Ванга, каквато я познавах, Откъс от книгата на д-р Здравка Методиева, снахата на петричката пророчица

ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ВАНГА

Като лекар винаги съм се удивлява на лекотата, с която майка Ванга помагаше на хората при здравословен проблем. Без да използва никаква апаратура, тестове и други диагностични помощни средства, тя за миг разрешаваше въпроси, на които светила в медицината не можеха да намерят отговори. Както казваше тя: ,,Като застане пред мен човеко, го виждам като на екран – отвън и отвътре“. Така тя определяше точно причината за страдащия орган или нарушената му функция. За хората, които нямаха органичен проблем, уверяваше: ,,Душата му е болна, телото му е здраво“.

Не само виждаше болния орган и нарушената функция в организма, но разбираше и причината, довела до това състояние – стара травма, стрес, нездравословно хранене, простуда, тютюнопушене, алкохолизъм и т. н.

След като е разбрала и съобщила какъв е проблемът, и каква е причината за него, тя стигаше до следващия етап – да се намери пътят и начина за разрешаването му.

Целият диагностичен процес протичаше в рамките на няколко минути разговор с болния или негови близки, като държеше бучка захар в ръцете си или някакъв негов предмет – часовник, пръстен… Движеше пръстите си по тях и говореше, разпитваше за стари травми, вредни навици: ,,А тутуна, тутуна колко го пушиш. Виждам те. Е-ех човече, лошо те чeка. Да го махнеш, оти не знаеш, шо те чека“. Много често говореше така на хора, които пушат много и разбираше, че ще развият рак на белия дроб или ще направят инфаркт на сърцето. Това се е случвало и с мои близки.

Понякога виждаше родова връзка на заболяването. Говорейки за болния, виждаше и близките му, т. е. снемаше и фамилна анамнеза. Този диагностичен процес беше спонтанен и несъзнателен, протичаше в следния ред: поставяне на диагнозата, намиране на причината, довела до заболяването, откриване на фамилна обремененост и въздействие на вредни навици – тютюнопушене, алкохолизъм, преяждане с определени храни, обездвижване, стари травми и др. Накрая даваше насоки за излекуване – търсене на лекар, който ще помогне, билколечение, промяна на хигиенните и вредни навици, провеждане на закалителни процедури ,,Детето голо и босо да оди през лeтото – по песъка, по тревата, да яде повече бeла храна, не му давайте ного шоколад и бонбони, не го глезете толкова! “ – това бяха най-честите съвети към майките на болни деца.

Майка Ванга не влизаше в разрез с официалната медицина. Не се изживяваше като лечителка. Ако дойдеше човек със сериозен проблем и тежко заболяване и нямаше надежда да оздравее, питаше: ,,А какво каза медицината, какво казаха докторите?“. Пращаше болните при определен специалист, подходящ за случая. Караше се, ако не са потърсили лекарска помощ досега. Ако са ходили по гледачки и баячка казваше: ,,Таа болест не е за гледачки и баячки, я да идете на доктор и после елате пак при мен.“

Ако виждаше, че болният ще умре, много се измъчваше, такива случаи усещаше отдалече, преди страдащите да влязат при нея. Понякога дори изпадаше в транс. Смъртните случаи я измъчваха много, но тя не казваше истината в очите на хората, подсказваше им я, сами да разберат какво ги чака. Казваше им да се молят на Бога, защото той е най-силен и е над нас. Караше ги да идват повторно след определен срок и да носят същата захар. Разбира се определяше срок – деня на смъртта или по-дълъг от деня на смъртта, но хората не се досещаха винаги за това и после казваха, че не е познала.

Майка Ванга никога не се самоопредели като лечителка. Тя не използваше никакви средства, за да лекува. Казваше, че вижда човека като на екран – отвътре и отвън .Животът му минава като на кинолента пред нея и един глас над главата й й говори какво да каже, какво да посъветва хората, къде да отидат, какво да направят. Този глас й говореше какво лекарство да приготви, какви билки да донесат, какви процедури да изпълнят.

Тя билки не раздаваше. Казваше: ,,Ке намерите доктор по билките. Аз не познавам билките. Вие нема да ги берете. Има билкови аптеки, оттам ке купите“. Най-често пращаше болните при проф. Петър Димков, известният народен лечител. В Петрич изпращаше хората при поп Васко. Той познаваше и събираше билки, по-късно отвори билкова аптека и майка Ванга му се доверяваше, а и той се допитваше за някоя билка до нея.

