Днес е 6 март, Сирни заговезни. Прошка. Седя у дома при иконите. И точно пред любимата ми, с разпнатия Христос. Моля се, размишлявам.
Разбира се, Господ да ни е на помощ. На всички ни, дето се събрахме напоследък върху тази благословена и злощастна планета. Приемам, че Господ ще дари помощ дори на масовите убийци. На днешния ден бих могъл да го допусна и да го приема. Той е такъв, всеопрощаващ.
Миналия понеделник, на 28 февруари, значи на 5-ия ден от войната на Русия срещу Украйна, написах и публикувах „Пубертетски размисли”. Редовете по-долу са нещо като продължение. Ала комай няма да са „пубертетски”. Каквито излязат – такива.
Двуполюсното мислене
Забелязвам, че значителна част от хората страдат. Против войната са, но пък не харесват САЩ и Европейския съюз. Разбирам страданията им, ще се опитам да помогна.
Страданията им идват заради двуполюсното мислене, с което всички сме закърмени и всички без изключение сме свикнали. И го практикуваме денонощно.
САЩ – Русия, два полюса. Не сме за избиването на украински деца и жени от страна на Русия, но пък и винаги сме били против американските намеси тук и там, а и сме срещу почти всичко западноевропейско. Освен парите им даром и стоките им. Та хъката-мъката, заставаме на страната на Русия, понеже тя е враг на САЩ и Западна Европа, които ние недолюбваме.
Ами чудесно! Няма да коментирам защо са били и какви са били американските намеси тук и там. И европейските също – както западно-, така и източноевропейските. В нашия случай това изобщо не е важно. Важно е какво правим с жените и децата на Украйна? Те да мрат, да ги осакатяват, а на нас да ни е точно и уютно с нашия любим двуполюсен модел, така ли?
За сведение на страдащите – между и извън полюсите съществуват безчет междинни точки. Всеки разумен добронамерен човек би могъл да си избере някоя от тях.
За улеснение. Хитлер и Сталин, два полюса. Трябва ли да одобрявам чудовището Хитлер, защото мразя комунизма и Сталин, а Хитлер е искал да ги унищожи. Или обратното: трябва ли да одобрявам чудовището Сталин, защото мразя нацизма и Хитлер, а Сталин е искал да ги унищожи. Е, не винаги, но след 22 юни 1941 със сигурност.
Анод и катод, клети страдащи. Между тях обаче съществува огромна електрическа верига. Намерете си уютно място някъде там, а не върху катода. И още нещо изумително (за вас): животът не се състои само от електрически вериги, има живот и извън електричеството. Това обаче вероятно е твърде сложно за анодно-катодния тип мислене.
Тук и сега срещу там и тогава
Помните ли: „А вие защо биете негрите?”
Не, не е смешно. Когато главнокомандващият на Въоръжените сили на Руската федерация, които сили притежават и ядрено оръжие, разсъждава по този „мъдър” начин, както впрочем разсъждават и десетки и десетки милиони хомо сапиенс по планетата Земя, никак не е смешно.
Е, да, разбира се, Ирак. Или Виетнам. Кримската война през ХІХ век. Наполеоновите войни. Кръстоносните походи и краят на Византия. Третият Рим и Иван Грозни Треторимски. Нерон и Първият Рим. И Александър Македонски, разбира се. И къде без Ахил и Хектор…
Какво общо има всичко това с убиването на украински деца и жени ли?
Има, защото маса народ одобрява това тук и сега, защото е имало там и тогава. И правят връзка. Виждат връзка. Кървава, но здрава връзка.
Затова и казвам – Господ да ни е на помощ.
За улеснение на виждащите връзката. Иван бие и убива брат си Петър. Драган и Иван са стари врагове. Драган също не е стока. Дори Иван го подозира, че е гей. Ние мразим Драган и заради Иван, и че е гей – няма как да не е, след като Иван го подозира, и че е богат. Значи, ясно е, браточка, че Иван е стока, след като враждува с тая мека китка Драган. Е – нека тогава Иван бие и убива брат си Петър. Да мре този Петър, щом иска да дружи с Драган, а не с Иван.
