Тошо К. Пейков: Блестящ анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър

Фейсбук ми припомня. Че преди 8 гдини, на 11 март 2014 г., публикувах тук един блестящ анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър с предложения за излизане от украинската криза, публикуван във в. „Вашингтон пост“. Според опитния стар дипломат, кризата около Украйна ще завърши едва тогава, когато бъдат балансирани интересите на всички замесени страни. Ето какво още казва Кисинджър: -Путин трябва да разбере, че независимо колко не е съгласен с развоя на събитията, военна намеса би могла да доведе до нова Студена война.

-От своя страна, САЩ трябва да се въздържат да се отнасят към Русия като към нарушител, който трябва да бъде принуден да следва правилата, наложени от Вашингтон. -Путин е добър стратег, особено от гледна точка на руската история. Той обаче не разбира американските ценности и психология. Американските политици обаче още по-малко разбират руската история и психология… За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е извинение за липсата на такава… -Лидерите на всички страни трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не да се състезават, кой може да се наежи най-много.

-Публичният дебат за събитията в Украйна се върти изцяло около конфронтацията. Как обаче да знаем какво ще се случи? През живота си съм видял как четири войни започват с голям ентусиазъм и широка обществена подкрепа. Истинското изпитание за една политика обаче е постигането на крайната ѝ цел, а не възторженото ѝ начало.

-Украинската криза прекалено често бива представяна като прост избор: Украйна се присъединява или към Изтока, или към Запада. Ако Украйна обаче иска да оцелее и да просперира, това няма да й се получи като част от единия или от другия лагер – Украйна трябва да действа КАТО МОСТ МЕЖДУ ТЯХ..

-Русия трябва да приеме, че опитът да превърне отново Украйна в свой сателит и по този начин да разшири границите си, ще доведе до връщане на предишното състояние на постоянно противопоставяне с Европа и САЩ.

-Западът от своя страна трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не би могла да бъде чужда държава. Руската история започва с Киевска Рус. Руската религия се разпространява от там. Украйна е била част от Русия дълги векове, а дори преди това историята им е тясно свързана.

-Черноморският флот – руският инструмент за упражняване на влияние в Средиземноморието – е базиран в Севастопол, на полуостров Крим. Дори известни дисиденти като Александър Солженицин и Йозеф Бродски настояват, че Украйна е неделима част от руската история, а и от Русия.

-Европейският съюз трябва да е наясно, че бюрократичният му подход към разширяването и подчиняването на местната политика на Брюксел допринесе за превръщането на преговорите за присъединяване в политическата криза. А Външната политика е изкуство на създаване на приоритети.

-Украинците са тези, които трябва да вземат решението. Те живеят в страна със сложна история и много различни езици. Западът на Украйна става част от Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер си разделят Европа. Крим, който има 60% руско население, става част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, по произход украинец, подарява Крим по случай триста годишнината от споразумението на Русия с казаците.

-Западната част е населена предимно с католици, а източната – с православни християни. Западът говори украински; изтокът говори предимно руски.

-Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата – както се случва напоследък – би довел до гражданска война и разделение. Разглеждането на Украйна като част от противопоставянето между Изтока и Запада би отложило с десетилетия възможността Русия и западните държави да участват заедно в една съдействаща си международна система.

-Украйна е независима едва от 23 години; преди това от XIV-ти век насам винаги е била под нечие чуждо управление. Не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса.

-Политиката на пост-съветска Украйна ясно показва, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните части от страната – първо от страна на едната фракция, после – от другата.

-Това е и коренът на конфликта между Виктор Янукович и неговия основен опонент Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта. Единствената далновидна политика на САЩ спрямо Украйна трябва да мине през опит двете части на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помирение, а не доминация на една от двете фракции.

-Русия и Западът, и особено различните фракции в Украйна, не действат на този принцип. Всяка от страните успява да влоши допълнително положението. Русия няма да е в състояние да наложи военно решение без да се изолира във време, в което повечето от границите ѝ вече са доста несигурни. За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е извинение за липсата на такава…

Според мен, за да бъде постигнат резултат, който да задоволява ценностите и интересите на всички страни, трябва да се извършат следните стъпки:

1.На Украйна трябва да се даде правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, в това число с Европа.

2.Украйна не бива да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът отново беше на дневен ред.

3.Украйна трябва да е свободна да създаде правителство, което да отговаря на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на конфликтите между различните части на страната. В международен план, те би трябвало да търсят позиция сходна на тази на Финландия. Тя не оставя каквито и да било съмнения, че би защитавала свирепо независимостта си и си съдейства със Запада, но много внимава, да не показва враждебност към Русия.

4.Анексирането на Крим от страна на Русия не отговаря на съществуващите правила на международната система. Възможно е обаче отношенията между Украйна и Крим да бъдат изменени. За тази цел, Русия следва да признае суверенитета на Украйна над Крим.

-От своя страна, Украйна трябва да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с участието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва и да включва елиминиране на всички неясноти относно статута на Черноморския флот, разположен в Севастопол.

-Това са принципи, а не рецепти за успех. Запознатите с региона знаят, че не всичко от горното ще бъде приемливо за всички страни. Ако не бъде постигнато обаче решение, основано на тези принципи, развитието към открита конфронтация ще продължи.

Бележката – моя: Познайте, кои от тези препоръки-принципи на мъдрия стар Хенри Кисинджър бяха взети предвид от двете страни?