Много хора се увлякоха да записват рецептите й, дори и аз съм изявявала такова желание, но тя ми казваше: ,,Керко, не може да ги запишеш. За секи човек ми се казва различно. За една и съща болест пак ми се казва различно, не е едно и също, мени се. На един човек едно му помага, на друг човек за същата болест друго ми се казва, друго му помага.“

В лечебните й средства основно се използваха природни вещества – восък, тамян, ленено семе, ракия първак, ябълков оцет, домашно вино, глина, хума, масло за смазване на оръжията, газ за осветление, бензин, кожи от животни, прясно одрани – от овца, от жаба, лой от заек, свинска мас, меча мас, зехтин, лимони, орехи – ядки или листа, морска сол, чист пчелен мед, чист речен пясък и др.

От билките майка много ценеше жълтия кантарион, ригана, мащерката, невена, дивитe тeменуги, есенния минзухар, ментата, пиперичето, ралицата, колпита, дивия кестен, момините сълзи, липата, али-ботушкия чай, глога, валерианата, лавандулата, керевиз-целина, листя от зелка, смрадликата, шушулки от зелен фасул, листя от черница, листя от дива ягода и къпина, шипките и много други. Тя не използваше много билки за едно и също лекарство. Казваше и начина, по който да се приготвят – най-често като запарка и да се пият като чай – на глътки, по лъжичка или друга доза, каквато й е казана от небето. Друг път й се указваше да се правят бани с определени билки – за ръцете, за краката или пък да се облива цялото тяло.

Според нея, когато се облива тялото, през кожата навлиза в организма толкова от билката, колкото количество е нужно. За такива процедури най-често препоръчваше да се използва крината – тя се образува, когато се събере сеното накрая. Това, което остава като най-ситната част, майка Ванга наричаше крина. Запитвала съм я, защо именно крина, а не цялото сено, а тя ми отговаряше, че в крината се съдържат цветчетата на билките, а те са многообразни и колкото повече видове има на ливадата, толкова по-богат букет съдържа. Обливания на тялото препоръчваше при стрес, неврози и психични разстройства, при хора с невродермити и екземи.

На други хора казваше да напълнят възглавница с лавандула или с диви теменужки, с водорасли от морето или други билки и да спят на нея, като периодично сменят пълнежа. Тя определяше колко пъти да се повтори процедурата и кога да дойдат за нов сеанс, за да разбере резултата от проведеното лечение и процедура. А такъв винаги имаше.

Понякога препоръчваше необясними, чудновати лекарства и процедури. Например, на мой познат, който страдаше от сърдечна невроза и кошмарни сънища, препоръча да пие сутрин на гладно росата от листата на цветята в градината му. Той изпълни заръките й и наистина се почувства по-добре – нервната му система се успокои, сърдечните оплаквания изчезнаха и започна да твори с нови сили, защото беше човек на изкуството.

Тъй като у нас се разпространиха много продукти от тибетски билки, попитах я какво мисли за тях. Отговори ми, че нашият народ не е свикнал с тях, че те са силни за нас и трябва да се внимава с дозирането им, за да не се стигне до натравяне.

майка Ванга винаги казваше: ,,Аз от билки не разбирам“. Но сякаш можеше да разговаря с цветята и растенията около нея. Понякога се разхождахме на поляната около виличката й на Рупите и ме караше да й подавам в ръцете определено растение. Посочваше ми откъде да го откъсна. Задържаше го в ръце, движеше го между пръстите, помирисваше го и казваше за каква болест да се използва.

Имаше случаи, когато съм й подала растението, а тя го хвърляше рязко на земята с думите: ,,Това е отрова, силна отрова – веднага го хвърли!“

На наш общ познат, който бе поставил кашпа със зокум – ляндро в кабинета си и страдаше от главоболие, му каза да го махне, защото ще се натрови. Това цвете не било за затворени простарнства, а за двор. В повечето случаи препоръчваше да се купят билките от лекар, който разбира, от билковите аптеки или от известни народни лечители. След това да й ги донесат и тя ще им каже какво да направят с тях. Тя вземаше билките в ръце, държеше ги известно време и ги подаваше обратно на хората, като им обясняваше как да ги употребяват. Сякаш по този начин те ставаха вълшебни и лековити. И винаги имаше ефкт.

Самата майка Ванга се чудеше на това, което чувваше от небето и как се случваше да оздравяват хората. ,,Аз не лекувам, така ми се казва отгоре, като го кажа на хората, после не помня какво ми се е казало.“ – беше нейното обяснение. И наистина, тя не се правеше на лечителка. Не използваше никакви средства и пособия. Не даваше лъжливи надежди и обяснения. Не го правеше за пари, не изнудваше хората, не им определяше цена. Беше честна с тях, искаше да помага, а не да печели.

