СТЕНОПИСИТЕ В ХРАМА „СВ. ГЕОРГИ” В СЕЛО ЗЛАТОЛИСТ, МЕЛНИШКО, автор Владимир Димитров, Нов български университет
Тази статия е част от дисертационния ми труд, посветен на стенописното наследство на зографската фамилия Минови. В нея разглеждам стенната живопис в един малко познат паметник от периода на Българското възраждане – храма „Св. Георги” в село Златолист, Мелнишко[1]. Задачите, които си поставям, са: да обобщя известните дотук сведения за храма; да дам описание на стенописите в него; да предложа нова хипотеза за авторството на живописта, както и да ситуирам паметника сред останалите произведения на зографите от рода Минови.
За зографската фамилия Минови, както и за техните произведения се знае малко. Единствен Асен Василиев в книгата си „Български възрожденски майстори”[2] пише в кратък текст, че Мино и неговите синове Марко и Теофил принадлежат към рода Бундовци, че произхождат от село Галичник (Дебърско) и че са се преселили в село Каракьой през втората половина на ХІХ век. Зографите са споменати и в кратката статия „Стенописи” в Енциклопедия на Пиринския край[3] като подписал стенописите в статията за църквата в Златолист[4] на същата енциклопедия е посочен само Теофил Минов.
В процеса на работа по дисертационния си труд попаднах на нови интересни и важни сведения за произхода, родовите връзки и творбите на зографите от този забравен род образописци[5]. Оказа се, че представители на тази фамилия работят в задруга със зографа Милош Яковлев, който произхожда от същия регион и с когото те имат роднинска връзка[6].
В резултат на многобройните теренни проучвания, които проведох в хода на работата си, установих, че към кръга от произведения на зографите от рода Минови принадлежат следните паметници на църковното изкуство в Югозападна България: храмът „Св. Димитрий Мироточиви” в село Тешово, Гоцеделчевско, построен през 1843/44 г. и изписан пред 1871 и 1884/85 г. от Марко и Теофил Минови[7]; храмът „Св. Атанасий” в село Бельово, Мелнишко, издигнат през 1873 г. и изписан през 1877 г. от Милош Яковлев[8]; храмът „Св. Никола” в село Червен брег, Дупнишко, построен през 1874 г. изписан през 1882[9]; храмът „Св. Никола” в село Тополница, Дупнишко, построен през 1856 г. и изписан през 1883 г. от Милош Яковлев и Марко Минов[10]; храмът „Св. Георги” в град Сапарева баня, построен през 1840 г. и изписан през 1883 г. от Милош Яковлев[11]; храмът „Св. Никола” в село Долен, Гоцеделчевско, построен през 1834 г. и изписан през 1887 г.; храмът „Св. Богородица Живоносен източник” в село Капатово, Мелнишко, построен през 1887 г. и изписан през 1888 г. от Марко и Теофил Минови; храмът „Св. св. Кирил и Методий” в село Багренци, Кюстендилско, строен през 1885 г. и изписан през 1889 г. от Марко и Теофил Минови; храмът „Успение Богородично” в село Рупите, Петричко, изписан през 1892 г. от Милош Яковлев.
Населените места, в които работят зографите от фамилията Минови, се намират в югозападния дял на съвременна България. След преселването си през 1865 г. от с. Галичник (Дебърско) в село Каракьой, Сярско (сега село Катафито в Гърция) образописците работят в единадесет населени места – всичките села, някои от които са били големи, богати и с важно икономическо значение за региона през ХІХ в.
Село Златолист попада в една група със следните села от Мелнишката гръцка митрополия – Бельово, Капатово (Мелнишко) и Рупите (Петричко). Селото е разположено в южното подножие на Пирин, близо до гр. Мелник. До 1951 г. е носило името Долна Сушица, след което е преименувано на Златолист. В административно отношение то е в рамките на община Сандански, а в църковно – към Неврокопската митрополия. Селото е възникнало като чифлик. Северозападно от него има останки от селище, съществувало през средновековния и османския период. Споменава се в османски регистри от 1611 г. Село Златолист – също като с. Бельово, е мървашко село. През ХVІІІ–ХІХ в. населението се препитава с железободив и кираджийство, както и с винарство. Присъединено е към България през 1912 г.