Иван, Петър и Драган, то се знае, са християни. Но нека Иван бие и убива брат си Петър, та хем братът Петър да се денацифицира, хем и околните братя да се сетят за някои братски неща. А за „спецоперацията” на Иван по денацификацията на Петър е виновен Драган, защото е гей и богат, а някога си е пребил Върбан, Осам или Саддам и даже им е откраднал чистачките.
Да усещате нещо общо с двуполюсното мислене?
Ценности и граници
На нашата любима планета Земя видът хомо сапиенс си е изработил ценностна система и е прокарал нравствени, етични граници, отвъд които не е прието да се преминава без порицание, наказание или дори възмездие понякога. Това се отнася с пълна сила за една близка нам част от вида хомо сапиенс през последните 2000 години.
Отнася се, но ето вече 2000 години ние християните постоянно газим ценностите си (християнските) и прекрачваме далеч отвъд ония морални граници. Макар редовно да заставаме – както аз сега – пред иконите с разпнатия Христос.
И пак се повтаря и се повтори същото като през въпросните 2000 години. До едно време – приказки, дрън-дрън, митове, легенди, заклинания, игрички на идеологеми и идиотогеми. После заплахи и ултиматуми. После още и още заплахи и ултиматуми.
И в един момент – кръв, бомби, стрелба от танкове по атомни електростанции. Готово, прегазихме оная червена линия, онази досадна граница, дето ни пречи да се разгърнем. Ама на някои от нас вече не ни пречи, ние сме с особена мисия. Месии с особена мисия.
Чудовищно е, но съдържа и много ирония, че когато се премине чертата, границата, е много по-леко и по-лесно човек да провиди как да запази ценностите си в ада и как да преминат, да се промъкнат непокътнати ценностите му през ада. През конкретния ад в конкретната ситуация. И няма никакво значение (за ценностите и за оцеляването им) какво е било през Троянската война или във Виетнам, или в Прага през 1968-а; и какво ще бъде някога си.
Единствено от значение е да си запазиш ценностите днес. И душата с тях.
Мисля си, че човек трябва да има извънредно богато въображение, за да се обърка коя е справедливата кауза в „гатанката” на войната на Русия срещу Украйна и народа ѝ. Наистина богато, та да не може да види съвсем невъображаемата и простичка човешка справедливост. А да откриеш в тази война „неутрална” позиция и да застанеш на нея, се изисква да си абсолютно широкоскроена личност. У нас, страната на милионите родолюбиви христолюбци, е пълно с такива мащабни личности. И на планетата Земя е пълно.
Е, освен широкоскроен добре е човек и да е по-начетен и да е способен да мисли. Но в такива ужасяващи обстоятелства това не е задължително условие, за да се ориентираш.
Добре, милиони не се ориентират. Какво да правим с жените и децата на Украйна обаче? Да ги избиват, докато критична маса хора по света и у нас не се ориентират най-после?
Карма; причина – следствие; възмездие; до девето коляно…
Пристъпвам към няколко много тежки абзаца. Тежки за писане. Иначе не е много тежко. Какво пък – всичко и всички сме под Бога.
Престъпленията на, върху, връз, сред руската земя не са от вчера. Тя е подгизнала от невъзмездена кръв. Няма да се връщам много назад чак до Иван Грозни и по-нататък в дълбокото, а ще спомена само 1917 година. И оттам насам. Колко престъпления – безумни и абсолютно безсмислени – извършиха руснаците най-напред към самите себе си, а после и спрямо всички околни народи без изключение. Питам се какво ще се случи днес с наследниците на онези хора, сътворили престъпленията? И със самите престъпници, понеже много от тях са живи? Нима някой допуска, че само защото той е тъп, неграмотен или чепоглав, само защото е фанатичен почитател на болшевизма, Господ е отменил кармата и възмездието на тази планета?