ВАНГА ЗА ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА И ИГЛОТЕРАПИЯТА

Майка Ванга никога не отрече официалната медицина, тя никога не си приписа способностите на лечителка. Беше посредник между хората и официалтата медицина. Дори за билките, които препоръчваше в сеансите си, казваше да намерят подготвен доктор по билките или билкова аптека. Да не ги събират сами, защото нито те ,нито тя познават билките и тя не знае да лекува с тях.

Когато при нея дойдеше тежко болен човек или негов близък, тя питаше: ,,А медицината какво каза?“ Или ако се нуждаеше от сериозно лечение признаваше: ,,Това не е за гледачки и баячки, за бабини церове.“ И насочваше нуждаещите се към определен специалист, който тя познаваше и виждаше, че може да помогне на болния.

Майка познаваше всички светила на медицината в България – лично или косвено чрез хората и винаги успяваше, за да даде правилна насока в лечението им. Благодарение на нея се излекуваха много болни и се родиха безброй деца в бездетни семейства.

Тя знаеше какъв бич са злокачествените болести и колко много хора затриват. Предсказваше, че ще дойде времето, когато ще се открие лек за рака. ,,Ракът ке биде окован в железна решетка, но нема да е скоро. Български учен ке участва в откриването му. “ Мъчехме се да разгадаем посланието й, идваха специалисти в тази област, но все още няма резултат. Тя и учените предполагаха, че в лекарството трябва да се съдържа желязо, защото намалява в човешкия организъм.

Виждаше, че от света ще изчезнат едни, но ще се появят други, по-страшни болести, свързани с мозъка. Хората ще падат като мухи по улиците.

Учените ще открият ново лекарство и в него ще се съдържат елементи от коня, кучето и костенурката. Конят е работлив и издръжлив, кучето – издръжливо, а костенурката е дълголетница.

Казваше, че за СПИН-a ще се намери лекарство, но също няма да е скоро.

Според майка Ванга, при всеки човек трябва да се подхожда строго индивидуално при лечението му. Няма универсални билки и лекарства – за всеки човек, за всяка болест има определена билка, има и лекарство, но трябва да се намерят кои са. Споделяше, че на нея й се казват отгоре различни церове за една и съща болест – ,,всеки път е различно, мени се, не се повтаря. “

Всеки народ трябва да се лекува с неговите си билки, а не от друга държава, защото си е свикнал с тях и чуждите може да му навредят, да са по-силни и да не е свикнал с тях.

За иглотерапията препоръчваше, че трябва да се използват игли, направени от глина, а не от метал и да се нагряват на жар, а не да се вкарва електричество в тялото при нагряването им с ток, тъй като в тялото има ток. Занимавам се с иглотерапия и реагирах, че това е много остарял начин за лечение, но тя ме контрира: ,,А свето не се ли връща към старите неща?“ Същото е казвала и на други иглотерапевти. Одобряваше този метод за лечение, дори ми предложи да лекувам нейна близка – Венетка от с. Елешница, Санданско, която беше получила пареза на лицевия нерв и лицето й се беше изкривило на една страна. Каза й: ,,Само с иглите ке се оправиш. Здравка ке ти помогне, иначе ке останеш така завинаги – устата ке биде до ухото ти.“ Разбрира се, започнах лечението и наистина жената се оправи и няма следа от преживяното.

Сама майка Ванга, понякога при неин проблем, изявяваше желание да проведем лечение с иглотерапия, но и тя, и аз се страхувахме как ще се отрази това на дарбата й, и не го правехме.

Даваше кураж на тежко болните и казваше: ,,Не се страхувайте, силна е сега медицината, ке ви помогне, вервайте в нея и се молете на Бога, не губете надежда! “

ОБИСКЪТ

В живота на майка Ванга има няколко важни събития, които предопределят хода на съдбата й. Един такъв случай бе обискът на дома й в Петрич. Извършен бе в края на лятото през 1975 г. Решихме тримата да отидем на почивка на море. Получихме карта от Профсъюзите, даде я лично на майка Петър Дюлгеров – председател на Националните профсъюзи. Даваше ни се да ползваме апартамент в базата в Приморско.

Тъй като не притежавахме автомобил, Стефчо – Чечи, златарят, предложи да ни закара до там. Той беше автомонтьор и имаше хубава голяма кола. Леля Люба, като разбра за това, се разсърди и за да потуши нещата, майка Ванга се съгласи чичо Стоян Гайгуров – съпругът й, да пътува с нас. Така всички заминахме на почивка.

Майка бе много щастлива, радваше се на всичко – на морето, на пясъка, на чайките, на морския бриз. По цял ден прекарвахме на плажа. Шегуваше се, пееше, разказваше вицове.

