне! С всички възможни последици!