Откъс от сатиричния роман “Демонът на Максуел или Любовта на Октоподите”

 Имало едно време един Демон. Както виждате, следваме канона на живото слово, на Бардовете и Разказвачите на Приказки. Когато се е зародило тяхното изкуство, основната му роля е била да забавлява членовете на племето, когато похапват вечер след ден изпълнен с лов на диви животни, ровене за корени и опити да се открие Огъня. Постепенно се зародили наченки на Цивилизация и хората открили Алкохола. Това бил възлов момент в развитието на разказваческото изкуство. Сега целта му била да достави допълнителна наслада към удоволствието от халба бира или мях с вино. Някои недобросъвестни псевдо-учени даже стигат до там да твърдят, че творците на живото слово взимали процент от продажбата на увеселителни напитки. Настъпил  Златния Век на това славно изкуство.

Краят му дошъл с изобретяването на печатната преса. Това дало възможност и на най-големия некадърник, срещу заплащане, да публикува какви ли не глупости. Немалко люде се възползвали от открилата се възможност и тази порочна практика продължава с пълна сила и в наши дни. Последният удар, почти смъртоносен, била появата на литературните критици. Слава Богу, сегашната икономическа конюнктура прави тази недостойна професия крайно непечеливша. Ние не се опитваме да възродим древното изкуство на Разказвача, но искаме да Ви дадем възможност, без да Ви пришпорваме през събитията, да изпиете колкото Ви душа иска, от любимото си питие, дивейки се на тази история.

Та да се върнем на Демона. Той всъщност се появил заедно с Времето и други атрибути на Вселената. Той си съществувал много спокойно, макар и малко скучно. Както и сега, тогава един от най-могъщите Богове бил Вторият Закон на Термодинамиката. Той се отличавал с изключителен промискуитет и очите му непрекъснато шарели. Хаос живеела на съпружески начала с Ред Порядък и била порядъчно добродетелна. Именно високият и морал и големи гърди привлекли Втория Закон и той положил немалко усилия да я прелъсти. В резултат на тази греховна връзка се появило новото незаконородено дете на Втория Закон на Термодинамиката – Ентропия.

В момента в който се пръкнало това чудовище, нещо смъднало в джигера Демона, все едно че го напсувал Данко Хаирсъзина, Патронът на българската журналистика.    Изведнъж му станало ясно, че той има важна мисия – да се бори с това изчадие, което се стреми на замрази до смърт и потопи в мрак нашата уютна Вселена.

Ентропия, бидейки зачената в грях и с непривлекателна външност, била в перманентна криза на личността и никой не знаел, какво точно представлява. Ние лично сме били свидетели, как в барчето пред БАН, двама подпийнали научни работници толкова разпалено спореха за нейната същност, че единият не издържа и прасна другия по главата с една торба патладжани, явно специално подбрани, за да се хванат в чушкопек. Както после разбрахме, пострадалият стана академик, а другият се разведе.

Та да се върнем на нашия Демон. И той, като всички, не знаел що е Ентропия, но ясно осъзнавал резултата от разрушителните и усилия. Той даже предвидил, че ще се появят нейни идолопоклонници, които проповядват не само температурно, но и икономическо изравняване и двете клонящи към нула, стига само да не се отнася до тях.  Вместо да се мъчи да разгадае нейната същност, Демонът започнал да търси начин да се противопостави на нейните действия. След много милиарди години, с две думи – сравнително бързо, той стигнал до гениално решение. Построил една порта, през която пускал само молекули с висока скорост. По този начин Ентропията намалявала.  Тя, като истинска дъщеря на Втория Закон, отвърнала на удара и направила измерването на скоростта непосилен труд, костващ много енергия. Така баща и продължил да властва, а тя – да руши, демек да се бори за равенство.