Църквата „Св. Георги” е разположена в северните покрайнини на селото. Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с обширен емпорий. Храмът е вкопан дълбоко в земята. Допълнително са изградени малък осмоъгълен купол и външна галерия от север и от изток, както и камбанария с паянтов градеж. От вградения на източната стена надпис става ясно, че храмът е построен през 1857 г.
В селото е живяла и починала известната в началото на ХХ в. пророчица преподобна Стойна, която е родена през 1883 г. в Сярското село Хазантар. На 7-годишна възраст тя заболява от едра шарка, вследствие на което ослепява. Когато е на шестнадесет години й се явява св. Георги, който и заповядва да копае в двора на къщата, докато не намерят негова икона. На мястото, на което изкопават иконата, е построена малка църква, в която Стойна живее до 1913 г. През 1913 г. по време на Балканската война семейството на Стойна се преселва в България. Минавайки през с. Долна Сушица (сега Златолист), преподобна Стойна избира храма св. Георги са свое жилище. Тя живее в специално пригодена стая на втория етаж на храма (емпории) до свъртта си през 1933 г. Днес тази стая е обособена като култово място и е обект на поклонение. Преподобна Стойна е сочена като предшественичка на Ванга Гущерова. В двора на храма „Св. Георги” е изграден мемориал при гроба на пророчицата[12]. Около храма днес се изгражда манастирски комплекс.
Църквата в село Златолист е изписана преди Освобождението на България. Тогава са изписани и църквите в село Бельово и част от стенописите в село Тешово. Посочените селища, в които работят зографите Минови, остават встрани от ранното Възраждане поради феодалните размирици и кърджалийството в Мелнишко и Сярско. Мелнишко-Петричкият регион изпада в стопански застой, довел дори до освобождавенето му на два пъти от данък. Необходими са били няколко десетилетия, за да може районът да се възстанови в икономическо и социално отношение и да се включи със закъснение във възраждането на българското общество. В стопанско отношение повечето селища принадлежат към значително по-бързо възстановилите се села с добре развито рударство[13], вкл. действащи до началото на ХХ в. самокови и свързаните с тях занаяти. Подем има в ножарството, налбантството (Тешово, Тополница, Бельово, Златолист, Каракьой) и въгларството (Тешово, Долен). След преодоляването на феодалните размирици значително се развива скотовъдството. Джелепчийството, което е познато и през ХVІІ – ХVІІІ в., е в разцвета си през средата на ХІХ в. Печалбите от него в Тешово, Долен, Червен брег и Тополница продължават да носят големи приходи, макар да не могат да се сравнянат с тези от началото на деветнадесетото столетие. Голяма част от мъжете започват да се занимават със скотовъдство и в полза на светогорските манастири (Тешово, Долен, Хаджидимово, Бельово), което им дава постоянен достъп до Атон – един от най-големите центрове, разпространяващ възрожденската култура и изкуство. Развитето на скотовъдството дава тласък на перспективния за времето си кожухарски занаят и търговията с месни продукти (особено ценена в Цариград е била местната пъстърма). Значителни приходи на населението по долините на Струма и Места дават новите селскостопански (технически) култури – като памук, ориз, лен, тютюн, мак, сусам и др. (Капатово, Златолист, Долен, Тешово). Като сезонни работници част от населенито на по-високопланинските села се занимава и с бубарство. Високото развитие на занаятите в района създава предпоставки за формиране на нови обществени отношения.
* * *
Живописта в храма „Св. Георги” е реставрирана частично, но по-голяма част от стенописите са покрити от дебел слой сажди, което затруднява работата по тях. Стенописите покриват северната и южната стена на наоса, свода над колоните и стените на емпория. Възможно е наличието на два живописни слоя, но това е установимо след провеждане на по-задълбочени реставраторски дейности, от които стенописите имат сериозна нужда. Без основна реставраторска намеса много от интересните сюжети и иконографски особености ще останат неразкрити.
