Васил Славов
„Как светеха студено портокалите по черните си клони...“
„Там някъде, на дъното на Самотата... Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя! – и нищо...
Нашият уеб сайт използва бисквитки, за да Ви предоставя своите услуги. Осведомете се за нашите общи условия и защита на личните данни.ПриемамНе приемамВижте повече