„Не е лесно да си демон“, из новия роман на Божидар Бакалов

На другия ден в килията дойде Крис. Имаше характерната бледа кожа на заслужил ветеран, за когото слънчевата светлина вече не представлява интерес. Ако Рон си оправи леглото със сръчност, говореща за опит, пестеливата ефективност на новодошлия издаваше дълги години тренинг.

– Здравей, аз съм Крис. Идвам от един затвор в Централна Вирджиния и не знам колко ще съм тук, защото имам присъди и в други части на щата. Не създавам и не търся неприятности.

От своя страна и аз го уверих, че бягам от тях като дявол от тамян и търся тишина и спокойствие. Ако Крис беше роден в България, в махалата сигурно щяха да му лепнат прякора Предприемчивото. Скоростта, с която обзаведе килията, беше най-малкото респектираща. Намери допълнително одеяло, което просна като килим на пода. Скоро след това се появи и пластмасова щайга, на която  можеше да се сяда. Това си беше направо лукс, като се има предвид, че преди това единствените възможности бяха тясната пейка пред миниатюрната маса и тоалетната чиния. Не ми досаждаше с въпроси, но споделяше информация, която считаше, че трябва да знам.

– Искам да те предупредя, че съм диабетик на инсулин от десетгодишен. Бях си много добре на марка инсулин, която се слага веднъж на ден, но е доста скъпа. Тука ми дават друг, който е много по-евтин, и се слага два пъти на ден. Кръвната ми захар варира бясно и непрекъснато ме викат да ми я мерят, включително и два пъти през нощта. Извинявай, вината не е моя. Аз съм кръгъл сирак. Имам само чичо. Той трябва да ми изпрати пари, но кой знае кога ще стане. Може би ще те помоля да използвам телефона веднъж. Или ще те помоля за плик, за да му пиша къде да ги изпрати.

В затвора се продават пликове, които са с отпечатана марка. Може би ще се изненадате, че можеш да се обаждаш само на десет и да пишеш само на петима души, които трябва да посочиш на специална форма. Мен лично нищо не може да ме учуди в това проклето място. Това че не разполагаше с никакви фондове, не спираше Предприемчивото. Много бързо разви бурна търговска дейност. Пред килията непрекъснато се навъртаха разни типове, които си чакаха реда, за да обсъдят поредната трансакция. Може и да не търсеше неприятности, но те го намираха. Това стана безпределно ясно, когато донесе нагревателя. Всякакви нагревателни уреди са строго забранени поради опасност от пожар. Само си представете какво ще стане, ако трябва надзирателите да отключат по спешност всичките килии! По тази причина, ако те заловят с нещо подобно – жална ти майка! Беше му отстъпен под наем, като наемът беше неограничено количество вряла вода за кафе и готварски нужди. Разбира се, негов собственик беше новият съкилийник на Хлъзгавото – Крис номер едно. Кой знае през колко поколения ветерани беше минал. Представляваше уред, сравним с гениалната простота на чушкопека, който е добре познат у нас, в България. Въпреки че беше прегорял тук-там, функционираше безупречно. Известен съм като неустрашим храбрец, но и мен ме побиха тръпки, когато дойде поредното претърсване на килиите. Предприемчивото някак си успя да го пъхне дълбоко в тоалетната чиния, преди да успея да мигна. Чак тогава разбрах защо след употреба много старателно го завиваше в найлонова торба.

Едва ли имаше окошарен в нашето помещение, който да не беше клиент на Крис. Дори пуерториканците, които иначе разменяха стоки само помежду си, трябваше да признаят превъзходството на неговия продукт. На всеки добър бизнесмен е известно, че не трябва да си държиш всички яйца в една кошница. Предприемчивото откри нов бранш на компанията си – поздравителни картички. Когато не спеше, не въртеше далавери и не си тестваше кръвната захар, той неуморно рисуваше. Това явно беше изпитана дейност, защото една от малкото вещи, с които дойде, беше комплект цветни моливи. След като вече беше произвел и продал няколко картички, Розенкранц и Гилденщерн ме доближиха и ме заговориха много сериозно и не по-малко учтиво:

– Знаем, че си женен, не искаш ли да зарадваш жена си?

– Разбира се, кой не иска? – предпазливо отговарям аз, защото не знам накъде бият.

