Папа Йоан-Павел II
Вярата е убеждение, а не доказателство. Може би затова Господ изпитва всеки от нас по различен начин. Защото само този, който не е въставал срещу Него, той не Го е познал. Защото, извинете ме, но светците са нещо повече от църковни статуи и икони. Те са светлината в ъглите на човека, която превръща борбата на доброто срещу злото в истинско разпятие, издигнато в самотата на сърцето.
С тези мисли тръгнах на срещата с върховния предводител на католическата църква папа Йоан-Павел II, който заслужено си спечели името на Велик сред своите предшественици – не защото владееше изкуството на духовното противопоставяне, а защото умееше да разпознава доброто сред злото. Защото е неподлежащ на опростени класификации.
И така, на 24 май 2002 г., в деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий,
12 души – представители на еврейската общност у нас – бяхме приети от папа Йоан-Павел II. Имах честта да бъда сред тях, тъй като по това време бях член на Изпълнителното бюро на РОЕ „Шалом“. Вълнувах се, защото бях респектирана не
само от институцията, а и от личността на Войтила.
Предварително се поинтересувах от протокола: как да бъда облечена и как
да се държа. В преддверието ни прие кардинал Каспар с поздрава „Шалом!“, което
в превод от иврит означава мир. „Дръжте се естествено!“ – ни окуражи той с усмивката си на човек от свитата.
И тъй като българският език в деня на буквите е най-вълнуващото събитие в моя живот, защото единственото нещо, което мога да правя добре, е да си служа със славянската азбука и да подреждам думите на български език, аз, противно на протокола, навръх 24 май подарих на папа Йоан-Павел II вестник „Ние, жените“, изданието, в чието списване участвах почти от самото му начало.
Папата беше седнал на трона си, заобиколен от свитата, облечен в празничните папски одежди, измъчен от страданието на болестта, но с благост и светлина в погледа.
Той пое вестника и попита нещо преводача. Казаха му, че работя в този вестник. Поклоних се ниско и благодарих мислено за всичко онова, което личността на папа ЙоанПавел II е направила и прави за сближаването на човеците по света. Бях смутена и не му целунах ръка. Може би, защото съм светски човек и никога в живота си не съм
го правила. А отказах да се преструвам, защото преструвката е най-погрешният път към чувствата на хората.
Но Светият отец сякаш ме разбра, защото всеки, който се покланя, никога не е толкова висок. А аз се поклоних.
Папата пое вестника и ми подари личния си възпоменателен медал. След протоколните слова той се обърна с мъка и попита: „Колко български евреи са загинали по времето на Холокоста?“. „Нито един“ – отвърна му Даниел Левиев, тогавашният председател на израилтянският съвет в България, светла му памет! След това папата
се обърна към нас и каза: „Пожелавам на всички да сте щастливи на тази земя!“.
Така завърши аудиенцията. Така ще запомня този най-необикновен и празничен
24 май в живота си. По-късно папата се срещна с патриарх Максим, с главния мюфтия
и представители на мюсюлманската общност, бе и на среща с представители на евангелските църкви.
Вечерта в Народния дворец на културата божественият Йордан Радичков произнесе вълшебно слово пред Светия отец, достойно да бъде чуто и в Нобеловия комитет, но малко по-късно и магьосникът на думите се засели в небесните селения. Папата се поклони и в светата обител на Рилския манастир, където промълви:
„Господ Христос основа една-единствена църква, но ние днес се представяме на света разделени, като че ли Самият Христос е разделен. Нужно е да се разкаем“.
На тръгване от България, от стълбичката на самолета, той каза: „Аз съм ваш брат и приятел! Всеки народ със славно минало има право на прекрасно бъдеще“.
Думите му екнаха като звук на камбана и още продължават да звучат в душата на всички вярващи хора по света, камбана, която няма да престане да бие, докато не се обединят всички хора по света в името на бъдещето на човека, в името на живота и любовта…
Обичам този папа. Не е задължително да си силно вярващ, за да си заразен от неговата хуманност и нежна любов към човека. Той е първият папа, влязъл в синагога и в джамия, първият, посетил и протестантска църква. Посланията му са в името на човека, призван да следва примера на светците и героите, да примири вярата и разума.
Папа Йоан-Павел II e сред най-значителните личности на ХХ век не защото най-дълго е носил на главата си папската тиара – цели 28 години, а защото по време на неговото папство, въпреки напредналата болест, той не спря да обикаля планетата и да проповядва мъдрост, милост и мир, не спря да ни припомня забравените морални истини, стана водеща личност в диалога между религиите.
По собствена инициатива призна публично историческите грехове на църквата.
И неведнъж поиска прошка от името на католическата институция за пролятата невинна кръв по време на кръстоносните походи, за жестоката евангелизация на народите от Новия свят, за Вартоломеевата нощ, за съда над Галилей, за кладите на Инквизицията…
Папа Йоан-Павел II е първият папа, който отправи и молитва за прошка за многовековните преследвания на евреите, завършили с кошмара на нацисткия геноцид,
и призна публично, че Католическата църква не е направила достатъчно за противодействие на нацизма.
Той е първият папа поет. И първият папа актьор – през 1938 г. записва театрален курс към Ягелонския университет. Той е първият папа, засичан по скиорските писти. И е най-модерно мислещият папа – по негово време католическите катедрали бяха обзаведени с най-новите технологии на века. И пак по негово време Ватиканът бе включен в системата за сателитен обмен.
Три години по-късно, на 2 април 2005 г., папа Йоан-Павел II напусна нашия свят. Отиде при своя любим Бог. Първият папа славянин и най-младият от всички
папи през миналия век. Той изпълни мисията си на земята. Мисия в името на човека, в служба на Бога. Неговото мото бе: „Изцяло ваш“. И без изцяло свой на човечеството.
В продължение на пет дни земното кълбо бе потопено в траур. Но се оказа,
че 28 години служба в името на мира и разбирателството между хората не бяха достатъчни. Човечеството оцени смисъла на посланията му, но не вникна в тях. ХХI век се оказва точно толкова мракобесен, колкото и старозаветният от времето на Содом и Гомор.
А е толкова просто. Само ако можехме „да създадем цивилизация на любовта“, както ни посъветва папа Йоан-Павел II. Но за човека най-простите неща се най-сложни. Само ако можехме да му се доверим, само ако можехме да му помогнем,
за да помогнем на себе си!
Най-вярващият папа, чиято вяра в Бога премина през любовта към човека.
Вивиана Асса, из „Моят Шабат“