Не ще пропусна и „съседната” съдба. Никъде не са се дянали престъпленията на предходниците на днешните украинци към самите себе си и спрямо всички околни народи без изключение. Голодоморът да не би да не го е спретнала на почти целия си народ една част от същия този народ, част, обезумяла от дарената ѝ от сатаната болшевишка власт! Какво правеха украинските чекисти, гепеушници и кагебисти със своя и околните народи?
Много бих искал да вярвам, че украинците днес, че оформящата се днес украинска нация, е поела върху себе си (в един най-висш небесен план) цялата тази мъка, която преживява в момента, за да изчисти заблужденията, дълговете и греховете си. Греховете на хиляди, стотици хиляди украински чекисти, кагебейци, партийни номенклатури и прочее неразумни, избиващи десетилетия наред своя народ и не само своя. И греховете още назад и назад във вековете да изчисти.
Много бих искал да вярвам, че може би сме свидетели на велико общонародно покаяние и очищение.
Никак не би било учудващо – поне за мен, ако подобно велико дело предстои и на руския народ, стига да успее да надмогне над самия себе си.
Краят на едно нещо
Защо да не му предстои покаяние и очищение и на руския народ? Прав е главнокомандващият на Въоръжените сили на Руската федерация, че всичко върви „по план и в съответствие с графика”. Той има съвсем друго предвид, а аз имам предвид края на едно нещо.
Някои го наричат нещото империя, други иначе. Няма значение. Русия никога повече няма да съществува във вида, формàта, състоянието, в които съществуваше до 24 февруари 2022 година. След като свърши войната – край.
Тогава никога повече няма да се родят обстоятелства, при които президентът на тази страна да може да върши онова, което върши в момента. Дори най-дребното в сравнение с кървищата и всеобщия ужас. Примерно, докато воюва с Украйна, да заявява, че Русия се отнася приятелски със своите съседи и не употребява оръжие срещу цивилните. Нито тогава ще се приемат в Русия закони, които да ти „осигуряват” от 3 до 15 години лагер за „фалшиви новини” за войната в Украйна. Да речем, ако една майка изплаче публично, че синът ѝ е убит във войната с Украйна, където той не е искал да се бие, а са го накарали насила и със заплахи. Днес е възможно (вече!) да я осъдят само защото не е нарекла войната „спецоперация”.
Нещото си отива, понеже самата природа на събитията ще го изиска от историята. Това не е сложно да се схване. Но и хората наоколо няма да позволят повече. Околните народи и не само околните. Напънете се и си представете как утре в Германия се появява нов Хитлер, успява пак да ги омагьоса и да ги нахъси… Трудно ми е, но с триста зора си го представям. Ала не си представям как Америка, Англия и Франция ще стоят със скръстени ръце и ще идат в Мюнхен да му развържат пък на него ръцете. Пак. И да сътворят втора серия на онзи исторически позор и престъпление срещу човечеството. А Полша и Чехия ще мируват и ще си плюят в пазвата. Пак.
Няма да стане. Нито историята, нито хората ще го позволят.
Та нещото си отива във вида, в който беше.
Повече няма да се убиват деца и жени „по план и в съответствие с графика”. Друго си е да убиваш по план и според график. Дори безчувствен човек ще се трогне от такава всеотдайна организация. Но и с нея е свършено.
Повече няма да тровят руските деца със „специални” часове, за които вече били готови методическите указания. Войната е мир, робството е свобода. И обратно. Спете спокойно, деца. Спи спокойно, Оруел.
И още милиони и милиони неща никога няма да се случат, както се случваха до днес от Брест до Владивосток. Няма да е така в бъдещото руско държавно образувание, което ще се роди на мястото на днешна Русия. Какво ще е то – идея нямам. Само надежди.
