Художник Пламен Капитански

Панихида за Синеокия,
замонашил се за Свободата ни

Времето е в нас, но ние не сме в него.
То нас не променя, него ние меним.

Ние въртим времето. То с нас се върти.

Ако спечелим, губи само времето.
Ако загубим, печели безвремието.

Ние сме в пространството.  И то е в нас.
То е наша мярка. Ние сме негово измерение.

Ние сме във вярата. И тя е в нас.
Тя вразумява разума. Той озверява без вяра.

 Духът е в нас. И ние сме в Духа.
Той е нашата безкрайност. Ние сме неговия край.

 Началото беше в нас. Но ние не сме с началото.

Предишна статияТрактат за умирачката, разказ от Йото Пацов
Следваща статияЕвангелският разказ за Богородица. Благовестие и непорочно зачатие.