Междупартийните страсти у нас стават все по-смешни. И по-жалки. Масовата публиката обаче нито се смее, нито ги освирква. Тя предпочита да играе своя театър – да се жали от малкия си живот, от малката си държава, от малките си заплати, но не и от малките си дарби и възможности. Почти всеки у нас е възмутен от всички политици, но никой не и от себе си, че е гласувал за тях. Никой не се псува заради ниската си политическа култура, заради високата си податливост към медийното манипулиране, никой не се тръшка заради персоналната си умствена недостатъчност.

Но какво да искаш от този беден народ, чиито бабички пестят цял живот, живеят като скотове, а спестеното накрая доброволно го дават в ръцете на телефонни измамници. Таза наивност в най-добрия случай може и да мине и за душевна чистота, но по-скоро би трябвало да се диагнозира като безпросветна тъпота.
И какви трябва да са обществените очаквания от тези хорица, проходили преди зората на комунизма, за каква политическо съзнание можем да говори при тях? Какво са родили и те, и какво като родители са възпитали у децата си, след като издънките на семейното им дърво са явно от същия дървесен материал – дори не са се постарали да предупредят старците си, че измамници не се обаждат само по телефона, но и се въртят всеки ден по различните телевизии… От такива безмозъчни наследници какво очакваш, за кого ще гласуват? Ами как за кого – или пак за „Атака“, или тои път за Барека…

Случката с поредния медиен херой, самообявил се завчера за бъдещия Доган, обаче става все по-любопитен. След като хитроумният Пеевски зачена уж пробългарската, патриотична партийна патерица наречена ББЦ, тази патерица трябваше да замести проруските бастуни от „Атака“ в провалилата се за една политическа година порно тройка.

След като Бареков дълго време ходи внимателно по конеца между Делян и Цветан, след като им благодари публично, че и двамата да не го забъркват в техните отношения, на финала пък се разрева по телевизорите, че медиите на Мама го мачкат…
Но на този тарикатски маньовър може да се хванат само шараните, живеещи с усти отворени за всичко… В Бареков бяха вложени много пари, повечето на спестителите в БТК, и проектът оцеля, въпреки раздялята с Каракачанов… Нещо повече – бяха привлечени още „наши“ хора от резервните хористи на ДПС – от червената партията „Лидер“, която няма политически лидер, и алената партията на Българските жени, която се събира в две жълти таксита. Социолозите дават 13 парламентални стола на бардака от една-две руменобузести труженички земеделки, три девствени овчици от „Гергьовден“, начело с  дилъра Дилов, и останалата част мобилизирани по спешност политгвардейки… Обаче тези 13, плюс 64-те досегашни муцуни, муцки и зурли на БСП правят точно 77 – крайно недостатъчно, за да може Н.Б. да се издължи в пълен ръст на капитанския мостик… И да изкара цели два мандата, през които ще извади от ръкава си като фокусник 1 милион нови работни местенца.

Към тази комунистическо-социалистическа-корпоративна коалицийка, може да се придебят и розовите гълъби от АБВ. Изчислителите на евентуалните бройки депутати сочат, че 14 бивши бесепари ще заемат местата си до довчерашните си съидейници, съратници и сътрапезници. Тогава сборът от съотборниците би набъбнал на 91 приятели на Руската православна църква. Толкова ще е и бройката на ГЕРБ – предполага се, че „сивите“ души ще са точно 90…
Ако този тим от вегетарианци, ангелогласници и чистофайтици все пак преглътнат, макар и с привидно отвращение, порциите ориз с овнешко, които ДПС може да им сервира в 29 паници, Отечественият фронт на ляво-либералния-консервативен алианс ще разполага със 120 натурални солдати.

Остават реформираните реформатори с 18 кресла, и Патриотичният фронт с 12. Ако тези две формации забравят за издуманото от и за Бойко Борисов, и го подкрепят, тази тънкокрака коалиция ще събере също 120 депутати. Тоест – повтаря се същата картинка от предишния парламент, но този път с различни чети, четници и свободни радикали. Дори да се спазари един изменник измежду противниците на ГЕРБ, нещата няма да са никак стабилни: десните и националистите може би много скоро ще се разведат с най-силната партия у нас и ще поискат нови извънредни избори. Защото ще разчитат на новата конфигурация в бъдещия парламент, както и на по-добър изборен успех.