В купола на храма е разположен образът на Бог-Отец, а под прозорците на тамбура (тимпана) са изобразени осем от старозаветните пророци. Храмът има касетиран полихромен дървен таван.
По полусвода на централния кораб допоясно са изобразени общо двадесет и осем пророци: четиринайсет – на южния, и още толкова на северния полусвод. В медальони над колоните са изобразени и Дванадесетте апостола. В южния полусвод, попадащ на емпория, е представена новозаветната притча „За богатия и бедния Лазар”. В северния полусвод е поместена композицията „Избиване на витлеемските младенците”. В нея е включен и цар Ирод в момента, в който издава нареждането за избиване на младенците.
На източна стена в конхата на абсидата е изобразена „Св. Богородица – Ширшая небес”. Останалите стенописи в олтара са недостъпни. На южната стена стенописите са в най-лошо състояние и имената на персонажите трудно могат да се разчетат. Вторият регистър е зает от евангелския цикъл, започващ с „Благовещението на Мария” и продължаващ със „Срещата на Мария с Елисавета”, „Влъхвите при цар Ирод”, „Рождество Христово”, „Поклонение на влъхвите”, „Сретение Господне”, „Бягство в Египет”, „Избиване на витлеемските младенци”. Цикълът продължава на северната стена с „Молитва в Гетсиманската градина” и „Предателството на Иуда”. Тук е включен и разказът за отрязаното ухото на слугата на първосвещеника, това според евангелист Йоан е извършено от св. Петър, но другите евангелисти не посочват св. Петър по име. В същата композиция е изобразено и запалването на огън в жертвеник, което най-вероятно изобразява следващата част от разказа, според която слугите и св. Петър се струпват около запаления огън и тогава св. Петър за първи път се отрича от Христа. Следващото изображение е на „Христос на съд при Пилат”, следвано от „Разпятие Христово”, в което на заден план в доста умален вид са представени двамата разбойници, а войник на бял кон пробожда Христос с копие и от гърдите му започва да тече вода и вода. Евангелският цикъл завършва с „Възкресение Христово”.
Според традицията, създадена през периода ІХ-ХІ век, в първия регистър[14] са изобразени персонажите, свързани със земния живот на църквата. Групата на правите светци е отделена от евангелския цикъл с геометричен орнамент. Изображенията на правите светци започват с група от петима светци-войни, имената на които засега остават неразчетени. След тях са представени св. Константин и св. Елена, св. Козма – единственият почистен стенопис, св. Панталеймон, св. Дамян, св. Трифон и св. Модест. На северната стена стенописите продължават със св. Харалампий, св. Христофор, св. Стилиян, св. Йоан Рилски, св. Методий и св. Кирил. Те са представени на фона на богат архитектурен декор, а в ниша между тях са изобразени уредите на писмения труд – свитъци, мастилници, ножици за рязане на хартия и др. Тези светци държат свитък с азбуката, на който е отразена и годината на изписване на храма – 1876 г. До иконостаса и в обща композиция са изобразени два епизода от живота на старозаветния пророк Илия – „Пророк Илия в пещерата” и „Пророк Илия дава кожуха си на пророк Елисей”.
На западна стена стенописите са разположени на втория етаж, зает от емпория. Тук са намерили място някои нови за църковната православна живопис сюжети като: „Смъртта на грешника”, „Ходене при врачката”, „Моми кои се църват”. Има и втори регистър, но там изображението е частично разрушено, поради което не може да бъде идентифицирано. На северната стена на емпория има и някои интересни изображения като „Смъртта”, изобразена с лък на кон, и второ изображение на св. Константин и майка му св. Елена.
Парапетът на емпория е дъгообразен и там е разположен цикъл от живота на патрона на храма – св. Георги Победоносец. Сцените са разположени според житието на светеца: „Св. Георги пред император Диоклециан”, „Св. Георги в тъмницата”, „Св. Георги мъчен на колелото”, „Св. Георги мъчен с нагорещени обувки”, „Успение Богородично”, „Св. Георги пие отрова”, „Св. Георги във варницата”, „Св. Георги възкресява вола на Гликерий”, „Посичането на св. Георги”.
