
ПАНИКА
„Не волнуйтесь, я не уехал,
и не надейтеся, я не уеду!“
Вл. Висоцки
Не стана мутрата му за светец.
И плю на вашите велики пости.
Знам, мъртвият поет е образец!
Сега хвалете хулените кости!
Но млъкнахте във траур сополив.
И тръпнете във вощено старание.
И в израз на особено внимание
разказвате, че бил е талантлив…
Бездарно лицемерие на сноби –
по дяволите, късните ви грижи!
Пред вас поетът вечно ще се движи,
дори и с катафалката към гроба!
1980
РЪКОПИС
…И няма място за трагизъм –
монахът е безмълвен вик.
И нужен ти е оптимизъм,
за да не станеш фанатик!
Записвай дяволското слово…
Изрязва бичът: … Сво… бо… да…
И буквите на ереста
по твоя гръб димят отново.
Във времето ще се разложиш –
ти тук си само за момент…
Но може утре твойта кожа
да се окаже пергамент!
1980
БЯС
От моя вой не паднаха звезди.
От моя лай керваните не спряха.
Пролях кръвта си в лунните бразди,
където млечните стада пасяха…
Защо ми е все този верен нюх?
Овцете или глутниците мразя?
Което трябваше да чуя – чух!
Което трябва да се пази – пазя!
…А още чаткат моите зъби.
И с моя поглед се смразяват още.
Живее този, който ме преби –
в небето светят стъпките му нощем.
Но аз от бяса си не се отучих –
ще докърви и вярата у мен…
Бездарно е да си овчарско куче.
Жестоко е от вълк да си спасен.
Из книжката „И огънят си спомни за искрата“, 1982
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам.
(Не вярвам във възторга въобще!)
През рамото ми някой да наднича,
писмата мои друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя – и манежи, и арени –
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Из „Нерв“, превод от руски Румен Леонидов