Ето защо идващото Народно събрание ще има къс, едногодишен животец. То ще излъчи поредното преходно правителство, ще включи някои нови министри, но нито Борисов ще има сметка да му надзъртат в чинията, нито другите ще го оставят да си сърба надробеното от тях. За реформаторите и националистите ще бъде по-важно да се докажат като принципни пичове, отколкото да си напълнят канчетата с пача. Това обяснява и страховете и яростта на Бойко към тях – за неонационалистите не обелва и дума, но към Радан и компания ту се зъби, ту се усмихва през зъби.  За последно онзи ден ги определи като единственият логичен партньор на ГЕРБ и отново ги прикани към преговори за общи идеи и общи политики. От каквито ГЕРБ има нужда.

 В същото време обяви, че на реформаторите им „харесва повече да седят в опозиция и да бъдат ухажвани, обгрижвани и да имат последната дума от висотата на скалата, на която са застанали“. Явно Борисов намеква за бившата тайфа около Костов, която преживя преживяйки с политическа слюнка цели 25 години в парламента. Но в същото си изявлени Б.Б. продължава с обидите си: „Лошото е, че такива партии от третия пол обичат само да критикуват и не предлагат нищо градивно”.

И следва отново пълен обрат: „С мощността на ГЕРБ, с експертния потенциал на Реформаторите, с помощта на Германия с нейните фондации, можем да измъкнем България от блатото. Очевадно е, че това е новият начин на управление“, категорично финишира бившият премиер.
Той иска да остане в новата ни история с втори мандат като министър-председател, но с това си неполитическо и недипломатическо ломотене мечтата му ще бъде само химера.
И ще се наложи служебното правителство да ни води в безпътицита още половин година, докато напролет бесовете пак ни възседнат и всички пак се хванем гуша за гуша.

Борисов вече е доста години в политиката и е време да не се надява само на помощ от Германия, а и да прихване поне нещичко от германския политически манталитет. Самонадеяното дрънкане, бабаитщините вече не ловят дикиш дори у простаците, които имат право на глас. Ако иска да остане в историята на страната като политик, а не само като част от политическата статистика, запълваща историческите ни анали, трябва да зареже артистичните си проявления и да не разчита на лелеяното си пълното мнозинство. И за заложи на конструктивния антикомунизъм и експертен потенциал на лицата и личностите  около реформаторите. Тези експерти задължително трябва да бъдат използвани като министри, а не като партиен пълнеж за квоти в бордове и комитети.
След още една година ситуацията у нас ще е още по-кофти. Губим историческо време,  а и геополитическия климат става все по-свиреп и по-свиреп. Има реална опасност да останем без газ и гориво, и екстремизмът и популизма отново да вземат връх.

 Надеждата, че посочените от социолозите данни за бъдещето разпределение на местата в парламента ще са други – повече в полза на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт, няма да променят сложните отношения между тях. А и съветските страсти на атакистите не са за поценяване – Волен на няколко пъти бе на ръба да бъде изтрит от политическата карта на България, но в сетния момент отново игрушката му ставаше. И той, както Бареков, е много скъп на проект, в него са вложени много чувства и средства, и ако бъде изритан от обществената сцена, няма да е от работодателите му, а от гласоподавателите и собствената му глупост.

Така че гласувайте, за когото искате, но мислете с мозъците си, а не с домашните си телевизори. Който не се реформира, умира. Без обществен натиск върху властта, без повече свобода на словото, без повече непримиримост към корупцията, без смели и добре обмислени реформи, държавицата ни ще си остане същата. Без държавност, без средна класа, без силно гражданско общество, без бъдеще. Не дай, Боже!

Текстът е писан за в-к „Ретро“ на 1 септември 2014 г.

Свързани статииОще от автора