На северната стена в западния й край е разположена композицията „Страшният съд”. В долната лява част на тази композиция са включени образите, въплъщаващи смъртните грехове: „Клеветник”, „Винар”, „Блудник и блудница”, „Хайдутин”. Тези изображения се срещат и в стенописите в църквите на селата Долен, Тешово и Червен брег. В храма на село Златолист е вмъкнато и едно изображение, което заема значително по-голямо пространство и не се среща в другите стенописи на зографите. Изображението е на полугол човек, впрегнат да оре, а ралото е водено от самия дявол, който е с крила и антропоморфни черти.
* * *
До днес стенописите в храма не са били обект на специално изследване. За тях, както отбелязах по-горе, се споменава в статия „Стенописи” в Енциклопедия на Пиринския край[15]. В статията „Църкви” е посочено, че стенописите са подписани само от Теофил Минов. В бележката към публикувания образ на св. Йоан Рилски като автори са посочени Мино, Марко и Теофил.
При посещението си в храма през 2007 г. не открих следи от дарителски надпис, но напомням, че стенописите са покрити с плътен слой сажди, а малка част от тях са почистени преди двадесет години. Възможно е дарителският надпис да съществува, но в момента той да е недостъпен. Авторът на статията за църквата в Златолист и авторът на статията „Стенописи”, публикувани в споменатата вече Енциклопедия на Пиринския край[16], твърдят, че живописта е дело на Теофил Минов, а годината от свитъка на св. Йоан Рилски е разчетена като 1896, вместо 1876.
Сравнявайки стенописите от Златолист с тези от другите паметници,
допускам, че те са дело на зографа Марко Минов.
Освен това през 1876 г. Теофил Минов е бил на единадесет години[17]
и едва ли ктиторите биха му поверили толкова отговорна задача.
Не изключвам и възможността част от стенописите на западната стена, които значително отстъпват по качество на тези в наоса, да са дело друг неизвестен за мен зограф. Възможно е Теофил да е помагал на брат си Марко, който е двадесет години по-голям от него, но не бих могъл да приема, че е възможно да му се възложи толкова голяма порчъка.
Сравянавайки стенописите от село Златолист с тези от църквите, подписани от Милош Яковлев, допускам, че той също е взел участие в изписването на част от емпория на храма.
Освен това съпоставяйки житийният цикъл на св. Георги от храма в гр. Сапарева баня с този от храма в с. Златолист, смятам, че те са дело на един и същи зограф и това е Милош Яковлев[18].
Във възпоминателния надпис на храма „Св. Никола” в село Тополница, Дупнишко (1883) зографите Марко Минов и Милош Яковлев са изписани като автори на стенописите. Допускам, че те са работили заедно и в други църкви, една от които е „Св. Георги” в село Златолист (Долна Сушица), Мелнишко.
Макар да липсва възпоменателен надпис, стенописите в храма на с. Златолист могат с точност да бъдат датирани от 1876 г.
Тази дата срещам три пъти, вмъкната в живописта.
Веднъж в свитъка с българската азбука, държан
от св. братя Методий и Кирил, втори път – в свитъка
на св. Йоан Рилски, и трети път – в композицията на „Страшният съд”.
Това точно датиране на стенописите в храма го подрежда като третия известен паметник, изписан от представители на фамилията, след църквите в селата Тешово и Бельово.
Особеност на стенописите в храма са и надписите, които са изписани едновременно на български (църковнославянски) и на гръцки език. Това може да бъде обяснено със силното влияние на Цариградската патриаршия и нейната Мелнишка митрополия.
Най-важният извод от изтъкнатото дотук е, че стенописите в храма на с. Златолист са изписани през 1876 г. предимно от Марко Минов, най-вероятно в съдружие с неговия родственик Милош Яковлев.
[1] Пръв към този паметник ме насочи проф. д-р Рангел Гюров, за което му изказвам специална благодарност.