Един ден посърна. Попитахме я защо и тя ни каза: ,,От сутринта един глас от небето ми говори и ми повтаря все една и съща дума – „клепси“. Що ли означава това, – чудеше се тя. Стефчо веднага се сети и й каза, че на гръцки език това означава „крада“. Тя се изненада, замисли се пак и каза, че като се приберем в Петрич, ще извика леля Фотика гъркинята, за да й каже дали е така. Поразсея се, но от време навреме повтаряше, че гласът отново й казва тази дума и я пише на небето.

Не оставаше много време от почивката ни. Трябваше да мислим за връщане. На другия ден чичо Стоян, който имаше постоянна връзка по телефона с леля Люба, ни каза, че трябва да прекратим престоя си и да се връщаме в Петрич, защото нещо е станало в къщата. Той не искаше да тревожи майка Ванга и затова я осведоми, че е валял силен дъжд и от покрива е станало наводнение. На нас обаче разкри истината – в къщата е направен обиск и всичко е обърнато с краката нагоре. Бяхме много уплашени и разтревожени, но запазихме самообладание пред нея. Щом разбра, че с къщата се е случило нещо лошо, майка веднага се заприготвя за път и веднага потеглихме. Леля Люба бе казала, че е по-добре да отидем на Рупите, за да не види къщата в безпорядък. Така и направихме. Когато вече бяхме там, казахме на майка какво точно се бе случило – милицията бе направила обиск и беше иззела нейни пари, вещи и ценности. Това я покруси, съкруши я, тя рухна. Беше смазана от болка и изненада.

Останахме няколко дни на Рупите, докато Димитър Вълчев и леля Люба приведат къщата в ред, колкото да можем да се приберем и тя да не види поразиите. Въпреки усилията им, всичко бе опустошено, разхвърляно и най-вече – осквернено. От нейните слабости, каквито бяха чистотата, редът, уютът в дома й, нямаше и следа. Но не само това я огорчи. Фактът, че обискът бе направен от хора, които всекидневно споделяха трапезата й, бяха винаги до нея, и тя им се доверяваше, я засегна най-много. Тя се движеше от стая в стая и плачеше на глас като ранен звяр. Чуваше се чак на улицата.

След обиска всичко бе опустяло – и къщата, и улицата. Нямаше ги нито хората, чакащи за гледане пред портите й, нито тези, които тя считаше за свои приятели. Телефонът също бе замлъкнал. Нямаше никого – нито големите, нито малките хора на деня. Никой. Беше останала съвсем сама.

Защо се беше случило всичко това? И до ден днешен е мистерия причината за обиска, въпреки че по-късно се появиха някои обяснения. Обиск бе направен и в къщата на леля Люба. По-късно нейният съпруг бе задържан в МВР. Майка Ванга се застъпи за него и той бе освободен.

Когато се качихме в нашата спалня, на леглото ни бяха оставени нашите пари – 2 000 лв., които бяхме взели като младоженчески заем от ДСК и златни предмети – двете брачни халки и един мой медальон със символите вяра, надежда и любов. Кръстчето, което майка Ванга ми бе подарила на годежа, го нямаше. Тя го бе поръчала специално за мен от Гърция. Беше ми заръчала да го нося и никога да не го свалям. И аз го носех, защото го приех като много ценно и символично за мен. Носех го с голямо притеснение, защото живеехме във време, когато това не беше обичайно. Да носиш кръст на врата си и да не се страхуваш, че ще бъдеш порицан, осмян или набеден от партийните власти в града, просто беше немислимо геройство. Но аз го правех, макар със страх и свян.

Веднаж срещнах моя учител по научен комунизъм и той съзря кръста на врата ми. Изсмя ми се ехидно: ,,Здравке, ти откога си станала набожна? Я свали този кръст от врата си!“ Аз, разбира се, не го направих. Като се прибрах в къщи, споделих това с майка Ванга. Тя ме успокои с думите: ,,Еее, керко, много лицемерие и лъжи те очакват в живото, но ти не се страхувай, ке видиш шо ке стане след време. Комунистите първи ке влезат в черквите.“ Аз се замислих: „За кое време говореше тя?“

Това време наистина дойде. Беше права. Така и стана. След време със съпругата на този мой учител – партийна секретарка, заедно ходехме на черква и обикаляхме манастирите.

Та носех аз този кръст. Кражбата ме бе облекчила от неудобството да ме виждат с него, но все още усещам тежестта му на врата си. Това бе тежестта, породена от мъката, която изживявах в продължение на 22 години с феномена Ванга, срещайки се с мъката на хората, дошли при нея, та чак до наши дни.