През това време, във Вселената вече се била появила расата на Октоподите, отличаваща се с изобретателност, нямаща равна на себе си. Тяхни открития са цветната живопис, булдозерът, поп-фолка, бозата и обувалката. Та те създали една нова врата, която се отваряла, само ако в нея се блъсне молекула с висока скорост. Така Демонът не трябвало да се бъхта да мери скорости. Единственото условие било той  да стои буден. Това не било лесна задача, той бил безкрайно отегчен, но стоял на своя пост. Така била започната традицията, чиито продължител е Гюро Михайлов.

Вдъхновен от културата на едно Балканско племе, веднъж написал с антиматерия върху чисто нов и много ярък звезден куп “Да го туря на Ентропията”, но бързо съжалил, защото незабавно получил множество крайно непристойни предложения за сексуален контакт.

Като всеки Демон, и той бил способен да направи големи зулуми, но какво удоволствие е това да направиш пакост и да няма на кого да се похвалиш. Ситуацията изглеждала безнадеждна и бил свикан Първият Вселенски Събор. След дълги и продължителни дискусии, един депутат, който отговарял за Черната Дупка в Царичина, предложил да се създаде създание, с което Демонът да влезе в романтични отношения. За огромно учудване на самия вносител, предложението се приело. За проект-мениджъри били избрани личности с доказани качества. Форкис, известен още като Форскин, бил прочут с проекта си за повсеместно обрязване, който се радвал на небивал успех. Партньор му била Кето, създателката на Кето диетата. Крайният резултат бил повече от успешен – създание с необикновена красота и могъща сила. Нарекли я Медуза.

Един от боговете на антиматерията се опитал да я изнасили, но тя го превърнала във второразрядно божество, което за наказание получило прякора Посейдон и трябвало да живее под водата на една планета, чиято единствена забележителност била Царичината дупка и някои екзотични хигиенни навици на местните аборигени, като например къпането само в Неделя и преди погребение. Изразът “Защо да се къпя в Сряда, аз да не съм умрял?!” бил мото на туристическата агенция, предлагаща екскурзии до тази далечна, но екзотична дестинация.

Срещата между Медуза и Демонът била изключително трогателна и  драматична. Те веднага изпитали страхотно привличане един към друг и се впуснали в целувки, които накарали наблюдателите ветерани от Студентския Град Содом и Гомор да се изчервят. Щастливите влюбени били оставени насаме или поне така изглеждало. Зло под камък не спи, Ентропията веднага разбрала и започнала да крои черни планове. Тя се свързала със сестрата на Медуза от предишен брак на майка и, който бил толкова несполучлив, че накарал Кето да  експериментира с диети и да създаде анорексията. Тя се казвала Бесна Змиянац и била безкрайно завистлива. Ентропия започнала да я кани в дома си на чашка абсент.

  • Хайде, Наздраве, да ти е сладко, на кръв да ти стане.

В тялото на Бесна циркулирала една течност, по скоро за парлама, която била идентична на цвят с абсента.

  • Голямо щастие за Вашето семейство, предполагам, че си много щастлива, да не повярваш – малката ти сестричка си намери такъв добър мъж. Даже преди тебе! Казват, че я носел на ръце, дори и подарил Каменното Цвете и букет от магарешки тръни.

  • Тя е доста смотана, такава си е от малка, как е успяла да го омае?

  • Някакво биле ще да е, или може да му е подарила Playstation, дето още не е изобретен.

  • А, това последното – не! Тя е много голяма скрънза, даже за фризьор не ще да се охарчи – виж и косата, като змийско гнездо е. Биле някакво или магия, не може да е друго.

  • И аз не знам, ама явно работи, защото такъв бурен секс правят, че скърцането на леглото е като поредица от малки Големи Взривове. Ентропия не се отличавала с богат речник.

  • Хайде сега ще те изпратя да си ходиш, че абсента свърши, а и мен работа ме чака. Цяла Вселена имам да изстудявам.

И след като пуснала Мухата на Зависта, Ентропия се захилила злобно, доволна от себе си.