– Знаеш ли, тука има едно момче, то е сирак, няма си никой. И пари няма. Та той рисува едни прекрасни поздравителни картички, не сме виждали нищо подобно.

– Ааа, знам го, това е Крис, моят cellie – не им напомням, че момчето е на трийсет и две години.

– Чудехме се дали не би искал да купиш една, за да я пратиш на жена ти.

Мълча, защото ме е срам, че не ми е хрумнала тази блестяща идея. Мълчанието ми е прието по друг начин и те един през друг започват да ме уверяват:

– Ние само искаме да му помогнем, той не ни дава част от печалбата!

– Изобщо нямаме никакъв друг интерес, освен да помогнем.

– Разбира се, че ще купя! Да, момчета, това е чудесна идея, браво!

Може би тук е мястото да обясня каква е валутата в затвора. Освен директната размяна на стоки най-широко разпространено е закупуването на продукти от лавката. Тъй като всеки има достъп до ценоразписа, трансакциите са добре регламентирани. Вместо със златото, стоките и услугите се съпоставят със заплатата, която в нашия затвор е пет долара на седмица. Така например една подстрижка на косата е петдесет цента, на брадата – двайсет и пет. Крис продаваше картичките по два долара. Като се има предвид, че изтаманяваше една за един ден, беше си доста умерена цена. Това означава, че трябваше да закупя нещо от лавката за два долара. Няма да описвам какво представляваше картичката, пазя си я като съкровен спомен. За да получите представа колко беше изпипана, ще дам само две подробности – тя имаше баркод и цена както в американски, така и в канадски долари. Внезапната проверка за пореден път ме убеди, че около Крис е опасно. Освен това гадовете ни отнеха одеялото килим и касетката кресло, та килията вече не притежаваше предишната привлекателност

###

Лятото напредваше, вече имаше предчувствие за ранна есен и почти всички станахме малко сантиментални и склонни към самопризнания. Ако не всички, то поне Сатаниста и някои други ученици от моята перипатетична школа.

– Нека да ти разкажа как попаднах в пандиза. – Сатаниста леко накуцва, защото има рана на крака от спукан мехур, резултат от употреба на долните му крайници за непривична дейност – ходене пеша. – Ти не знаеш, но бях мениджър на дневната смяна на… – споменава името на верига магазини, в чиято предна част се продават скучни предмети за ежедневието, а в задната – секс играчки, инструменти за садомазохизъм и перверзно бельо.

Един ден – след нощ, изпълнена с пост, молитви и медитация над бутилка уиски под свещи с качествена марихуана, Сатаниста се принудил да отиде на работа и да осъзнае внезапно бруталността и безсмислието на ежедневния живот.

Това откровение го изтощило неимоверно и почувствал непреодолима нужда да полегне. Доверчив по душа, поверил грижата за магазина на един от своите подчинени – усърден и трудолюбив младеж с минимални проблеми в когнитивната сфера. Щастлив, че бизнесът е в добри ръце, Сатаниста отишъл в паркираната си на дебела сянка кола и безметежно заспал. Не знам дали сте забелязали, но има някои дребнави души, които винаги са недоволни и тровят живота на честните труженици. Именно такъв имбецил дошъл в този момент. Той имал маниакалната идея да върне един от сексуалните инструменти, който не отговарял на извратените му очаквания. След дълги пререкания със заместника на Сатаниста в царството на дребния бизнес упоритият досадник поискал да види мениджъра. Когато разбрал, че това е невъзможно, този неприятен индивид се обадил в централния офис и казал, че служителят е некомпетентен, а мениджърът го няма. Станал скандал и Сатаниста останал без работа. Поетичната му душа въздъхнала дълбоко, духът му се възвисил, но след време стомахът му закуркал от глад. Ех, не е лека съдбата на артиста!

Макар и самотен, както повечето творци, Сатаниста си имал един приятел. Навестявал го често, особено в гладните си периоди. Това му дало възможност да научи много негови съкровени надежди, въжделения и семейни тайни. Сред тях била и комбинацията на сейфа на баща му. Една вечер, когато приятелят му заспал дълбоко в резултат на злоупотреба с различни упойващи субстанции, Сатаниста след големи душевни терзания решил да предаде доверието му. Предал го тотално и обрал сейфа на баща му.