Надявам се новата Русия да стане част от свободния свят. Може и с кавички свободния. Ковидът отвори широки двери да надникнем всички в собствения си двор – и да видим как ние от „свободния” свят ценим свободата си и като как и срещу какво бихме я пожертвали изцяло и тутакси. Не беше и не е кой знае каква симпатична гледка и „свободният” свят – доста често и в гигантски географски обхват. От Нова Зеландия до Аляска – по диагонал обаче. Добър, нерядко лош – такъв е. И какво сега – нека убиват жени и деца в Украйна, понеже „свободният” свят не е съвършен и ние комплексарите го мразим?
И понеже ние комплексарите сме съвършени…
„Патриотизъм” – идиотизъм – национално самоубийство
Само пътем (към Бог) ще мина през моята си родина.
Разбира се, ние пак сме разделени. Българи сме, как иначе. Не че държа да съм заедно с голяма част от народа си. Ей Богу, добре съм си и така.
Пак мразим люто. Тези, дето хвърлят снежни топки и викат юнашки (с изключение на малко-много нежния гласец на вожда Копейкин), люто мразят, но не всичко. Не са чак толкова люти, че да мразят да се пролива невинна детска кръв. С мнозина юнаци е така. И не само у нас, но и по света.
Нашите шипченски и всякакви други юнаци, както и събратята им по юначество по света, не блестят с интелигентност. Личи им и по външния вид (ех, Чезаре Ломброзо!), и след като си отворят устата. Веднага след отварянето, на втората-третата секунда. Това с липсата на интелигентност е радост за нас неюнаците, понеже не ми се мисли какво щяха да сторят юнаците с родината ми, ако бяха малко от малко по-умни. Та те не съобразяват, докато стоят надупени на североизток, за да направят снежните си топки, че формират следната „логическа” верига, която любезно отправят за сведение на югоизток. За сведение на югоизтока да знае как стоят нещата с „родолюбивата” ни „интелигентност”.
Ето я „логическата” верига:
1. ние признаваме всяка териториална претенция, ако тя изнася на по-силния, стига той да ни осигурява лапачка;
2. ние признаваме всякаква чужди претенции към нас, от които следва лапачка за нас;
3. ние неглижираме всякаква българска кръв, пролята заради териториални претенции към нас, от които следва лапачка за нас;
4. драги турски приятели, ако имате някакви претенции на северозапад, заповядайте, стига да има лапачка за нас;
5. и не, не се безпокойте за българската кръв, вие само подгответе лапачката.
Краткият вариант на „логическата” верига съм синтезирал малко по-горе в подзаглавието.
О, да, те ще се потресат, ако можеха да четат нещо различно от себе си и можеха да го осмислят.
О, да, на тях не им минава и през акъла, че такава „логическа” верига е „толкоз проста и логична” – особено на югоизток. Както казах, юнаците ни никак не са акъллии.
И, да, светът винаги се е движел напред от акъллиите, а не от безмозъчните юнаци.
Апропо, приятно е да наблюдаваш, че и измежду акъллиите се срещат юнаци, при това истински, от плът и кръв, а не безгръбначни снежни човеци с петолъчка вместо мозък.
Бог
Възможно ли е Бог да се е отказал от този негов (и наш) толкова вълнуващ „проект”? Да се е оттеглил от „логистиката” на хомо сапиенс? Не ми се вярва. Това напълно противоречи на моята си вяра. Но допускам, че и Бог се уморява от някои свои замисли. И че си е взел временна, съвсем кратка почивка от земния си „проект”. Но ако не днес, след ден-два пак ще се заеме с нас. Със сигурност.
Затова оставам с вярата си, че всичко е под контрол и в рамките на Божия промисъл, който ние следваме щем или не щем.
Ала за всеки случай поглеждам към любимата си икона и пак си казвам: „Бог да ни е на помощ!”
Васил Пекунов
Прочетено в http://www.readvasko.com/
