Прочетно в алманах „Любослов“,
издание на Лигата на писателите в САЩ и по света
НЕЖНО Е
Сега е нежност нежност
нежно е
зеленото чудовище на хлорофила
Сега е резеда по клоните –
отблизо черно – злачно – отдалече
по-тъмно сутрин – изрусило – вечер
Сега е нежност нежност нежност
Но ей го – тласнато от корените –
боботи
мести пръст
и кости
разпуква камъка
разлиства
прескача първите съборени
мъгли врати огради знаци –
дъхти на мускус
и акация
в дъждовна локва
се оглежда
с върбите пие
по ресни
се
сцежда
Сега зеленото е нежност
И бавно бавно тихо тихо
със гръб отстъпва към листата
полага старците в земята
разчиства сцената със Фортинбрас
за теб Жена – за твоя танц –
със бича си – в любовната дресура –
да вдигнеш върху задните крака
жребеца на света
…………………………………………
А после – Май
Ръми
И Бог въздъхва
……………………………………
Поспри сега послушай чернозема –
ще пее той до второто пришествие
на другото – на тъмнотозелено
О взрив на юни как усещам
с плътта си ударните ти вълни
и пак съм гонг в камбаната на цвете
и пак уста съм долепена
във йерихонските тръби на градовете
………………………………………
Но август е и въздухът звънти
И паднал сред тревите се сбогувам
с броеното ми време във което
безсмъртен бях по воля на небето
Със бедния танцуваx цяло лято
стояx пронизан с лъч на светлината
и още нося белег от корона
но слизам абдикиран от сезона
И ме отвежда стражата на Есента
Все по-високи стават дните
Танцуват по небесния таван
студените пожари на горите
Мъгли ме вдигат с мраморна ръка –
“Мир
в тебе
в мен
в плода
мир
мир”
По черните клавиши на душата
с един пръст свири самотата
И чувам в здрачината как
се търсят хората.
Тъй с нежния си грак
и лебедите се събират нощем горе.
И корена завръщащ се от поход
чувам
И още хиляди неща
И тоя кръговрат на плът и вещества
ме хвърля със замаяна глава
във синкавия въздух
Снегът пристига –
впива устните си дълго
в пръстта която се отпуска
И като пръстен на Сатурн
въртят се
виелици с прозрачни фусти
Снегът е кратък колкото целувка
Снегът е миг
Снегът е вечен
О сняг ти идваш и ме правиш по-човечен
Залагаш картата ми на червено
За миг открехваш хоризонта –
по лунно острие да срежа пръст –
с кръв да запиша
света
и себе си