След обиска от преживения силен стрес, от мъката и несигурността, които тя изпитваше, здравето й се разклати. Получи високо кръвно налягане, започнаха сърдечни кризи. Това състояние не можеше да се овладее вкъщи и се наложи да постъпи в болница. Приеха я в Първа градска болница, в София, и бързо я възстановиха. Там бе посетена от Людмила Живкова, чиято помощ майка Ванга потърси. Слава Богу, яви се нейният ангел хранител, който пое нещата в свои ръце и от този съдбовен момент никой повече не посмя да я обижда, наранява, заплашва и да проявава саморазправа с нея.

Малко по-късно след обиска, след намесата на Людмила, Димитър Вълчев бе извикан в МВР, за да му бъде върнато всичко, което бяха иззели. Оказа се, че освен моето кръстче, липсват и други неща – златни пръстени, златни монети. Всичко бе фотографирано и документирано, виждаше се на фотографиите, но не бе върнато, нямаше го.

След време, метресата на един от участващите в обиска, дойде за гледане и подава пръстена си за контакт с пророчицата, при което майка подскочи и извика: ,,Откъде имаш този пръстен, ето – пръстена ми говори. Кажи й, че това е твоят пръстен“. Жената се сконфузва и й признава, че й е подарък от А.И, офицер в МВР. И че същият й е направил и други подаръци – вещи, откраднати от майка Ванга при обиска.

Мина известно време и видях кръстчето ми на врата на дъщерята на същия МВР служител. Всеки ден се разминавахме по един и същи път и я гледах с ценното за мен бижу. Може би тя не знаеше истината за баща си. Така я оправдавах, но него – не.

Версиите за обиска бяха различни: че са търсели скрити подслушватели, поставени от македонците, че са наблюдавали близки на майка Ванга хора за шпионаж и връзка с други служби, за злоупотреба с пари и незаконно облагодетелстване, и какво ли не още. Истината е, че майка Ванга не бе приела без ред любовницата на високостоящ човек от София и той си бе отмъстил за това с обиска. По-късно хора от службите казаха, че въпросното лице бил министърът на вътрешните работи…

Жалкото е, че се бяха изгаврили с една незряща жена, инвалид, вдовица и беззащитна, която неуморно бе в тяхна лична и служебна услуга.

БОГ, ВЯРАТА

За майка Ванга вярата в Бога бе най-важното нещо в живота й. Всичката й дейност бе насочена към това да върне хората при Бога, да влязат отново в храмовете, да спазват Божиите закони, да станат по-смирени и по-добри.

,,Без вера човек е само кръв и после жив дявол. Православието е най-правата вера. Бог е един и той е във всеки от нас. Всеки носи бога в себе си.

Бог е дух и той ни направлява. Важното е човек да вярва със сърцето си. Сега религиите искат да се възползват от каквото сварят, ама тяхното време си отива, иде им краят. Човечеството ще хвърли тия окови. Религията ще има друга задача, ще трябва да се съобрази с новото време. В Библията е казано сичко, но не знаете да я четете. Не бива да се кланяте и кръстите, а в същото време да вършите зло!

Какъв е смисълът да слушате литургия, да се кръстите, а после да вършите лоши неща – да убивате, да крадате, да мамите и какво ли не още… Дойде време да се отдели житото от плявата, да се пресеят добрите от лошите, да се пречисти човешката душа. Това нема да стане на небето, а тук на земята, тук става промяната, тук са изпитанията, Адът и Раят са тук, на тази грешна земя.

В Бога не вервате, а искате да ви помага. Без вера при мен да не идвате, защото не аз, а Бог ви помага чрез мен. Ако слушате Господ, добре ке сте. Ако не, ке се мъчите и ке страдате.

Да си кръщавате децата, за да бегат лошотиите и дяволите от тех.

Бог е един, независимо кой как го нарича. Пред Бога сички сме равни.

Бог е дал на човека силно оръжие – неговата воля и никаква сила не е в състояние да я срази.

Човек требва да реши на кого да служи – на Бога или на дявола. Това го прави различен от животното. Каква е разликата между човеко и животното – животното, то върви напред, не мисли. Ако срещне река, пак върви напред, не спира, минава през нея, а човекот търси брод да премине, търси мост, заобикаля, не върви направо през водата. Он мисли, разсъждава, намира изход, а животното – не. Ето това е разликата. Ке дойде време, тежки времена ке дойдат, наближават. Хората ке се разделят на групи по вера, ама не верата разделя хората, а сърцето! Има два вида хора – добри и лоши. Нито една религия не учи хората на лошо и требва да се уважава верата на другийо човек. Не можеш да съдиш другите, само Бог има право на това, он ни е съдник. Нема безгрешни хора, сички сме грешни. Сички сме в ниското, ама Бог ни гледа отвисоко, Он решава кой е прав, кой е крив, а не ние. Нема велики хора, сички сме грешни пред Бога…“

Майка Ванга пророкуваше и това: ,,Ке дойде време религиите ке изчезнат и сички ке верват у един Бог. Ке дойде на свето най-старото учение. Нема да е скоро, още Сирия не е паднала. Кое е това старо учение аз не знам, не ми се казва…“ Ние гадаехме кое е това учение. Тя никога не каза кое е то. Предполагахме, че е хиндуизма, но дали сме били прави?