[2] Василиев, Ас., Български възрожденски майстори. С., 1965, с. 292.[3] Енциклопедия Пирински край, т. ІІ, Благоевград, 1999, 288–290.[4] Енциклопедия Пиринския край, т. ІІ, 405–406.
[5] Родословното дърво е изработено през 1992 г. от Лиляна Минева-Ковачева, правнучка на Теофил Минов. При съставяне на родословното дърво тя е използвала сведения от книгата на Асен Василиев „Български възрожденски майстори” и разказите на баща си ставрофорен иконом Борис Минев (31.08.1907 – 11. 10. 1986 г.) и дядо си свещеник Георги Теофилов Минев (03. 1882 г. Каракьой – 26. 10. 1942 г. Карабунар, Пазарджишко). Родословното дърво ми бе предоставено от потомката на Мино и Теофил – Евгения Ковачева, за което й изказвам най-сърдечна благодарност.
[6] Димитров, Вл. Стенописите в храма „Св. Георги” в гр. Сапарева баня – В: Изкуствоведски четения 2007. С., 2007, 161-170; Димитров, Вл. Зографският род Минови. – В: Изкуствоведски четения 2008 (под печат).
[7] За храма „Св. Димитър” в с. Тешово подготвям отделна монография. Вж. Димитров, Вл. Една група майстори от Югозападна България. – В: Известия на Историческия музей гр. Благоевград, Благоевград 2005, 95-104; Димитров, Вл. История и национална идентичност в стенописи от късното Вазраждане. В:-Сборник с доклади от Международна научна конференция на Историческия факултет на СУ, Смолян 2006 (под печат).
[8] Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий” в село Бельово, Мелнишко. – В: Изкуство и контекст (под печат).
[9] Димитров, Вл. Стенописите в храма „Св. Никола” в село Червен брег, Дупнишко. – В: Докторантски четения 2008, С., 2008, 105-115.
[10] За храма „Св. Никола” в село Тополница вж. Димитров, Вл. Храмът „Св. Никола” в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика). В: Студентски изследвания ІІ Изкуствознание и културология, С., 2005, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма „Св. Никола” в село Тополница, Дупнишко. – В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381.
[11] За храма в гр. Сапарева баня вж. Димитров, Вл. „Стенописите в храма „Св. Георги” в гр. Сапарева баня”. – В: Изкуствоведски четения 2007 (под печат).
[12] За преподобна Стойна в последните години бяха публикувани няколко текста. Вж. Петричка, Зоя. Житие на преподобна Стойна от град Серес, издадено със спомоществователството на свещ. Стефан Георгиев Стоянов, б.д., б.м., б.г.; Измирлиева, В., П. Иванов. Сушишката светица Стойна. Фолклорни материали. – Български фолклор, 1991, №1, 61–78; Измирлиева, В., П. Иванов. Сушишката светица Стойна. Проблемът за светостта. – Български фолклор, 1991, №2, 3–12; Вълчинова, Г. Балкански ясновидки и пророчици от ХХ век. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С., 2006.
[13] Рударството е тема, от която се интересуват чуждите пътешественици и дипломати. Тя заема значимо място в техните пътеписи и доклади. Вж. Грозданова, Е., Ст. Андреев. Из историята на рударството и металургията в българските земи през ХV-ХІХ век по документи от наши и чужди архиви. С., 1993; Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV-ХVІ век. Ред. М. Йонов. С., 1979; Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ век. Ред. Б. Цветкова. С., 1981.[14] Лазарев, В. Система живописной декорации византийского храма ІХ-ХІ веков. – В: Византийскаь живопис. Москва, 1971.
[15] Енциклопедия Пирински край, т. ІІ, Благоевград, 1999, 288-290.[16] Авторите на са посочени, но е възможно статиите да имат един автор.[17] Вж. Родословното дърво на рода Минови. Димитров, Вл. Зографската фамилия Минови. – В: Изкуствоведски четения 2008 (под печат).[18] Димитров, Вл., Стенописите в храма „Св. Георги” в гр. Сапарава баня. – В: Изкуствоведски четения 2007, С., 161-170.