Там намерил пистолет и карта за двайсет долара. Оставил обезчестения дом и изчезнал в нощта. Макар и трудно, успял да продаде пистолета. Господ си знае работата и не оставя артиста да гладува.

Да, ама и дяволът не спи. След няколко дни станало убийство. Полицията проследила пистолета и установила, че бащата на приятеля му го е обявил за откраднат и посочил Сатаниста като основен заподозрян. О, времена, о, нрави!

Тази информация някак си стигнала до Сатаниста. Мобилизирал той цялата си финансова мощ, метнал се на моторния си кон и запрашил към Калифорния.  Някой му казал, че този щат няма закон за размяна на издирвани заподозрени със Западна Вирджиния. За нещастие, конят му бил тойота на преклонна възраст и се предал някъде в Колорадо. За поправката му искали хиляда долара. Нашият герой имал само двеста и седемдесет. В живота лесно няма! Започнала епична душевна борба.

Най-накрая постъпил както му повелява сърцето – похарчил парите за марихуана и алкохол, начесал си крастата за няколко дни и се предал в полицията.

Дори и в двайсет и първи век в страната на изобилието артистичните натури са подложени на непрестанни унижения. Ако не иска да умре от глад, Сатаниста ще бъде принуден да упражнява труд, който малокултурното общество намира за полезен. Никой няма да го пита защо за него това ще е напълно безсмислено пилеене на големите му таланти. За активност, носеща печалба от незаконна дейност, не може и дума да става, там е доказал тоталната си некадърност.

###

Как да продадеш душата си на дявола

 Архимед Давинчев се взираше напрегнато в екрана на компютъра и не можеше да повярва на очите си. Както самият факт, че беше получил такъв имейл, така и неговото съдържание бяха колкото неочаквани, толкова и разочароващи. Започна да го чете отново, надявайки се да намери поне едно утешително нещо, за което да се хване, за да не го удави вълната на отчаянието.

Уважаеми господин Давинчев,

 Искаме да Ви благодарим за Вашето щедро предложение да ни продадете душата си. Дълбоко сме поласкани, че се обръщате към нас по този толкова важен въпрос. Цената, която искате – един философски камък, е съвсем приемлива и ние имаме такъв в наличност.

С голямо съжаление трябва да се откажем от тази привлекателна сделка.

Ние високо оценяваме Вашата душа и сме убедени, че тя може да предостави на нашата институция цяла вечност, в която да бъде подложена на най-разнообразни и дълбоко удовлетворителни мъчения. За наше огорчение, всички ресурси на отдела „Алхимици и изобретатели“ са ангажирани в мащабни новаторски експерименти с участието на доктор Фауст, Михаил Калашников и един амбициозен хомункулус.

Искаме да Ви уверим, че ще картотекираме Вашата оферта и когато имаме налични ресурси, ще Ви потърсим.

Разбира се, Вие също можете да контактувате с нас. За Ваше улеснение, искаме да Ви уведомим, че не е необходимо да се опитвате да пеете блус посред нощите на отдалечен от цивилизацията кръстопът. Новите технологии правят едно такова опасно приключение  – значителен брой клиенти си изпотрошиха костите в тъмнината, не по-малко бяха обрани от недобросъвестни субекти – напълно излишно. За да се свържете с нас, достатъчно е да отговорите на този имейл. Ще Ви бъдем извънредно задължени, ако споделите тази информация с други заинтересувани страни. Ние сме дълбоко разочаровани от лицето Робърт Джонсън, който предаде напълно погрешна картина на случилото се с него и така стана причина за множество телесни и душевни травми. Искаме отговорно да заявим, че явилият му се голям черен човек няма нищо общо с нас. Нашите проучвания показват, че това е бил любител астроном от афроамерикански произход, чиито занимания въпросният Джонсън грубо прекъснал. Твърденията, че той го научил да свири виртуозно на китара, също не отговарят истината, тъй като астрономът го праснал, надяваме се, че употребяваме правилния глагол, по главата и инструментът се повредил непоправимо.

Уважаеми господин Давинчев, още веднъж Ви благодарим за Вашето предложение.

Не се колебайте да се обръщате към нас по интересуващите Ви въпроси.

