Утопии I

Най-големият смисъл е да мислиш
дори когато всички
си мислят, че мислят, когато мислят
като един, когато всеки мисли само за своя мир
и е загърбил вашите войни, дори когато всички
те мислят за малък, за уплашен, за нищожен,
ти бъди голям

колкото можеш, във всеки миг бъди голям
и дори когато се впие в тебе страхът, ти му кажи:

„Помощ! Огромен съм!“
И дори когато те си мислят,

че те убиват с удобства, че те превземат с устни и
хоботчета, че те пипкат с пипала и пръстчета,
когато ти викат ууу и ура,
когато те давят в улеи и елеи,
когато са завързали отзад

ръцете ти и са те изправили гол на стълба, ти мисли,
ти мисли, че си свободен, че си освободен,
по-свободен от освободения,
по-освободен от всякога, дори
когато те материализират отново Отвъд,
ти мисли за мислещите си съмишленици,
за
съмишлениците на мислещия мир,
за милостта си към милозливите,
мисли за тези, които

храчат врабчета от кръв, за да имат гълъбите
какво
да кълват!

 

Втори утопии

Обичам да гледам как децата убиват!
Обичам да гледам как децата забиват
пръсти в лишените от достойнство кукли!
Да плачат всички кукли!
Да плачат всички кукли!

Да.
Аз съм дете.

И обичам да убивам, да умъртвявам,
да доубивам, да унищожавам, да премазвам
от бой, да убивам духом,
да съм палач, кожодер,
месодер, главорез, обичам да съм такъв,
какъвто не мога да бъда, обичам да пия кръв,
да се чукам с бокали от човешки черепи, да ям
дроб от роби, ласкатели, лакеи, слуги,
да чупя кости на безгръбначни гъзолизачи,
обичам блюда от преснозаклани блюдолизци, обичам
да бъда такъв, какъвто не искам – вой
– на, война на свръхмощните моралисти,
война на военните вълци,
война на мирните мировладетели, война!

Аз съм дете.
Аз съм
сестра на войната. Аз съм братчето
на мира. Аз съм хермафродит, хем съм хермес,
хем съм афродита.
Аз съм Чумата, аз съм Замъкът, аз съм К.
Аз не съм смъртта, но не съм и животът.
Аз съм вечното движение на Роберт Браун,
аз съм първичният хаос, хронотопът, числото
на Времето, аз съм вечността – играещо дете,
което си подхвърля зара. Аз съм Ужасът.
И смисълът на краищата на една и съща линия.
И безсмислието на всяко начало, което спира
в една и съща точка. Аз съм Лимесът, който
съществува само в сегашно време. Аз съм
великото тайнство, изродило се в човек.
Аз съм Велимирът на вселената, Велимирът
на времето, Велимирът на Велимирите.  Аз.

 

Трети утопии

На война като на война.

Християни срещу мюсюлмани, евреи срещу араби,
фашисти срещу комунисти, комунисти срещу ционисти,
германи срещу славяни, правоверни срещу православни,
сунити срещу шиити, католици срещу протестанти,
турци срещу арменци, турци срещу турци, българи
срещу турци, българи срещу бивши българи, македонци
срещу македонци, атеисти срещувярващи, вярващи
срещу суеверни, вярващи срещу вече невярващи,
обезверени срещу оптимисти, неверни водачи срещу
верни служители, непродажни невярващи срещу верни
продажници, личности срещу обезличени, обезличени
срещу олицетворени, усмивките срещу полуусмивките,
подсмивките срещу поклоните, поклоните срещу
теманетата, теманетата срещу дупедавците, дупедавците
срещу гъзолизците, ибрикчиите срещу минетчиите,
мъжът срещу мъжете, жената срещу жената, мъжът
и жената срещу децата, децата на децата срещу децата,
брат срещу брат, лъжата срещу лъжата, война на всички
срещу всички, зъб за мъст, око за ръка, кръв за кръв –
война! Вой /Йов.Йо.Йод-31/. Синовете на мрака срещу
синовете на светлината, чедата на светлината срещу
ченгетата на светлината, мисленето на мрака срещу
светлото безсмислие, ангелът срещу гълъба, демонът
срещу дявола, демокрацията срещу свободата, моралът
срещу моралистите, Вселената срещу себе си
/Ю на 28 степен срещу Ен на ента степен/, С° срещу Р°,
минус срещу минус, Нищо срещу нищо, Нула срещу 00,
нищожеството срещу самото нищожество.

Завиждам на животните, които убиват само при самозащита.

1982 

Предишна статияСтарозаветният поет
Следваща статияПрезидентът Петър Стоянов:“Христо Марков си отиде безсребреник!“