УМНОЖАВАНЕ НА ПОЕЗИЯТА, вълшебства от Недялко Славов

И малцинството – креативно – се провикна

“Слепци сте  вий – смъртта ви тика

                       в прибоя като стадо китове

                      Убоги празни и безримни

                      елате с нас да полетиме”

А мнозинството еква в хор

                       “  О, я  пукнете с тия рими

                        Я дайте мазния «Рокфор»

                        и хрупкавите ни франзели

                        и кренвиршите зацвърчели

                        я дайте малцовото уиски

                        рамстека с пържения лук

                        я дайте голите танкистки

                        изкачащи от торти с люк”

• Но малцинството се втвърдява

върви в куплети

продължава –

напред избутва малкия Георги

                   Това е малкият Георги –

                    флагман на младата поезия

                    роден в контейнер

                    кърмен е от котка

                    с послушна плюшена походка     

             снове на завет във кашон

                   под стон на вятър-камертон

 (А

тази тук читателю

е

Ая

Баща й бе жокей-поет

и кръсти я на състезателна

кобила)

Тя вижда цвят

щом думата е спряла

тя вижда жест

щом думата е тяло

а от тревите й пригласят

поетите-щурчета

                 “ Джж Джжж“

“ Джж Джжж““ Джж Джжж“

“ Джж Джжж““ Джж Джжж““ Джж Джжж““ Джж Джжж“

а от тополата – поетите-цикади

“Ждд Жддд”

“Ждд Жддд” “Ждд Жддд”

“Ждд Жддд” “Ждд Жддд” “Ждд Жддд” “Ждд Жддд”

 Епилог:

Вървим и казвам в есенния дим

“ О Жорж ела да полетим”

“ О нека утре” казва той и сяда на капака

А от кашона– с тютюнджийска кашлица

критик-емпат покашля в мрака