Бесна изобщо не била доволна, даже напротив. “Тази никаквица, тази кикимора си намери половинка, и то не каква да е, ами Демон, дето я скъсва от секс. А мене няма кой даже да ме гепи за задника! Абсолютна несправедливост!” И потънала в размисли, как да коригира тази ситуация. Тук искаме да отбележим, че това се е случило много отдавна, и затова Бесна използвала думи, които са непознати сега, но били много модерни тогава, като “коригирам”, “ситуация” и “гепи”

Първо опитала да съблазни Демона. Започнала да ходи често при сестра си, кършела снага и подхвърляла двусмислици като “Който има балдъза, има два гъза.” Демонът обаче бил толкова загубен, че реагирал на този нишан, като започнал да се пипа за задните части и облекчено въздъхнал:

  • Слава Богу, при мен не е така! Че то с тази криза на тоалетната хартия… – И тогава, както и сега разумните същества имали склонност да се презапасяват с тоалетна хартия и при най-малкия слух за предстоящи трудности или природни бедствия.

След като се убедила, че такива Демонощадящи методи са неприложими, тя решила: “Щом аз не мога да го имам, никой друг не може! Ще го бастисам, а ако успея да затрия и тази брантия, костеливата Медуза – ще ми дойде дюшеш.“ Речено – сторено. Тя решила да се обърне към Духа на Локуста, която в последвие станала най-голямата отровителка в Римската Империя – примитивна цивилизация, която въпреки контакта си с напредналите култури на Балканския Полуостров, не прихванала нищо от тях. Тя затова и упаднала до степен, че сегашните и наследници произвеждат предимно пици и оперни певци. След този кратък урок по история, нека да се върнем на дейността на новооснованото смесено дружество “Локуста-Бесна”. След множество експерименти, Локуста произвела един много специален калибровъчен бозон, който, за съжаление, можел да се използва само еднократно. Както е известно, калибровъчните бозони пренасят взаимодействия между елементарните частици.

Схема на Стандартния модел на елементарните частици – калибровъчните бозони с в дясната колона (в червено)

Този обаче, бил толкова мощен, че можел да превърне в камък даже и най-глупавото същество, стига носителят на бозона да го гледа достатъчно дълго в очите. Между другото, така се зародила идеята за хипнозата.

Локуста била пратена в командировка при Големия Колайдер в ЦЕРН, която макар че продължила по-дълго от предвиденото и коствала повече средства (то командировките нали са за това – да си отпусне човек душата за чужда сметка), се увенчала с успех. Оттам тя донесла десетина струни от String Theory, които погълнати предпазвали носителя на бозона от вкаменяване. Дори само една от тях вършела работа, затова те продали остатъка на некадърници като Франк Запа, Ал ДиМеола, Пат Матини и Духа на Андреа Сеговия. На Джими Хендрикс му се сторило скъпо, както и на Ринго Стар, който заради това станал барабанист.

String Theory

Със събраната от продажбите сума заплатили командировката в ЦЕРН, купили си по една антигравитационна яхта и обявили фалит. Сега бил ред на Бесна да измисли подходящ начин да накара омразната си сестра да погълне бозона. След консултации с Духа на Берия, планът бил готов. Опаковала тя бозона в луксозна хартия и отишла при сестра си.

  • Как си мила? Всичко наред ли е? Нещо угрижена ми изглеждаш?

  • Наред, наред е, само дето снощи не спахме много. Моят понякога прекалява със страстта.

  • Гледай да му угаждаш, че Вселената на него разчита. Като го държиш буден ти много помагаш, макар и с тяло, а не с акъл. Както е казано кой с каквото може. Пък има и нещо друго – мъжете са много непостоянни и току виж се захласнал по някоя друга. От опит ти го казвам.

