Значи милиционер може, пожарникар може, мутра може, физкултурник може, нацист може, царист може, преди това партиен мочко може, без един работен ден, а шоумен – не може… И да продължава бинтоването на страната с магистрали и шосета, като на всеки 1 км. се краде 1 милион. Нек ни мъчат, нек ни срамят, нек ни клатят, само да сме живи и да не дойдат пак червените. С тях не може, но с мафията – да е жива и здрава – може. Така мислят само сираците на свободата. но не и самата Свобода. Колкота и да е сама.
Разбирам приятелите профимузиканти, отвращението им от чалгата, но другите неразбиращи не ги разбирам – явно живеят в друго общество, в други времена, в други липси на усет за действителността. Излиза, че промяната не им стига, искат нещо, което го няма. Фантазиите на Фарятиев. Знаеше се, че сме малко и се видя, че сме малцинство – 200 000 души едвам, при това без остатъците от СДС, което в името на антикомунизма легна под ГЕРБ. Е, видя се, че Корнелия е наше момиче, майката ѝ разката на партията бабичка, слава Богу, добре си върши работата… Каквото човек сам си направи, целият свят не може да му го стори.
Но дребните и дребнави лица не виждат същественото – мутрите на Шиши и неговите слуги от ГЕРБ сe развеждат с властта, отиват в опозиция и да чакат Бойко да стане президент, което ще бъде по-позорно, отколкото партията на поредния комедиант да се опита да организира държавата… Народът бил прост, ами не е от сега. Ние, дето днес ни е срам, че сме от този народ, ние сме излишните. Той си е тук от 1 400 г. Но не е гласувал за царете си. И си е знаел гьола.
Защото да си интелигентен не е само въпрос на образование, но и на възпитание. На Дух. На мая. Това е въпрос на участ. Да си сам сред своите. И чужд сред чуждите. Да си ничтожно малцинство сред вълните на тълпите, сред масата на масите, които предимно разбират от трапезна музика и мислят с телевизора върху раменете си. Разгулът на мнозинството никога не е бил толкова опасен от времето на болшевиките. Така че не плачете, няма кой да ви чуе.
Румен Леонидов