ЖИВИЯТ ДАР

Преди три дни получих по пощата голям жив дар от проф. Дора Колева (Дора Колева) – новата ѝ – бих я нарекъл – литературно-изследователска книга „СИМЕОН ЯНЕВ: УЧАСТТА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“.

Великолепно издание на Издателство „Факел“ с редактор Румен Леонидов (Румен Леонидов) – и като художествено оформление, и като съвсем семпло и някак си по своему, по човешки живо и топло книжно тяло.

Двата фотоапарата у дома не успяха да доловят истинския цвят на корицата. Не зная дали и думите ми ще успеят да сторят това – оприличавам го на запролетяващо се предутринно Небе, което ни гледа с Лицето и очите на Симеон Янев.

Вълнувам се като пиша.

Може и някоя глупост да изтърся.

Не съм професионален литературен критик.

Но ще кажа така, както си и казвам – директно: ОЩЕ В ЗАГЛАВИЕТО на Книгата си проф. Дора Колева е в десетката.

В него два истински литературни свята – този на авторката и този на проф. Симеон Янев са един в друг; станали са вътрешно присъщи един на друг.

(Бързам и това да кажа.

И са все така един в друг – САМОРАЗКРИВАЩИ СЕ И САМОРАЗПОЗНАВАЩИ СЕ – в широкото и дълбинно течение на самото насъщно съдържание на книгата.

От самото ѝ начало до самия ѝ край.

И обратно.)

Заглавието е показателно.

Проф. Симеон Янев е автор на една от най-проникновените книги за българина у нас (у мен, у теб) не само като психологически тип и характер, но (главно) и като прояви на същия този психологически тип човешки характер в сюблимните исторически моменти на народа ни.

Книга е със заглавие „УЧАСТТА БЪЛГАРИН“.

На проф. Дора Колева – „СИМЕОН ЯНЕВ: УЧАСТТА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“.

И ето сега,

вижда се как два живи литературни свята се саморазкриват един в друг. Кой може да преживява, а и да съпреживява във Времето, а и да разкрива из от подземията на душата си УЧАСТТА БЪЛГАРИН, ако не Българският Писател.

Истинският.

Ако не този, който има свое свръх одухотворено лице, име и дух… Съзидателен… Творчески.

Ако не или ако не е (показва ни го лично проф. Дора Колева) именно Симеон Янев, Писателят, който ни гледа от корицата на Книгата ѝ с очи на запролетяващо се предутринно Небе.

И това е самата Истина – именно участта български писател (респективно участта българин) е съдържание на почти всичко сътворено от проф. Симеон Янев, включително и най-вече е СЪДЪРЖАНИЕ на епохалния му творчески труд „БИОГРАФИЯ НА МЪРТВИЯ ВЕК“ (романът в два тома с непосилни за обхващане с обикновен читателски поглед духовни дълбини и простори).

Със свръх одухотворения и ясно-син поглед обаче на проф. Дора Колева всеки ценящ себе си читател както на българска художествена, така и на българска аналитично-изследователска литература може не само да се докосне, но и да израсне в себе си като читател-творец; да израства всъщност – и като професионален литератор, и като писател или поет чрез навлизане в единните литературни светове (в случая) – този на проф. Дора Колева и този на проф. Симеон Янев. Два свята – такива, каквито те се саморазкриват взаимно в настоящата нова книгата на Дора Колева благодарение на нейния изключително богат арсенал от – бих казал – енциклопедични литературно-философски знания и изследователски подходи и методи не само за глъбинно осмисляне и разкриване на дълбинни литературни творби, но и за разкриване на някои от тайнствата на сътворяването им… Както и всъщност само истински творец може истински да открива и разкрива твореца – и у другите, и у себе си. (Без словесни еквилибристики.)

Впрочем Хенри Дейвид Торо казва нейде в писанията си (за Омир), че „само големи поети могат да четат големите поети“ (цит. по памет). Респективно – бих казал – само големи български автори могат да четат големите български автори.

И това за мен щеше да е самата „абсолютна“ истина, ако не ми се беше случило да навляза спонтанно в литературния свят на проф. Дора Колева и да прозра в него, че и с помощта на големите български литературни изследователи можем да четем големите български литературни творци.

Това стана главно чрез двете известни нейни книги „Атанас Далчев – поетът философ“ и „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа“.