Опитът на Бесна бил практически несъществуващ, но тя била изчела всички романи на Даниел Стийл и не пропускала турски сериал. Перспективата да изгуби любимия докарала Медуза до паника, тя започнала да кърши ръце и унищожила една две галактики.

  • Няма нужда от паника. Ние, жените, сме хитро племе. Една наша сестра на име Клеопатра е измислила лек. Той е толкова ефективен, че се превърна в последния писък на модата. То е една научна дивотия показана и от Мария Кюри – нещо с елементарните частици, ама Клео успяла да го пригоди за пиене през устата, даже и напълно поносим вкус му придала. Казва се “свързани частици”. Някаква сила ли е, взаимодействие ли е, не знам, ама ако го изпиеш и гледаш любимия в очите, каквото ти правиш, и той прави същото. Ако го обичаш, и той ще те обича, независимо колко си далече от него.

Тук трябва да отбележим, че Бесна била малко затъпяла от сръбска чалга и турски сериали, но горката Медуза била толкова заслепена от любов, че не се замислила за някои практически аспекти на съществуването като “свързани частици”, като например използването на тоалетната при видовете, които имали отделителна система.

  • Сестри сме и трябва да се поддържаме. Затова съм ти донесла от този елексир. Не е евтин, ама нали си ми най-близката роднина.

Бесна и Медуза имали още една сестра, но тя рано напуснала дома, защото се оженила за Скитника Евреин и непрекъснато скитала по света. Никой не ги бил виждал от доста време, за последно ги забелязали на кораба на Летящия Холандец, но това било много отдавна.

  • Оставям те, трябва да тръгвам, че участвам в един концерт довечера, ще правим последна репетиция. Той Хисарският Поп е много стриктен, а за Андреа Ботичели хич не ща и да започвам. Има две песни – “Тигре, Тигре” и “Левовете в марки”, дето ще ги пеем a capella в Сикстинската Капела, които са много трудни. Хайде, със здраве!

  • Просто не знам как да ти се отблагодаря! Довиждане и успех на концерта.

Медуза направо не можела да си намери място от вълнение, обикаляла насам натам с просълзени от радост очи. Накрая не издържала, облякла най-хубавата си рокля и тръгнала към работното място на Демона. Като наближила съвсем, надникнала за да се увери, че любимият и е сам, за да не погледне по случайност някой друг в очите. Той, разбира се бил сам и гледал отегчено преминаващите през Портата частици. Медуза глътнала набързо елексира заедно със струната, влязла и извикала:

  • Изненада!

Демонът се стреснал, но като видял любимата си се ухилил като тиква.

  • Винаги съм мечтал за секс на работното място!

  • Ами, може да ти се отвори парашута, но първо ела и ме погледни в очите.

По принцип, всеки мъж върши поне веднъж на ден нещо, за което му се иска жена му да не разбере, затова Демонът се приближил бавно и я погледнал виновно в очите.

  • Ох, любими мой, колко те обичам! – извикала Медуза.

Кой знае още какви лигави сантименталности щяла да изръси, но в този момент бозонът се задействал и Демонът изчезнал. На негово място се появил камък с форма на една от Морените на Витоша и големината на яйце. Медуза първоначално не разбрала какво станало и решила, че това е един от поредните тъпи номера, на които са способни мъжете, особено ако са демони.

  • Писна ми от тъпите ти номера! Аз се мъча като грешница да увековеча нашата любов, а ти се чудиш само каква нова простотия да измислиш.

Продължила в този дух още десетина минути, но Демонът го нямало. Погледнала да не се е скрил зад Портата, но и там не го намерила. В този миг тя разбрала, че е била трагично и напълно измамена. Почувствала се както жертвите на Дедо Коле Леко Коле в момента, когато дойдел и техния ред да им пререже гърлата и чували съдбовните му думи “Нема страшно, не бой се – Дедо Коле леко коле..”.