РЕЛИГИОЗНОСТТА НА ВАНГА

Майка Ванга беше религиозна и вярваща. Беше източноправославна християнка. Вярваше в Бог, но не беше фанатичка.

Беше сляпа и неука. До 1975 г. не притежавеше Библия и когато я получи като подарък от Людмила Живкова, не можеше да я чете, но ние й я четяхме, когато пожелаеше. Тя попиваше всичко чуто с голям интерес и го разказваше на своите събседници, когато се събереха на приказка край нея.

Майка Ванга поиска Библията от Людмила Живкова на първата им среща. На Людмила й бе трудно да изпълни това желание, но успя и когато я посети в Петрич, след като се бе прибрала от болницата, лично й я донесе. Тя направи това много дискретно, защото ако се беше разбрало, че тя разпространява Светото писание, недоброжелателите й щяха да го използват срещу нея.

Тази Библия беше много ценна и за майка, и за нас. В онова атеистично време кой можеше да си позволи да я притежава и как можеше да си я купиш, без да бъдеш наклеветен на властите!? Това за нас беше невъзможно и немислимо. Майка Ванга се беше опитвала по много начини да се сдобие с нея, молеше свещениците, които идваха всеки ден при нея, но не се получаваше – беше трудно.

Когато получихме Библията, ние я криехме и я пазехме много зорко. Показвахме я на най-близките ни хора, само ако майка ни кажеше да го направим.

В моменти на тревога и притеснения, тя ни караше да я извадим от скривалището й, слагаше пръст между страниците й и там където се отвореше, започвахме да й четем. В тези сраници тя търсеше прозрение и упора.

Майка Ванга спазваше религиозните празници и изискваше от близките си и хората, които я посещават, също да ги почитат. Тя държеше строго на българските и християнските традиции. Не можеше да спазва дългите пости, но постеше в определени дни. Караше се, когато някой парадираше, че пости. Казваше, че това се прави за пречистване на душата и тялото и не е нужно цял свят да разбира, когато се прави.

Когато някой я попиташе дали има Бог, тя много се ядосваше, нервно чукаше по масата и се караше: ,,Как да няма Бог, има разбира се. И ти ще живееш по божиите закони, неверник такъв!“

Изключително много държеше на църковните ритуали. В къщата й редовно се правеше водосвет. Посещаваха я верни на нея попове, т. е. които няма да я издадат на властите – по-възрастния поп Щерьо, известен с духовитостта си и вицовете си, към когото изпитваше особено уважение. Даваше му малки подаръци – плат за расо, обувки, дрехи и други неща. По-младият, поп Васко, всяка сутрин идваше при нея, допитваше се за някои билки – учеше се на билколечение. Посещаваха я отец Ангел Кочев, отец Живко, отец Йордан, отец Михаил и др. доверени божии служители.

Една от стаите в къщата в Петрич майка Ванга бе превърнала в параклис и там те сядаха и разговаряха за черковните и житейски проблеми. Всяка сутрин тя първо влизаше в тази стая и заставаше пред иконите си да се помоли и да се зареди за трудния ден. Там сядаше с много скъпи гости, за да се съветва с иконите си. Светците от иконите й говореха. Във всяка стая имаше икони – по една, по две.

С нея сме посещавали често Роженския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Бачковския манастир, черквите в Мелник. Любимата й черква в Петрич беше ,,Св. Петка“, коята се намир в края на града. В манастирите майка Ванга се срещаше с игумените и монасите. Те я посрещаха с нужната почит и уважение. Радваха се, че е дошла при тях, че им оказва тази чест. Разговаряха с нея, споделяха проблемите си – лични и черковни, съветваха се с нея, съветваха и нея. Майка не уважаваше тези, които не служеха праведно на Бога, а повече на дребните човешки слабости и когато имаше възможност ги порицаваше. Казваше, че такива попове отвращават хората от църквата и са вредни за нея. Открито ги критикуваше и изобличаваше.

Когато църквата в България се разцепи на два синода, майка Ванга много страдаше и постоянно повтаряше, че това не трябва да се допуска, че църквата трябва да е единна, да бъде една за хората. Тогава ще е силна. Спомням си как Благовест Сендов, тогава председател на Народното събрание, я успокояваше, че в Гърция има няколко синода и това не пречи на вярващите. Но тя му се възпротиви, не се съгласи с него. Настояваше у нас да има един синод, който да бъде силен и да служи както трябва на черковните дела.