 Искрено Ваш,

Луцифер Сатанински

– Да имат философски камък и да не искат да ми го дадат! Направо ми се къса сърцето! Но защо ли се учудвам, това е дяволът. Сигурно го прави нарочно, за да ме измъчва! А аз положих толкова усилия в името на великата цел! – такива жални мисли се въртели из главата на Архимед като сухи листа, пометени от есенен вятър.

Подобно на всички нормални хора той мразел извънредно много да си мие зъбите. Тази омраза, съчетана с търсещата му натура на изобретател, го довела до естественото решение да изобрети субстанция без вкус и мирис, която добавена към храната, ще мие зъбите по време на самото хранене. След множество несполучливи опити стигнал до извода, че му е необходим философски камък, който бил единствената му надежда. Намирането на такъв се оказало почти непосилна задача. Справка в интернет показала, че единственият потвърден случай е доктор Фауст, който бил такъв мерзавец, че за да опише низостите му, на клетия Гьоте му били нужни цели 528 страници. В основата на успеха на предтечата на Менгеле и Мичурин била сделката с дявола. Архимед бил абсолютно готов да се раздели с душата си, особено на толкова изгодна цена. Опитите му да се свърже с Негово Сатанинско Величество обаче оставали безрезултатни. Опитал почти всички методи, описани в специализираната литература, но усилията му оставали напразни. Отчаян, решил вместо към науката, да се обърне към митологията. Започнал от легендите на дълбоката древност. Последователно минал през колене на черен козел, пил кръв от заклан точно в полунощ зелен петел. Яздил магаре наобратно, дъвкал крило на прилеп, напоено с екстракт от мускусните жлези в ануса на тригодишен пор. След крайно нереалистичното напътствие от Тайната книга на чукчите да одере бяла мечка,  да се завие с още топлата ѝ кожа и да зачака дявола през нощта срещу зимното слънцестоене, прескочил Средновековието, Възраждането, ранния капитализъм и се заровил в митовете на по-новото време. Те също изобилствали с екзотични и неизпълними указания. След дълго търсене попаднал на нещо, което било много обещаващо и звучало лесно постижимо. Някой си Робърт Джонсън успял да призове дявола, свирейки и пеейки блус през тъмна доба на забутан кръстопът.  Сатаната се съгласил да вземе душата му, за да го направи една от първите звезди на блуса. Научил го да свири прилично на китара и го надарил с глас, който според тогавашната мода минавал за неотразим.

Наш Архимед поискал назаем китара и научил наизуст Crossroad blues на Робърт Джонсън. Съобразителен от малък, той напълно логично заключил, че не е необходимо да се научи да свири песента, достатъчно било само да дрънка каквото му падне и да пее. Речено – сторено. Изчакал да дойде новолуние и отишъл на пресечката на две алеи в една от най-затънтените части на Борисовата градина. Вперил поглед в земята, където според повечето източници се намира адът, и запял:

Standin’ at the crossroad, baby, risin’ sun goin’ down
Standin’ at the crossroad, baby, risin’ sun goin’ down
I believe to my soul, now, poor Archimedes is sinkin’ down…

Никой не дошъл. След около трийсет минути напразни усилия Архимед зарязал всякакво приличие и отчаяно заревал с пълно гърло.

И това не помогнало. Душевно опустошен, талантливият изобретател се отпуснал безсилно на влажната пръст.

В този момент се чуло ритмично чаткане. Макар и градско чедо, бил гледал много филми и разпознал моментално звука на конски подкови.

– Май че този път проработи! Може би Негово Величество е пратил един от конниците на Апокалипсиса да сключи сделката от негово име. В днешно време всички сме безкрайно заети и претрупани от работа. Ако не делегираш някои задачи на подчинените, доникъде няма да стигнеш.

Подковите звучали все по-близо и от мрака изплувала фигура, която смразила кръвта му. Огромен черен кон, язден от ездач без глава! Той се поклащал с грация, говореща за рутина, и държал юздите с една ръка, сякаш това е най-естественото нещо на света.

– Господ да ми е на помощ, изпратил е Конникът без глава! – крайно неуместно прошепнал нещастният певец.

Конникът размахал някакъв цилиндричен предмет и от него заструил бял пламък.

– Това е огнен меч! Сигурно ще изпиташ страшни болки, ако те посекат с такъв!