Никола Котев, известен като Дедо Коле леко коле

Косите и настръхнали като змиите, които удушили Лаокоон и неговите деца. Вцепенила се от ужас. Тялото и мислите и застинали напълно. Така, без да иска, изпаднала в това състояние на абсолютна неподвижност, което наричаме Нирвана. Тогава пред нея се появило Абсолютното Съзнание, което заблестяло в огледалното си Съвършенство. Обикновено става точно обратното – Съзнанието се отразява в изпадналия в Нирвана, но в случая бозонът и струната обърнали работата наопаки. Тези усилия изтощили енергията на струната и тя спряла да действа. Затова, когато Медуза погледнала отражението си и срещнала погледа на собствените си ужасените  очи, моментално се вкаменила.

Задухал Космически Вятър и Демонът бил отнесен на една далечна планета. Главата на Медуза се отделила от тялото и се озовала в ателието на един скултор на име Плагиат. Този мошеник веднага я обявил за най-великото си произведение, което създавал в продължение на дълги години и я продал за много пари на богаташа Гай Цилний Меценат. С получената сума той напълно се пропил, а Меценат бил набеден за “човек, който доброволно и безкористно подпомага развитието на изкуството със своите лични средства” и бил буквално обсаден от всякакви субекти, претендиращи, че са творци на уникални произведения.

Гай Цилний Меценат

Сред тях особено настойчиви били някои си Вергилий и Хораций, братя  от ромски произход, които твърдели, че с финансова подкрепа ще превърнат Рим в световна столица на Литературата.

Има да чака Вечния Град, защото както знаем и както добре е казано в песента: “София е, братче центъра на Просветата…”.

––––––––-

Божидар Бакалове роден през един слънчев Ноемврийски ден на 1962 година в Първа Градска Болница, град София, по това време столица на Народна Република България. Това драматично събитие изиграва огромна роля в по нататъшния му живот. Произхожда от заможно, малокултурно и ниско образовано лекарско семейство. На двегодишна възраст отива в град Лом за да живее при баба си и дядо си, докато алчните му родители трупат богатство в новоосвободената , социалистическа Гвинея. В град Лом той се сблъсква с анимационни филми като “Породица Кременко” по югославската телевизия и рок предаването “Метроном” по румънското радио. Тежко травмиран от тези изпитания се завръща в София, където попада в 40-то училище”Асен Киселинчев”. Благодарение на това успява да опознае в детайли такива шедьоври на литературата като “Джемалие иска да се учи” и “Овчарчето Калитко”. Широко ширещата се корупция е основната причина да завърши гимназия и някои други форми на образование, сред които и родната казарма. Някъде през този период развива нездрава привързаност към творчеството на Христо Ботев, Алеко Константинов, Емилиян Станев, Кингсли Еймис, Гогол, Булгаков, Хашек, Джон Кенеди Тоол и още редица други некадърници. Подобно на Майор Михов, Мрази Модерната Музика. Прекланя се пред постиженията на Франк Запа, Хисарският Поп и Муслим Магомаев.
През 1988 започва експерименти с пациенти, които продължават и до днес с променлив успех. От 2002 година заживява на гърба на американските данъкоплатци, като успешно претендира, че упражнява високо квалифицирана трудова дейност.
В свободните си от лентяйство и коменсализъм* (Забележка: в буквален превод -”сътрапезничество”, форма на паразитизъм, при която паразитът на причинява вреда ха гостоприемника, а само използва хранителните му ресурси) часове се опитва да напише книга ,както  и някой и друг разказ.
Всичко това е заблуда, поддържана с големи усилия от прекрасната му и измъчена съпруга и чудесният му, изтормозен син.

Предишна статияПет разказани стихотворения, или видения, или сънища от Света гора и от Зограф, от Николай Милчев
Следваща статияИзлиза уникалният труд на АРХ. ХРИСТО ГЕНЧЕВ, АТИЛОВИТЕ ИМПЕРИИ – ТРИУМФ И СРИВ