Откриване на 17.04.25 в ХГ – Добрич
Днес е Велики четвъртък. Като праведни християни, ние се вълнуваме от ритуалите на последната седмица преди Великден. Една не умираща драматургия, повтаряща всяка година театралната си мистичност.
На Тайната вечеря Христос отправя най-моралните послания към Апостолите, а чрез тях – и към човечеството – за вселюбов, достигаща до саможертва, за грижа към ближния („…и Той изми нозете им”), за смирение, което най-вече означава вътрешен мир и хармония. Но това е и нощта на голямото предателство, когато един от най-посветените в мисията на Иисус продава душата си за 30 сребърника.
Мислех си да попитам Георги Атанасов – защо точно на такъв ден открива изложбата за 70-годишнината си. И си казах: А защо не?! Нима цялото му зряло творчество не е рефлексия на Христовите и вечно човешки теми: Добро и Зло; Любов и Омраза; Праведност и Греховност, Смиреност и Суета, Грехопадение и Извисяване. И нали в тази драма на дуалистичното човешко съществуване единствено изкуството проправя пътя към светлината, съвършенството и хармонията! Онази, която надскача ортодоксалните постулати на нашата религия и ни отвежда в тайнствения храм на Универсума. Там, където няма линейно време, а пространството е енигматичен дом, в който повдигната на пръсти, човешката душа се мъчи да разгадае тайнството на голямото мироздание. („В спиралата на Времето”, „Врати в пространството”, „Нагоре към…”) Само художник с непоклатимо изградена философия може да си позволи да посегне към подобна екзистенциална тематика и тя да се превърне в негово творческо кредо. И ако днес стоим между произведенията на един категорично състоял се творец, то нека се обърнем назад и си припомним пътя му дотук.
През втората половина на 70-те години Георги Атанасов се завърна в Добрич от Велико Търново, където беше завършил графика. Сближихме се в Ателието на младия художник. Той много бързо се утвърди преди всичко – с усилията си да търси свой почерк и физиономия в рисуването. Нескрит беше респектът му към човешката фигура и на изложбите той показваше смели композиции, изпълнени в графична техника или с пастел. Още тогава беше прозрял, че с езика на човешкото тяло може да изрази много. Имаше свободата да го направи с метафори и алегории. Последваха участия в големи общи изложби, подредени бяха и самостоятелни изложби на автора. Постепенно и убедително художникът изграждаше своя почерк, със запазената марка GEORGI.DA. А всички знаем, че зад това е нужна не само талантлива ръка, но и талантливо мислене. В началото на 90-те Георги Атанасов беше художник, с ясно изразена идео-пластична формула, в която хомоцентризмът беше заел своето непоклатимо място. Човекът, познат и енигматичен, земен и баладичен, овчар и митичен Бог – това беше полето на необозримите му творческите инвенции. И понеже авторът се вълнуваше най-вече от полярните проявления на човешката същност, той избра да рисува композициите си в черно и бяло. Със свой език и иконография, от които се родиха завладяващи наративи, „извезани” с безбройни щрихи върху белия картон. Разсъблече персонажите си и с откровението на библейската им голота и непорочност ги въвлече в порочния калейдоскоп на житейската суета и греховност. Тази, която залива площадите на Содом и Гомор, и с вакханалиите си огорчава Създателя.
Моралните императиви в творбите на Георги Атанасов са недвусмислени и бродейки във времето и епохите, той ни припомня, че човешките инстинкти не се променят. Хора и богове се завъртат в магичния кръг на реалното и въображаемото; крилати същества, не познаващи гравитацията, падат стремително надолу, припомняйки си за земната си същност. Фавни-пазители и простосмъртни овчари в сакрални сцени се молят за спасението на душите, а пред олтарите на езичеството кукери гонят злото и бели коне носят в кръг все още непорочни момичета.
Кръгът, като символ на висшето съвършенство в симетричната вселена, но и на цикличността в не линейното време. В този неизменен кръг съдбата издига човека до неговия апогей и го сваля в калта, от която Бог го е сътворил. Морфологичният език на Георги Атанасов е отчетлив и завладяващ, а архитектониката на композициите му е прецизна и съвършена, и създава усещане за събития и действия, случващи се в поднебесни храмове. И всичко – изваяно с ренесансова почит към рисунката. Пътят към вдъхновението е мъчителен и изстрадан, за да се роди апотеозната музика на небесните арфи. А аз бих допълнил – и тази, на черно-белите клавиши.
Удивително е умението на художника да създава привидна илюстративност на творбата си, а в същото време тя да звучи кавалетно. Да вкарва в нея декоративни елементи, напомнящи за образци в нашата дърворезба и те да остават само детайли, допълващи хармоничността на изображението. Така и дори и от най-драматичните композиции се излъчва усещането за красота.
И понеже познавам Жоро Атанасов от почти 50 години, в които следях творческото му развитие, си позволявам да твърдя, че неговото изкуство е кристално чиста изповед на един „докоснат” от Създателя артист.
През изминалите години бяха подредени запомнящи се изложби на художника във Варна – Галерия „Кавалет”, в София, Русе, Албена, Силистра, Добрич. В медиите и артизданията се появиха многобройни отзиви, а творби на Георги Атанасов попаднаха в различни колекции. Самият той реши да се отдалечи от суетата на артистичния живот и се усамоти на балчишкия бряг или край Ивановските скални манастири. Нужно му беше да разговаря само с морето, със Създателя и със себе си. А в дългото мълчание се раждаха черно-белите му поеми.
Време е да се появи една сериозна книга-каталог, в която да бъдат поместени най-емблематичните комозиции на Георги Атанасов. И друг път съм отбелязвал, че неговото творчество няма аналог в съвременните ни пластични изкуства. Там той създава само своя неповторима страница. Художникът, както малцина днес, следва неотклонно мисията си. Да помолим Бог да го пази и да крепи талантливата му ръка!
Валерий Пощаров, галерист
Георги Атанасов е роден през 1954 г. в гр. Добрич. През1982 завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” , специалност графика, при проф. Н. Хаджитанев. Бил е член на Сдружение на художниците „Ателие 13”. Работи в областта на живописта, графиката и рисунката. Има над 20 самостоятелни изложби, участва в много международни, национални и регионални представяния и пленери.