Пламъкът се плъзнал по земята и се спрял върху него. Архимед се загърчил от ужас и се приготвил да умре, пържейки се в огнения език на преизподнята.

– Ако беше треперил така, вместо да ревеш като заклан, нямаше да има нужда да си нарушавам рахатлъка и да си препъвам коня в тази тъмница! – гласът на конника от ада бил писклив и пълен с досада.

Втрещеният блусар уплашено погледнал нагоре и видял, че пред него стои полицай на кон. Пазителят на реда имал толкова малка глава, че в мрака наистина изглеждал като Конникът без глава. Особено ако си стреснат изобретател, който очаква дявола в алея, толкова тъмна, че можеш да си избодеш очите.

– Ще ти тръсна глоба за нарушаване на обществения ред! – блюстителят на реда извадил някакви хартии и химикалка.

– Конят ми стъпи на таблета, така че съм low tech, обратно в каменната ера. Как ще държа фенерчето, квитанцията и ще пиша в същото време, ум не ми ги побира! Всъщност сега ми хрумна блестяща идея, защо не ми светиш с фенерчето, докато ти напиша глобата?

– Ааа, не! Пиши си я сам! Не стига, че ми развали ритуала, ами и да ти помагам да ми натресеш глоба! На какъв ти приличам?

– Като те разглеждам по-внимателно, с тази грива и мераклийски мустак, трябва да призная, имаш доста мъжествен вид. Така и така ритуалът ти се опорочи, искаш ли да те компенсирам с орална любов, да не си капо?

– Боже милостиви, убий ме да не се мъча! Нямат ли край страданията ми тази нощ! Дяволът не дойде, гласът ми прегракна от пеене и се подмокрих от страх! Сега полицай с микроцефалия иска да ме глоби и да ме ощастливи с орален секс. Смили се, Боже, грешен бях, ама не чак толкова!

– Никакъв мъжкар не си, щом си се попикал от страх! Махай се, мина ми меракът! Даже и една глоба не заслужаваш! Изчезвай и повече да не съм ти видял очите, че следващия път ще заиграе палката!

Още експерименти и зъбен камък

 След този позорен епизод засраменият, но не и обезсърчен Давинчев се върнал отново към това, което можел най-добре – методично експериментиране с най-различни материали. Вдъхновение черпел от малко известен труд, приписван на поп Богунемил и учебника по Научен комунизъм за Медицинска академия, издание 1982 г. Както може би се досещате, това не завършило добре – вместо да открие философския камък, се сдобил с извънредно тежка форма на зъбен камък. Зъбите му се покрили с налеп до такава степен, че изглеждали като сталактити и сталагмити. Не само че започнали да го наричат Магурата, ами и имал значителни трудности при хранене. Всички опити да ги премахне самостоятелно били неуспешни. Започнало се ходене по мъките и по зъболекари. Поредният от тях бил милостив специалист от Хасково на име Диш Хекимин. След като си изпотрошил инструментите в борбата с камъка, той се смилил над него и му казал доверително:

– Широката публика не знае, но нашето съсловие редовно принася жертви на богинята на зъбобола, кариеса и обратната захапка. Благодарение на нея гилдията ни процъфтява. Никой не знае името ѝ, то се пази в дълбока тайна, но аз лично в молитвите си я наричам Мандибула.

Обезсърчен и изпаднал в безизходица, Архимед започнал да отправя  горещи молитви към тайнствената богиня.

Велика Мандибула,
Ти, която държиш съдбата на света
в могъщата си захапка!
Ти, която пазиш тайните на Вселената
в най-дълбокия си кариес!
Ти, от чийто гняв треперят даже и беззъбите,
смили се над мен!
Отърви ме от този страшен налеп,
върни ми свободата да дъвча на воля,
както другите изобретатели и обикновените хора!
Избави ме и ще съм завинаги твой!

И така – няколко часа.

Омаломощен от непривичните религиозни мероприятия, изобретателят се катурнал настрана и заспал. В съня си се озовал пред пещера, която представлявала нещо средно между входа на Дяволското гърло и обложката  на първия албум на King Crimson.

БОЖИДАР БАКАЛОВ

Откъс от романа „НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ДЕМОН“, 2024
Издателство „Потайниче“

––––––