От автора

Това е „обективна“ книга, от която стърчат обективи с различни фокусни разстояния. Оптика, фиксирана върху раменете на субективен автор с неограничена възможност за смяна на гледните точки, ракурс, акценти и крупности. На оптичните страници, които прожектира в пространството, трепти българската действителност. Ще забележите, че времето може да изтича неусетно. И никой не е в състояние да го спре. То няма фокус, цвят. Може да се измерва относително. Една сутрин човек разбира, че времето му е изтекло. Това не е безлюдна камера, зад нея стои наблюдател с умения, различни от тези на политическия анализатор, историка, академичния прочит. Текстът е с висока плътност, възможно е да имате нужда от чаша с разредител. Лекарят ще го нарече лапидарен стил. Много разчитам на антителата срещу лъжата, които получих в БНТ. Харесвам смешното, което изскача внезапно, като ловна паничка за бърз отстрел. Политическият шарж, сарказъм, карикатури, наблюдавани през цветни филтри и оптика, са мобилизирани, за да лъснат политическите заблуди и внушения на пропагандните централи и техните медиатори. За разлика от българските филми, тук звукът, цветността и атмосферата са автентични. Социологията и народопсихологията нашепват своите подозрения, затова препоръчвам да се чете в тишина с умно куче и едва доловим фонов шум на море. Съзнавам, че с думи никой не е успял да промени съдбата на един народ, но думите могат да очовечават. Тази „обективна“ книга може само да оглежда действителността, да панорамира, фокусира и открива тенденции. В претенциите си за искреност е възможно да подвежда, манипулира; да създава илюзии и сочи съмнителни изходи. Тук възгледите са лишени от всякаква дидактика и злонамереност.

Преустановете гласуването,
посочете същите резултати

Нека напомня, че този сборник от самостоятелни есета е адресиран до всички, които не четат. Когато се престрашат, разбират все нещо друго. Писания за мъртъвци, които се движат сомнамбулно между нас. С изтляваща надежда, че някога ще се събудят. Толкова малко хора знаят, че тоталната власт винаги ще произвежда фюрери, докато не бъде унищожена тотално, заедно с корените и заразената почва.

Варварското нахлуване на Русия в Украйна сътвори пищен букет от непредвидими проблеми, които човечеството предстои да реши. Колко малко идиоти са нужни, за да предизвикат световен катаклизъм. Русия извърши скъпа и съдбоносна грешка. Мисля, че беше неизбежно. От създаването си до днес руският имперски алгоритъм неизбежно произвежда конфликти. Кой е случайно завареният екип в Кремъл, е без особено значение. Такава е логиката на политическата генетика. Тя си знае своето. Но от друга страна, изглежда, че за седемте милиарда ненаситни и кръвожадни хора вече е станало тясно на планетата Земя.

Ще се преселваме или самоунищожаваме. Разбира се, Путин ще си плати, но наоколо има около стотина милиона руснаци, които го подкрепят и мълчат, вцепенени от страх. Вождизмът се завърна.

Преиздавайте Оруел само на руски език, в комплект с шише водка – отново е актуален. Ако трябва, дестилирайте и залейте Русия с водка „Оруел“, щом не четат, поне да я поемат per ore. В бункера Путин се е обзавел с всичко необходимо, алуминиева чиния, лъжица, безстрашен дегустатор-бушон и целия възможен лукс на подземието. Останал е тотално сам. Вместо беловеждия Путин можеше да е белокурый генерал Куропаткин и резултатът щеше да е същият. Така живя и Сталин. Така живя и Хитлер. Така живя и Мао. К

Какъв живот! Дълбоките причини за безумната агресия на вождовете са разположени в главите на населението, техните архаични рефлекси към деспотията и лъжата. В Русия не спират да се питат: „что делать и кто виноват“. Да пият, крадат и се надлъгват. Крепостният манталитет извира от всяка губерния (до 1929 г.) с много тежка прогноза за бъдещето на имперска Русия.

Западът проспа буйното окосмяване, блъскане с лапи по гърдите и изпохапаните до кръв съседи от разбеснялата се руска мечка. Къде се спотайваме ние в световната джунгла, откъдето се чува зловещият кикот на хиените и съскането на змиите от тайните служби. Още не можем да си намерим сигурно убежище. Притичваме насамнатам, препъваме се в идеологически и всякакви демагогски паяжини.

Няма преброяване, което може да установи колко дебел е слоят на подивелите хора в България. Тук се утаяват милиони каноници на глупостта, а групите, излъчващи някаква лицева и умствена благонадеждност, се топят пред очите ни. Нашенецът се дави в безсмислени избори, връхлитат го кални наводнения, без да проумее защо му се случва това. Обича да се движи и катастрофира в насрещното движение. Той никога не е виновен, нито е в състояние да спазва правила. Но спектърът на провалите се оказва много по-широк.

Тук е селектирана средновековна хитрееща тълпа, люшкана от слухове, суеверия, лъжи и спорадични огнени клади за неверници. Тя не може да организира функциониращи държавни институции, работещи в полза на обществото.

И протестните митинги са от вида горяща слама, лесно се палят и бързо угасват. Кандидатите за водачи, знаменосци и лампазни генерали изскачат от телевизорите и изпадат на килима в хола. Ние халюцинираме и фалшиво гостоприемни, живеем сред тези образи с измамното усещане, че разбираме тънката им игра.

Анализът от всички избори до днес показва – наивност, преливаща в повсеместна глупост. България е заприличала на дом за стари хора край града. Всички гълтат примирени безцветните си хапчета.
Разумните веднага изпадат в немилост. Мамят ни с най-простата и унизителна схема – белязана карта за президент, плюс БСП, шепа политически циркаджии и ето ни изправени пред едно хронично държавно и всенародно разстройство. В „старческия дом“ предизборно слушат в дементен захлас словесната диария на Костя. Очевидно глупостта е станала наследствена, подредила се е между хромозомите и се предава по полов път. Възможно е, но не е доказано, че се предава и чрез слюнка от близък говор и овикване на хибридни опорки.

Украйна ни дава уроци по храброст и какво значи дълг към родина, ние откриваме, че е по-лесно да мразиш, отколкото да изпитваш състрадание. Оцеляването ще бъде както при чумната епидемия; чесън, воня, изгаряне
и масово трупополагане. Целият народ наблюдава предизборно говорещи карикатури и клоуни по „Панорама“: смайващо безсрамни и поразяващо неискрени. Все същата масковидна гримирана глупост.

Прекратете гласуването, посочете отново същите резултати.
Такава е играта тук, кой ще излъже и кой ще повярва. Президентската
гвардия полага сетни усилия да ни присъедини към мизерното
състояние на народите в СССР. Дотук печелят. Всяко българско
лице излъчва застинала гримаса на тъга. Някой келеш веднага ще
се обади, хе, хе, няма СССР. И правилно, има разлагащ се труп,
силно заразен.
Мислете на кого гласувате доверие, умни глупаци такива!

Предишна статияИдат избори, България е пак на Кръстопът, но Пътят е един
Следваща статияОтново за книгата и още нещо…