Майка Ванга пророкуваше, че ще дойде време, когато хората ще се молят само на един Бог, че разликите в религиите ще изчезнат и ще има само една религия, но това ще се случи в далечното бъдещето. Тогава светът ще бъде по-добър и по-красив.

Майка изключително много държеше на кръщенето и венчавката като религиозни ритуали и средство да се преборим с дявола. Когато дойдеха при нея хора с болно дете, тя първо питаше кръстено ли е това дете, защо не сте го кръстили до сега, как искате да не е болно? „Първо ке го кръстите и ако не се оправи, пак ке дойдете при мен.“ Съветваше хората кога да направят това, съобразено с черковния календар.

На някои казваше: ,,Оставете го на моите грижи, аз ке го кръста, пък да видим дали нема да оздравее.“ И ако родителите на болното дете се съгласеха, веднага започваше подготовката за кръщенето.

Ако някой от младоженците не бе кръстен, кръщаваше го преди венчавката. Стотици хора покръсти тя. Всичките ги приемаше като нейни деца и им ставаше духовна майка – калимана, което идва от гръцки и изначава добра майка, т. е. кръстница. Казваше: ,,Сложи ли му се мирото, стане ли християнче, ке видите как детето ке се успокои“. Така и ставаше.

Майка Ванга винаги носеше икона в себе си. Когато тръгнеше на път, грабваше чанта или торбичка, в която имаше икона и свещи. Съветваше и мен, и другите около нея да носим със себе си икона и свещи, да тръгваме с вяра.

Постеше и взимаше причастие. Това направи преди да замине за правителствена болница и дни преди да напусне този свят. Взе и прошка от нас. Имаше уговорка с митрополит Пимен да я посети, за да направи последно причастие и изповед.

Вярата в Бога накара майка Ванга да построи черквата „Св. Петка“ в Рупите. Останалото са спекулации и злепоставяне на Ванга и нейната мисия.

Може ли човек, който не е религиозен, не е вярващ, не е християнин, да постигне всичко това? А тя беше сляпа и неука жена, но вършеше неуморно задълженията си на християнка. Както казваше: ,,Аз не съм светица, аз съм мъченица…“ Такава се чувстваше, защото страдаше и се измъчваше – душевно и физически, но се раздаваше за другите.

Някои църковни служители изказват мнение, че с живота си тя не е насърчавала хората към християнство, не е споменавала в сеансите си Исус Христос и Бога. Може да са прави, не мога да отсъдя. Слава Богу, че има духовници, които мислят и обратното. Майка Ванга обичаше да посещава Роженския манастир и често заедно ходехме там. Посещавахме обителта тайно преди 10 ноември 1989 г. и явно след тази дата. Всички, клирици и миряни я посрещаха винаги с добре дошла.

Имаше период, през който манастирът беше подготвен да стане туристически обект и беше преминал към Комитета по туризъма. Това щеше да е пагубно за черковната обител. Щеше да се превърне в хотел, да има ресторанти, кафенета, барове и какви ли не дяволски неща. Служителите, които стопанисваха манастира, споделиха този си страх с майка Ванга. Знаеха, че тя е близка с Людмила Живкова и би могла да им помогне. Така и стана. В една от срещите си с нея тя сподели за проекта, който бе подготвен и бе започнал да влиза в сила. Людмила бързо се запозна подробно със случая и осуети изпълнението му. Представете си какво би станало с тази историческа ценност, тази света обител, построена преди Рилския манастир и служила от векове на християнската вяра в Петричко-Санданския район, при съхранението на българщината и религията ни по време на византийското и турско владичество.

По стените на Роженския манастир се съхраняват живописните пластове на различни епохи, когато е влизал в пределите на България или Византия. Тук е и чудотворната икона на Света Богородица, която се разнася по света. Майка Ванга винаги влизаше в стаичката на иконата да се моли и да черпи сили от нея. Сега нейният портрет е сложен до тази икона.

В България господстваше атеизма и безверието, християните не можеха да влизат в черквите свободно, без да са тормозени и заплашвани от партийните власти. В същото време майка Ванга караше безброй хора да приемат и изповядват християнската вяра чрез кръщенето, чрез молитвите, чрез делата си, да спазват религиозните обичаи и ритуали чрез венчавката и посещенията си в църквите и манастирите. Тя без страх посещаваше тези свети места на България и проповядваше за единство на българската църква.

