Градушката Коста Костов

а

Градушката Коста Костов
/по време на „Аполония“/

Литературното събитие Коста Костов започна с топъл дъжд. И добронамерена градушка потропа по покривите на хилядите возила. Професор д-р Коста Костов е подвързал себе си между две великолепни корици. Споделя, че заглавието “Бяло и черно” го е ударило като гръм. Христо Комарницки с рентгенова прецизност реагира с метафората, остро бръснарското ножче, скалпел. Майсторски е подпъхнал, втора метафора, която предполага графична култура и не всеки забелязва – двата контрастни профила на човешки образи. Така е в медицината, скалпели, съдби и човещина.
Книга може да напише човек, който е въртян в центрофугата на живот изпълнен с драматични събития. Лично аз харесвам прямотата на лекаря и писателя Коста Костов. Неговата диагностична безпардонност… Аз разчитам на нея. Да си пулмолог означава да цениш всеки човешки дъх. Можеш да издържиш без храна, вода, но без да поемеш въздух страданието е неописуемо. Лекарят Костов е спасител на хора, наблюдава как смъртта се движи с прибежки и се опитва да убива. Изправя се срещу нея.

От залата на Старото училище в Созопол, сграда – паметник на културата изправен, без излишни тлъстини, Костов ни казва, моята книга е етическа. До него е седнал Георги Лозанов, който отсича драматично, не, написал си книга в духа на моралистиката от 19 век.
Пулмологът Костов очевидно познава силата на дозата. Тя може да лекува, да убие на място или просто да не върши никаква работа.
Наблюдаваме от залата този диалог, като зрители на тенис корт, въртим очи на ляво, на дясно. Интелектуалците са надежда. Винаги надежда. Омърлушеният, проваленият интелектуалец, продал себе си за статут, битови охолства е най-злата участ…

Костов ни предава личен разговор с поета Коцето Павлов.
“Представяш ли си, да бях написал и един стих във възхвала на партията, как след това мога да погледна хората в очите…”
Комунистическата интелигенция умееше това. Да гледа угодливо и нагло в очите. Да пролазва към софрите. Да облича чужди палта и се настанява в чужди жилища.

Несъмнено Коста Костов е моралист. Това просто е очевидно. И книгата му е сборник от есета с вдигнат палец. “Внимавайте, вървим на зле”.
Има автори върху които не бива да се изсипват хвалби, литературните критици обичат това. Назованите също. Коста, обаче не е от тях.. Не е специалист по лъжескромност, за да привлече симпатии. Може да бъде рязък, да тича по спешност из болничните коридори и улавя за глезена, миг преди човек да полети в пропастта.
От друга страна харесва джаза, музиката, поезията и нейния метафизичен свят. Преди всичко етиката, пред естетиката.Трудно ми е да преценя, кои преобладаваха в залата, спасените или литературно изкушените. Но в страниците на книгата с вълнение открих епизоди, които съм снимал като хронист. А Костов е преживял като лечител. Срещите му Любомир Левчев. Регулярните и разгулни вихрушки на световни писатели из страната, Джеймс Олдридж, Ърскин Колдуел, Уйлям Мередит…ядох и пих с тях, и до един съзнавахме пропагандния ѝ замисъл.
Трудно ще излъжеш писателя. Но историята показва, че той може да лъже. Талантливо и коварно. Виж Жан-Пол Сартър, след посещението му в СССР. И непременно книгата “Интелектуалците” на Пол Джонсън. И доктор Костов е посещавал поета Дамян Дамянов, всичко там е трогателно. Имаме посветени стихотворения.
Ще си позволя и една метафора, доктор Костов може да е градушка и топъл дъжд. Приятел и опонент. Човек, който изпреварващо бие камбаната за тревога. Градушката Коста Костов.
Прибрахме се напълно измокрени, чадърът се обърна от вятъра и заприлича на голяма медуза. Щастливи и изпрани. На добър час на книгата “Бяло и черно”.

–-

Подзаглавието е на „Факел.бг. Видео от премиерата можете да видите във фейсбук на страницата на автора.

https://www.facebook.com/reel/1103826545299660