Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, обл. Плевен. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Печата предимно в “Литературен вестник” и „Литературен форум”, но също и в сп. „Пламък”, сп. „Летописи”, сп. „Море“, алм. „Света гора” и др. Издал е 15 книги с поезия, по-важните от които са: „Българско народностно тяло” (1997), „Дим над библиотеката”, (1998), „Хекзаметри” (2003), „Интериори” (2004), „Демиургически упражнения” (2006), „Метафизика на движенията” (2013), „Птеродактили“ (2015) и „Кула“ (2016). Номиниран е през 2007 г. за наградата „Иван Николов“ на издателство Жанет 45, а през 2015 г. за наградата „Николай Кънчев“. През 2010 г. става носител на „Златно дунавско перо“ на община Свищов и СБП. Присъства в антологии на съвременната поезия. Негови текстове са превеждани на руски, унгарски и хърватски език. Членува в Сдружение на български писатели.
e-mail: bojidarrr_bog@abv.bg
КОВЧЕГЪТ НА ПИСАТЕЛЯ
Тази книга
огромна
здраво подвързана
кой би искал
да прочете
Мъртвият класик
буди рецепция
първо у червея
ПОЛОВИН ЧАС КРАЙ РЕКАТА
И времето
спряло е
в залеза
трепти
догаря
намига ми
Като богове
падат
миговете
преди космосът
да изсипе
рога
на изобилието си
СНЕГЪТ ЗАВИХРЯ
Пейзажите
В невъобразими
Пропорции
Чук-чук
Поезията
По витражите
На прозорците
СМЪРТТА НА ПАСТИРА
Душата ми пастирска
излита нагоре.
Тук облаче, там облаче
в ливада от небеса.
И тия ли красти,
Господи,
трябва да паса?!
ЛЕКО В ОБЛАЦИТЕ
Има няколко вида душа, но всяка от тях
се свежда до два типа: лека и тежка.
Бьорн
Леката душа
е като дим.
Леката душа
е като пара.
Леката душа
(попитай Далчев)
е неблагодарница.
Тя с лекота
ще те напусне,
ефирна
и красива,
но безчувствена.
ПРИЗРАЧНИЯТ СТОПАНИН
Тежката душа
е нещо друго.
Лежи си на мястото,
тухла в зид,
тежи като камък
в основите.
Тежката душа
(дори без тяло)
не си отива,
нито се завръща.
Тя тук остава
да си пази къщата.
ДО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ
Няма как
да помни
праведните
и чистите
(твърде много са)
Стигат му
особите
на властта
на гениите
и терористите
Животът
помни
както му дойде
и както си иска
ОБЛАЦИТЕ
страници
от бележника
на Господ
Така причудливи
така разкривени
според настроението
и почерка му
ГОСТЕНКАТА
погледай
как старите
жени мъже
седят
на пейките
пред къщите си
от изгрева
до мрака
и заговарят
случайни
минувачи
за времето
доматите
децата
През девет
планини
залязва
слънцето
на запад
а те прилегнат
на дъските
готвят се
привикват
с чама
Чакат…
МЕТАФОРИТЕ
бягат ѝ.
И животът
ръждясва
в предчувствие
на пружина,
толкова разтягана,
толкова свивана.
Малко опън,
малко извиване
трябват ѝ
да се отпусне
завинаги.
Машинарията
на тази поезия
отдавна
е била повредена.