Същият този човек пожертва здравето и живота си, за да построи храма на Рупите, с последните си, угасващи сили, за да върне вярата в Бога, да направи хората по-добри и по-щастливи. Други казват, че е служила на дявола и злите сили на земята, че в нея са се вселили зли, низши демони, които чрез нея са постигали демоничните си цели над хората, търсещи нейните услуги и вярващи в нейните способности. Питам се къде е истината… Така ли се служи на дявола… Знам, че той не е винаги толкова черен, че да го разпознаем, но той може ли да върши всичко това, толкова ли на добър се прави, за да ни заблуди и да го следваме чрез постъпките на майка Ванга?

А може ли да се служи едновременно и на дявола, и на Бога… Това, че науката не можа да обясни феномена Ванга трябва ли да я приемаме като обладана от зли, низши демони и сатаната?

Като такива ли определят феномените си и другите народи и нации? Такъв ли беше Нострадамус, Пития и др. пророци и оракули по света?

Една бедна, простовата, сляпа жена, чийто живот от самото раждане е белязан с трудности, та до края на сетния й земен път, страдаща физически и терзана душевно, измъчвана, подигравана, използвана от властта – не е ли това физическата мъка, която изисква християнството от последователите си и която преживяваше Ванга.

Опрощението, присъщо на християнството, не прозира ли то дори в завещанието й, направено в полза на държавата – същата тази държава, която я тормозеше, заплашваше, дори бе готова да я убие, за да се отърве от нея и заразата, която тя сее сред хората. А тази зараза бе вярата в Бога.

Подстрекаване към християнство – не го ли постига чрез убеждаването да се вярва, че има Бог и че трябва да му служим чрез добрите си дела, кръщенетата, венчавките, молитвите в черквите и манастирите, борбата да се запазят тези черкви и манастири. Построяването на храма „Св. Петка“ не е ли в полза на вярата?

Казано е: ,,Не си прави кумир, не си създавай идоли“. Майка Ванга е превърната в идол от много хора, но тя има ли вина за това? Не е ли тук вината на църквата, която позволява да си създаваме идоли и кумири?

От една страна обвинявана, че разпространява вярата в Бога, от друга страна – че не разпространява вярата в Бога.

Езикът й бил груб, държала се заповеднически с владиката. В момент, в който тя бе тежко болна и изтощена, до края на силите си от рака, който я надвиваше, когато бе безсилна пред църковните служители в България, в момент, в който тя трябваше да се защитава и да постигне целта –освещаването на храма, първия храм, строящ се след промените през 1989 г., когато хората в България вече чакаха на Рупите с нетърпение освещаването на първата постсоциалистическа черква, може би тогава майка имаше право да бъде нервна и груба, защото бе притискана от чисто човешките, материални слабости на църковните служители, в лицето на владиката Натанаил, да предаде собствеността и стопанисването на черквата на Св. Синод, а не на фондация ,,Ванга“.

Отказът да бъде осветена църквата от служители на Светия синод бе ход на владиката, с цел да се упражни натиск и майка да отстъпи – да даде правомощията за стопанисването на храма на тях, а не на друг. Това бе основната причина за неволите й – парите, парите… Както казваше тя много пъти: ,,За пусти пари се продадохте!“.

Защо същите тези черковни служители не заеха по-ясна и точна позиция, когато се започна и се строеше храмът, когато бе представен за обсъждане проекта на черквата в Светия синод, а те просто чакаха и действаха подмолно? Защо тези хора не се намесиха и не й дадоха по-рано напътствия, в които тя със сигурност щеше да се вслуша и щеше да изпълни?

Кой е прав, на кого да вярваме?

Всеки сам трябва да прозре и да намери истината за себе си. Засега няма кой да ни помогне. Няма я Ванга.

Д-р Здравка Методиева Янева е родена на 8 юни 1954 г. Завършва средното си образование в  Петрич, а висшето – в Медицинската академия, София. През 1974 г. се омъжва за юриста Димитър Вълчев, осиновеният син на Ванга, но през 2000 г. бракът им е разтрогнат по взимно съгласие.
Д-р Методиева е била е завеждащ специализиран консултативен Ревмокардиологичен кабинет в Общинска болница, Петрич, работила е в Окръжна болница в Благоевград, в Балнеологичен медицински център, Сандански, в момента е кардиолог и ревматолог към РЗОК, Благоевград.  Преминала е и различни видове обучение по кардиология, ревматология, физикална терапия, проведени у нас и в чужбина. Завършила е и курсове по Традиционна китайска медицина, даващи й право да лекува с иглотерапи и лазер. От 1979 г. до 2014 г. е редовен участник в редица национални, международни и световни конгреси, симпозиуми и семинари. Владее английски, френски, руски и гръцки.